Профил на Илка Гачева

Средната заплата в страната е грубо около 2000 лв. Ако един работник похарчи всичките си пари за стоки с включен ДДС, на месец той ще плати 333, 33 лв. ДДС. 0.5% от тези 333.33 лв.представляват 1.66 лв. на месец облекчаване на данъчната основа, което означава 16 стотинки на месец по-малко данък. Уважаеми господа и дами, които предлагате това облекчение, наистина ли мислите, че някой човек с всичкия си разум ще събира и описва 365 дни в годината касови бонове за 16 стотинки на месец? Признавам, че коментирам само мотивите и не съм видяла как е решена технически тази промяна, но просто не искам да си представям хиляди инспектори по приходите, които контролират този процес с невероятния ефект от 16 стотинки на месец. Сигурна съм, че и колегите от НАП не искат да си го представят.

В мотивите относно това предложение всъщност НАП признава, че понеже съдът не позволява произволно да се облагат тези доходи, то те ще се опитат да заобиколят съда с промяна в закона. Питам се правова държава ли сме изобщо в този случай? Да се позволи на служителите на НАП да преценяват кой договор има характер на трудов, при положение, че това въобще не е от тяхната компетентност е меко казано странно. Има  контролен орган, който е компетентен да установи дали има прикрито трудово правоотношение и това е Инспекция по труда. Санкциите по Кодекса на труда са достатъчно високи, така че ако този държавен орган си върши работата, изобщо да няма такива нарушения. За пореден път наблюдаваме опит да се санкционират всички, поради липса на контрол над нарушителите.

Декларирането на доходите от командировъчни с мотив, че това можело да бъдат прикрити доходи от заплата е пълен абсурд, доколкото характера на тези доходи всъщност е обезщетяване на работника за направени разходи. Командировъчни пътни и квартилни пари се изплащат срещу командировъчна заповед и документи за направени разходи, т.е. имаме съвсем проследим и подробно документиран процес за това дали са направени разходи за командировка или за заплата. Дневните пари са определени като лимит от държавата и всичко изплатено над този лимит и сега се облага, а държавата се предполага да е определила разумен лимит. 

Също не е ясно как тази информация ще помогне за идентифицирането на нарушения. Тя би могла да бъде само сигнал за проверка, но и сега командировъчните пари се отчитат в справките за НСИ, така че ако има нужда от такъв сигнал, то информацията и сега съществува. Ако тя не се ползва, то това означава, че НАП няма капацитет за такива проверки и предоставянето на допълнителна информация няма да повиши този капацитет.

Твърдението, че това няма да доведе до разходи за бизнеса е абсолютно невярно. Към момента в повечето предприятия разходите за командировки се отчитат на синтетично ниво. Отчитането им по лица, ще означава, че тези пари ще трябва да се включат като допълнителен модул в ТРЗ-софтуера.  Разработката на такива модули не е безплатна. За предприятия без ТРЗ-софтуер тези справки биха били огромно количество ръчен труд, който също не е безплатен.

Чл.28 ал.1 и 2 от ЗС предвиждат инвентаризация да се прави веднъж годишно, а за предприятия с нетни приходи от продажби до 200000 лева изобщо да не правят такава. С промяната на чл.123 всъщност тези две алинеи се обезсилват и оставаме да работим само в изключенията по алинея 3. Узаконяваме изключенията.

Новата ал.11 създава допълнителна административна тежест за данъкоплатците, без да е ясно дали въобще ще е от полза за фиска. Така или иначе тези данни се деклалират веднъж годишно в справките за статистиката и при фрапантни несъответствия, са достатъчен ориентир за данъчната администрация при наличие на капацитет да предприеме контролни действия. Сега ще ги добавим и към тримесечните декларации по чл.55, за да не могат счетоводителите на предприятията да не могат да вдигнат глава от безсмислено деклариране. Какъв е проблемът на НАП да взима тази информация от справките за статистиката? В мотивите е посочено, че промяната няма да доведе до допълнителна финансова тежест за лицата, което абсолютно не е вярно. Допълнителните справки ще са или допълнително ръчен труд, който струва пари или допълнителни средства за софтуер, който да го замести. Мярката за пореден път цели счетоводителите да свършат работата на НАП за сметка на данъкоплатеца. Ако НАП има капацитет да прави анализи, агенцията разполага с достатъчно информация за това и сега.