Профил на Георги Матеев

Как щеше без мобилен телефон това дете да защити правата си от престъпника, който обижда, нанася телесни повреди и гони ученици от клас "защото така"?



https://www.facebook.com/100063504634713/videos/567800283058998/?__cft__[0]=AZUPYdy-TnNTDx1XTVSQRPdIlnogpk3fDFWsJvs--LE01RAFsm0hWD7PHjM5ZFzD7bI9h9mfKTbMzXGQRItJIwaRGEP6_GddNOAjCa4TcFhgtUJVt-MJoUl2YlM5v8Zxlm64ixrLH0_848d9kAEW3qlD9Lm8OdVguabL4CyH81hsyqaL0gf5dv_5mJB4NH6NfzL-y_MHRo15SpqLupSdPKFI&__tn__=%2CO%2CP-R

2. Противоречие с принципа на доброволно договаряне

Формулировката:

„Родителите подписват споразумение с детската градина или училището за спазване на правилника на институцията.“

създава задължение за сключване на споразумение, без да се предоставя:

• проект или модел на това „споразумение“;

• право на отказ или възражение;

• яснота дали отказът води до административни или санкционни последици за родителя или ученика.

Това е фундаментално нарушение на принципите на договорното право, според които:

„Договор се сключва по взаимно съгласие между равнопоставени страни.“ (чл. 8 и 9 от ЗЗД)

В този контекст предложението на чл. 210а на практика превръща едно едностранно задължение в принудително „споразумение“, което злоупотребява с формата на договор, лишавайки го от основното му качество – свободната воля.

3. Потенциално противоречие с международното право

Задължителното подписване на „споразумения за спазване на правилник“ от родителите, без гаранция за доброволност, съдържание или защита на интересите на детето и семейството, противоречи на международни актове, по които България е страна:

• чл. 5 и 18 от Конвенцията за правата на детето – признават родителите като първостепенни носители на отговорност за възпитанието и развитието на детето;

• Протокол №1 към ЕКПЧ, чл. 2 – гарантира правото на родителите да образоват децата си съобразно собствените си убеждения;

• Харта на основните права на ЕС, чл. 14 и 16 – защитава свободата на образование и правото на свободно договаряне.

📌 Принудителното подписване на неясен документ, наложен от образователната институция, е в противоречие с тези международни задължения.



Още повече в големите градове в България родителят не може да избира свободно училището на детето си, а участва в класирани по определен признак - териториален или по успех. След като детето е "разпределено" в определени училища от системата е абсурдно после училището да извива ръцете на родителите да подписват документ с неясно съдържание. Този законопроект представлява една принуда от държавата всички граждани в момента да се подпишем на празен лист. 



Няма как държавата да ме принуждава да подписвам споразумение с държавата, чието съдържание да бъде оставено на произвола на корупционните желания и "личното благополучие" на конкретния педагогически специалист, на когото съм бил разпределен.



ЩЕ ИМА СЪДЕБНИ ДЕЛА ОТ СЕКУДНАТА, В КОЯТО ТОВА НЕЩО ВЛЕЗЕ В СИЛА!

НЯМА ДА ПОДИШЕМ НИКАКВО СПОРАЗУМЕНИЕ С ТЕРОРИСТИТЕ И НЯМА ДА ПРЕГОВАРЯМЕ С ТЯХ!

1. Липса на мотиви и нарушение на Закона за нормативните актове

Съществените промени, предвидени в чл. 210а, са внесени без каквито и да е мотиви или обяснение за тяхната необходимост, обхват и правни последици.

Това е пряко нарушение на чл. 28 от Закона за нормативните актове, който задължава всеки законопроект да бъде придружен от мотиви или доклад с анализ на въздействието, включително:

• какъв проблем решава предложението,

• очаквани ефекти за адресатите (в случая – родителите и децата),

• алтернативи и защита на права.

Вместо това, чл. 210а е формулиран в крайно общ вид, без ясни граници и цели, което го прави неразбираем за широката общественост и уязвим за прилагане по нееднакъв начин от институциите.

Лично аз приветствам това начинание на МОН и смятам, че то е законосъобразно и напълно в духа на Конвенцията за правата на детето, която цитирах по-горе. 



Но тази конвенция ще бъде нарушена ако има дори само едно християнче, което противно на волята си изучава ислям или добродтели, или пък едно мюсюлманче, което е записано там, където не иска. Респективно и за децата от другите вероизповедания. И ако това се допусне, ще има огромно социално напрежение - и с право!



Затова просто се надявам МОН да осъзнава важността на своята функция по контрола на изпълнение на тази идея и да не допуска нарушаване на толкова чувствителни човешки права.



А по същество към момента в сегашното положение се нарушават правата на християните, мюслюманите и евреите, които учат и са изпитвани на неща, които противоречат на вярата им. Затова тази промяна е крайно необходима.

Преди всичко, обаче, предложените промени в чл. 107 противоречат на духа на демокрацията. По същество представляват проповядване на антидемократична идеология, което е престъпление по Наказателния кодекс. Няма как да бъдат изброени абсолютно всички основни закони, конвенции и нормативни актове, които тази промяна нарушава. Няма как да бъде обяснено на гражданите как тази промяна успя да се появи в законопроект, внесен тъкмо от Министерството, което трябва да следи за недопускането на дискриминация в образователната система. При всичките експерти и юристи, които работят в МОН. При всичките МИЛИОНИ, които са били усвоявани през годините по различни проекти за приобщаване, недопускане на дискриминация и така нататък.



Тази промяна недвусмислено показва, че министерството е инфилтрирано и обладано от организирана престъпна фашистка групировка, с която трябва да се заеме ДАНС. Абсурдно е никой от МОН да не забележи, че този текст нарушава всички тези закони. Закони, които в интерес на истината, се изучават от самите деца в училище по учебната програма и дори те биха установили, че е нередно.



Предвид тежестта на нарушенията, тяхната всеобхватност и редицата медийни изяви на синдикални лидери в тази посока, тук ние можем обосновано да предположим, че този текст не е някаква грешка, а един умишлен и целенасочен акт срещу демокрацията, който цели да бъдат отнети правата на най-беззащитната прослойка от обществото. Децата с увреждания са тези, които най-много от всички имат нужда от закрила от държавата, а вместо това държавата се опитва да изземе правата им.



Допълнително утежнява вината на МОН обстоятелството, че въпросната промяна по никакъв начин не е мотивирана и въобще отбелязана в мотивите и предвраителната оценка към законопроекта. Кой и с каква цел предложи това нарушение на Конституцията? Какво щеше да спечели този фашист?! С каква цел посяга на най-слабите в държавата?



Неуважаеми фашисти и горди изчадия на активни борци - децата със СОП не са поставени под запрещение по презумпция! Още по-малко пък техните родители, които минават през ада, за да може да отгледат тези деца в "тази скапана държава". А когато шофьорът на таксито каже "тази скапана държава", той няма предвид Рила, Пирин и Черно море, а има предвид ВАС, ИЗРОДИ МРЪСНИ!



СРАМ И ПОЗОР! ОСТАВКИ И ЗАТВОР!

 

Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания (CRPD)

• чл. 3: зачитане на вътрешно присъщото достойнство, самостоятелността на индивида, включително свободата на личен избор и неговата независимост
  
  зачитанеп равото на обществен живот

• чл. 7: Задължава държавите да осигурят на децата с увреждания равни права с останалите деца.

• чл. 24: Признава правото на хората с увреждания на образование без дискриминация и на равни начала с останалите.

Конвенцията за правата на детето (КПД)

Конвенцията за правата на детето (КПД), приета от ООН, е основен международен документ, който защитава правата на децата, включително тези със СОП.

Нарушения:

• Чл. 28: Децата имат право на образование, което отговаря на техните индивидуални нужди. Ако държавата избира формата на обучение за деца със СОП, без да се съобрази с техните специфични потребности или без участието на родителите, които най-добре познават детето, това право може да бъде нарушено.

• Чл. 5 и чл. 18: Родителите имат водеща роля в вземането на решения за благосъстоянието и образованието на децата си. Промяната в чл. 107, която изключва родителите от процеса на избор, противоречи на тези принципи.

Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)

ЕКПЧ защитава основните човешки права, включително правото на образование и ролята на родителите в него.

Нарушение:

• Чл. 2 от Протокол №1: Този член гарантира правото на образование и предвижда, че държавата трябва да уважава правото на родителите да осигурят образование на децата си в съответствие с техните убеждения. Промяната в чл. 107, която изключва родителите от избора на форма на обучение, може да се тълкува като нарушение на този принцип.

Харта на основните права на Европейския съюз

• чл. 14: Право на образование.

• чл. 21: Забрана за дискриминация, включително по признаци като увреждане.

• чл. 26: Интеграция на хората с увреждания.

Противоречи и на самият себе си:



5. Закон за предучилищното и училищното образование

4. Закон за хората с увреждания

Чл. 2. Законът има за цел да:

1. насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания;

2. създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания;

3. способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания;

4. предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства.

Чл. 3. Законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот, като се прилагат индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите.

Чл. 4. Основните принципи на закона са:

1. личен избор и независимост на хората с увреждания и техните семейства;

2. равнопоставеност и недискриминация;

3. социално приобщаване и пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот;

4. достъпност.

Чл. 5. (1) Областите на подкрепа за хората с увреждания са:

2. образование;

7. култура;

8. спорт;

9. личен живот;

10. обществен и политически живот;

2. образование и професионално обучение;

3. услуги, подпомагащи трудовата реализация;

Чл. 31. (2) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование предоставят условия за равен достъп до качествено образование и приобщаване на децата и учениците чрез осигуряване на допълнителна подкрепа по чл. 187, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

1. Конституция на Република България

• чл. 6: Всички хора са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на „лично или обществено положение“.

• чл. 47, ал. 1: Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата

2. Семеен кодекс

Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.

(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето

3. Закон за защита от дискриминацията

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 37. (1) (Предишен текст на чл. 37 - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) Не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1.

Приветствам тази промяна и съм сигурен, че ще даде много по-добър резултат, отколкото научно доказано зловредното задължително предучилищно обучение от 4-годишна възраст. Надявам се тази практика да се прекрати в последващ етап и да се върнем обратно на границата от 7 години.



Но смятам, че мярката в момента има нужда от прецизиране, защото не става ясно какво ще се случва с невераблните деца. Те може и да владеят, а може и да не владеят български език - но никой няма как да разбере на какво ниво го владеят или не го владеят. Ще бъдат ли допускани такива деца в училище с промяната на закона и как ще се защити тяхното право на образование?

Приветствам промените в тази насока, защото достъпът до реализация в живота наистина беше ограничен. Въпреки това, обаче, остават още няколко неприятни моменти:

 

• Затруднено е придобиването на СУМПС за ученици с качествени оценки. А СУМПС е необходимо за упражняването на немалко професии. Излишно е да се поставя такова ограничание за лице, което може да вземе изпитите за правоспособност и за което няма противопоказания.
• Не виждам какво пречи на едно сляпо дете да стане добър музикант като Стиви Уондър. Или на дете със сензорно-интегративно разстройство, което не издържа шумовете в час по музика да стане инженер. Но според нашето законодотателство тези деца трудно ще влязат в университет, защото няма да покриват образователния стандарт по всички предмети. И дори само един предмет е достатъчен да инвалидира цялата диплома. Спешно се нуждаем от гъвкавост при приема в университети, особено при деца, които имат изявени дарби. Децата със СОП нерядко имат затруднение в една област, но схвръхспособности в друга, но българското законодателство това не го отчита.
• Човек, който е завършил с качествени оценки когато е бил неспособен или просто не е бил неосведомен, след като навърши едни например 25 години и се подобри или развие, за да валидира своите компететености и да вземе диплома, трябва да се върне буквално в първи клас и да държи изпити за валидиране по всички предмети за всичките години, през които е бил на качествени оценки. Това е безумие, което на практика изключва тези хора от живота. Според мен ако можеш да валидираш 12-ти клас или примерно можеш да покриеш ДЗИ не трябва да има нужда от валидиране на останалите класове. Защото как можеш да научиш материала от 12-ти клас, ако не си усвоил материала от 1-ви?
  
  
  
  Аналогично за всеки един етап от образованието.

Използването на мобилни телефони в клас е забранено и в момента, но явно не се спазва. Не разбирам до какво ще доведе новата промяна. Звучи като промяна в стил “трябва да направим нещо”, ама какво нещо – няма значение.

Тук проблемът е по-скоро свързан с прилагането на тази мярка и с липсата на ефективни мерки, с които да бъде контролирана. От гледна точка безопасността на децата, на сериозния разрив на доверие между родители и училища и от гледна точка на киберсигурността на най-чувствителните данни като снимки, контакти, лична кореспонденция и дори идентичност и финанси (мобилният телефон може да се използва за електронен портфейл както и за електронен личен документ в много държави в ЕС, чиито граждани също учат в България) смятам, че е абсолютно неприемливо телефоните да бъдат събирани на едно място безпризорно.



Първо, училището не може и няма юридическа възможност да изземва лични вещи частна собственост – това може да става само със съдебно решение. Освен това училището не може да носи отговорност и за тези лични вещи – какво става при една кражба?



В училище в последните години починаха не едно и две деца, за които не беше предприета адекватна намеса за спешна помощ. Ние учим децата в училище при кои обстоятелства да сигнализират на телефон 112, а в същото време им отнемаме физическата възможност за това. Дори законът да позволява използването на телефона при форсмажорни обстоятелства – как това ще стане ако телефонът не е на разположение? Кой ще определя дали обстоятелствата са форсмажорни? Педагозите не са нито медицински лица, които да разпознаят спешни състояния, нито психолози и психиатри, които да могат да оценят дали детето наистина има някаква важна необходимост да осъществи контакт със своя родител.



Още повече, в последните години единствено мобилните телефони на учениците са реалното средство, с което могат да се набавят доказателства за нарушенията и престъпленията на учители спрямо децата. Камерите в училище са без звук и на тях не се чуват обидите и крясъците на “специалистите”. А нерядко дори при физическа саморазправа се оказва, че “точно в този ден” са били изключени. Всички български граждани имат право по чл. 41 от Конституцията да събират и разпространяват информация и по чл. 13 от Закона за авторското право и сродните му права да заснемат действията на обществени служители в хода на тяхната работа. Когато обаче техническите устройва са им иззети незаконно, те не могат да се защитят правно и да съберат доказателства и информация за извършваните срещу тях противоправни действия.



От гледна точка на киберсигурността – съществуват редица уязвимости на мобилните устройства, при които човек може да проникне в устройство и да го зарази със зловерден софтуер или да източи данни и пари стига само да се доближи до него – безконтактно и чрез кабел. С едни малки устройства, които човек може да скрие в джоба или в ръкава си и дори няма да бъде видян на камерата. През 2025г. И в навечерието на дигиталните валути е абсолютно безумие някой да си остави телефона при друг човек. Телефонът е дигиталният портфейл, лична карта и сейф на най-чувствителната информация. Като експерт в тази област аз няма как да позволя някой дигитално неграмотен чиновник да принуди детето ми да се изложи на такъв риск, какъвто чиновникът дори не може да осъзнае. Ще бъдат заведени съдебни дела в секундата, в който се предприемат такива мерки. И тези дела ще бъдат спечелени много лесно.



Тук може би решението е единствено камера със звук във всяка класна стая и финансови глоби за нарушителите, които използват телефоните си недобросъвестно, с което пречат на образователния процес.

Приветствам идеята оценките да се пишат по ясни и предварително комуникирани критерии, защото това ще намали случаите на произвол и саморазправа с ученици чрез умишлено поставяне на по-ниски оценки по съответния предмет заради личното отношение на предодавателя към ученика. Но тази идея веднага е опорчена чрез вмъкването на вратичката наречена “компонента поведение”. Цитирам: “Чрез оценяването в процеса на училищното обучение се насърчава активното учене и придобиването на житейски значими умения и се отчитат и придобитите от учениците социално–поведенчески умения.”



Не разбирам как тази приумица се отнася към духа на останалите промени? Означава ли това, че ще имаме Български държавен стандарт за социално поведение? Ще бъде ли този стандарт преподаван в училище и ще има ли ясни предварително дефинирани критерии – така както се изисква според останалите членове в закона? Какво ще правят децата с поведенчески проблеми, които по данни на МОН към декември 2022г. наброяват 3233 ученика. Какви оценки ще получават те? Ще могат ли изобщо да завършат училище?



Изобщо кой ще поставя тази оценка? Учителят не е компетентен по въпросите на поведенческата психология и няма правоспособност да провежда поведенческа терапия за повишаване на успеха. Още повече – самите учители нерядко са с много неприемливо поведение – редовно излизат записи на крещящи, обиждащи и дори удрящи учители. А неотдавна една директорка дори захапа известен адвокат по рамото. Как такива хора ще оценяват децата ни?



И защо на децата няма да се пише оценка по предмет добродтели, където ще учат за доброто и злото, а в същото време ще им се поставя оценка дали поведението им е добро или не по другите предмети? Всичко това е объркано, противоречи си само на себе си и изглежда сякаш някой се е опитвал да угоди на един психичноболен синдикален лидер.



Затова, г-н министър, ние гражданите за пореден път ще настояваме като така и така сте тръгнали да бъркате в отворените рани на образованието ни, нека най-сетне въведем и един периодичен тест за психическа пригодност на педагогическите специалисти. Нека все пак се заемем да създадем една добра среда за нашите деца и за самите специалисти. Нека отчетем когато някой от тях даде здравето си за децата ни и прегори. В наш интерес е да го знаем и да го заменим с друг, но не просто да захвърлим стария, а да му помогнем – така както правим с ветераните от военната служба. Защото педагогическите специалисти – от училищата и от детските градини – също дават здравето си за родината, но психичното си здраве. Примерите не са един и двама на прекрасни хора, които просто не издържат на стреса и накрая с разхлабени нерви поставят себе си и децата си в риск. Никой няма интерес от това.



Още повече не е нормално един шофьор да трябва да мине психотест, за да управлява камион с картофи, докато един учител да не минава тест когато управлява цял клас с деца.



Прилагам видеоматериал с доказателство за спешната необходимост от такива мерки. Доказателство, което нямаше да имаме, ако някой “педагог” беше минал преди училище да вземе на децата телефоните така, както Пи Диди взимаше телефоните на жертвите си преди своите “партита”.



https://www.facebook.com/reel/604855529132049

Аз мисля, че е необходимо законодателните инфлуенсъри в МОН преди да предлагат подобни промени, първо сериозно да се запознаят с генезиса на сегашната нормативна уредба и да установят какви са причините, поради които статуквото е такова, каквото е. И най-малкото да прочетат изследванията, за които вече сме платили, и препоръките на специалистите в областта на поведенческата психология, защото предложеното противоречи на всякаква наука.



Иначе съм абсолютно съгласен, че дисциплината в училище е проблем, за който трябва да се намери решение. Но търсещите това решение трябва да са компетентени и трябва да са наясно, че перфектна система няма и при всяко решение ще има плюсове и минуси и трябва внимателно да се отчетат рисковете спрямо ползите.



Преди всичко, обаче, предлагам МОН да се заеме с това, което наистина му е работа – а именно с дисцплината на училищните директори и работещите в тях педагогически специалисти. Половината от тях в София и Пловдив държат училищните дворове заключени в противоречие на нормативни актове на общината. Учители в детски градини затварят деца със СОП в чекмеджета, завиват ги през глава и ги бият. В НПМГ саморазправата с едно дете стигна до всички медии и Народното събрание дори, а директорът Ушагелов все още е на работа, след като училището му погази на практика почти всеки един член от Етичния кодекс и още 4-5 закона. Погази ги грубо и се похвали за това на собствената си интернет страница, като публикува кореспонденцията си с родител и се жалва до небесата заради това, че една майка на едно дете е пуснала сигнал по електронен път извън работно време. Саморазправата достигна до там, че ученици от училището окачиха табели с обиди към майката на своя съученик, с политически послания и подкрепа към обвиняемият за педофилия и трафик на хора Пи Диди, а г-н Ушагелов вместо да предприеме мерки по Механизма за противодействие с тормоза, разреши тези табелки да бъдат окачени в коридора на училището и стояха там няколко седмици.



Защо този човек е на работа и защо няма законодателни промени, които да касаят дисциплината на такива хора? С действията си г-н Ушагелов урони много сериозно престижа на училището, а с бездействието си РУО София-Град и МОН урониха престижа на държавата. И с предложения законопроект изкопава допълнително бездната между граждани и образователните институции като МОН предвижда да овласти допълнително хора като г-н Ушагелов или като г-н Калапиш, който заплаши, че ще троши ръчички на децата, които влизат да играят в двора и чупят имуществото “му” – дворът, който той трябва да държи отключен.



На цялото гражданско общество му е ясно какво щеше да се случи с Росен от НПМГ ако законът беше такъв, какъвто се предлага – щеше да получи три бързи забележки и да бъде спрян от всички състезания по математика заради това, че майка му е подала сигнал за бездействие при преписващи ученици за квалификация за едно такова състезание.

Международни изследвания: Eccles & Barber (1999)

В своето изследване „Student Council Activities, Educational Achievement, and Behavioral Outcomes“ (Journal of Adolescent Research), Eccles и Barber установяват, че участието в структурирани извънкласни дейности, като спорт, театър или научни клубове, е свързано с намаляване на рисковото поведение (напр. агресия, неподчинение) при подрастващите. Дейностите предоставят възможности за изграждане на позитивна идентичност, социални връзки и умения за саморегулация, което води до по-добро справяне с емоционалните предизвикателства.

Fredricks & Eccles (2010)

В статията „Breadth of Extracurricular Participation and Adolescent Adjustment“ (Journal of Research on Adolescence) се показва, че учениците, участващи в разнообразни извънкласни дейности, проявяват по-ниски нива на антисоциално поведение и по-висока мотивация за учене. Изследването подчертава, че тези дейности насърчават чувството за принадлежност и предоставят позитивни модели за справяне с конфликти.



Не разбирам и как това ще се отнася за децата със СОП – те ако получат едни бързи три тенденциозни забележки ще могат ли да посещават часовете при психолог, ресурсен учител, ерготерапевт и всичко това, което е необходимо за тяхното приобщаване, и не е част от “обучението по учебен план”.



По начина, по който самозваният “законодател” го е написал също така не става ясно дали наказанието важи само за дейностите в съответното училище или на детето ще е забранено да посещава всякакви курсове, мероприятия, състезания, дейности включително към общината, частни спортни клубове, а защо не и манифестацията на първи май. На която, предполагам, че авторът на текста в закона, е голям любител и не желае и там да му с пречат деца с “ниско поведение”.



Също толкова спорен е и въпросът с възможността ученик да бъде отстранен “до три дни” ако с поведението си възпрепятства провеждането на учебния час. Лично аз по същество подкрепям стремежът на МОН да овласти работещите в образователните услуги да се грижат за климата в класната стая като могат да отстраняват активно пречещите на учебния процес, но тези “до три дни” са несъразмерно много и абсолютно нецелесъобразни. Още повече, те могат да бъдат използвани и нарочно от учениците в гиманазиален етап да излизат в “отпуск”, тъй като няма как при остраняването да им се пишат неизвинени отсъствия, а те по този начин може да се освобождават от контролни, да ходят при приятели и така нататък.



От друга страна пък, за децата в начален курс, това е психилогически вредна практика, която може да ги отблъсне от образованието като цяло. Едно дете в тази възраст, в която не може да контролира емоциите си и да осъзнава всички причинно-следствени връзки (както очевидно не може и авторът на този законопроект бел. авт.), за тези цели три дни може да стигне до много преувеличени умозаключения. Още повече – стресът за родителите, които ще трябва в толкова кратки срокове да организират неговото отглеждане през тези 3 дни, ще е невъобразим и абсолютно необоснован. И този стрес ще се прехвърли и върху детето. И всичко това с каква цел? Да спестим на педагогическия съветник и на психолога малко работа с детето ли? Ами за какво ги наехме тях тогава във всяко училище?



Едно дете, ако не го прави умишлено, няма нужда от повече от 20-30-40 минути, за да се успокои и да може отново да се върне в час без да пречи. А ако съзнателно и активно саботира учебния процес, то на него най-вероятно дори ще му хареса да бъде отстратено от там за 3 дни, с което ние ще затвърдим този модел на поведение. “Защо да уча за класно, като мога просто на предния ден да пусна музика и да играя кючек на чина”?

"Врътката” забележките да станат “предупредителна мярка” с цел да не могат да се обжалват в съда – няма да мине. Защото по същество това ще продължи да бъде индивидуален административен акт по смисъла на АПК и ще може да се обжалва в административния съд, както всяко едно друго действие или бездействие на административен орган, което касае нечии права. Не знам как тази “гениална” идея е минала през филтъра на Правна дирекция в МОН и защо изобщо им плащаме заплатите на тия хора. Защото това или идва от тях, или е минало през тях, или е минало въпреки тях – но фактът е, че каквото и да е станало, те са си взели заплатите, а сега ние гражданите трябва да си губим времето да борим това незаконно недоносче.



Още повече, предложените изменения ще имат напълно обратен ефект. Ако до сега за забележките не са се водили масово дела, от тук нататък родителите ще бъдем принудени да обжалваме всяка една забележка. Защото при три такива детето ще губи права, и то правото си на образование – което е Конституционно. Тъй като всички допълнителни и извънкласни обучения в училище по същество представляват образование и тук е големият парадокс – защо ѝ е на една система, която така или иначе страда от дълбока криза на гражданско доверие, да се самоизолира и да наказва гражданите с отказ на достъп до себе си. Какъв сигнал изпраща това на децата?



Не само това, ами участието на децата с проблемно поведение в “мероприятия, изяви и дейности, извън обучението по учебен план” – които малоумно е предложено да бъдат ограничени – е всъщност един от основните начини според поведенческата психология тези деца да осъвършенстват социалните си умения и да бъдат мотивирани да подобрят поведението си. Още повече, българските данъкоплатци вече сме платили за такова изследване в България – по проект именно на МОН - „Твоят час“ (BG05M2OP001-2.004), ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ПРОГРАМА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ“. Според данни от проекта, реализиран между 2016 и 2018 г., извънкласните дейности, организирани в 2304 училища в България, са допринесли за повишаване на мотивацията и самочувствието на учениците, както и за намаляване на проблемно поведение чрез включване в дейности по интереси. Проектът установява, че участието на 451 498 ученици в тематични програми по интереси и за преодоляване на обучителни затруднения е довело до подобряване на социалните им умения и намаляване на агресивни прояви, тъй като дейностите насърчават сътрудничеството и чувството за принадлежност към общността. Цитат: „По проекта са създадени училищни механизми за идентифицирането на индивидуалните интереси на учениците за включването им в предпочитани от тях избираеми дисциплини, [...] спомагащи за развитие и представяне на придобити знания и умения и повишаване на самочувствието.“

Т.е. Министерството вече веднъж е изхарчило едни пари, с които да установи, че тези дейности подпомагат дисциплината, а сега изхарчи нови пари, с които да предложи промени в закона, които да противоречат на законите, на Конституцията и на собствените си “научни открития”. Открития, които се потвърждават и от световната научна литература:

Разликата между правовата държава и тиранията е, че в правовата държава държавният апарат следва буквата на закона, а при тиранията овластените чиновници действат по свое усмотрение – според собственото си его, желания и разбиране за нещата. Разбиране, което рядко се осланя на някаква експертиза или наука, базирана на данни, а много по-често – на собствената немощ и комплекси от своята некомпетентност. Некомпетентност, която е явна – вижда се от всички. Вижда се най-вече и от резултатите в образователната система, вижда се и от самите некомпентни, за които, обаче, е жизнено важно да прехвърлят вината на някой друг, вместо да поемат отговорност и да подадат оставки. Защото шуреят им, който ги е назначил на държавна работа, за съжаление няма как да ги назначи за директор на водопад и вместо това ги е поставил да съсипят я някоя дирекция в МОН, я някое училище, а покрай него съдбите на хиляди деца, на цял квартал или населено място.



Затова е изключително притеснително когато Министерството на образованието – орган на изпълнителната власт, чиято единствена работа е да спазва и да прилага закона – получи данни, според които назначените КОЙ ЗНАЕ КАК за директори биват осъждани в съда при опитите им произволно и незаконно да наказват невинни деца. Тъй като това само по себе си означава, че независимият български съд е отсъдил, че правата на тези деца са били нарушени. Че директорите са извършили някаква форма на произвол и на тирания – тирания, която е добре позната на обществото и е пословична. Тирания, заради която потърпевшите пишат анонимно в Интернет и не смеят не само да излязат с имената и лицата си, а дори да кажат за кое населено място става въпрос, така че скапаният тиранин да не им разгони фамилията буквално и да стовари цялата си управленска немощ и жалки комплекси върху беззащитните им деца. И сега, когато “раята” едва-едва надигна глава и започна да защитава децата си в съда от тираните и тук-таме вече се печели по някое дело – министерството, което би трябвало да контролира дейността на въпросните тирани, предлага спорни текстове законопроект, в чиито мотиви признава, че това са всъщност опити за врътки и машинации, с които да се ограничи правото на родителите да защитават правата на децата си от произвола на въпросните тирани. Вместо министърът да измете тази скапана измет и да изкорени тези бурени, заради които образованието ни стои на дъното, той е седнал да им угажда и да търси начин с които да узакони техните закононарушения и откровени престъпления.



Въпросният законопроект предвижда да отвори не една, а няколко врати за произвол и институционален тормоз над децата и техните родители. Вратички, които могат да се използват както за най-обикновено садистично наказание на непокорни деца, така и за абсолютен и безпризорен тормоз над политически опоненти чрез децата им – като ги изцежда финансово и времево или пък като просто ограничава възможностите за тяхното академично и професионално развитие. Надявахме се, че всичко това е останало в миналото през 1989г., но ето че се връща с пълна сила под диктовката на едни синдикати, които са се превърнали вече едва ли не в терористични организации и публично заплашват, че могат да блокират държавата и са по-силни от политиците. И вече не издържат и просто нямат търпение техният терор да се принесе върху децата ни.



ТАЗИ НЯМА ДА СТАНЕ, ЩЕ СЕ ВОДИ ОТКРИТА ВОЙНА И С ТЕРОРИСТИ НЯМА ДА СЕ ПРЕГОВАРЯ!