Министерски съвет Портал за обществени консултации

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

Информация

Експорт RSS

Откриване / Приключване

02.04.2026 г. 02.05.2026 г. Неактивна

Номер на консултация

12258-K

Област на политика

21. Финансова политика

Тип консултация

Закон

Тип вносител

Национално

Настоящият законопроект е продиктуван от необходимостта от усъвършенстване на действащата правна уредба, регулираща данъчното третиране на разходите за дарения, с оглед създаване на по-ефективни стимули за подпомагане на професионалния спорт и спорта за всички в Република България.

Отговорна институция

Министерство на финансите
Адрес: София, ул. Г. С. Раковски № 102
Електронна поща: feedback@minfin.bg

Контактна информация

Данъчна политика
Електронна поща: taxpolicy@minfin.bg

Начини на предоставяне на предложения и становища

  • Портала за обществени консултации (изисква се регистрация чрез имейл);
  • Електронна поща на посочените в „Контактна информация“ адреси
  • Системата за сигурно електронно връчване https://edelivery.egov.bg/ (изисква се квалифициран електронен подпис или ПИК на НОИ);
  • Официалния адрес за кореспонденция.

Коментари | Коментари (pdf) | Коментари (csv)

Общо 3 коментара

office@frgi.bg 01.05.2026 16:09
Действа от свое име

СТАНОВИЩЕ

ОТ: ФОНДАЦИЯ „РАБОТИЛНИЦА ЗА ГРАЖДАНСКИ ИНИЦИАТИВИ“ (ФРГИ)

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), публикуван на Портала за обществени консултации, № 12258-К, на 02.04.2026 г., внесен от Министерство на финансите

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) заявява категоричното си несъгласие с предложените изменения в ЗКПО, предвиждащи разширени данъчни облекчения за дарения в полза на спортни дейности и организации.

В настоящия си вид законопроектът не представлява техническа корекция, а съществена и едностранно насочена промяна в политиката за насърчаване на дарителството. Тя се предлага без концептуална обосновка, без цялостна визия и без убедителна оценка на въздействието. Подобен подход подкопава както качеството на законодателния процес, така и доверието в публичните институции.

От създаването си през 2001 г. ФРГИ работи целенасочено за развитие на филантропията в България. Фондацията е учредител на Български дарителски форум. ФРГИ винаги е подкрепяла усилията за стимулиране на корпоративното дарителство чрез данъчни инструменти. Вярваме, че подобни политики имат потенциал да допринесат за устойчивото финансиране на дейности в обществена полза и следва да бъдат разглеждани като важен елемент от държавната политика за насърчаване на гражданското участие, проявление на което е и дарителството. В този контекст признаваме и значението на спорта за общественото здраве, социалното включване и развитието на децата и младежите, както и необходимостта от допълнителни източници на финансиране в сектори с ограничени ресурси.

Въпреки това, не можем да подкрепим селективни политики, които създават привилегировани режими за конкретни сектори за сметка на други обществени каузи. В България редица области остават хронично недофинансирани и разчитат на дарителство – лечение на редки заболявания, животоспасяващи интервенции, медицински изделия, социални услуги, подкрепа за жертви на домашно насилие, както и грижи, образование и терапия за деца с увреждания. Показателен е фактът, че вече две десетилетия действащият президент води дарителска кампания за лечение на деца, ясен индикатор за системен недостиг на публично финансиране.

В тази връзка считаме, че ЗИД на ЗКПО поражда редица съществени рискове и въпроси, които следва да бъдат внимателно разгледани:

1. Институционализиране на неравнопоставеност

Предложените текстове въвеждат ясно изразено привилегировано третиране между организациите в обществена полза, като поставят в привилегировано положение субекти, свързани със спортната дейност. Това е в пряко противоречие с принципите за равнопоставеност и неутралност, които следва да ръководят държавната политика спрямо гражданския сектор.

Чрез данъчната система се създава механизъм за пренасочване на ресурс към ограничен кръг субекти, което неизбежно ще изкриви дарителските потоци и ще маргинализира други ключови обществени сфери. Налице е и риск организациите формално да променят дейността си, за да получат достъп до преференции, което подкопава тяхната автономия.

2. Преференции за субекти с частен икономически интерес

Особено обезпокоително е включването на професионални спортни клубове сред основните бенефициенти на разширените данъчни облекчения. Тези структури функционират в условията на пазарна икономика, генерират приходи и често обслужват ясно изразени частни интереси.

Данъчните облекчения в тяхна полза представляват индиректно субсидиране с публичен ресурс без гаранции за обществена възвръщаемост. Създава се основателно съмнение, че механизмът ще бъде използван за пренасочване на средства към частни интереси под формата на дарения.

3. Липса на реални механизми за контрол и отчетност

Макар да се заявява намерение за контрол, в законопроекта липсват конкретни, приложими механизми за прозрачност и отчетност. Не е ясно кой носи институционална отговорност, нито как ще се гарантира публичност и независим контрол.

Без ясен регламент за отчетност от страна на професионалните клубове пред обществото (а не само пред данъчните органи), съществува риск даренията да покриват текущи търговски дългове или трансферни разходи, вместо да развиват социалната функция на спорта.

Считаме, че въвеждането на толкова значителни данъчни облекчения следва да бъде синхронизирано с предварително разписани гаранции за прозрачност и отчетност, а не да бъде оставено за бъдещо подзаконово регулиране.

4. Липса на обоснованост и съмнения за лобистки характер

Законопроектът не представя доказателства, че именно предложеният модел и размер на данъчните облекчения е необходимият или ефективен инструмент за стимулиране на корпоративното дарителство. Липсват данни за текущите дарения към спортни клубове, съпоставка със спонсорството, анализ на недостатъците на действащия режим и оценка на фискалния ефект. Фокусирането върху един сектор без цялостна стратегия за дарителството създава съмнение за прокарване на тесни интереси в противоречие с принципите на прозрачност, предвидимост и равнопоставеност в законодателния процес.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ФРГИ подкрепя развитието на политики за насърчаване на дарителството и признава значението на спорта като обществено значима дейност. Въпреки това считаме, че в настоящия си вид предложеният ЗИД на ЗКПО:

▪ не осигурява балансиран и справедлив подход към различните обществени каузи;

▪ създава неравнопоставеност в гражданския сектор;

▪ въвежда съществена промяна в данъчната политика без необходимата обосновка и обществен дебат;

▪ допуска непрозрачно насочване на публичен ресурс;

▪ обслужва ограничени секторни интереси за сметка на широкия обществен интерес.

ФРГИ не подкрепя приемането на измененията в този им вид.

Настояваме за цялостно преразглеждане на подхода, основано на равнопоставеност между каузите, ясни механизми за отчетност и реален обществен и експертен дебат. Подобни промени не следва да се приемат без широк консенсус и без гаранции за защита на обществения интерес.

ФРГИ остава готова за участие в аргументиран диалог.

С уважение,

Илияна Николова

Изпълнителен директор

ФРГИ

СТАНОВИЩЕ

ОТ: ФОНДАЦИЯ „РАБОТИЛНИЦА ЗА ГРАЖДАНСКИ ИНИЦИАТИВИ“ (ФРГИ)

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), публикуван на Портала за обществени консултации, № 12258-К, на 02.04.2026 г., внесен от Министерство на финансите

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) заявява категоричното си несъгласие с предложените изменения в ЗКПО, предвиждащи разширени данъчни облекчения за дарения в полза на спортни дейности и организации.

В настоящия си вид законопроектът не представлява техническа корекция, а съществена и едностранно насочена промяна в политиката за насърчаване на дарителството. Тя се предлага без концептуална обосновка, без цялостна визия и без убедителна оценка на въздействието. Подобен подход подкопава както качеството на законодателния процес, така и доверието в публичните институции.

От създаването си през 2001 г. ФРГИ работи целенасочено за развитие на филантропията в България. Фондацията е учредител на Български дарителски форум. ФРГИ винаги е подкрепяла усилията за стимулиране на корпоративното дарителство чрез данъчни инструменти. Вярваме, че подобни политики имат потенциал да допринесат за устойчивото финансиране на дейности в обществена полза и следва да бъдат разглеждани като важен елемент от държавната политика за насърчаване на гражданското участие, проявление на което е и дарителството. В този контекст признаваме и значението на спорта за общественото здраве, социалното включване и развитието на децата и младежите, както и необходимостта от допълнителни източници на финансиране в сектори с ограничени ресурси.

Въпреки това, не можем да подкрепим селективни политики, които създават привилегировани режими за конкретни сектори за сметка на други обществени каузи. В България редица области остават хронично недофинансирани и разчитат на дарителство – лечение на редки заболявания, животоспасяващи интервенции, медицински изделия, социални услуги, подкрепа за жертви на домашно насилие, както и грижи, образование и терапия за деца с увреждания. Показателен е фактът, че вече две десетилетия действащият президент води дарителска кампания за лечение на деца, ясен индикатор за системен недостиг на публично финансиране.

В тази връзка считаме, че ЗИД на ЗКПО поражда редица съществени рискове и въпроси, които следва да бъдат внимателно разгледани:

1. Институционализиране на неравнопоставеност

Предложените текстове въвеждат ясно изразено привилегировано третиране между организациите в обществена полза, като поставят в привилегировано положение субекти, свързани със спортната дейност. Това е в пряко противоречие с принципите за равнопоставеност и неутралност, които следва да ръководят държавната политика спрямо гражданския сектор.

Чрез данъчната система се създава механизъм за пренасочване на ресурс към ограничен кръг субекти, което неизбежно ще изкриви дарителските потоци и ще маргинализира други ключови обществени сфери. Налице е и риск организациите формално да променят дейността си, за да получат достъп до преференции, което подкопава тяхната автономия.

2. Преференции за субекти с частен икономически интерес

Особено обезпокоително е включването на професионални спортни клубове сред основните бенефициенти на разширените данъчни облекчения. Тези структури функционират в условията на пазарна икономика, генерират приходи и често обслужват ясно изразени частни интереси.

Данъчните облекчения в тяхна полза представляват индиректно субсидиране с публичен ресурс без гаранции за обществена възвръщаемост. Създава се основателно съмнение, че механизмът ще бъде използван за пренасочване на средства към частни интереси под формата на дарения.

3. Липса на реални механизми за контрол и отчетност

Макар да се заявява намерение за контрол, в законопроекта липсват конкретни, приложими механизми за прозрачност и отчетност. Не е ясно кой носи институционална отговорност, нито как ще се гарантира публичност и независим контрол.

Без ясен регламент за отчетност от страна на професионалните клубове пред обществото (а не само пред данъчните органи), съществува риск даренията да покриват текущи търговски дългове или трансферни разходи, вместо да развиват социалната функция на спорта.

Считаме, че въвеждането на толкова значителни данъчни облекчения следва да бъде синхронизирано с предварително разписани гаранции за прозрачност и отчетност, а не да бъде оставено за бъдещо подзаконово регулиране.

4. Липса на обоснованост и съмнения за лобистки характер

Законопроектът не представя доказателства, че именно предложеният модел и размер на данъчните облекчения е необходимият или ефективен инструмент за стимулиране на корпоративното дарителство. Липсват данни за текущите дарения към спортни клубове, съпоставка със спонсорството, анализ на недостатъците на действащия режим и оценка на фискалния ефект. Фокусирането върху един сектор без цялостна стратегия за дарителството създава съмнение за прокарване на тесни интереси в противоречие с принципите на прозрачност, предвидимост и равнопоставеност в законодателния процес.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ФРГИ подкрепя развитието на политики за насърчаване на дарителството и признава значението на спорта като обществено значима дейност. Въпреки това считаме, че в настоящия си вид предложеният ЗИД на ЗКПО:

▪ не осигурява балансиран и справедлив подход към различните обществени каузи;

▪ създава неравнопоставеност в гражданския сектор;

▪ въвежда съществена промяна в данъчната политика без необходимата обосновка и обществен дебат;

▪ допуска непрозрачно насочване на публичен ресурс;

▪ обслужва ограничени секторни интереси за сметка на широкия обществен интерес.

ФРГИ не подкрепя приемането на измененията в този им вид.

Настояваме за цялостно преразглеждане на подхода, основано на равнопоставеност между каузите, ясни механизми за отчетност и реален обществен и експертен дебат. Подобни промени не следва да се приемат без широк консенсус и без гаранции за защита на обществения интерес.

ФРГИ остава готова за участие в аргументиран диалог.

С уважение,

Илияна Николова

Изпълнителен директор

ФРГИ

office@fmfib.bg 30.04.2026 12:42
Действа от свое име

 

Във връзка с публикувания проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, предлага следното допълнение на разпоредбата на чл. 174 от Закона за корпоративното подоходно облагане:

В чл. 174, след думите  „(OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.)“ да се добави „и споразумения за финансиране по чл. 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика“.

 

Мотиви:

Предложението цели да се постигне консистентност и съответствие с правната рамка за управление на дейността по изпълнение на финансовите инструменти за програмен период 2021-2027.

Съществуващият текст на разпоредбата регламентира необлагането с корпоративен данък на алтернативните инвестиционни фондове, създадени в изпълнение на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.  или Общо приложимия регламент по отношение програмен период 2014-2020 г.

Настоящата редакция на правната норма обхваща референция единство към отминалия програмен период 2014-2020 г. чрез позоваването на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.

Допълнението е необходимо, за да отрази актуалната правна уредба по отношение на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, както и европейската правна уредба по отношение на програмен период 2021-2027 г.

При изпълнение на финансовите инструменти през програмен период 2021-2027 следва да проведат процедури и да изберат субекти, изпълняващи специални фондове, като сключи с тях споразумения за финансиране по смисъла на чл. 59, параграф 5, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика.

Въз основа на тези споразумения избраните посредници следва да учредят алтернативни инвестиционни фондове.

Доколкото настоящата разпоредба обхваща изпълнението на финансовите инструменти единствено по отминалия програмен период, за да е налице синхронизиране с актуалната европейска и национална уредба по отношение на изпълнението на финансови инструменти чрез алтернативни инвестиционни фондове е необходимо разпоредбата на чл. 174 да бъде допълнена съответно.

 

Във връзка с публикувания проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, предлага следното допълнение на разпоредбата на чл. 174 от Закона за корпоративното подоходно облагане:

В чл. 174, след думите  „(OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.)“ да се добави „и споразумения за финансиране по чл. 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика“.

 

Мотиви:

Предложението цели да се постигне консистентност и съответствие с правната рамка за управление на дейността по изпълнение на финансовите инструменти за програмен период 2021-2027.

Съществуващият текст на разпоредбата регламентира необлагането с корпоративен данък на алтернативните инвестиционни фондове, създадени в изпълнение на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.  или Общо приложимия регламент по отношение програмен период 2014-2020 г.

Настоящата редакция на правната норма обхваща референция единство към отминалия програмен период 2014-2020 г. чрез позоваването на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.

Допълнението е необходимо, за да отрази актуалната правна уредба по отношение на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, както и европейската правна уредба по отношение на програмен период 2021-2027 г.

При изпълнение на финансовите инструменти през програмен период 2021-2027 следва да проведат процедури и да изберат субекти, изпълняващи специални фондове, като сключи с тях споразумения за финансиране по смисъла на чл. 59, параграф 5, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика.

Въз основа на тези споразумения избраните посредници следва да учредят алтернативни инвестиционни фондове.

Доколкото настоящата разпоредба обхваща изпълнението на финансовите инструменти единствено по отминалия програмен период, за да е налице синхронизиране с актуалната европейска и национална уредба по отношение на изпълнението на финансови инструменти чрез алтернативни инвестиционни фондове е необходимо разпоредбата на чл. 174 да бъде допълнена съответно.

История

  • Включване на проекта

    ---

    Tова събитие описва запис на акт в ЗП или ОП.
  • Начало на обществената консултация

    02.04.2026

  • Приключване на консултацията

    02.05.2026

  • Справка за получените предложения

    ---

    Справка или съобщение.
  • Окончателен акт на Министерския съвет

    ---

    Окончателен акт на Министерския съвет

Моля изчакайте