Профил на bagis@bagis.bg

Уважаеми дами и господа,

Представяме становище от името на Българската асоциация за геопространствени информационни системи / БАГИС/ във връзка с публикуваната за обществено обсъждане Стратегия за управление на данните в Република България 2026-2030 г. 

Приветстваме изготвянето на стратегия за управление на данните, като считаме същата за ключово важна не само за ускоряване процесите по дигитализация и прилагане на иновации, но и за провеждането на устойчиви и обосновани секторни политики в нашето общество.

В статегията са налице известни неточности при разглеждането на пространствените данни, които биха могли да бъдат отстранени, като напр.:

С оглед на споделеното в стратегията разбиране за високата стойност и значение на геопространствените данни, бихме искали да обърнем внимание, че стратегията разглежда традиционни регистри в контекста на административни регистри, докато по същество геоданните в голяма степен не са регистови данни. Ето защо, считаме че в стратегията трябва да се обърне по-специално внимание на географските набори данни.

Така напр., на стр. 7: „Данни, които не се създават посредством поддържани от администрациите регистри (например снимки и видео от камери, пространствени данни за физически обекти, здравни данни, административни данни като заявления по програми и други) не се акумулират по единни правила. Такива данни често се събират въз основа на вътрешна политика и по некоординиран начин, което възпрепятства достъпа до тях.“

Това твърдение е неправилно от гледна точка на пространствените данни. Пространствените данни, които се поддържат чрез Географски информационни системи в специализирани геобази данни в публичния сектор най-често са определени от нормативни документи и отговарят на съответните стандарти. С оглед и на възприетото правило „първичният администратор“ на данните да е единственият, който ги произвежда като ги предоставя за ползване на другите организации, то не е ясно какво се има предвид в негативен аспект на събиране по „некоординиран начин“. Същевременно, начините на събиране на геоданните не влияят на достъпа до тях и не могат да го възпрепятстват. Считаме за неточно и неясно понятието „пространствени данни за физически обекти“, като същото следва да се прецизира.    

На следващо място, оперативна цел №3 към стратегическа цел №1 за „Надградени ПОД и НППД с цел създаване на функционалност за достъп до високостойностни данни“ е неясна по отношение на НППД, при положение, че той по подразбиране осигурява функционалност за достъп до геопространствените данни с висока стойност за общността. Тази заложена цел дублира вече реализирана дейност от МЕУ. Вместо това, считаме, че би трябвало да се постави повече акцент на публикуваните услуги на НППД.

Също така, бихме препоръчали да се обърне внимание на потенциалните рискове от дублиране на вече реализирани инфрмационни точки за достъп, във връзка с дефинираната оперативна цел №4. „Изграждане на Единна информационна точка за достъп до публични данни“. Вместо улесняване на потребителите на данни, наличието на множество портали и точки за достъп до данни, които в определена степен се дублират и припокриват, ще въведат объркване и неудобства както за потребителите, така и за самите доставчици на данни. Считаме за целесъобразно да се обсъди реализация на европейското изискване за такава точка като част от вече съществуваща национална инфраструктура.

Във връзка със статегическа цел №2 е заложена оперативна цел №4 "Публикуване на данни с висока стойност", която по същество считаме за правилна и необходима. Същевременно, в нейото описание са включени „данни с висока стойност на ниво ЕС са геопространствени данни по Директива INSPIRE, наблюдение на Земята и околна среда…“. Съгласно Директива INSPIRE и съответно ЗДПД данните по INSPIRE се публикуват на НПДП. В посочените показатели за постигане на целта е посочен източник на информация ПОД, а не НППД. Същевременно, следва да се има предвид, че и сега тези данни са вече публикувани на НППД. Въвежда се объркване къде и как следва да се публикуват отворените геоданни. Освен това, считаме за невярна посочената базова стойност (текуща стойност за 2025г) на индикаторите – 1%, имайки и предвид изложеното по-горе, че Inspire данните са на Inspire портала, а за източник на данни е посочен ПОД. Аналогично, считаме за некоректен индикаторът „Дял актуализирани набори от данни с висока стойност“. От една страна, като се обърне внимание, че „честотата на обновяване следва естеството на данните“, то изразът „актуализирани“ е по същество неправилен, тъй като не е ясно към кой момент и спрямо каква необходима честота. Следва да се има предвид, че специално в сферата на геоданните са налични множество примери в публичния сектор на набори данни, които включват както актуални данни (въвеждани от потребители ежедневно), така и много стари и неактуализирани данни. Необходимият финансов и човешки ресурс за цялостна актуализиация на такъв тип данни през годините винаги е бил непосилен за съответните администрации и в раздел VI. ФИНАНСИРАНЕ на стратегията отново липсва конкретика и ясна визия за решаване на тези дългогодишни и задълбочаващи се проблеми.

Извън контекста за геопространствените данни в стратегията, прави впечатление залагане на минимални показатели за постигане на целите, като напр. брой частни или публични организации, които прилагат АД към 2030г. да бъдат 10бр. С оглед задължителния характер на норматива за широк кръг организации, самият индикатор, както и целевата стойност изглеждат странни.

Същевременно, описанието на стратегическа цел №4 „В контекста на бързо нарастващото количество данни от свързани устройства, предизвикателствата включват …, както и необходимостта от интегриране на данните в съществуващата инфраструктура за управление на данните.“ в частта „интеграция в съществуващата инфраструктура“ считаме за неточно, тъй като европейските изисквания не въвеждат такава интеграция, нито такава е практически възможна.

Взимайки под внимание факта, че геопространствени данни и данните от наблюдение на Земята са определени за данни с висока стойност на ниво ЕС, и с оглед техните специфики, изцяло различни от останалите видове данни в целия им жизнен цикъл – от събирането, през съхранението и използването им, бихме препоръчали да се обърне внимание на тях в стратегията, както и на темата за финансирането им.  

Като експерти в тази сфера с дългогодишен опит и експертиза в работата с разнообразни първични администратори на геоданни и потребители на такива, оставаме на Ваше разположение при нужда от дискусия или за допълнителна информация.

С уважение,

Миглена Кузманова

Председател на БАГИС