Профил на Тодор Ташев

След преглед на предложеният план прием , се достига до констатация , че липсва каквото и да е решение по отношение на проблемите за липса на кадри – лекари медицина и сестри , акушерки и т.н. „ Здравни грижи „ .

       Острият недостиг както на специалисти по Здравни грижи , така и основно на Лекари със специалност Медицина  не се решават от представеният план прием . Отново се вижда дадена свобода за прием на студенти основно със специалност медицина , на чужди граждани платена форма на обучение , но не и гаранция за осигуряване на необходимите кадри на здравната система . Видно от логиката на план приема за специалност Медицина отново е възможността университетите да си осигурят допълнително финансиране от платена форма на обучение от чужденци , без да е налице идея за защита на националният интерес , като се увеличат съществено бройките за прием на студенти медицина български граждани .

            Предвид недостига и статистическите данни се установява , че завършилите студенти със специалност медицина , около 12 -15% не започват работа в България , а в рамките от 3 години от завършването системата и страната напускат около 35 процента. Това е следствие и неадекватната политика за придобиване на специалност след приключване на образованието .

            В този смисъл е налице необходимост от повишаване на план приема за специалност Медицина и специалисти Здравни грижи между 2 и 3 пъти , за да е налице реална възможност за обезпечаване с кадри на системата , като това увеличение следва да е политика поне за период от 5 до 10 години . С между 5 и 6 пъти следва да се повиши приема за придобиване на специалност . Липсва логика лекар в Германия да има по три по четири специалности , а в България с много мъка се достига до една специалност , като не отчитам размера на разходите .

           Извинявам се за острият език и липсата на висок стил при настоящото изказване , но то не цели да ласкае или насочва , а да покаже глупостта и липсата на реална адекватно политика за защита на здравната система на България предвид непрестанните протести и заплахи за напускане на лекари и сестри  , командироване на лекари към регионални болници и т.н. Системата се задъхва и не би следвало да се защитават икономическите интереси на университетите и евентуални техни корупционни практики , само и само да се получат още една година едни заплати на преподаватели , без да се помисли гаранция за обезпечаване на здравната система . Липсва възможност за изчакване още една година , доколкото това ще коства закриване на отделения и болнични заведения , закриване на болнични легла в лечебни заведения и допълнително изтичане на кадри .

                 Давам пример , кой млад лекар ще иска да отиде в болнично заведение извън София , когато в отделението е сам той или най- много още един лекар на възраст под 40 г. , а другите колеги са на възраст над 60 г. , като ясно съзнава , че след 5 години ще е сам в това отделение . Не говорим за размера на заплатата , който ще е достатъчен и доста солиден , говорим за отговорността , достигане до прага на възможностите , липса за отпуск и т.н.  Прегледа на болничните заведения в София е неправилен и неадекватен , доколкото в няколко големи градове липсва недостиг , но положението е плачевно в извън тези области и общинските болници . Дори и вариант за задължителен период на практикуване по назначение от държавата в малки населени места не е решение , доколкото липсват кадри , който да встъпят там и създава предпоставки за последващи корупционни практики .

        Накратко вместо 700 бройки за прием на специалност медицина , тези бройки държавна поръчка следва да са поне 2100 за период между 5 до 10 години . В този вариант се предполага оставане в системата поне на около 1000 специалисти лекари от завършилите