Наредбата е законодателно навременна и принципно оправдана от гледна точка на общественото здраве, предвид доказаната ефективност на ранната дефибрилация при внезапен сърдечен арест. Международни данни недвусмислено показват, че достъпността до АВД в публичното пространство редуцира смъртността при извънболничен сърдечен арест, а сегашното разпределение на устройствата в България е неравномерно и хаотично. В този смисъл регулаторната инициатива е приветствана.

Същевременно, в настоящия си вид наредбата е недостатъчна за постигане на заявените цели. Доброволният, а не задължителният характер на разполагането, отсъствието на конкретни критерии за обектите, непълнотата на поддържащия режим и липсата на санкционен и контролен механизъм я превръщат в акт с ограничено практическо въздействие. Съществува риск тя да остане формално уреждаща условията за доброволно инсталиране, но без реален инструментален ефект върху достъпността на АВД в критичните обществени места.

Предложения:

1. Препоръчва се изменение на чл. 1 и/или чл. 2, ал. 3, с което да се установят категории обекти, за които разполагането на АВД е задължително, минимум летища, жп гари и метростанции, спортни съоръжения с капацитет над определен праг, учебни заведения с над определен брой ученици, и търговски обекти с пасажеропоток над определена стойност. Критериите трябва да бъдат обективни и измерими.

2. Препратката към „международни знаци" следва да бъде конкретизирана с посочване на приложимия стандарт (ISO 7010), минимални размерови изисквания и изисквания за контраст и цвят, включени в Приложението или в отделно техническо приложение.

3. В чл. 2, ал. 2 следва да бъде въведена йерархия или субсидиарна отговорност между собственика на устройството и стопанина на обекта, аналогично на режима за противопожарна безопасност.

4.  В чл. 3, т. 2.2 следва да бъдат определени минимална честота на проверките (напр. ежемесечно), задължително водене на журнал за техническо обслужване и ред за съхранение на документацията.

5. Наредбата следва да задължи собствениците да регистрират устройствата в национален регистър, поддържан от Министерство на здравеопазването или Изпълнителна агенция „Медицински надзор", с цел интегрирането им в системите за спешна медицинска диспечеризация. Редица европейски държави (Дания, Нидерландия) са установили такива регистри с доказан ефект върху процента своевременно използвани АВД.

6.Наредбата следва изрично да посочи компетентния контролен орган (предложение: РЗИ) и да препрати към санкционните разпоредби на ЗЗ или да предвиди самостоятелни административнонаказателни норми за нарушения на чл. 2 и чл. 3. Без санкционен механизъм регулирането остава декларативно.

7.  Приложението следва да включва освен стандартния знак за АВД и образец на задължителната указателна система (посочваща посоката до устройството), а при следваща редакция и минимални изисквания за видимост при различни светлинни условия (флуоресцентни материали или осветеност).

С уважение
д-р Костадин Костадинов, д.м.