Моите коментари
По чл. 27в, ал.2
Коментар (гл.ас. Д. Давидова): Становището на специалист, вписан в Регистъра, е абсолютно излишно, когато става дума за теренна консервация. Ако се дефинира какво може да включи такава консервация, комисията е достатъчно компетентна , за да напише в протокола какво да се прави. Това е смисъла на свиканата комисия. Може би трябва да се изисква от МК да назначава приоритетно археолози в дирекцията или изрично да се включва във всяка комисия реставратор.
По чл. 22, ал. 8.
Коментар (гл.ас. Д. Давидова): Как да се възстанови "външния вид" на проучван обект? Например, проучване част от обект, спиране, защото няма финансиране, но деструктивните методи вече са нарушили необратимо тази част. При липса на дефиниция за "теренна консервация" или ако няма какво да консервирате, защото сте изчерпали културните пластове до някакво ниво, но остават още неопределен брой такива, какво означавада възстановите външния вид на обекта? Обектите се приемат от комисия. Тя казва какво да се направи при всички случаи. Това е излишна алинея.
По чл. 22, ал.6
Коментар (гл.ас. Д. Давидова): Да се дефиниракакво включва "теренната консервация на археологическият обект" и как се осъществява финансирането ѝ, след като не знаем какво ще открием, за да заложим съответното перо в бюджета. Оставено без допълнително уточнение дава много голямо поле за интерпретация. Ако е редовно проучване - има относителна идея какво и как се случва на обекта, но ако е спасително вече е съвсем различно. В повечето случаиспасителни проучвания се правят, поради попадането на имотв границите на някаква историческа зона или близост до вече регистриран обект. Това не дава точна идея какво ще се открие и какво ще реши комисията.
По чл.21, ал.4.
Коментар (гл.ас. Д. Давидова): Може да се направи уточнение за специфични случаи. При наличие на образователен ценз на заместника, съответен на ръководителя, няма необходимост от издаване на ново разрешение. Така ще отпадне излишното администриране при тези случаи. Ако остане така, означава да се правят наново всички документи - договор, план-сметка и т.н. Новият ръководител може да реши, че планираните средства са недостатъчни и да поиска повече. Това си е направо рекет спрямо собственика-инвеститор, ако не се упомене, че не се променят другите обстоятелства по провеждане на археологическото проучване.
По чл. 21, ал.3. По въпроса за заместник научният ръководител
Коментар (гл.ас.Д. Давидова): Остава открит въпроса как човек, който не отговаря на изискванията за научен ръководител може изобщо да замества ръководителя. На практика единственият, който може да замени научния ръководител е съръководителят. Това означава, че всеки обект следва да има поне двама научни ръководители, за да се избегнат вероятности от спиране на работа.
По отношение заместник научният ръководител.
Коментар (Любомир Мерджанов): Новите промени в Наредбата за ТАП отново по никакъв начин не уреждат въпроса със зам.-научните ръководители. Отново няма никакви изисквания към това кой може да е заместник-ръководител. Според мен, задължително е да има изискване за образование и стаж и за заместник-ръководителя. Това следва да е и първата стъпка за вменяване на истински задължения на заместник-ръководителя и увеличаване на времето, в което той може да замества научният ръководител; както и да има право сам да завърши археологическите проучвания, при невъзможност това да извърши ръководителят. Иначе пак оставаме на стария субективен начин на одобрение или не на заместник-ръководителя. Напълно излишно е едно проучване да има заместник-ръководител, ако той продължава да е толкова ограничен в правомощията си (според Наредбата за ТАП).
По чл.22. (5)
Коментар (Любомир Мерджанов): Какво точно се има предвид тук? Наредбата за ФУИМФ не предвижда по-специално отношение към ръководителите на разкопки при предоставяне на материали за научна обработка. Създава се усещане, че материалите са на разположение само на ръководителя, и то безсрочно. Това не е добра формулировка.
По чл. 13 (2) ... При спасителни археологически разкопки задължително се достига стерилна основа или археологически структури с експозиционна стойност.
Коментар (Любомир Мерджанов): Това означава ли, че структури с експозиционна стойност (напр. мозайки), не могат да се вдигат, за да се проучва в дълбочина? И още: Кой и по какъв начин ще определя дали една структура има експозиционна стойност или няма?
По чл. 17 (7). В случай, че археологически обект няма определени граници и охранителни зони, границите и обхватът на теренното археологическо проучване, посочени в разрешението се определят като временни такива, до предоставяне на статут на археологическия обект по реда на ЗКН.
Коментар (д-р Здр. Коркутова): При спасителните теренни археологически проучвания как ще се определят границите и съответно - статутът на обекта, когато за съответния терен има наличие за инвестиционна намерение?
По чл. 13 (2). При спасителни археологически разкопки задължително се достига стерилна основа или археологически структури с експозиционна стойност.
Коментар (д-р Здр. Коркутова): Задължително до стерилна основа. Достигане до археологически структури, но когато са без експозиционна стойност? Не всички археологически структури са с експозиционна стойност.
По чл.27а (2) Комисията се състои от представители на: Инспектората по опазване на КН, НАИМ при БАН или университетите с катедра "Археология", археолог от регионален исторически музей или от местен общински музей...
Коментар (доц.д-р К. Кисьов): С предложение да се промени на: "археолог от регионален музей".
Моите коментари
СТАНОВИЩЕ
от Регионален археологически музей - Пловдив
ОТНСНО: Публикувания за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на културата
Регионален археологически музей – Пловдив (РАМ - Плавдив) по тематичен обхват е специализиран – археологически и дейността му тематично обхваща организиране и провеждане на редовни и спасителни разкопки на територията на община Пловдив и област Пловдив, както и изследване на археологическото културно наследство и древните култури в периода от Палеолита до ХІV в. Основната дейност на музея е опазването, консервация, реставрация, социализация и представяне на движими и недвижими културни ценности.
Въпросите, свързани с движимото и недвижимото културно наследство са част от Закона за културното наследство (ЗКН), чиито разпоредби специалистите от музея познават и прилагат. В ЗКН е посочено, че дейностите, свързани с опазването на недвижимите културни ценности..., както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности се извършват от археологически или специализиран исторически музей .... (чл. 12). Като специализиран, музеят е ангажиран с проучването на археологическото наследство на града и региона, неговото съхранение и опазване, както и с популяризирането му чрез постоянната си експозиция, временни изложби и участия в национални представяния.
За музейната дейност контактите с Министерство на културата са необходими и по-конкретно с дирекцията, която осъществява методическо ръководство на музеите в страната. Експертите от настоящата дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” в продължение на години, професионално и компетентно подпомагат дейността на музеите. Организирането на национални представителни изложби в страната и чужбина, ежегодното провеждане на сесии за финансиране на проекти в областта на музейното дело и методически срещи с музеите, извършването на проучвания и изготвяне на анализи за състоянитето, дейността и финансирането на музеите в страната, са част от дейностите които се извършват в дирекцията.
Създаването на две отделни структурни звена за движимо и недвижимо културно наследство (§16 и §17) със сигурност ще затрудни комуникацията и ще рефлектира върху работата, свързана с изпълнение разпоредбите на ЗКН. Освен това във формулировката на новата структура (Дирекция „Културно наследство, библиотечно и читалищно дело”) не фигурира думата музей, което подлага на сериозно съмнение ролята и мястото на музея като културен институт. Силно сме обезпокоени и считаме, че промените и реорганизацията ще компрометират музейното дело. Необосновано аргументирано е предложеното за обединение на различни сектори (движимо и нематериално културно наследство, музейно, бибилиотечно и читалицно дело, визуални изкуства и литература), ръководени в работата си от различни закони.
Съществен е въпросът, който си задаваме: Как ще се осъществява методическото ръководство за музеите, които опазват движимо и недвижимо наследство, а това са всички регионални и някои общински музей? Създаването на две отделни дирекции би затруднило дейността на музеите и комуникацията им с Министерство на културата.
Съгласно посочените мотиви, РАМ – Пловдив не подкрепя промените в §16 и § 17 от Проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на Устройствен правилник на Министерство на културата и предлага:
Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” да се запази, като се увеличи броят на експертите в отдел „Недвижимо културно наследство”.
Екипът на Регионален археологически музей - Пловдив