Профил на П С

Предлагам да отпадне изцяло чл.11, ал.2  - В триседмичен срок от началото на учебната година чрез текущо изпитване се установява входното равнище на учениците по учебни предмети или модули, които са изучавали през предходната учебна година в задължителните учебни часове. (съответно да отпадне и чл.12, ал.2).

При положение, че след всяка учебна година са оформени окончателни оценки по учебните предмети за всеки ученик, очевидно вече е установено равнището на усвоен материал от учениците по всички изучавани предмети през учебната година. Едва ли очаквате, че по време на лятната си ваканция учениците са учили и надградили знанията и уменията си по изучаваните предмети и биха постигнали по-високи резултати от тези, които са показали по време на изучавания материал през годината. Освен това, дори въпросното входно ниво да покаже персонално за всеки ученик коя част от материала не е усвоил напълно - това не води да задължение на преподавателя да преподаде или да обяснява отново материал от предходната учебна година.

Предлагам в чл.17, ал.2  да се коригира текста по следния начин: Контролната работа се провежда за един учебен час.

Много често по време на учебната година по различни предмети се провеждат така наречените "пет-минутки" - това е групова контрола работа, но в рамките на пет минути от часа. Времето от 5 минути е недостатъчно за голяма част от учениците да се справят с 4 до 5 задачи поставени в контролната и в същото време този вид контролни работи не са вписани в графика по чл.20, но пък водят след себе си поставяне на оценки по предметите. Като краен резултат излиза, че се оценяват не толкова знанията и уменията на учениците, а способностите им да работят и пишат бързо под напрежение и стрес.

11. Съгласно чл.79, ал. 4 от ЗОП: В случаите по чл.79, ал.1, т.7 договорът се сключва по правилата на съответната борса. От друга страна, съгласно чл.237б от ЗОП, Възложителите осигуряват предварителен контрол за законосъобразност на обществена поръчка с прогнозна стойност равна или по-голяма от 5 000 000 лева. Със Заповед № ЗМФ-1229 от 20.12.2023г. на Министър на Финансите са утвърдени Указания за осъществяване на предварителен контрол по чл.237б от ЗОП. В Указанията е записано, че са приложими за всички обществени поръчки, отговарящи на поне едно от условията на чл.237б, ал.1 от ЗОП. Предвид описаните (в тези Указания) документи подлежащи на контрол е очевидно, че поръчките по чл.79, ал.1, т.7 (борсови сделки) не би следвало да подлежат на контрол по чл.237б от ЗОП дори в случаите в които са на стойност равна или по-голяма от 5 000 000 лева, тъй-като при борсовите сделки няма комисия на възложител, няма протоколи и доклади от комисията, няма декларации на членове на комисия, реално възложителя няма достъп до оферти, съответно не се прилага чл.72 от ЗОП и комисията не извършва класиране.

Предвид гореописаното, предлагам в ППЗОП да се добавят текстове относно изключение за прилагане на чл.237б от ЗОП при поръчки по чл.79, ал.1, т.7.

9. Относно Чл. 54. (1) Заявления за участие, оферти или части от тях, които не са получени чрез електронни средства, се отварят на публично заседание на комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП, на което могат да присъстват кандидатите или участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масово осведомяване.

Получените мостри са част от офертите, които не са получени чрез електронни средства. Отварянето на офертите е чрез ЦАИС ЕОП. Как да се проведе едновременно електронното отваряне на офертите и публично отваряне на получените мостри? Необходимо е да се прецизират и допълнят текстовете, защото оставени в този вид има две възможности: или няма как да присъстват кандидати, участници, техни представители и средствата за масово осведомяване или трябва да се разпишат текстове в посока че мострите, получени по поръчки провеждани в ЦАИС, се отварят в ден и час различен от отварянето на офертите в платформата. За датата, мястото и часа на отваряне на мострите, възложителят публикува съобщение в профила купувача.

10. Относно Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г., бр. 35 от 2021 г.) За целите на предоставяне на информацията по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗОП договорът за обществена поръчка се счита за изпълнен от извършването на последното действие, свързано с предоставяне на уговорения резултат, или от извършването на последното дължимо плащане – в зависимост от това кое обстоятелство настъпва последно. В случаите, когато има гаранционен срок, той не се взема предвид.

Предвид последните изменение в ДОПК, в кой момент ще се счита за приключил (изпълнен) един договор, ако при искане на разрешение за последно плащане се окаже че не е разрешено плащането от НАП и/или АМ? Последното действие свързано с предоставяне на уговорения резултат по договора е било приемането на окончателния резултат по договора – например последната доставка, за която е издадена и фактурата. При спазване на изискванията на ДОПК е поискано разрешение за плащане и например на седмия ден е получен отказ за плащане със съответни инструкции за действия от страна на Възложителя. Спрямо коя дата се брои тридесет дневния период за отчитане на договора?

7. Относно Чл. 48. (2) В случаите по чл. 47, ал. 3 при получаване на заявлението за участие или на офертата върху опаковката се отбелязват данните по ал. 1, т. 2, за което на приносителя се издава документ. Не се приемат заявления за участие и оферти, които са представени след изтичането на крайния срок за получаване или са в незапечатана опаковка или в опаковка с нарушена цялост.

Предвид текста на чл.47, ал.3 от ППЗОП „Когато заявлението или офертата или части от нея....“ ,предлагам да се допълни в чл.48, ал.2, изречение второ, че не се приемат и части от оферти (например мостри, които не се представят електронно), които са представени след изтичането на крайния срок за получаването им. Мострите не са оферта, а част от офертата, която може да бъде подадена както преди подаването на оферта в ЦАИС, така и след подадена оферта в ЦАИС и срокът за подаване на мостри е различен от срокът за подаване на оферти по електронен път.

8. Относно Чл. 51. (1) Възложителят назначава комисия по чл. 103, ал. 1 от ЗОП със заповед, в която определя:

1. поименния състав и лицето, определено за председател;

2. сроковете за извършване на работата;

3. място на съхранение на документите, свързани с обществената поръчка, до приключване работата на комисията, когато е приложимо.

Чл. 51. (4) Председателят на комисията по ал. 1, т. 1: 4. прави предложения за замяна на членове на комисията при установена невъзможност някой от тях да изпълнява задълженията си.

(11) В случаите по ал. 9 и 10 възложителят определя със заповед нов член.

Чл. 97. (1) Възложителят със заповед определя комисия от нечетен брой лица за разглеждане и оценка на получените оферти или за провеждане на преговори.

(2) За членовете на комисията по ал. 1 се прилагат изискванията по чл. 51, ал. 8 - 10 и 13. Когато член на комисията не може да изпълнява задълженията си по обективни причини или за него е възникнал конфликт на интереси, възложителят определя със заповед нов член.

В доклада към Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки като причина за приемането му е посочено: „Прецизиране на действащата нормативна уредба с оглед недопускане на разнородна практика по прилагане на законодателството.“

Няма никакви текстове по въпроса за назначаване на резервни членове на комисията. В предходни редакции на ЗОП и ППЗОП имаше разписани подобни текстове. Предвид практиката на КЗК и ВАС и решения в полза на това, че не е забранено да се назначат резервни членове на комисията, считам че е добре да се върнат отпадналите текстове за резервните членове и да се опишат действията при основание за влизане в работата на комисията на резервен член, както и дали при завръщане на титуляра по заповедта на работното му място (например завръщане след отпуск по болест), същият се завръща и в работата на комисията в първия възможен момент или встъпилият в работата на комисията резервен член довършва работата по поръчката. Има прекалено разнородна практика от страна на различни възложители поради възможността за тълкуване на сега разписаните текстове.

Предлагам или да се забрани назначаване на резервни членове на комисиите и да се промени текста на: чл.51 ал.11: В случаите по ал. 4, т.4, ал 9, и ал.10 възложителят определя със заповед нов член или да се разпише подробен текст как следва да се процедира при встъпил в работата на комисията резервен член и завърнал се на работното си място титуляр по заповедта. Кой довършва работата по поръчката и съответно участва в изготвянето и подписването на последващите протоколи и доклад?

Допълнителни предложения за изменения на ППЗОП:

5. Относоно „Чл. 51, ал.4, т.1: Председателят на комисията по ал.1, т.1 свиква заседанията на комисията и определя график за работата й.“

Системата ЦАИС ЕОП позволява на председателя и на членовете на комисиите да достъпват поръчката и декриптираните оферти или части от оферти по всяко време и от всяко място. В този смисъл се обезсмисля да се определя график за работа на комисиите. Всеки член на комисия може самостоятелно да си разгледа и оцени подадените оферти и след като е изготвен съответния протокол (независимо дали в самата система или на хартия) се подписва от комисията. При електронно подадени оферти не е необходимо да се изготвя график и да се свикват нарочни заседания. Предлагам текстът на чл.54, ал.1, т.1 да се прецизира като се допълни: „Чл. 51, ал.4, т.1: Когато офертите са подадени извън ЦАИС ЕОП, председателят на комисията по ал.1, т.1 свиква заседанията на комисията.“

6. Относно „Чл. 35а. (1) Срокът на валидност на офертите е времето, през което участниците са обвързани с условията на представените от тях оферти.

(2) Срокът по ал. 1 се определя от възложителя и започва да тече от датата, определена за краен срок за получаване на оферти.

(3) Възложителят кани участниците да удължат срока на валидност на офертите, когато той не е изтекъл. Когато срокът е изтекъл, възложителят кани участниците да потвърдят валидността на офертите си за определен от него нов срок. Участник, който не удължи или не потвърди срока на валидност на офертата си, се отстранява от участие на основание чл. 107, т. 5 от ЗОП.

Чл. 39. (1) С подаването на оферти се счита, че участниците се съгласяват с всички условия на възложителя, в т.ч. с определения от него срок на валидност на офертите и с проекта на договор.“

Определянето на срок на валидност на офертите е приложимо при открита процедура, но не и например при процедура на договаряне с предварителна покана за участие.

(Съгласно ЗОП: Приложение №5 към чл.23, ал.5, т.2, буква „б“ - Обявления на секторни възложители, раздел II, Част Б,, „А“ Открита процедура, т.16 - посочване на срок, в рамките на който участникът е обвързан от офертата си, но за „В“ –Процедури на договаряне липсва подобно задължение; Приложение №4 към чл.23, ал.5, т.2, буква „е“-Обявления на публични възложители: Раздел II, Част Б, т.21 – При открити процедури, буква „а“ – срок , през който участникът трябва да подържа офертата си)

Определяне на срок на валидност на офертите не е сред задължителните параметри на обявлението за стартиране на процедури на договаряне, съгласно ЗОП. Съответно в бланките за попълване в ЦАИС ЕОП, поле ВТ-98 – „Валидност на офертата“ не е задължително за попълване от възложителите.

От друга страна, съгласно регламента на ЕС за установяване на стандартните формуляри за публикуването на обявления в областта на обществените поръчки, в таблица 2, колони 16 и 17 (Обявление за поръчка – Общата директива, стандартен режим и Обявление за поръчка – Секторната директива, стандартен режим) поле ВТ-98 е означено като задължително за попълване.

Регламентите са задължителни за прилагане в тяхната цялост.

При процедури съдържащи етап на преговори се предполага, че при договарянето ще бъде променена крайната цена (оферта) за изпълнение на поръчката – т.е. безпредметно е да се определя срок на валидност на първоначалната подадена оферта, тъй-като в общия случай тя ще бъде променена още в деня на договарянето по поръчката.

Така разписани текстовете на чл.35а, ал.2 не се отнасят за валидност на договорената цена (договорената оферта), защото срокът за валидност е определен спрямо датата определена за краен срок за получаване на офертата (първоначалната оферта).

Предлагам поле ВТ-98 на обявленията за поръчки в ЦАИС да стане задължително за попълване поле, и да се прецизира текста на чл.35а, ал.2 от ППЗОП в посока, че при процедури, които съдържат етап на преговори, Възложителите посочват в обявлението за поръчката срок на валидност на офертите, който започва да тече от датата определена за провеждане на преговори по поръчката. (дори да не бъде променена първоначалната оферта-срокът й на валидност започва да тече от датата на преговорите, а не от датата определена за краен срок за получаване на първоначални оферти).

3. Относно чл.67б, ал.5: (5) В първото заседание на комисията наблюдателят представя на възложителя декларация за спазване на изискването по ал. 4, т. 1.

По какъв начин ще се представя тази декларация (в условията на електронно възлагане и съответно електронно декриптиране и разглеждане на заявления/оферти)? Чрез директно подписване в ЦАИС по подобие на членовете на оценителната комисия, чрез подписването й с ел. подпис извън ЦАИС и изпращане като съобщение с прикачен файл през ЦАИС или чрез изпращане на ел. адрес на възложителя извън ЦАИС, или е предвидено друго?

Какво следва, ако такава декларация не бъде получена от Възложителя? Това спира ли работата на комисията и съответно на Възложителя по поръчката? Има ли предвидена санкция за наблюдател, който не е подписал и предал на Възложителя въпросната декларация в първото заседание на комисията (под „първо заседание на комисията“ вероятно се има предвид до края на работното време на възложителя в деня на декриптиране на офертите/заявленията)?

4. Относно §34. Чл. 121. (1) Възложителят е длъжен преди откриване на процедура, която подлежи на контрол по чл. 229, ал. 1, т. 2, буква "г" от ЗОП, да въведе данни за нея в системата за случаен избор (ССИ), която е достъпна чрез платформата. Данните се подписват с електронен подпис.

Съгласно Чл. 4 от ППЗОП, когато възложител е използвал определена валута при посочване на прогнозната стойност на обществената поръчка при нейното откриване, той е длъжен да използва същата валута навсякъде, където посочва стойност за съответната поръчка.

Практиката в реалната среда на ЦАИС ЕОП показва, че при регистриране на поръчка в ССИ е задължително въвеждане на левовата равностойност на поръчката, която ще се стартира. Очевидно в заложената методика и формули на АОП за преценката относно контрол на случаен принцип, се използва левовата равностойност на поръчките по официалния курс към датата на регистрацията за контрол. Предвид текста на ЗОП чл.229, ал.1, т.1, буква „ж“ – на задължителен контрол подлежат обществени поръчки на стойност над 5 000 000 лева, независимо дали се стартират с прогнозна стойност в евро или в друга валута, практически не е възможно изпълнението на изискването на чл.4 от ППЗОП в частта му „навсякъде“.

Предлагам да се прецизира текста, като се допълни чл.4 от ППЗОП, а именно: чл.4.......навсякъде, където посочва стойност за съответната поръчка, с изключение на стойността при попълването на фишове за контрол по чл.232 и чл.229, ал.1, т.2,  буква „ж“ от ЗОП, при  които Възложителите посочват стойност в лева без ДДС по официалния курс на БНБ към датата на регистрацията за контрол.

Предложения по проекта на изменение на ППЗОП:

1. Относно §5: В чл. 9ж се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Администраторът въвежда в профила на организацията най-малко следните данни: наименование на организацията, код по БУЛСТАТ, съответно единен идентификационен код (ЕИК), пощенски и електронен адрес за кореспонденция, населено място, пощенски код и NUTS код ниво 3.“

Във връзка с въведените нови електронни формуляри в ЦАИС от 01.02.2024г. и означените като задължителни за попълване полета в тях, предлагам в текстът на новата ал.3 да се допълни (съответно да се предвиди в платформата) стопанските субекти да попълват и:

1.информация дали са дружество, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (напр. фондова борса), който осигурява достатъчна прозрачност в съответствие със законодателството за мерките срещу изпирането на пари;

2. Информация дали е средно, малко, голямо предприятие.

Предложението е свързано със задължителните за попълване полета:

1. BT-746 – „Ценните книжа на победителя са допуснати до търговия на регулиран пазар“ в обявление за възложена поръчка. Няма законов механизъм, с който възложителите да задължат стопанските субекти да им предоставят информация дали са допуснати до търговия на регулиран пазар и в същото време това е задължително за попълване поле за възложителите при обявление за възложена поръчка.

2. BT-165 – „Размер на икономическия оператор“ в обявление за възложена поръчка. Това е задължително за попълване поле от страна на възложителите при обявление за възложена поръчка и в същото време е информация, която стопанските субекти сами определят за себе си и попълват в подаваните от тях еЕЕДОП-и и е логично същата информация да са си попълнили сами и при регистрацията си в ЦАИС, съответно сами да извършват корекции в случай на необходимост.

Попълнените от организациите данни да се извличат автоматично във формулярите в ЦАИС ЕОП.

2. Относно §20: В глава пета се създава раздел Xa с чл. 67а – 67г:

Чл. 67б. (8) Председателят на комисията уведомява наблюдателя за мястото, датата и часа на провеждане на заседанието, преговорите или диалога с участниците най-малко 2 работни дни преди определената дата.

Комисията за конкретна поръчка, обичайно се назначава в денят на отваряне на офертите или заявленията. Реално няма забрана, но и няма смисъл да се назначава комисия предварително, поради факта че е възможно да има подадена само една оферта или да няма подадени оферти, (което се визуализира едва след изтичане на крайния срок за подаване на заявления/оферти) и възложителя да вземе решение за удължаване сроковете за подаване на оферти или заявления – т.е. няма как председател на комисия, която все още не е назначена да уведоми два дни предварително наблюдателя за провеждане на заседанието (което е възможно и да не се състои поради удължаване на срока за подаване на оферти/заявления). Освен това, при удължаване на срокове и вече предварително назначена комисия, е възможно да се окаже че председателя на комисията в новоопределения ден ползва отпуск по болест и без да е започвала работа, комисията следва да бъде променена с нова заповед за нов председател.

Предвид текста на чл. 67а, ал. 5, в който е заложен тридневен срок от сключване на договора за изпращане на уведомително писмо до възложителя на обществената поръчка с информация за определения наблюдател, предлагам текстовете да се променят в посока, че след получаване на уведомителното писмо по чл.67, ал.5, отговорното лице по поръчката, определено от възложителя, присъединява наблюдателя към поръчката. Отговорното лице създава роля в съответната поръчка в ЦАИС, към която разрешава съответните права и добавя наблюдателя.

От този момент нататък е решение на наблюдателя кога и какво да следи по поръчката (включително съобщенията по поръчката за дата, час и място на провеждане на преговори), още повече че има специално предвиден текст в чл.67б, ал.9, а именно: (9) Определянето на наблюдател или неговата замяна, както и присъствието или отсъствието му от заседание на комисията не се отразяват върху работата на комисията, включително не я прекъсват.

"За прилагане на справедлив подход при актуализиране доходите на всички пенсионери, с постановлението се предлага размерът на социалната пенсия за старост да бъде повишен със същия процент - 11 на сто, което ще доведе до увеличение на пенсията от 276,64 лв. на 307,07 лв. месечно, считано от 1 юли 2024 г.".

Прилагате справедлив подход сега, а при надбавките за Великден защо не прилагате справедлив подход към всички пенсионери?

Като дадохте великденски добавки само на пенсионерите с най-ниски пенсии (а не на всички пенсионери) реално за пореден път наказахте съвестните граждани, които са участвали със своите вноски към системата и наградихте тези граждани, които не са работили и/или не са се осигурявали.

Щом ще се прилага справедлив подход, считам че е редно такъв да прилагате и при даване на надбавки за празниците. Когато се взема решение да се дават надбавки, то това да е решение за всички пенсионери. Дори при разчетите да се получи по 20 лева на пенсионер е по-справедливо отколкото решението Ви за 100 лева само на тези пенсионери, които не са се осигурявали.

С цел равноправни клаузи по договорите за предоставяне на услуги и по-точно на кабелна телевиция, предлагам да се добавят текстове за забрана за едностранна промяна за увеличаване на цени по вече сключени договори. Конкретно става въпрос за договори с мобилни оператори. Освен годишните индексации по месечните цени на вече сключени договори, конкретен мобилен оператор си позволява за поредна година едностранно да увеличава цена за определени програми (които са включени като оферта в пакет от предоставяне на телевизионни програми и за които е посписан двгодишен договор). Реално се получава два пъти годишно промяна на цената по вече сключени договори и потребителите нямат никакъв механизъм за противодействие освен да се откажат изцяло от договорените услуги. Считам, че след като потребиел няма право едностранно по негово усмотрение да уведоми оператора, че сам е решил да си намали таксата и ако мобилния оператор иска може да се откажи от договора - е редно и оператора да няма право едностранно да решава да си увеличава цените (освен годишната индексация за инфлация) по вече договорени пакети и подписани договори за срок от две години.  

Предлагам в чл.88, ал.1, т.1 да се прецизира текста както следва:

Чл. 88. (1) Цената на ВиК услугите е двукомпонентна:

1. цена за достъп до използваните за месеца услуги по чл. 60, ал. 1 - по видове;

2. цена на куб. м. на използваните за месеца услуги по чл. 60, ал. 1 - по видове.

Съображенията за това са следните:

1. Съгласно Чл. 59. (9) Собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни  да се присъединят към водоснабдителните и канализационните мрежи ...

2. Съгласно Чл. 60. (1) „Водоснабдителни и канализационни услуги“ са услуги по: 1. доставяне на вода за питейно – битови цели; (2) Услугата по ал. 1, т. 1 включва дейностите водовземане на природни води от водни обекти чрез водовземни съоръжения, тяхното пречистване чрез пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения до постигане на съответствие с приложимото законодателство в областта на питейните води, обеззаразяване, съхранение, транспортиране на водата по довеждащи водопроводи и по водопроводни мрежи в урбанизираните територии, доставяне на вода до имотите на потребителите чрез сградни водопроводни отклонения и дейностите по изграждане, поддържане и експлоатация на водоснабдителните системи.

3. Съгласно Чл. 64. При пресъхване или силно намаляване на дебита на водоизточниците ВиК операторът уведомява териториалните органи на изпълнителната власт и асоциацията по ВиК и предлага да се предприемат действия за въвеждане на: 1. режим на водоснабдяване; 2. лимити на водопотребление;

4. Съгласно Чл. 65. (2) ВиК операторите не изплащат обезщетения за щетите, нанесени в резултат на ограниченията по чл. 64.

Не са редки случаите, при които ВиК оператори не доставят услугата (понякога с дни и дори месеци) поради аварии по собствената им канализационна мрежа без потребителите да имат вина за това.

След като сме длъжни да се присъединим, но няма гаранция че ще ни се предостави денонощно услугата водоснабдяване, а ВиК операторите не ни дължат обезщетения за прекъснато водоснабдяване и нанесени щети е логично да не се дължи цена за достъп до водоснабдяване при неизползвана и/или непредоставена услуга.

Т. е.  ценообразуването на ВиК услугите да е на принципа - има цена за достъп, но тя се начислява само ако е използвана услугата за конкретния месец.

"§ 3. В чл. 42 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване. Преписи и препис-извлечения от вписани актове, отбелязвания или заличавания по книгите за вписване или от партидите на лицата се издават само на посочените в чл. 43а и чл. 51, ал. 1 лица"

Предвид злоупотребите с покупко-продажби на имоти, без знанието и участието на собствениците им, предлагам да се обмислят и заложат текстове с които да се задължи Агенцията по вписванията да уведомява собствениците на имоти за поискана справка и/или удостоверение за собствения им имот, както и текстове за забрана на нотариусите за извършване на сделка с имот за който не е налично доказателство че собственика е бил уведомен, че за имота му е била поискана справка и/или удостоверение.