Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Част 4
Пример за подобна ненужна и икономическо неефективна практика и въведено законодателство е дублирането на данни относно доходите на физическите лица. Анализът показва, че приходната агенция не е повишила събираемостта и прозрачността, нито е свила дейността на сивия сектор благодарение на подаването на следните данни:
Практиката показва, че целият този труд и стрес не води до никакви ползи за държавния бюджет, а е само в разход и стрес за бизнеса.
6. Искаме да обърнем внимание и на един срок в проекта "§ 65. (1) За всяко данъчно задължено лице с облагаем 166 000 лв. или повече за предходната календарна година към 31 декември 2024 г. включително, към 1 януари 2025 г. възниква задължение за регистрация по § 14 относно чл. 96, ал. 1, като подава до 3 януари 2025 г. включително заявление за регистрация по образец, определен в приложение 1 към чл. 74, ал. 1 от правилника за прилагане на закона". При положение, че 01.01.25 е почивен ден, технически е невъзможно да се подаде заявление за регистрация предвид факта, че този оборот не може да се установи за 1 работен ден и на втория вече да е докоснат краен срок. Предлагаме срокът за регистрация да е седемдневен.В заключение искаме да обърнем внимание, че законодателната тъкан е единна и взаимосвързана. Всяко необмислено изменение, нарушаващо стройната логика на правните принципи, подкопава доверието в стабилността на законодателната рамка за бизнеса в България.
С уважение: Нели Балинова, Илка Гачева
Част 3
4. В мотивите на предложението е изложено и следното:
„Очаквани резултати от прилагането на мярката
Очаква се предлаганите промени да окажат ефект върху приходите от ДДС, който на този етап не може да бъде изчислен с точност.
Анализ за съответствие с правото на ЕС
С проекта на акт не се въвеждат норми на правото на ЕС, поради което не е изготвена справка за съответствие с европейското право.”
В Европейския съюз регламентите по ДДС за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. Предвид обосновката по-горе с предложените промени от законодателния орган в предприятията ще се постигне точно обратен ефект-увеличаване на разходите и спад в продажбите заради затваряне на обектите за инвентаризация. Същевременно сивият сектор няма да спре да работи. В такъв случай въвеждането на такова изискване не просто не е в синхрон, но и в разрез с Европейското законодателство.
Обръщаме внимание на вносителя, че съгласно чл. 27 от Закона за счетоводството, с някои изключения предприятията съставят финансов отчет веднъж годишно. С изискванията за тримесечно деклариране, заобикаляйки Закона за счетоводството, на практика се вменява и тримесечно счетоводно приключване. Същото, обаче, не предвижда подаване на данъчни декларации за облагане на финансовия резултат на тримесечие, а се ориентира към събирането на информация за счетоводни показатели „на парче“, без дефинирана цел на последващото им използване от приходната агенция. С други думи, не е видна конкретната полза за фиска от това допълнително натоварване на счетоводителите през годината. Ще отбележим, че всяко допълнително натоварване означава повече вложен труд от счетоводителите, по-високи такси, за счетоводно обслужване , които допълнително обременяват бизнеса.
5. В мотивите е изложено също” От данните, които ще се предоставят на НАП ще може да се правят изводи за наличие на отклонения от данъчно облагане, свързани с ДДС, както и да се вземат мерки за правилното събиране на ДДС... При анализа декларираните данни за размера на наличните дълготрайни активи и материални запаси ще се събират и с цел откриване на пропуски или нарушения относно законосъобразното:
третиране на осъществените сделки с дълготрайни активи, доставки, договори;
определяне на основата, върху която се начисляват задълженията за ДДС;
ползване на данъчен кредит;
начисляване на ДДС по отношение на приложими ставки и срокове;
внасяне на видовете задължения по отношение на размер и срок;
извършване на плащания в брой.
Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. „
Министертво на Финансите е наясно, че тези цели няма да бъдат постигнати, а само ще се наливат в базата данни информация, която ще се дублира и е крайно ненужна. Предвид и огрничения човешки ресурс на НАП и другите проверяващи органи, не може да се достигнат поставените цели дори и при наличните изисквания за деклариране на данни.
Част 2
2. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС е в пряк разрез с обявените цели, мотиви и намерения на Минисерството на финансите. Неминуемо всяко едно предприятие ще трябва да заплати допълнтелно за труда на наетите лица или счетоводни предприятия за декларираните за толкова данни. Тук не се касае за пренос на едни цифри в декларация от отчетните регистри. Касае се за извършване на инвентаризация на тримесечие в точно определен ден. При наличие на няколко обекта в страната изобщо не е предвидено от предлагащият орган колко души допълнително трябва да бъдат назначени само за извършването на тази инвентаризация, за да може да се декларират верни данни.
Не е направен качествен анализ и становището, че „За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата” е невярно, несъобразено с действителността и икономически неефективно.
Предложението ни в тази връзка е: предприятията, които следва да декларират тези данни да бъдат компенсирани от бюджета в размер на направените за текущите инвентаризации и отчети разходи, тъй като декларирането на тези данни обслужва единствено и само данъчната администрация без реално изчислен икономически ефект в полза на държавата или предприятията, и без необходимост, заложена от Европейското законодателство, както сам посочва вносителят на предложението за изменение.
3. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС не е съобразена с настоящото законодателство и се предлага в пряк разрез с чл.28 от Закона за счетоводството, а именно: Чл. 28. (1) Предприятията извършват инвентаризация на активите и пасивите най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите отчети.
(2) Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация по ал. 1.
(3) Инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.
Внесените предложения изискват инвентаризация по своята същност, тъй като за деклариране на неверни данни се носи отговорност. Предложението за промяна касае пряко материя, която вече е регулирана в друг действащ закон с други поставени времеви граници.
Предложението ни в тази връзка е: исканите данни да се декларират в НСИ с предварително регламентирани механизми за корекция на допуснати технически грешки.
Уважаеми дами и господа,
Отново сме пред края на една календарна и финансова година и традиционно за обществено обсъждане бяха предложени промени в данъчните закони за 2025г. от Министерство на финансите. Наред с промените, предложени във връзка с имплементирането на изискванията на нормативни документи на ЕС и ОИСР, специално впечатление прави предложената нова ал. 11 на чл. 123 от ЗДДС . Поредното задължение за деклариране на счетоводни данни , а не на данъчни задължения е изключително смущаващо и безспорно води до административна тежест за бизнеса. Наред с описаното и въведените вече изисквания в чл. 123 ал. 10 от ЗДДС, няма как да се постигне целта , заложена в Проекта за изменение на данъчното законодателство за 2025г., а именно създаване на по-добри условия за бизнеса.
Прави впечатление, че има съществено разминаване между предложението и текущото законодателство, както и вътрешни противоречия между мотиви и предложения.
В мотивите на предложенията в Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е записан следния текст:
„
С разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 са приети правила, с които се предоставя значителен стимул за стартиращите предприятия и се осигурява възможност за извършване на ефективен контрол върху по-големите данъчно задължени лица, за заделяне на повече ресурси за борба с измамите с данък върху добавената стойност (ДДС) и за подобряване на прилагането на настоящата система на ДДС. В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби ....... Специалните режими за малките предприятия имат за цел да намалят разходите, понасяни от малките предприятия, които са пропорционално по-високи от разходите на големите предприятия поради по-ограничените им ресурси за справяне със сложността и разпокъсаността на системата на ДДС в ЕС. „
Както и следното в част II:
„Финансови и други средства, необходими за прилагането на мярката:
За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. „
Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС не отговаря на мотивите цитираните в следните направления:
1. Предложената промяна в ал.11 на чл.123 от ЗДДС по никакъв начин не облекчава малките и микро предприятия и не води до ефективен контрол върху големите предприятия, тъй като създава НОВА административна тежест върху малките предприятия, едновременно разводнява и претрупва базата данни от информация с такава за малките предприятия, а отделно проверяващите органи нямт необходимия капацитет от човешки ресурс, който да следи текущо и да проверява цялата база данни на ВСИЧКИ предприятия.
Предложението ни в тази връзка е изискването за предоставяне на отчетни данни за тримесечието , касаещи ДМА и МЗ да касаят само предприятията, чиито отчетни данни за предходната финансова година надхвърлят най-малко на два от следните три показателя:
1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*], изм. - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) балансова стойност на активите - 10 000 000 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*], изм. - ДВ, бр. 72 от 2024 г., в сила от 06.07.2024 г.) нетни приходи от продажби - 20 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
И да бъдат декларирани не в декларация по чл. 55, а в отчетни форми на тримесечие към НСИ, както при попадане в извадка за деклариране на текущи данни към НСИ.
Заложените в предложението данни не касаят данъчни задължения, за да бъдат декларирани в декларация по чл.55. Те следва да се предоставят като отчетни такива към институцията, занимаваща с отчетни данни.