Профил на Анита Маринова

Считаме, че не са налице изрични законодателни изисквания на ниво Европейски съюз, които да задължават както България, така и останалите членки на ЕС да извършват вътрешни съществени реформи по отношение регулиране собствеността на ВиК системите и съоръженията и модела на предоставяне на ВиК услуги на територията на страната.

Дори и в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България е предвидено проектът на Закона за водоснабдяване и канализация, който ще бъде приет, да ..създава ПРЕДПОСТАВКИ за консолидация при предоставянето на ВиК услуги“. По никакъв начин не е предвидено изискване какви да са тези предпоставки, а още по- малко е изрично посочено условие обособените територии да съвпадат с административните области в страната. Нещо повече — след извършен дори незадълбочен преглед на публично достъпни данни и нормативни актове на ниво Европейски съюз, се установява, че всяка държава-членка е избрала свой подход в управлението на ВиК сектора и мащабното окрупняване не е основният и безалтернативен модел на управление в европейските страни. Основната практика в Европейски съюз е органите на местното самоуправление (общините) да са отговорни за предоставянето на ВиК услуги на гражданите си чрез избрани именно от Общините модели на възлагане на услугите.

Отново не е ясно кое налага един конкретен модел да бъде задължително и насилствено приложен с Проекта, като се изземат правомощията на общинските органи да решават как да се разпореждат с притежаваната от тях собственост.   Тъй като липсва анализ на други възможни модели на управление, които да имат положителен ефект върху сектора, защо точно тези практики биха били приложими и работещи на територията на Република България? Наблюдавани ли са положителните ефекти в тези държави, в които се прилага моделът - след какъв период от време, какви са конкретните резултати? Всички тези въпроси остават без отговор - само бланково е посочено, че това е възприет модел на управление в ЕС, независимо от изключителната сериозност на предложените промени и ликвидирането на общински ВиК оператори с добри финансови показатели и доказан модел на управление.

Уважаеми Вносители на проекта на Закон за водоснабдяване и канализация (ЗВиК), призоваваме Ви да оттеглите противоконституционното си предложение, като след това започнете истински консултации с общините по създаване на работещ закон.

Законът трябва да предоставя възможност в една обособена територия да оперират няколко ВиК дружества, като общините самостоятелно избират своя оператор. В закона ще трябва да се регламентират стандарти за качество на услугата, предоставяна от операторите, независимо от това каква е тяхната собственост и териториален обхват. Това ще позволи ефективните общински дружества да продължат да функционират. Общините трябва да имат свобода на избор за управление на техните активи и предоставяне на услугата в дадена обособена територия. Когато общината има свобода да решава, тя най-добре ще прецени коя възможност е по – приемлива за нейното население.

За пореден път силово ни се налага неработещ модел на управление. Още през 2009 г. с промените в Закона за водите бе поставено началото на така наречената „водна реформа“ чрез определянето на обособени територии и създаването на асоциации по ВиК, които да възлагат дейностите по предоставяне на ВиК услуги на съответните ВиК оператори, С оглед множеството неясноти относно процеса по прехвърляне/предаване на ВиК активите, бяха направени и допълнителни изменения на Закона за водите през 2013 г. В продължение на 13 години не бе постигнато планираното цялостно „консолидиране“ на ВиК операторите. В случай, че предложеният модел от 2009 г. е работещият и логичен модел на управление на сектора и предоставяне на ВиК услуги, то за посочения период от 13 години същият щеше да даде видими резултати в консолидираните области.

Видно от публичните сравнителни анализи на КЕВР консолидираните области, в които ВиК операторът в областта обслужва всички потребители, по никакъв начин не изпъкват като изпълнение на показателите на качество и финансови резултати спрямо общинските ВиК оператори, предоставящи услуги на териториите на представляваните от нас общини.Това е доказателство, че консолидирането на областен принцип не води до по-добри резултати и до по-качествена услуга за потребителите. В страната има общински ВиК дружества, които независимо от трудностите съумяват да осигурят условия за устойчиво развитие на сектора. Това са дружества, които са доказали с годините своята ефективност и предлагат на потребителите качествени услуги на социално приемлива цена. Тези общини независимо, че години наред са лишени от европейско финансиране, ежегодно влагат средства за поддръжка и развитие на мрежите, което подобрява услугата и намалява загубите на вода. В страната няма общинско ВиК дружество, което да е въвело режим на водоснабдяването. Ето защо вливането в един неефективен ВиК оператор с лошо финансово състояние, предоставящ недобри услуги само ще намали качеството на живот в консолидиралите се общини.

Още повече, че в годишният доклад на ДАНС за 2023г. са изведени обобщения за всички ключови сектори у нас и съответно съпътстващите ги опасности и промени, настъпили през последната една година, както и тенденциите през 2024г. В сектор Околна среда е отчетено:Устойчивите проблеми при управлението на водните ресурси в страната създават условия за значително намаляване на общите запаси и изострят негативното влияние на климатичните промени....... Съществен принос за проблема има и силно амортизираната на места водопреносна мрежа и трайно нестабилното финансово състояние на част от държавните оператори по водоснабдяване и канализация, задълбочаващо се от устойчиво високите загуби на вода и ниската събираемост на приходите.

В Портала за обществени консултации е публикуван официален пети проект на Закон за водоснабдяване и канализация (ЗВиК) (редакция септември 2024 г.). В Доклада на министъра на регионалното развитие и благоустройството се посочва, че законопроектът (вариант септември 2024 г.) е изготвен през септември 2022 г. от работна група към МРРБ, като са запазени поставените цели във варианта на законопроект от 2020 г. В него МРРБ за пореден път не отразява нито една от основните препоръки и предложения на местните власти.

Категорично считаме, че Проектът в настоящия му вид не следва да бъде внасян в Народното събрание, а още повече - приеман. И този пети вариант на проект на Закон за водоснабдяване и канализация отново е противоконституционен.

Приемането на Законопроекта не само няма да постигне посочените в мотивите към него цели, но същият ще доведе до приемане на нормативна уредба, противоречаща на основни конституционни принципи, ще задълбочи проблемите във ВиК сектора, ще доведе до социална несправедливост и напрежение, особено в общините в общински ВиК дружества.

 Чрез законопроекта практика се предлага управлението на ВиК сектора да премине изцяло към държавата, а общинските дружества да бъдат закрити.

Считаме, че липсата на сериозно обсъждане на Законопроекта и зачитане становищата на заинтересованите лица и липсата на финансов анализ са съществени процедурни нарушения. В мотивите към законопроекта е записано, че „са взети под внимание всички относими коментари и становища, постъпили при обществените обсъждания, проведени през 2022 г., 2023 г. и в периода 10.06.2024 г.-10.07.2024 г.“. В същото време са пренебрегнати десетки, може би и за стотици, коментари защитаващи запазване на общинските ВиК дружества, направени при преходни обществени обсъждания на законопроекта. В същите тези мотиви малко по-долу пише: „Законопроектът предвижда обединяването на обособените територии, а именно същите да съвпаднат с административните области за повишаване на ефективността чрез икономия от мащаба при управлението на ВиК отрасъла на принципа една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор“, т.е. общините с общински дружества губят правата си да управляват ВиК-активите на общинското дружество, цената на услугите се вдига,  инвестициите в поддръжка на мрежата намаляват.

Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В настоящия случай, предвидената в Законопроекта уредба е в противоречие с конституционните принципи за собственост и местно самоуправление. В посочените разпоредби е предвиден задължителен начин на разпореждане със собственост, без да се зачита правото на собственост на собственика — общините, което по характера си е абсолютно право, гарантирано от Конституцията на Република България (КРБ). В този смисъл, съгласно чл. 17 от КРБ, правото на собственост се гарантира и защитава от закона, а съгласно чл. 140 от КРБ Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.