Профил на Тодор Попов

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за възлагане на дейности на „Българска банка за развитие“ ЕАД по Инвестиция C4.I9 „Схема за субсидиране – обновяване на жилищни сгради“, считаме за необходимо да бъдат поставени няколко съществени въпроса, имащи отношение към практическото изпълнение на програмата, ефективното управление на публичния ресурс и правната устойчивост на прилаганите механизми.

1.       В проекта на ПМС е посочено, че 5 % от бюджета на програмата в размер на   246 556 225 евро, което е 12327811,25 евро са за ББР за  осигуряване на експертно и техническо обслужване от страна на Банката. В какво ще се изразява експертното и техническото обслужване за над 12 милиона евро и значи ли че техническото управление на ПИИ ще се осъществява от ББР и/или за нейна сметка. Защото за общнините като водещ партньор бе предвидено до 2 %, в които се включва и публичността както и доста дейности на терен – огледи, консултации, административно и правно съдействие за Сдруженията. Следва да се отчете, че по настоящата схема не се управлява отворена конкурентна процедура, а портфейл от вече одобрени проектни предложения, при които значителна част от административната и подготвителна работа вече е извършена от МРРБ и общинските администрации. В заключение тези 5 % са от бюджета на всяко ПИИ и влизат ли в общия вече одобрен бюджет на ПИИ или просто ще се намалят с 5 % сградите за финансиране, тъй като 12 милиона евро са средно между 10 и 15 сгради.

2.       Предвиденото в проекта повторно оценяване и класиране на проектни предложения от „Българска банка за развитие“ ЕАД съгласно критерии, включени в Приложение № 2, поражда сериозна неяснота относно неговата необходимост и цел, както и предвидената в ал. 4 на чл. 3 проверка на ПИИ с вече сключени договори? Проектите, включени в обхвата на схемата, вече са оценени, класирани и одобрени по реда на Националния план за възстановяване и устойчивост въз основа на методика, която по същество е идентична с предвидената в настоящия проект (Дори приложение 2 е в лева). Не става ясно какви нови обстоятелства биха могли да бъдат отчетени при повторно прилагане на същите критерии върху вече одобрени проектни предложения, нито какви биха били последиците при евентуално неподаване на документи от страна на общините, предвид че по значителна част от проектите вече са поети правни и финансови ангажименти. В този смисъл повторното класиране създава риск от правна несигурност и забавяне на изпълнението, проява на субективизъм или различие в тълкуването. Сериозен конфликт би се появил при одобряване на ПИИ от публикувания резервен списък и промяна в поредността и точкуването.

3.       Наред с това не е ясно и по какъв начин ще се прилага критерият за териториален обхват и териториално разпределение на средствата, които са от ПВУ при оттогава определени лимити, като част от тях са усвоени, а сега се предоставят нови лимити такива са Бургас (78 милиона усвоени от 80 допустими – в лева) отпускат им се нови потенциални 25 милиона евро, Ямбол – усвоени 27 млн. от 30 млн. в лева, отпускат им се нови до 17 милиона; Търговище 29 от 30 милиона лева, предоставят се нови потенциални 17 милиона евро; и други… Напомням, че принципът за териториални лимити бе въведен поради „"Целта ни е заради активността на някои местни власти, да не се възползват само жителите на няколко общини“ – министър Шишков 25 ноември 2022. С проекта на ПМС се забравя за този принцип. А новата програма макар и с ново име и отговорник е наследник и следва да наследи и тези принципи. В проекта се залагат нови разпределяния, които очевидно не отчитат вече отпуснатите от ПВУ средства

4.      Отделно от горното, следва да се обърне специално внимание на прилагането на правилата за държавни помощи, по-специално по отношение на общинските и социалните жилища. Считаме, че настоящият момент е особено подходящ този въпрос да бъде разгледан принципно в рамките на новосъздаваната схема, като се отчете становището на Министерството на финансите, които са и вносител на настоящия проект на акт, в което становище се посочва, че изборът на режим на подпомагане е в компетентност на администратора на помощта и че принципно е възможно изследването на алтернативни подходи, отчитащи спецификите на собствеността, управлението и ползването на държавните и общинските жилища – като режим „не помощ“ (както между другото е заложено и в двата етапа на ПВУ, незнайно защото се отрече в хода на изпълнение на процедурите; УОИИ или дори друга подходяща схема. Изрично в изразеното от МФ становище се допуска възможността част от тези жилища да не представляват икономическа дейност, както и при необходимост да бъдат разгледани механизми като режим „непомощ“, услуги от общ икономически интерес или други правно допустими подходи, съобразени с националната практика и пазарните условия.

Считаме, че ако този въпрос не бъде отчетен още при създаването на схемата, съществува риск от повторно възникване на вече идентифицирани проблеми при прилагането на предходни процедури, което би ограничило участието на общините и би намалило социалния ефект от инвестицията.