Министерски съвет Портал за обществени консултации

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози

Информация

Експорт RSS

Откриване / Приключване

07.05.2026 г. 08.06.2026 г. Активна

Номер на консултация

12361-K

Област на политика

07. Здравеопазване

Целта на представения проект е да се въведе цялостен надлежен ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози у водачите на МПС, да се повиши качеството на изследванията, както и да се прецизират отделни разпоредби от наредбата, с което да се постигне по-голяма яснота на нормите и да се повиши ефективността и ефикасността при прилагането й.

Причина за необходимостта от изменение на наредбата е изменение в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3, 5, 6 и 7 от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр. 67 от 2023 г.), съгласно което който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

С предложените промени в наредбата се въвеждат няколко основни изменения в процедурата на изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като по този начин се допълват настоящите разпоредби и се създава необходимият цялостен надлежен ред за установяване на наркотични вещества и техни аналози у водачите на МПС.

Някои от по-съществените промени са: въвеждане на правило, според което резултатите от теста за употребата на наркотични вещества или техни аналози подлежат на потвърждаване с изследване на кръвна проба или слюнка; въвеждане на алтернативно изследване на остатъчното количество от орална течност (слюнка) от теста при положителен предварителен резултат за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози; заличаване на необходимостта да се взема и проба урина като контролна с оглед въвеждането на алтернативната възможност за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с остатъчната орална течност (слюнка) по теста, с който е установена употребата.

Успоредно с оптимизирането на надлежния ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, се отправят и някои предложения за оптимизиране и привеждане, в съответствие със закона, и на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Отговорна институция

Министерство на здравеопазването
Адрес: София, София, пл. Света Неделя № 5
Електронна поща: press@mh.government.bg

Контактна информация

Александър Стефанов – Министерство на правосъдието
Електронна поща: al_stefanov@justice.government.bg

Емилия Александрова – Министерство на правосъдието
Електронна поща: em_alexandrova@justice.government.bg

Биляна Стойкова – Министерство на външните работи
Електронна поща: pravna@mvr.bg

Емилия Джупанова – Министерство на здравеопазването
Електронна поща: edzhupanova@mh.government.bg

Стела Здравкова – Министерство на здравеопазването
Електронна поща: szdravkova@mh.government.bg

Начини на предоставяне на предложения и становища

  • Портала за обществени консултации (изисква се регистрация чрез имейл);
  • Електронна поща на посочените в „Контактна информация“ адреси
  • Системата за сигурно електронно връчване https://edelivery.egov.bg/ (изисква се квалифициран електронен подпис или ПИК на НОИ);
  • Официалния адрес за кореспонденция.

Документи

Консултационен документ

    ---

Справка

    ---

Коментари

Общо 7 коментара

Действа от свое име

Уважаеми дами и господа,

Съгласявам се и цитирам долунаписаното от д-р Иванов становище!

‘’В срока на обществената консултация по проект № 12361-K подавам настоящото становище и възражение срещу приемането на проекта в предложения му вид.

Подкрепям целта да се въведе по-надежден ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В този си вид обаче проектът не решава основния правен и доказателствен проблем. Той признава, че резултатът от теста следва да бъде потвърждаван, но не въвежда достатъчни гаранции, че тежки последици за гражданите няма да настъпват преди надеждно доказване.

Основният принцип следва да бъде ясен:

Мярка след доказателство, не преди него.
Скринингът не е доказателство.
Формален „надлежен ред“ не може да замести реален доказателствен стандарт.

I. ОСНОВЕН ДЕФЕКТ НА ПРОЕКТА

Проектът не отговаря на минималния стандарт за правова държава, защото не урежда ясно следните въпроси:

1. Какво точно е „доказателство“ за употреба при водач на МПС;

2. Кой резултат има доказателствена сила — полеви тест, слюнка, кръв, остатъчна орална течност или лабораторна конфирмация;

3. Има ли количествени прагове за активни субстанции;

4. Прави ли се разграничение между активна психоактивна субстанция и остатъчен/неактивен метаболит;

5. Как се доказва „въздействие“, а не само биологична следа;

6. Кога може да се наложи ПАМ — преди или след потвърждаване;

7. Какво се случва при забавено лабораторно изследване;

8. Как се гарантира независима контраекспертиза;

9. Как се защитава гражданинът при фалшиво положителен резултат;

10. Каква публична статистика ще се води за случаите „полеви положителен → лабораторно отрицателен“.

Без отговор на тези въпроси проектът не създава „цялостен надлежен ред“, а само променя техническата процедура, без да поправя доказателствения стандарт.

II. ОСТАТЪЧНАТА ОРАЛНА ТЕЧНОСТ ОТ СЪЩИЯ ТЕСТ НЕ Е НЕЗАВИСИМА КОНТРОЛНА ПРОБА

Особено проблематично е предложението за изследване на остатъчно количество орална течност от същия тест, с който е установен положителният предварителен резултат.

Това не може да бъде приравнено на независима контролна проба.

Причината е очевидна: когато източникът, средата, устройството, комплектът, лотът, операторът и първоначалната процедура са същите, последващото изследване не осигурява достатъчна независимост на защитата. То не компенсира риска от грешка при вземане, съхранение, контаминация, кръстосана реактивност, неправилна употреба, дефектен лот или нарушена проследимост.

Минималният стандарт трябва да бъде:

1. отделна контролна проба;

2. запазване на B-проба;

3. право на независима контраекспертиза;

4. анализ в акредитирана ISO/IEC 17025 лаборатория;

5. пълна chain-of-custody проследимост;

6. достъп на защитата до протоколи, часове, лица, уреди, лотове и лабораторна методика.

Без това проектът оставя гражданина в положение да оспорва държавен резултат, без реален достъп до равностойна проверка.

III. ЛИПСА НА ПРАГОВЕ И ЛИПСА НА ДЕФИНИЦИЯ ЗА „ВЪЗДЕЙСТВИЕ“

Проектът не въвежда количествени прагове за активни аналити и не дефинира „въздействие“.

Това е съществен дефект.

При алкохола законът работи с количествени прагове. При наркотични вещества липсата на прагове води до опасност граждани да бъдат санкционирани за следи, остатъчни метаболити или минала употреба, без доказателство за реално повлияване към момента на управление.

Наредбата не трябва да допуска смесване между:

1. наличие на вещество;

2. наличие на активен аналит;

3. наличие на неактивен метаболит;

4. предходна употреба;

5. актуално въздействие;

6. риск за пътната безопасност;

7. доказано нарушение или престъпление.

Ако държавата иска да санкционира тежко, тя трябва да докаже не само формално наличие, а релевантен, валиден и проверим резултат, събран по ред, който издържа на съдебна проверка.

IV. ПАМ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НОРМАЛИЗИРАНА ПРЕДИ ДОКАЗАТЕЛСТВО

Най-тежкият практически проблем е налагането на принудителни административни мерки преди окончателно лабораторно потвърждение.

Полевият тест е предварителен скрининг. Той може да бъде основание за започване на процедура и за насочване към лабораторно изследване, но не следва сам по себе си да води до тежки последици като отнемане на свидетелство за управление, спиране на МПС, репутационни вреди, загуба на работа, ограничаване на придвижване и последващи наказателни последици.

ПАМ трябва да бъде допустима само при ясно дефинирани, проверими и пропорционални предпоставки, а когато е наложена преди окончателно потвърждение, следва да има:

1. незабавен съдебен контрол в кратък срок;

2. автоматично отпадане при отрицателен лабораторен резултат;

3. автоматично отпадане при просрочие на лабораторното изследване;

4. възстановяване на права без нова молба от гражданина;

5. обезщетителен механизъм при вреди от фалшиво положителен или непотвърден резултат.

V. ПРОЕКТЪТ НЕ СЪДЪРЖА ДОСТАТЪЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

За да бъде проектът законосъобразен и обоснован, мотивите към него следва да съдържат реална оценка на въздействието, включително:

1. колко полеви теста са положителни годишно;

2. колко от тях са потвърдени лабораторно;

3. колко са отрицателни след кръвно/лабораторно изследване;

4. среден и максимален срок за лабораторен резултат;

5. брой наложени ПАМ преди лабораторно потвърждение;

6. брой отменени ПАМ;

7. брой дела и обезщетения;

8. използвани уреди, модели, серийни номера, лотове и срокове на годност;

9. данни за кръстосана реактивност с лекарства;

10. лабораторен капацитет;

11. цена за държавата при фалшиви позитиви;

12. анализ на съответствието с правото на ЕС, включително IVDR;

13. анализ на защитата на личните данни;

14. механизъм за гражданска контраекспертиза.

Без тези данни обществената консултация е формална, защото гражданите и професионалните общности не могат да оценят реалния риск, цена и ефект на новата уредба.

VI. НЕОБХОДИМИ МИНИМАЛНИ ПОПРАВКИ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕ

Настоявам проектът да не бъде приеман в този вид и да бъде преработен, като задължително се включат следните минимални гаранции:

1. Ясно правило, че полевият тест е само скрининг и няма самостоятелна доказателствена сила за окончателна санкция.

2. Задължителна лабораторна конфирмация чрез GC-MS, LC-MS или LC-MS/MS в акредитирана лаборатория.

3. Изрично разграничение между активни аналити и неактивни/остатъчни метаболити.

4. Законодателна инициатива за въвеждане на количествени прагове за активни аналити.

5. Дефиниция на „въздействие“ или минимум критерии, които да изключват санкциониране само по биологична следа.

6. Забрана ПАМ да се основава единствено на непотвърден скрининг, освен при кратка временна мярка с незабавен съдебен контрол.

7. Въвеждане на 24-часов съдебен контрол върху ПАМ, когато мярката е наложена преди окончателно лабораторно потвърждение.

8. Задължително запазване на B-проба.

9. Право на независима контраекспертиза в ISO/IEC 17025 лаборатория.

10. Задължителен срок за лабораторен резултат.

11. Автоматично възстановяване на права при отрицателен резултат или просрочие.

12. Публичен регистър на уреди, модели, серийни номера, лотове, сертификати, метрологични проверки и лаборатории.

13. Публична месечна статистика за „полеви положителен → лабораторно отрицателен“.

14. Публичен списък на лекарствата и веществата с възможна кръстосана реактивност.

15. Ясен протокол за chain-of-custody.

16. Задължително вписване в протоколите на: час, място, оператор, уред, сериен номер, лот, срок на годност, температура/условия, проба, откази, възражения на водача и поискана контраекспертиза.

17. Обезщетителен механизъм при фалшиво положителни резултати и неправомерни мерки.

18. Специален режим за защита на личните данни, включително минимизиране, псевдонимизиране, ограничен достъп и забрана за неофициално разпространение.

VII. ИСКАНЕ ЗА КОНКРЕТЕН, А НЕ ФОРМАЛЕН ОТГОВОР

Моля да не ми бъде изпращан общ отговор от типа „въпросът е от компетентността на друг орган“.

Наредба № 1/2017 е съвместен подзаконов нормативен акт. Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието носят съвместна отговорност за нейното съдържание, законосъобразност, доказателствена логика и съответствие с основните права.

При несъгласие с което и да е от горните възражения, моля да посочите конкретно:

1. правната норма, на която се основава несъгласието;

2. научния или методологичен документ, на който се позовавате;

3. статистиката, която доказва, че рискът от фалшиви позитиви е приемливо овладян;

4. данните за лабораторни срокове;

5. данните за отменени ПАМ;

6. причината, поради която не се въвежда B-проба;

7. причината, поради която не се въвеждат прагове за активни аналити;

8. причината, поради която остатъчна орална течност от същия тест се третира като достатъчна гаранция;

9. причината, поради която гражданинът няма изрично право на независима контраекспертиза;

10. причината, поради която липсва публичен регистър и статистика.

VIII. ИСКАНЕ

На основание изложеното настоявам:

1. Проектът да бъде оттеглен в настоящия му вид;

или, при условията на евентуалност,

2. Проектът да не бъде приеман преди цялостна преработка с включване на горните минимални гаранции;

3. Да бъде публикувана пълна оценка на въздействието;

4. Да бъде публикувана статистика за положителни полеви тестове, лабораторно отрицателни резултати, срокове и отменени мерки;

5. Да бъде създадена междуведомствена работна група с участие на независими експерти, адвокатура, съдебни експерти, лабораторни специалисти, граждански организации и Омбудсмана;

6. Да бъде изготвен паралелен пакет за законодателни промени в ЗДвП и НК, доколкото част от проблема не може да бъде решен само с подзаконов нормативен акт;

7. Да бъде въведен равен доказателствен стандарт за всички — граждани, служители на МВР и всички категории водачи.

IX. ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

С оглед естеството на темата и възможността кореспонденцията да съдържа чувствителни данни, моля всички мои лични данни да бъдат обработвани при засилен режим на защита: минимизиране на данните, достъп само при необходимост да се знае, псевдонимизиране при вътрешно разпространение, ограничаване на достъпа до компетентни длъжностни лица, недопускане на изпращане през неофициални канали и писмено потвърждение за предприетите организационни и технически мерки.

X. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Този проект е стъпка само на думи, но не и достатъчна гаранция на практика.

Ако държавата признава, че тестът подлежи на потвърждаване, тя трябва да приеме и правната последица от това признание: преди потвърждението няма окончателно доказателство.

Правовата държава не наказва първо и не доказва после.

П.С. Допълнително обръщам внимание, че проектът изобщо не решава няколко практически проблема с висок риск от неправомерно санкциониране:
Първо, България е част от Европейския съюз и през територията ѝ преминават граждани на държави с по-либерален режим относно определени вещества, включително медицинска или законна употреба в друга юрисдикция. Българската уредба не може механично да приравнява всяка биологична следа към актуално нарушение, без да докаже реално въздействие към момента на управление, активен аналит, количествен праг и риск за пътната безопасност. В противен случай се създава режим на санкциониране не за опасно поведение, а за остатъчен биологичен факт, който може да е настъпил законно извън България.
Второ, остава нерешен въпросът с фалшиво положителните реакции вследствие на лекарства, хранителни продукти, медицински състояния или други интерфериращи вещества. Ако държавата допуска тежки мерки само по скринингов тест, тя е длъжна предварително да публикува официален списък на вещества и медикаменти с възможна кръстосана реактивност, методика за отчитането им, ред за вписване на приемани лекарства в протокола и гаранция, че гражданинът няма да бъде санкциониран преди независима лабораторна проверка.
Трето, обществено известен и системен проблем е забавянето на кръвни проби с месеци, а в отделни случаи и близо година. Това обезсмисля правото на защита. Ако свидетелството за управление е отнето, автомобилът е спрян, лицето е стигматизирано, а лабораторният резултат идва след месеци, тогава мярката вече е изтърпяна преди доказването. Това е несъвместимо с принципите на пропорционалност, добро управление и ефективна съдебна защита. Затова следва да се въведе кратък императивен срок за лабораторен резултат и автоматично отпадане на мерките при просрочие.
Четвърто, проектът не дава ясен отговор за акредитацията на лабораториите. Не е достатъчно една лаборатория общо да бъде акредитирана. Необходимо е публично да се посочи конкретният обхват на акредитацията: за кои вещества, кои аналити, кои матрици — кръв, урина, слюнка/орална течност, какви методи — GC-MS, LC-MS/MS, какви граници на откриване и количествено определяне, каква неопределеност на измерването и какви процедури за контрол на качеството се прилагат.
Пето, следва да бъде публикуван пълен регистър на лабораториите, веществата и методите, за които всяка лаборатория е акредитирана. Без такъв регистър гражданинът не може да провери дали резултатът срещу него е изготвен от компетентна лаборатория в рамките на нейния реален акредитиран обхват. Липсата на такава прозрачност поставя гражданина в неравностойно положение спрямо държавата и прави защитата формална.
Затова настоявам в проекта изрично да се включат: срок за лабораторно изследване, автоматично отпадане на ПАМ при просрочие, право на B-проба, независима контраекспертиза, списък на лекарствата и веществата с възможна кръстосана реактивност, публичен регистър на лабораториите и конкретния им акредитиран обхват по вещества, аналити, матрици и методи.
Без тези гаранции проектът не защитава пътната безопасност по правов начин, а запазва риск невинни граждани да бъдат наказвани преди държавата да е доказала нарушение.’’


С уважение, 
Йоан Димитров

Уважаеми дами и господа,

Съгласявам се и цитирам долунаписаното от д-р Иванов становище!

‘’В срока на обществената консултация по проект № 12361-K подавам настоящото становище и възражение срещу приемането на проекта в предложения му вид.

Подкрепям целта да се въведе по-надежден ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В този си вид обаче проектът не решава основния правен и доказателствен проблем. Той признава, че резултатът от теста следва да бъде потвърждаван, но не въвежда достатъчни гаранции, че тежки последици за гражданите няма да настъпват преди надеждно доказване.

Основният принцип следва да бъде ясен:

Мярка след доказателство, не преди него.
Скринингът не е доказателство.
Формален „надлежен ред“ не може да замести реален доказателствен стандарт.

I. ОСНОВЕН ДЕФЕКТ НА ПРОЕКТА

Проектът не отговаря на минималния стандарт за правова държава, защото не урежда ясно следните въпроси:

1. Какво точно е „доказателство“ за употреба при водач на МПС;

2. Кой резултат има доказателствена сила — полеви тест, слюнка, кръв, остатъчна орална течност или лабораторна конфирмация;

3. Има ли количествени прагове за активни субстанции;

4. Прави ли се разграничение между активна психоактивна субстанция и остатъчен/неактивен метаболит;

5. Как се доказва „въздействие“, а не само биологична следа;

6. Кога може да се наложи ПАМ — преди или след потвърждаване;

7. Какво се случва при забавено лабораторно изследване;

8. Как се гарантира независима контраекспертиза;

9. Как се защитава гражданинът при фалшиво положителен резултат;

10. Каква публична статистика ще се води за случаите „полеви положителен → лабораторно отрицателен“.

Без отговор на тези въпроси проектът не създава „цялостен надлежен ред“, а само променя техническата процедура, без да поправя доказателствения стандарт.

II. ОСТАТЪЧНАТА ОРАЛНА ТЕЧНОСТ ОТ СЪЩИЯ ТЕСТ НЕ Е НЕЗАВИСИМА КОНТРОЛНА ПРОБА

Особено проблематично е предложението за изследване на остатъчно количество орална течност от същия тест, с който е установен положителният предварителен резултат.

Това не може да бъде приравнено на независима контролна проба.

Причината е очевидна: когато източникът, средата, устройството, комплектът, лотът, операторът и първоначалната процедура са същите, последващото изследване не осигурява достатъчна независимост на защитата. То не компенсира риска от грешка при вземане, съхранение, контаминация, кръстосана реактивност, неправилна употреба, дефектен лот или нарушена проследимост.

Минималният стандарт трябва да бъде:

1. отделна контролна проба;

2. запазване на B-проба;

3. право на независима контраекспертиза;

4. анализ в акредитирана ISO/IEC 17025 лаборатория;

5. пълна chain-of-custody проследимост;

6. достъп на защитата до протоколи, часове, лица, уреди, лотове и лабораторна методика.

Без това проектът оставя гражданина в положение да оспорва държавен резултат, без реален достъп до равностойна проверка.

III. ЛИПСА НА ПРАГОВЕ И ЛИПСА НА ДЕФИНИЦИЯ ЗА „ВЪЗДЕЙСТВИЕ“

Проектът не въвежда количествени прагове за активни аналити и не дефинира „въздействие“.

Това е съществен дефект.

При алкохола законът работи с количествени прагове. При наркотични вещества липсата на прагове води до опасност граждани да бъдат санкционирани за следи, остатъчни метаболити или минала употреба, без доказателство за реално повлияване към момента на управление.

Наредбата не трябва да допуска смесване между:

1. наличие на вещество;

2. наличие на активен аналит;

3. наличие на неактивен метаболит;

4. предходна употреба;

5. актуално въздействие;

6. риск за пътната безопасност;

7. доказано нарушение или престъпление.

Ако държавата иска да санкционира тежко, тя трябва да докаже не само формално наличие, а релевантен, валиден и проверим резултат, събран по ред, който издържа на съдебна проверка.

IV. ПАМ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НОРМАЛИЗИРАНА ПРЕДИ ДОКАЗАТЕЛСТВО

Най-тежкият практически проблем е налагането на принудителни административни мерки преди окончателно лабораторно потвърждение.

Полевият тест е предварителен скрининг. Той може да бъде основание за започване на процедура и за насочване към лабораторно изследване, но не следва сам по себе си да води до тежки последици като отнемане на свидетелство за управление, спиране на МПС, репутационни вреди, загуба на работа, ограничаване на придвижване и последващи наказателни последици.

ПАМ трябва да бъде допустима само при ясно дефинирани, проверими и пропорционални предпоставки, а когато е наложена преди окончателно потвърждение, следва да има:

1. незабавен съдебен контрол в кратък срок;

2. автоматично отпадане при отрицателен лабораторен резултат;

3. автоматично отпадане при просрочие на лабораторното изследване;

4. възстановяване на права без нова молба от гражданина;

5. обезщетителен механизъм при вреди от фалшиво положителен или непотвърден резултат.

V. ПРОЕКТЪТ НЕ СЪДЪРЖА ДОСТАТЪЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

За да бъде проектът законосъобразен и обоснован, мотивите към него следва да съдържат реална оценка на въздействието, включително:

1. колко полеви теста са положителни годишно;

2. колко от тях са потвърдени лабораторно;

3. колко са отрицателни след кръвно/лабораторно изследване;

4. среден и максимален срок за лабораторен резултат;

5. брой наложени ПАМ преди лабораторно потвърждение;

6. брой отменени ПАМ;

7. брой дела и обезщетения;

8. използвани уреди, модели, серийни номера, лотове и срокове на годност;

9. данни за кръстосана реактивност с лекарства;

10. лабораторен капацитет;

11. цена за държавата при фалшиви позитиви;

12. анализ на съответствието с правото на ЕС, включително IVDR;

13. анализ на защитата на личните данни;

14. механизъм за гражданска контраекспертиза.

Без тези данни обществената консултация е формална, защото гражданите и професионалните общности не могат да оценят реалния риск, цена и ефект на новата уредба.

VI. НЕОБХОДИМИ МИНИМАЛНИ ПОПРАВКИ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕ

Настоявам проектът да не бъде приеман в този вид и да бъде преработен, като задължително се включат следните минимални гаранции:

1. Ясно правило, че полевият тест е само скрининг и няма самостоятелна доказателствена сила за окончателна санкция.

2. Задължителна лабораторна конфирмация чрез GC-MS, LC-MS или LC-MS/MS в акредитирана лаборатория.

3. Изрично разграничение между активни аналити и неактивни/остатъчни метаболити.

4. Законодателна инициатива за въвеждане на количествени прагове за активни аналити.

5. Дефиниция на „въздействие“ или минимум критерии, които да изключват санкциониране само по биологична следа.

6. Забрана ПАМ да се основава единствено на непотвърден скрининг, освен при кратка временна мярка с незабавен съдебен контрол.

7. Въвеждане на 24-часов съдебен контрол върху ПАМ, когато мярката е наложена преди окончателно лабораторно потвърждение.

8. Задължително запазване на B-проба.

9. Право на независима контраекспертиза в ISO/IEC 17025 лаборатория.

10. Задължителен срок за лабораторен резултат.

11. Автоматично възстановяване на права при отрицателен резултат или просрочие.

12. Публичен регистър на уреди, модели, серийни номера, лотове, сертификати, метрологични проверки и лаборатории.

13. Публична месечна статистика за „полеви положителен → лабораторно отрицателен“.

14. Публичен списък на лекарствата и веществата с възможна кръстосана реактивност.

15. Ясен протокол за chain-of-custody.

16. Задължително вписване в протоколите на: час, място, оператор, уред, сериен номер, лот, срок на годност, температура/условия, проба, откази, възражения на водача и поискана контраекспертиза.

17. Обезщетителен механизъм при фалшиво положителни резултати и неправомерни мерки.

18. Специален режим за защита на личните данни, включително минимизиране, псевдонимизиране, ограничен достъп и забрана за неофициално разпространение.

VII. ИСКАНЕ ЗА КОНКРЕТЕН, А НЕ ФОРМАЛЕН ОТГОВОР

Моля да не ми бъде изпращан общ отговор от типа „въпросът е от компетентността на друг орган“.

Наредба № 1/2017 е съвместен подзаконов нормативен акт. Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието носят съвместна отговорност за нейното съдържание, законосъобразност, доказателствена логика и съответствие с основните права.

При несъгласие с което и да е от горните възражения, моля да посочите конкретно:

1. правната норма, на която се основава несъгласието;

2. научния или методологичен документ, на който се позовавате;

3. статистиката, която доказва, че рискът от фалшиви позитиви е приемливо овладян;

4. данните за лабораторни срокове;

5. данните за отменени ПАМ;

6. причината, поради която не се въвежда B-проба;

7. причината, поради която не се въвеждат прагове за активни аналити;

8. причината, поради която остатъчна орална течност от същия тест се третира като достатъчна гаранция;

9. причината, поради която гражданинът няма изрично право на независима контраекспертиза;

10. причината, поради която липсва публичен регистър и статистика.

VIII. ИСКАНЕ

На основание изложеното настоявам:

1. Проектът да бъде оттеглен в настоящия му вид;

или, при условията на евентуалност,

2. Проектът да не бъде приеман преди цялостна преработка с включване на горните минимални гаранции;

3. Да бъде публикувана пълна оценка на въздействието;

4. Да бъде публикувана статистика за положителни полеви тестове, лабораторно отрицателни резултати, срокове и отменени мерки;

5. Да бъде създадена междуведомствена работна група с участие на независими експерти, адвокатура, съдебни експерти, лабораторни специалисти, граждански организации и Омбудсмана;

6. Да бъде изготвен паралелен пакет за законодателни промени в ЗДвП и НК, доколкото част от проблема не може да бъде решен само с подзаконов нормативен акт;

7. Да бъде въведен равен доказателствен стандарт за всички — граждани, служители на МВР и всички категории водачи.

IX. ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

С оглед естеството на темата и възможността кореспонденцията да съдържа чувствителни данни, моля всички мои лични данни да бъдат обработвани при засилен режим на защита: минимизиране на данните, достъп само при необходимост да се знае, псевдонимизиране при вътрешно разпространение, ограничаване на достъпа до компетентни длъжностни лица, недопускане на изпращане през неофициални канали и писмено потвърждение за предприетите организационни и технически мерки.

X. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Този проект е стъпка само на думи, но не и достатъчна гаранция на практика.

Ако държавата признава, че тестът подлежи на потвърждаване, тя трябва да приеме и правната последица от това признание: преди потвърждението няма окончателно доказателство.

Правовата държава не наказва първо и не доказва после.

П.С. Допълнително обръщам внимание, че проектът изобщо не решава няколко практически проблема с висок риск от неправомерно санкциониране:
Първо, България е част от Европейския съюз и през територията ѝ преминават граждани на държави с по-либерален режим относно определени вещества, включително медицинска или законна употреба в друга юрисдикция. Българската уредба не може механично да приравнява всяка биологична следа към актуално нарушение, без да докаже реално въздействие към момента на управление, активен аналит, количествен праг и риск за пътната безопасност. В противен случай се създава режим на санкциониране не за опасно поведение, а за остатъчен биологичен факт, който може да е настъпил законно извън България.
Второ, остава нерешен въпросът с фалшиво положителните реакции вследствие на лекарства, хранителни продукти, медицински състояния или други интерфериращи вещества. Ако държавата допуска тежки мерки само по скринингов тест, тя е длъжна предварително да публикува официален списък на вещества и медикаменти с възможна кръстосана реактивност, методика за отчитането им, ред за вписване на приемани лекарства в протокола и гаранция, че гражданинът няма да бъде санкциониран преди независима лабораторна проверка.
Трето, обществено известен и системен проблем е забавянето на кръвни проби с месеци, а в отделни случаи и близо година. Това обезсмисля правото на защита. Ако свидетелството за управление е отнето, автомобилът е спрян, лицето е стигматизирано, а лабораторният резултат идва след месеци, тогава мярката вече е изтърпяна преди доказването. Това е несъвместимо с принципите на пропорционалност, добро управление и ефективна съдебна защита. Затова следва да се въведе кратък императивен срок за лабораторен резултат и автоматично отпадане на мерките при просрочие.
Четвърто, проектът не дава ясен отговор за акредитацията на лабораториите. Не е достатъчно една лаборатория общо да бъде акредитирана. Необходимо е публично да се посочи конкретният обхват на акредитацията: за кои вещества, кои аналити, кои матрици — кръв, урина, слюнка/орална течност, какви методи — GC-MS, LC-MS/MS, какви граници на откриване и количествено определяне, каква неопределеност на измерването и какви процедури за контрол на качеството се прилагат.
Пето, следва да бъде публикуван пълен регистър на лабораториите, веществата и методите, за които всяка лаборатория е акредитирана. Без такъв регистър гражданинът не може да провери дали резултатът срещу него е изготвен от компетентна лаборатория в рамките на нейния реален акредитиран обхват. Липсата на такава прозрачност поставя гражданина в неравностойно положение спрямо държавата и прави защитата формална.
Затова настоявам в проекта изрично да се включат: срок за лабораторно изследване, автоматично отпадане на ПАМ при просрочие, право на B-проба, независима контраекспертиза, списък на лекарствата и веществата с възможна кръстосана реактивност, публичен регистър на лабораториите и конкретния им акредитиран обхват по вещества, аналити, матрици и методи.
Без тези гаранции проектът не защитава пътната безопасност по правов начин, а запазва риск невинни граждани да бъдат наказвани преди държавата да е доказала нарушение.’’


С уважение, 
Йоан Димитров
Действа от свое име
Категорично против приемането на това безумие! 
Категорично против приемането на това безумие! 
Действа от свое име

X. Съответствие с Конституцията и общите принципи на административния процес

Конституцията на Република България прогласява България за правова държава и защитава правата, достойнството и сигурността на личността. Презумпцията за невиновност и правото на защита изискват тежки правни последици да не се основават на непълна, предварителна или практически непроверима доказателствена основа.

Административнопроцесуалният кодекс изисква административните органи да упражняват правомощията си разумно, добросъвестно и справедливо, както и да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта.

Когато държавата въвежда процедура, която може да доведе до отнемане на свидетелство за управление, ограничаване на ползването на автомобил, наказателноправни последици и значими лични и професионални вреди, тя е длъжна да осигури особено високи гаранции за точност, проверимост и ефективна защита.

XI. Европейски стандарти за справедлив процес, презумпция за невиновност, право на защита и пропорционалност

Проектът следва да бъде преценен и през призмата на европейските стандарти за защита на основните права.

Чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека гарантира правото на справедлив процес и презумпцията за невиновност. Чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията защитава мирното ползване на собствеността, а чл. 2 от Протокол № 4 защитава свободата на придвижване.

Тези стандарти не забраняват на държавата да въвежда мерки за пътна безопасност. Те обаче изискват тези мерки да бъдат законни, необходими, пропорционални и съпроводени с ефективни гаранции за защита.

Спирането на автомобил от движение, ограничаването на правото да се управлява МПС и други сходни мерки представляват сериозна намеса в права и законни интереси. Затова е необходимо да бъде постигнат справедлив баланс между обществения интерес и правата на засегнатото лице. Когато нарушението още не е доказано, този баланс изисква предпочитане на по-лека мярка, каквато е забрана за разпореждане или възбрана върху автомобила, вместо спиране от движение.

При прилагане на право на ЕС следва да се съобразяват и чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които уреждат правото на ефективни правни средства за защита, справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита.

Допълнително, Директива 2016/343/ЕС установява минимални правила за укрепване на презумпцията за невиновност в наказателните производства, включително принципа, че тежестта за доказване не следва да се прехвърля върху заподозряното или обвиняемото лице.

Тези стандарти подкрепят извода, че при положителен полеви тест лицето следва да бъде ясно и своевременно информирано за правата си, включително за правото да даде кръвна проба, последиците от отказ, правото на възражения, правото на адвокат и правото на достъп до материалите, въз основа на които се налагат мерки.

XII. Необходими минимални промени преди приемане

Предлагам проектът да не бъде приеман в настоящия му вид, а да бъде преработен, като се включат поне следните гаранции:

  1. Изрично правило, че полевият тест има само скринингов характер.
  2. Ясно правило, че окончателни санкционни последици не следва да се основават само на полеви тест.
  3. Задължително лабораторно потвърждение чрез валидиран аналитичен метод.
  4. Запазване на независима контролна проба и B-проба.
  5. Забрана за унищожаване на доказателствения материал преди изтичане на срока за оспорване и преди приключване на евентуално съдебно производство.
  6. Изрично право на независима контраекспертиза.
  7. Публичен списък на лабораториите и конкретния им акредитиран обхват по вещества, аналити, матрици и методи.
  8. Пълна проследимост на пробата от вземането до изследването и съхранението.
  9. Задължително вписване на уред, модел, сериен номер, лот, срок на годност, час, място, оператор, температура и условия на съхранение.
  10. Публична статистика за случаите „положителен полеви тест — отрицателен лабораторен резултат“.
  11. Кратък императивен срок за лабораторен резултат.
  12. Автоматично възстановяване на права при отрицателен резултат или при просрочие, което не се дължи на проверяваното лице.
  13. Приоритетна обработка на пробите, когато на лицето е временно отнето свидетелството за управление или са наложени други тежки ограничения.
  14. Ясен режим за защита на личните данни.
  15. Официален списък на лекарства, медицински състояния и вещества с възможна кръстосана реактивност.
  16. Изрично разясняване на правото на кръвна проба, правото на възражения, правото на адвокат и последиците от отказ.
  17. Изрично правило, че отказът от кръвна проба не следва да се приема за валиден, ако не е удостоверено, че лицето е било ясно и разбираемо информирано за последиците.
  18. Анализ дали са необходими паралелни изменения в Закона за движението по пътищата и Наказателния кодекс.
  19. Въвеждане на по-лека мярка спрямо автомобила при недоказано нарушение — забрана за разпореждане, възбрана или друго вписано ограничение, вместо автоматично спиране от движение.
  20. Държавна програма за значително увеличаване на броя и капацитета на лабораториите за химико-токсикологични изследвания на кръвни проби.

XIII. Искане

На основание изложеното предлагам:

  1. Проектът да не бъде приеман в настоящия му вид.
  2. Да бъде публикувана допълнена оценка на въздействието с конкретни статистически, финансови, лабораторни и правни данни.
  3. Да бъде проведено допълнително обществено обсъждане с участие на съдебни експерти, лабораторни специалисти, адвокатурата, медицински специалисти, представители на граждански организации, Омбудсмана и професионални организации на водачи и превозвачи.
  4. Да бъдат изготвени текстове, които гарантират независима проверимост на доказателствата и ефективна защита на гражданите.
  5. Да бъде създаден механизъм за автоматично възстановяване на права при отрицателен лабораторен резултат или при забавяне, което не се дължи на проверяваното лице.
  6. Да се предвиди възможност за обезщетяване при вреди от фалшиво положителни, непотвърдени или неправомерно използвани резултати.
  7. Да се замени подходът на спиране на автомобила от движение при недоказано нарушение с по-пропорционална мярка, като забрана за разпореждане или възбрана за срока на временното отнемане на свидетелството за управление.
  8. Да се предприемат реални мерки за увеличаване на броя лаборатории, които извършват кръвни проби, вместо да се понижава доказателственият стандарт чрез изследване на остатъчна орална течност от същия тест.

XIV. Заключение

Пътната безопасност е безспорно легитимна и обществено значима цел. Тя обаче не може да бъде постигана чрез процедура, която допуска тежки последици въз основа на предварително, непълно, еднократно или практически непроверимо доказателство.

Правовата държава изисква надеждна методика, независима проверка, пропорционални мерки, достатъчен лабораторен капацитет и реално право на защита.

В предложения си вид проектът не осигурява тези гаранции в достатъчна степен. Поради това считам, че той следва да бъде оттеглен или съществено преработен преди приемане.

С уважение,

Георги Матеев Матев


X. Съответствие с Конституцията и общите принципи на административния процес

Конституцията на Република България прогласява България за правова държава и защитава правата, достойнството и сигурността на личността. Презумпцията за невиновност и правото на защита изискват тежки правни последици да не се основават на непълна, предварителна или практически непроверима доказателствена основа.

Административнопроцесуалният кодекс изисква административните органи да упражняват правомощията си разумно, добросъвестно и справедливо, както и да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта.

Когато държавата въвежда процедура, която може да доведе до отнемане на свидетелство за управление, ограничаване на ползването на автомобил, наказателноправни последици и значими лични и професионални вреди, тя е длъжна да осигури особено високи гаранции за точност, проверимост и ефективна защита.

XI. Европейски стандарти за справедлив процес, презумпция за невиновност, право на защита и пропорционалност

Проектът следва да бъде преценен и през призмата на европейските стандарти за защита на основните права.

Чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека гарантира правото на справедлив процес и презумпцията за невиновност. Чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията защитава мирното ползване на собствеността, а чл. 2 от Протокол № 4 защитава свободата на придвижване.

Тези стандарти не забраняват на държавата да въвежда мерки за пътна безопасност. Те обаче изискват тези мерки да бъдат законни, необходими, пропорционални и съпроводени с ефективни гаранции за защита.

Спирането на автомобил от движение, ограничаването на правото да се управлява МПС и други сходни мерки представляват сериозна намеса в права и законни интереси. Затова е необходимо да бъде постигнат справедлив баланс между обществения интерес и правата на засегнатото лице. Когато нарушението още не е доказано, този баланс изисква предпочитане на по-лека мярка, каквато е забрана за разпореждане или възбрана върху автомобила, вместо спиране от движение.

При прилагане на право на ЕС следва да се съобразяват и чл. 47 и чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които уреждат правото на ефективни правни средства за защита, справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита.

Допълнително, Директива 2016/343/ЕС установява минимални правила за укрепване на презумпцията за невиновност в наказателните производства, включително принципа, че тежестта за доказване не следва да се прехвърля върху заподозряното или обвиняемото лице.

Тези стандарти подкрепят извода, че при положителен полеви тест лицето следва да бъде ясно и своевременно информирано за правата си, включително за правото да даде кръвна проба, последиците от отказ, правото на възражения, правото на адвокат и правото на достъп до материалите, въз основа на които се налагат мерки.

XII. Необходими минимални промени преди приемане

Предлагам проектът да не бъде приеман в настоящия му вид, а да бъде преработен, като се включат поне следните гаранции:

  1. Изрично правило, че полевият тест има само скринингов характер.
  2. Ясно правило, че окончателни санкционни последици не следва да се основават само на полеви тест.
  3. Задължително лабораторно потвърждение чрез валидиран аналитичен метод.
  4. Запазване на независима контролна проба и B-проба.
  5. Забрана за унищожаване на доказателствения материал преди изтичане на срока за оспорване и преди приключване на евентуално съдебно производство.
  6. Изрично право на независима контраекспертиза.
  7. Публичен списък на лабораториите и конкретния им акредитиран обхват по вещества, аналити, матрици и методи.
  8. Пълна проследимост на пробата от вземането до изследването и съхранението.
  9. Задължително вписване на уред, модел, сериен номер, лот, срок на годност, час, място, оператор, температура и условия на съхранение.
  10. Публична статистика за случаите „положителен полеви тест — отрицателен лабораторен резултат“.
  11. Кратък императивен срок за лабораторен резултат.
  12. Автоматично възстановяване на права при отрицателен резултат или при просрочие, което не се дължи на проверяваното лице.
  13. Приоритетна обработка на пробите, когато на лицето е временно отнето свидетелството за управление или са наложени други тежки ограничения.
  14. Ясен режим за защита на личните данни.
  15. Официален списък на лекарства, медицински състояния и вещества с възможна кръстосана реактивност.
  16. Изрично разясняване на правото на кръвна проба, правото на възражения, правото на адвокат и последиците от отказ.
  17. Изрично правило, че отказът от кръвна проба не следва да се приема за валиден, ако не е удостоверено, че лицето е било ясно и разбираемо информирано за последиците.
  18. Анализ дали са необходими паралелни изменения в Закона за движението по пътищата и Наказателния кодекс.
  19. Въвеждане на по-лека мярка спрямо автомобила при недоказано нарушение — забрана за разпореждане, възбрана или друго вписано ограничение, вместо автоматично спиране от движение.
  20. Държавна програма за значително увеличаване на броя и капацитета на лабораториите за химико-токсикологични изследвания на кръвни проби.

XIII. Искане

На основание изложеното предлагам:

  1. Проектът да не бъде приеман в настоящия му вид.
  2. Да бъде публикувана допълнена оценка на въздействието с конкретни статистически, финансови, лабораторни и правни данни.
  3. Да бъде проведено допълнително обществено обсъждане с участие на съдебни експерти, лабораторни специалисти, адвокатурата, медицински специалисти, представители на граждански организации, Омбудсмана и професионални организации на водачи и превозвачи.
  4. Да бъдат изготвени текстове, които гарантират независима проверимост на доказателствата и ефективна защита на гражданите.
  5. Да бъде създаден механизъм за автоматично възстановяване на права при отрицателен лабораторен резултат или при забавяне, което не се дължи на проверяваното лице.
  6. Да се предвиди възможност за обезщетяване при вреди от фалшиво положителни, непотвърдени или неправомерно използвани резултати.
  7. Да се замени подходът на спиране на автомобила от движение при недоказано нарушение с по-пропорционална мярка, като забрана за разпореждане или възбрана за срока на временното отнемане на свидетелството за управление.
  8. Да се предприемат реални мерки за увеличаване на броя лаборатории, които извършват кръвни проби, вместо да се понижава доказателственият стандарт чрез изследване на остатъчна орална течност от същия тест.

XIV. Заключение

Пътната безопасност е безспорно легитимна и обществено значима цел. Тя обаче не може да бъде постигана чрез процедура, която допуска тежки последици въз основа на предварително, непълно, еднократно или практически непроверимо доказателство.

Правовата държава изисква надеждна методика, независима проверка, пропорционални мерки, достатъчен лабораторен капацитет и реално право на защита.

В предложения си вид проектът не осигурява тези гаранции в достатъчна степен. Поради това считам, че той следва да бъде оттеглен или съществено преработен преди приемане.

С уважение,

Георги Матеев Матев


Действа от свое име

IV. Полевият тест следва да има само скринингов характер

Полевият тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози следва да се третира единствено като скринингово средство. Той може да бъде основание за започване на процедура и за насочване към лабораторно изследване, но не следва самостоятелно да води до окончателни или тежки правни последици.

След като самият проект признава, че резултатът от теста подлежи на потвърждаване, това означава, че предварителният резултат не е достатъчен за окончателен правен извод относно извършено нарушение или престъпление.

Следователно мярката следва да бъде съобразена с естеството на доказателството. Скринингов резултат не може да бъде третиран като лабораторно потвърден резултат.

V. Липсват количествени прагове и разграничение между активна субстанция, метаболит и остатъчна следа

Проектът не решава съществения въпрос какво точно следва да се счита за правно релевантна „употреба“ при управление на МПС.

Не е направено ясно разграничение между:

  1. наличие на вещество;
  2. наличие на активен аналит;
  3. наличие на неактивен метаболит;
  4. предходна употреба;
  5. актуално въздействие към момента на управление;
  6. реален риск за пътната безопасност;
  7. доказано административно нарушение или престъпление.

При алкохола правната уредба работи с количествени прагове. При наркотичните вещества липсата на прагове и липсата на разграничение между активна субстанция и остатъчна следа създават риск граждани да бъдат санкционирани не за опасно поведение, а за биологична следа, която сама по себе си не доказва повлияване към момента на управление.

Подзаконовият акт не може сам да промени състава на престъплението по Наказателния кодекс, но може и трябва да уреди аналитични критерии, лабораторна методика, граници на откриване, граници на количествено определяне, отчет на неопределеността на измерването и начин на отразяване на резултата.

Ако държавата иска да санкционира тежко, тя трябва да докаже не само формално наличие на вещество, а релевантен, валиден и проверим резултат, събран по ред, който издържа на съдебна проверка.

VI. Принудителните административни мерки не следва да се нормализират преди доказателство

Най-тежкият практически проблем е налагането на принудителни административни мерки преди окончателно лабораторно потвърждение.

Положителният полеви тест може да доведе до временно отнемане на свидетелство за управление, ограничаване на придвижването, репутационни вреди, загуба на работа, невъзможност за упражняване на професия, затруднен достъп до медицинска помощ, както и до други значими вреди. Тези последици могат да настъпят преди да е доказано, че лицето действително е управлявало след употреба на наркотично вещество или негов аналог.

Принудителна административна мярка може да бъде допустима само при ясно дефинирани, проверими и пропорционални предпоставки. Когато е наложена преди окончателно потвърждение, следва да има:

  1. незабавен и ефективен съдебен контрол в кратък срок;
  2. автоматично отпадане при отрицателен лабораторен резултат;
  3. автоматично отпадане или служебен преглед при просрочие на лабораторното изследване;
  4. възстановяване на права без нова молба от гражданина;
  5. обезщетителен механизъм при вреди от фалшиво положителен или непотвърден резултат.

VII. Конструктивно предложение: възбрана/забрана за разпореждане вместо спиране на автомобила от движение при недоказани нарушения

В случаите, в които нарушението все още не е доказано с надежден лабораторен резултат, не следва автоматично да се стига до спиране на автомобила от движение.

Тази мярка може да засегне не само водача, но и собственика на автомобила, членовете на семейството, работодателя, служители или други лица, които имат законно основание да използват автомобила. Особено непропорционално е това при служебни автомобили, семейни автомобили или автомобили, които са необходими за трудова, стопанска, медицинска или социална дейност.

Като по-балансирана алтернатива следва да се обсъди режим, при който при недоказано към момента нарушение върху моторното превозно средство се налага забрана за разпореждане, възбрана или друго подходящо вписано ограничение за срока, през който свидетелството за управление на водача е временно отнето.

Така държавата би постигнала легитимната цел да предотврати заобикаляне на последиците чрез прехвърляне на автомобила, но без да се стига до прекомерно засягане на правата на други лица и без автомобилът да бъде изключван от движение, когато може да бъде използван законосъобразно от друг правоспособен водач.

Този подход е по-съвместим с принципа на пропорционалност, тъй като постига преследваната цел чрез по-лека и по-малко увреждаща мярка.

VIII. Необходимост от значително увеличаване на броя и капацитета на лабораториите

Основният практически проблем не следва да бъде решаван чрез заместване на кръвната проба с по-слабо проверим доказателствен материал, а чрез увеличаване на лабораторния капацитет.

Забавянето на химико-токсикологичните изследвания не е основание за понижаване на доказателствения стандарт. Напротив, то е аргумент държавата да инвестира в достатъчен брой лаборатории, апаратура, експерти, методики и акредитиран капацитет.

Държавата следва да осигури:

  1. значително повече лаборатории, които да извършват химико-токсикологични изследвания на кръвни проби;
  2. равномерно териториално покритие;
  3. обучен персонал;
  4. модерна апаратура;
  5. валидирани методики;
  6. релевантен акредитиран обхват;
  7. кратки и предвидими срокове за резултатите;
  8. публична отчетност за броя проби, сроковете и потвърдените/непотвърдените резултати.

Правилният институционален отговор е повече лабораторен капацитет и по-бързи кръвни проби, а не отслабване на гаранциите за доказване.

Кръвната проба остава най-надеждният и проверим способ за установяване на употреба, поради което държавата следва да осигури условия тя да бъде изследвана своевременно, обективно и при териториално достъпен ред.

IX. Липсва достатъчна оценка на въздействието

Съгласно принципите на Закона за нормативните актове проектът на нормативен акт следва да бъде необходим, обоснован, предвидим, съгласуван, пропорционален и стабилен.

В случая мотивите към проекта следва да съдържат конкретни данни, без които обществената консултация остава формална. Необходимо е да бъдат публикувани поне следните показатели:

  1. колко полеви теста са положителни годишно;
  2. колко от тях са потвърдени лабораторно;
  3. колко са отрицателни след кръвно или лабораторно изследване;
  4. какъв е средният и максималният срок за лабораторен резултат;
  5. колко принудителни административни мерки са наложени преди лабораторно потвърждение;
  6. колко от тях са отменени;
  7. колко дела са заведени и какъв е резултатът от тях;
  8. има ли изплатени обезщетения;
  9. какви уреди, модели, серийни номера, лотове и срокове на годност се използват;
  10. има ли данни за кръстосана реактивност с лекарства;
  11. какъв е реалният лабораторен капацитет;
  12. каква е цената за държавата и гражданите при фалшиво положителни резултати;
  13. какъв е анализът за съответствие с правото на ЕС;
  14. как се гарантира защитата на личните данни;
  15. какъв е механизмът за независима контраекспертиза.

Без такива данни не може да се направи обоснована преценка дали предложените мерки са необходими, ефективни и пропорционални.


IV. Полевият тест следва да има само скринингов характер

Полевият тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози следва да се третира единствено като скринингово средство. Той може да бъде основание за започване на процедура и за насочване към лабораторно изследване, но не следва самостоятелно да води до окончателни или тежки правни последици.

След като самият проект признава, че резултатът от теста подлежи на потвърждаване, това означава, че предварителният резултат не е достатъчен за окончателен правен извод относно извършено нарушение или престъпление.

Следователно мярката следва да бъде съобразена с естеството на доказателството. Скринингов резултат не може да бъде третиран като лабораторно потвърден резултат.

V. Липсват количествени прагове и разграничение между активна субстанция, метаболит и остатъчна следа

Проектът не решава съществения въпрос какво точно следва да се счита за правно релевантна „употреба“ при управление на МПС.

Не е направено ясно разграничение между:

  1. наличие на вещество;
  2. наличие на активен аналит;
  3. наличие на неактивен метаболит;
  4. предходна употреба;
  5. актуално въздействие към момента на управление;
  6. реален риск за пътната безопасност;
  7. доказано административно нарушение или престъпление.

При алкохола правната уредба работи с количествени прагове. При наркотичните вещества липсата на прагове и липсата на разграничение между активна субстанция и остатъчна следа създават риск граждани да бъдат санкционирани не за опасно поведение, а за биологична следа, която сама по себе си не доказва повлияване към момента на управление.

Подзаконовият акт не може сам да промени състава на престъплението по Наказателния кодекс, но може и трябва да уреди аналитични критерии, лабораторна методика, граници на откриване, граници на количествено определяне, отчет на неопределеността на измерването и начин на отразяване на резултата.

Ако държавата иска да санкционира тежко, тя трябва да докаже не само формално наличие на вещество, а релевантен, валиден и проверим резултат, събран по ред, който издържа на съдебна проверка.

VI. Принудителните административни мерки не следва да се нормализират преди доказателство

Най-тежкият практически проблем е налагането на принудителни административни мерки преди окончателно лабораторно потвърждение.

Положителният полеви тест може да доведе до временно отнемане на свидетелство за управление, ограничаване на придвижването, репутационни вреди, загуба на работа, невъзможност за упражняване на професия, затруднен достъп до медицинска помощ, както и до други значими вреди. Тези последици могат да настъпят преди да е доказано, че лицето действително е управлявало след употреба на наркотично вещество или негов аналог.

Принудителна административна мярка може да бъде допустима само при ясно дефинирани, проверими и пропорционални предпоставки. Когато е наложена преди окончателно потвърждение, следва да има:

  1. незабавен и ефективен съдебен контрол в кратък срок;
  2. автоматично отпадане при отрицателен лабораторен резултат;
  3. автоматично отпадане или служебен преглед при просрочие на лабораторното изследване;
  4. възстановяване на права без нова молба от гражданина;
  5. обезщетителен механизъм при вреди от фалшиво положителен или непотвърден резултат.

VII. Конструктивно предложение: възбрана/забрана за разпореждане вместо спиране на автомобила от движение при недоказани нарушения

В случаите, в които нарушението все още не е доказано с надежден лабораторен резултат, не следва автоматично да се стига до спиране на автомобила от движение.

Тази мярка може да засегне не само водача, но и собственика на автомобила, членовете на семейството, работодателя, служители или други лица, които имат законно основание да използват автомобила. Особено непропорционално е това при служебни автомобили, семейни автомобили или автомобили, които са необходими за трудова, стопанска, медицинска или социална дейност.

Като по-балансирана алтернатива следва да се обсъди режим, при който при недоказано към момента нарушение върху моторното превозно средство се налага забрана за разпореждане, възбрана или друго подходящо вписано ограничение за срока, през който свидетелството за управление на водача е временно отнето.

Така държавата би постигнала легитимната цел да предотврати заобикаляне на последиците чрез прехвърляне на автомобила, но без да се стига до прекомерно засягане на правата на други лица и без автомобилът да бъде изключван от движение, когато може да бъде използван законосъобразно от друг правоспособен водач.

Този подход е по-съвместим с принципа на пропорционалност, тъй като постига преследваната цел чрез по-лека и по-малко увреждаща мярка.

VIII. Необходимост от значително увеличаване на броя и капацитета на лабораториите

Основният практически проблем не следва да бъде решаван чрез заместване на кръвната проба с по-слабо проверим доказателствен материал, а чрез увеличаване на лабораторния капацитет.

Забавянето на химико-токсикологичните изследвания не е основание за понижаване на доказателствения стандарт. Напротив, то е аргумент държавата да инвестира в достатъчен брой лаборатории, апаратура, експерти, методики и акредитиран капацитет.

Държавата следва да осигури:

  1. значително повече лаборатории, които да извършват химико-токсикологични изследвания на кръвни проби;
  2. равномерно териториално покритие;
  3. обучен персонал;
  4. модерна апаратура;
  5. валидирани методики;
  6. релевантен акредитиран обхват;
  7. кратки и предвидими срокове за резултатите;
  8. публична отчетност за броя проби, сроковете и потвърдените/непотвърдените резултати.

Правилният институционален отговор е повече лабораторен капацитет и по-бързи кръвни проби, а не отслабване на гаранциите за доказване.

Кръвната проба остава най-надеждният и проверим способ за установяване на употреба, поради което държавата следва да осигури условия тя да бъде изследвана своевременно, обективно и при териториално достъпен ред.

IX. Липсва достатъчна оценка на въздействието

Съгласно принципите на Закона за нормативните актове проектът на нормативен акт следва да бъде необходим, обоснован, предвидим, съгласуван, пропорционален и стабилен.

В случая мотивите към проекта следва да съдържат конкретни данни, без които обществената консултация остава формална. Необходимо е да бъдат публикувани поне следните показатели:

  1. колко полеви теста са положителни годишно;
  2. колко от тях са потвърдени лабораторно;
  3. колко са отрицателни след кръвно или лабораторно изследване;
  4. какъв е средният и максималният срок за лабораторен резултат;
  5. колко принудителни административни мерки са наложени преди лабораторно потвърждение;
  6. колко от тях са отменени;
  7. колко дела са заведени и какъв е резултатът от тях;
  8. има ли изплатени обезщетения;
  9. какви уреди, модели, серийни номера, лотове и срокове на годност се използват;
  10. има ли данни за кръстосана реактивност с лекарства;
  11. какъв е реалният лабораторен капацитет;
  12. каква е цената за държавата и гражданите при фалшиво положителни резултати;
  13. какъв е анализът за съответствие с правото на ЕС;
  14. как се гарантира защитата на личните данни;
  15. какъв е механизмът за независима контраекспертиза.

Без такива данни не може да се направи обоснована преценка дали предложените мерки са необходими, ефективни и пропорционални.


Действа от свое име

ДО
Министерство на здравеопазването
Министерство на вътрешните работи
Министерство на правосъдието

ЧРЕЗ
Портала за обществени консултации
и/или по електронна поща до посочените контактни адреси

ОТ: Георги Матеев Матеев

ОТНОСНО:
Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обществена консултация № 12361-K

СТАНОВИЩЕ

Уважаеми дами и господа,

В срока на обществената консултация по проект № 12361-K представям настоящото становище относно публикувания проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г.

Подкрепям целта за повишаване на пътната безопасност и за създаване на по-надежден ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачи на моторни превозни средства. Управлението след употреба на вещества, които могат да повлияят способността за безопасно шофиране, е общественоопасно поведение и следва да бъде санкционирано ефективно.

Същевременно тази легитимна цел не може да бъде постигана чрез понижаване на доказателствения стандарт, чрез разширяване на последиците от предварителни скринингови тестове или чрез въвеждане на процедура, която оставя гражданина без реална възможност за независима проверка и защита.

В предложения си вид проектът не решава основния проблем на действащата уредба, а именно: тежки правни и фактически последици за гражданите могат да настъпят преди надеждно, независимо и проверимо доказване на нарушението. Това създава риск от непропорционално засягане на права при фалшиво положителни, непотвърдени или забавени резултати.

Основният принцип следва да бъде ясен:

Мярка след доказателство, не преди него.
Скринингът не е доказателство.
Формалният „надлежен ред“ не може да замести реалния доказателствен стандарт.

I. Данни за проекта и предмет на обществената консултация

Съгласно публикуваната информация на Портала за обществени консултации, обществената консултация е открита на 07.05.2026 г. и е активна до 08.06.2026 г., с номер 12361-K. Вносител е Министерството на здравеопазването, а проектът цели въвеждане на цялостен ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози у водачите на МПС, повишаване качеството на изследванията и прецизиране на отделни разпоредби от наредбата.

Сред съществените промени, посочени в публичната информация за проекта, са: потвърждаване на резултатите от теста чрез кръвна проба или слюнка; въвеждане на алтернативно изследване на остатъчно количество орална течност от теста при положителен предварителен резултат; както и заличаване на необходимостта от проба урина като контролна проба.

Именно тези изменения пораждат сериозни правни, доказателствени и практически възражения.

II. Основен дефект на проекта

Проектът не урежда достатъчно ясно следните ключови въпроси:

  1. Какво точно е доказателство за употреба на наркотично вещество или негов аналог при водач на МПС;
  2. Кой резултат има доказателствена сила — полевият тест, пробата слюнка, кръвната проба, остатъчната орална течност или лабораторното потвърждение;
  3. Има ли количествени прагове за активни субстанции;
  4. Прави ли се разграничение между активна психоактивна субстанция и остатъчен или неактивен метаболит;
  5. Как се доказва актуално въздействие към момента на управление, а не само биологична следа;
  6. Кога може да се наложи принудителна административна мярка — преди или след лабораторно потвърждение;
  7. Какво се случва при забавено лабораторно изследване;
  8. Как се гарантира независима контраекспертиза;
  9. Как се защитава гражданинът при фалшиво положителен резултат;
  10. Каква публична статистика ще се води за случаите „положителен полеви тест — отрицателен лабораторен резултат“.

Без отговор на тези въпроси проектът не създава цялостен и надежден ред, а само изменя техническата процедура, без да отстранява дефекта в доказателствения стандарт.

III. Остатъчната орална течност от същия тест не е независима контролна проба

Особено проблематично е предложението при отказ за предоставяне на кръвна проба да се изследва остатъчно количество орална течност от същия тест, с който е отчетен положителният предварителен резултат.

Това не може да бъде приравнено на независима контролна проба.

Когато източникът, средата, устройството, комплектът, лотът, операторът и първоначалната процедура са същите, последващото изследване не осигурява достатъчна независимост на проверката. То не компенсира риска от грешка при вземане на пробата, неправилна употреба на теста, контаминация, кръстосана реактивност, дефектен лот, неправилно съхранение, нарушена проследимост или техническа грешка.

Минималният стандарт за надеждна процедура следва да включва:

  1. отделна контролна проба;
  2. запазване на B-проба;
  3. право на независима контраекспертиза;
  4. анализ в лаборатория с релевантен акредитиран обхват;
  5. пълна проследимост на пробата;
  6. достъп на защитата до данни за уред, модел, сериен номер, лот, срок на годност, час, място, оператор, температура, условия на съхранение и лабораторна методика.

Без тези гаранции гражданинът остава в положение да оспорва резултат, който реално не може да бъде независимо повторно проверен.


ДО
Министерство на здравеопазването
Министерство на вътрешните работи
Министерство на правосъдието

ЧРЕЗ
Портала за обществени консултации
и/или по електронна поща до посочените контактни адреси

ОТ: Георги Матеев Матеев

ОТНОСНО:
Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обществена консултация № 12361-K

СТАНОВИЩЕ

Уважаеми дами и господа,

В срока на обществената консултация по проект № 12361-K представям настоящото становище относно публикувания проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г.

Подкрепям целта за повишаване на пътната безопасност и за създаване на по-надежден ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачи на моторни превозни средства. Управлението след употреба на вещества, които могат да повлияят способността за безопасно шофиране, е общественоопасно поведение и следва да бъде санкционирано ефективно.

Същевременно тази легитимна цел не може да бъде постигана чрез понижаване на доказателствения стандарт, чрез разширяване на последиците от предварителни скринингови тестове или чрез въвеждане на процедура, която оставя гражданина без реална възможност за независима проверка и защита.

В предложения си вид проектът не решава основния проблем на действащата уредба, а именно: тежки правни и фактически последици за гражданите могат да настъпят преди надеждно, независимо и проверимо доказване на нарушението. Това създава риск от непропорционално засягане на права при фалшиво положителни, непотвърдени или забавени резултати.

Основният принцип следва да бъде ясен:

Мярка след доказателство, не преди него.
Скринингът не е доказателство.
Формалният „надлежен ред“ не може да замести реалния доказателствен стандарт.

I. Данни за проекта и предмет на обществената консултация

Съгласно публикуваната информация на Портала за обществени консултации, обществената консултация е открита на 07.05.2026 г. и е активна до 08.06.2026 г., с номер 12361-K. Вносител е Министерството на здравеопазването, а проектът цели въвеждане на цялостен ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози у водачите на МПС, повишаване качеството на изследванията и прецизиране на отделни разпоредби от наредбата.

Сред съществените промени, посочени в публичната информация за проекта, са: потвърждаване на резултатите от теста чрез кръвна проба или слюнка; въвеждане на алтернативно изследване на остатъчно количество орална течност от теста при положителен предварителен резултат; както и заличаване на необходимостта от проба урина като контролна проба.

Именно тези изменения пораждат сериозни правни, доказателствени и практически възражения.

II. Основен дефект на проекта

Проектът не урежда достатъчно ясно следните ключови въпроси:

  1. Какво точно е доказателство за употреба на наркотично вещество или негов аналог при водач на МПС;
  2. Кой резултат има доказателствена сила — полевият тест, пробата слюнка, кръвната проба, остатъчната орална течност или лабораторното потвърждение;
  3. Има ли количествени прагове за активни субстанции;
  4. Прави ли се разграничение между активна психоактивна субстанция и остатъчен или неактивен метаболит;
  5. Как се доказва актуално въздействие към момента на управление, а не само биологична следа;
  6. Кога може да се наложи принудителна административна мярка — преди или след лабораторно потвърждение;
  7. Какво се случва при забавено лабораторно изследване;
  8. Как се гарантира независима контраекспертиза;
  9. Как се защитава гражданинът при фалшиво положителен резултат;
  10. Каква публична статистика ще се води за случаите „положителен полеви тест — отрицателен лабораторен резултат“.

Без отговор на тези въпроси проектът не създава цялостен и надежден ред, а само изменя техническата процедура, без да отстранява дефекта в доказателствения стандарт.

III. Остатъчната орална течност от същия тест не е независима контролна проба

Особено проблематично е предложението при отказ за предоставяне на кръвна проба да се изследва остатъчно количество орална течност от същия тест, с който е отчетен положителният предварителен резултат.

Това не може да бъде приравнено на независима контролна проба.

Когато източникът, средата, устройството, комплектът, лотът, операторът и първоначалната процедура са същите, последващото изследване не осигурява достатъчна независимост на проверката. То не компенсира риска от грешка при вземане на пробата, неправилна употреба на теста, контаминация, кръстосана реактивност, дефектен лот, неправилно съхранение, нарушена проследимост или техническа грешка.

Минималният стандарт за надеждна процедура следва да включва:

  1. отделна контролна проба;
  2. запазване на B-проба;
  3. право на независима контраекспертиза;
  4. анализ в лаборатория с релевантен акредитиран обхват;
  5. пълна проследимост на пробата;
  6. достъп на защитата до данни за уред, модел, сериен номер, лот, срок на годност, час, място, оператор, температура, условия на съхранение и лабораторна методика.

Без тези гаранции гражданинът остава в положение да оспорва резултат, който реално не може да бъде независимо повторно проверен.


един много 11.05.2026 09:31
Действа от свое име

Неуважаеми дами и господа,
От позицията на гражданин се присъединявам изцяло към казаното от д-р Иванов. Не употребявам алкохол под никаква форма, камо ли наркотици, преди 2 години отключих алергия, лекарствата за които потенциално попадат в групите, даващи положителни резултати при полеви тестове. За мен шофирането се превърна в стрес поради високата вероятност бъда ли спрян полевият тест да даде фалшиво-положителен резултат и животът ми тотално да бъде обърнат заради административни недомислици! Включително това да доведе до невъзможност да получавам медицинска помощ, защото имам "късмета" да живея в забравената от Бога провинция!

По информация, самият производител на тестовете упоменава, че ТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ ЗАРАДИ ВИСОКАТА СТЕПЕН НА ФАЛШИВО ПОЛОЖИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ! По информация самата машина е изключително чувствителна откъм настройка и позициониране и дори леко отклонение при нивелиране може да влияе, а нивелиране на капака на патрулния автомобил е далеч от представата за прецизност! Показателен е фактът, че самите служители в системата на МВР твърдо отказаха да бъдат тествани с такива!! Става много интересно законодателство, при което полицейската слюнка не е категорично доказателство, защото тестовете дават отклонения!!! А нашата слюнка е категорично доказателство и тестовете са точни!!! Смятам двойния аршин за категорично недопустим!!!

При състоянието и начина по който се извършват проверките и при цялостната административна процедура, за разлика от д-р Иванов, смятам тези проверки за по-вредни, отколкото за обществено полезни! При под 3% от ПТП причинени от пияни и дрогирани (т.е. много под 3% употребили дрога, като основния фактор си остава алкохола) съм готов да защитавам тезата, че потенциалните проблеми и негативите, които тези неуредени тестове създават, заначително надвишават ползите! И при такава ниска вероятност проверките за наркотици следва да се преустановат докато не се създаде АДЕКВАТНА МЕТОДИКА  ЗАЩИТАВАЩА ПРЕЗУМЦИЯТА ЗА НЕВИННОСТ на водачите и адекватни срокове за провека и лабораторни резултати (3 дена). При сегашните условия и с новите предложения смятам прилагането на тестовете на полеви условия е пълен абсурд и абсолютен терор!!! 

С настоящите промени се дават още повече права на Полицейските служители, дава им се възможност за злоупотреба, като те масово "претупват" процедурата, масово убеждават хората да не дават кръвни проби, защото "теста показал", масово се отнасят с гражданите като с престъпници! Трябва цялостна промяна на наредбата фокусиран ПЪРВО  в защита правата на потенциално засегнатите от фалшиво-положителен тест и чак тогава наказания за потенциалните нарушители, а не обратно! Не общ знаменател!

Смятам настоящите промени за още една стъпка в грешната посока, още една стъпка към малтретиране на българския шофьор и смятам, че промените в този вид са ненужни!

Неуважаеми дами и господа,
От позицията на гражданин се присъединявам изцяло към казаното от д-р Иванов. Не употребявам алкохол под никаква форма, камо ли наркотици, преди 2 години отключих алергия, лекарствата за които потенциално попадат в групите, даващи положителни резултати при полеви тестове. За мен шофирането се превърна в стрес поради високата вероятност бъда ли спрян полевият тест да даде фалшиво-положителен резултат и животът ми тотално да бъде обърнат заради административни недомислици! Включително това да доведе до невъзможност да получавам медицинска помощ, защото имам "късмета" да живея в забравената от Бога провинция!

По информация, самият производител на тестовете упоменава, че ТЕ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДОКАЗАТЕЛСТВЕН МАТЕРИАЛ ЗАРАДИ ВИСОКАТА СТЕПЕН НА ФАЛШИВО ПОЛОЖИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ! По информация самата машина е изключително чувствителна откъм настройка и позициониране и дори леко отклонение при нивелиране може да влияе, а нивелиране на капака на патрулния автомобил е далеч от представата за прецизност! Показателен е фактът, че самите служители в системата на МВР твърдо отказаха да бъдат тествани с такива!! Става много интересно законодателство, при което полицейската слюнка не е категорично доказателство, защото тестовете дават отклонения!!! А нашата слюнка е категорично доказателство и тестовете са точни!!! Смятам двойния аршин за категорично недопустим!!!

При състоянието и начина по който се извършват проверките и при цялостната административна процедура, за разлика от д-р Иванов, смятам тези проверки за по-вредни, отколкото за обществено полезни! При под 3% от ПТП причинени от пияни и дрогирани (т.е. много под 3% употребили дрога, като основния фактор си остава алкохола) съм готов да защитавам тезата, че потенциалните проблеми и негативите, които тези неуредени тестове създават, заначително надвишават ползите! И при такава ниска вероятност проверките за наркотици следва да се преустановат докато не се създаде АДЕКВАТНА МЕТОДИКА  ЗАЩИТАВАЩА ПРЕЗУМЦИЯТА ЗА НЕВИННОСТ на водачите и адекватни срокове за провека и лабораторни резултати (3 дена). При сегашните условия и с новите предложения смятам прилагането на тестовете на полеви условия е пълен абсурд и абсолютен терор!!! 

С настоящите промени се дават още повече права на Полицейските служители, дава им се възможност за злоупотреба, като те масово "претупват" процедурата, масово убеждават хората да не дават кръвни проби, защото "теста показал", масово се отнасят с гражданите като с престъпници! Трябва цялостна промяна на наредбата фокусиран ПЪРВО  в защита правата на потенциално засегнатите от фалшиво-положителен тест и чак тогава наказания за потенциалните нарушители, а не обратно! Не общ знаменател!

Смятам настоящите промени за още една стъпка в грешната посока, още една стъпка към малтретиране на българския шофьор и смятам, че промените в този вид са ненужни!

Ivan Ivanov 10.05.2026 17:41
Действа от свое име
Уважаеми дами и господа,

Пиша от позицията на гражданин, лекар и дългогодишен шофьор - неупотребяващ нито алкохол, нито каквито и да били психотропни медикаменти, но за сметка на това - приемащ лекарства по повод различни здравословни проблеми... Лекарства, които биха могли да дадат фалшиво положителен резултат при скринингово тестване на орална течност в полеви условия. Обезпокоен съм от незачитането на човешките права от органите на МВР и от непрекъснатия тормоз над гражданите поради една зле работеща система, която създава повече репресии, отколкото да осъществява качествен контрол и превенция на пътя... И смятам, че правилната редакция на наредбата би могла да има изключително позитивен ефект и би получила подкрепа от мнозинство граждани - с ясни и конкретни формулировки, с правилни алгоритми на действие и поведение и т.н. - неща, които са посочени по-долу:
PS: По никакъв начин не подкрепям употребата на наркотични вещества и също така съм твърдо против шофиране след каквато и да било употреба на алкохол. 

В срока на обществената консултация по проект № 12361-K подавам настоящото становище и възражение срещу приемането на проекта в предложения му вид.

Подкрепям целта да се въведе по-надежден ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В този си вид обаче проектът не решава основния правен и доказателствен проблем. Той признава, че резултатът от теста следва да бъде потвърждаван, но не въвежда достатъчни гаранции, че тежки последици за гражданите няма да настъпват преди надеждно доказване.

Основният принцип следва да бъде ясен:

Мярка след доказателство, не преди него.
Скринингът не е доказателство.
Формален „надлежен ред“ не може да замести реален доказателствен стандарт.

I. ОСНОВЕН ДЕФЕКТ НА ПРОЕКТА

Проектът не отговаря на минималния стандарт за правова държава, защото не урежда ясно следните въпроси:

1. Какво точно е „доказателство“ за употреба при водач на МПС;

2. Кой резултат има доказателствена сила — полеви тест, слюнка, кръв, остатъчна орална течност или лабораторна конфирмация;

3. Има ли количествени прагове за активни субстанции;

4. Прави ли се разграничение между активна психоактивна субстанция и остатъчен/неактивен метаболит;

5. Как се доказва „въздействие“, а не само биологична следа;

6. Кога може да се наложи ПАМ — преди или след потвърждаване;

7. Какво се случва при забавено лабораторно изследване;

8. Как се гарантира независима контраекспертиза;

9. Как се защитава гражданинът при фалшиво положителен резултат;

10. Каква публична статистика ще се води за случаите „полеви положителен → лабораторно отрицателен“.

Без отговор на тези въпроси проектът не създава „цялостен надлежен ред“, а само променя техническата процедура, без да поправя доказателствения стандарт.

II. ОСТАТЪЧНАТА ОРАЛНА ТЕЧНОСТ ОТ СЪЩИЯ ТЕСТ НЕ Е НЕЗАВИСИМА КОНТРОЛНА ПРОБА

Особено проблематично е предложението за изследване на остатъчно количество орална течност от същия тест, с който е установен положителният предварителен резултат.

Това не може да бъде приравнено на независима контролна проба.

Причината е очевидна: когато източникът, средата, устройството, комплектът, лотът, операторът и първоначалната процедура са същите, последващото изследване не осигурява достатъчна независимост на защитата. То не компенсира риска от грешка при вземане, съхранение, контаминация, кръстосана реактивност, неправилна употреба, дефектен лот или нарушена проследимост.

Минималният стандарт трябва да бъде:

1. отделна контролна проба;

2. запазване на B-проба;

3. право на независима контраекспертиза;

4. анализ в акредитирана ISO/IEC 17025 лаборатория;

5. пълна chain-of-custody проследимост;

6. достъп на защитата до протоколи, часове, лица, уреди, лотове и лабораторна методика.

Без това проектът оставя гражданина в положение да оспорва държавен резултат, без реален достъп до равностойна проверка.

III. ЛИПСА НА ПРАГОВЕ И ЛИПСА НА ДЕФИНИЦИЯ ЗА „ВЪЗДЕЙСТВИЕ“

Проектът не въвежда количествени прагове за активни аналити и не дефинира „въздействие“.

Това е съществен дефект.

При алкохола законът работи с количествени прагове. При наркотични вещества липсата на прагове води до опасност граждани да бъдат санкционирани за следи, остатъчни метаболити или минала употреба, без доказателство за реално повлияване към момента на управление.

Наредбата не трябва да допуска смесване между:

1. наличие на вещество;

2. наличие на активен аналит;

3. наличие на неактивен метаболит;

4. предходна употреба;

5. актуално въздействие;

6. риск за пътната безопасност;

7. доказано нарушение или престъпление.

Ако държавата иска да санкционира тежко, тя трябва да докаже не само формално наличие, а релевантен, валиден и проверим резултат, събран по ред, който издържа на съдебна проверка.

IV. ПАМ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НОРМАЛИЗИРАНА ПРЕДИ ДОКАЗАТЕЛСТВО

Най-тежкият практически проблем е налагането на принудителни административни мерки преди окончателно лабораторно потвърждение.

Полевият тест е предварителен скрининг. Той може да бъде основание за започване на процедура и за насочване към лабораторно изследване, но не следва сам по себе си да води до тежки последици като отнемане на свидетелство за управление, спиране на МПС, репутационни вреди, загуба на работа, ограничаване на придвижване и последващи наказателни последици.

ПАМ трябва да бъде допустима само при ясно дефинирани, проверими и пропорционални предпоставки, а когато е наложена преди окончателно потвърждение, следва да има:

1. незабавен съдебен контрол в кратък срок;

2. автоматично отпадане при отрицателен лабораторен резултат;

3. автоматично отпадане при просрочие на лабораторното изследване;

4. възстановяване на права без нова молба от гражданина;

5. обезщетителен механизъм при вреди от фалшиво положителен или непотвърден резултат.

V. ПРОЕКТЪТ НЕ СЪДЪРЖА ДОСТАТЪЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

За да бъде проектът законосъобразен и обоснован, мотивите към него следва да съдържат реална оценка на въздействието, включително:

1. колко полеви теста са положителни годишно;

2. колко от тях са потвърдени лабораторно;

3. колко са отрицателни след кръвно/лабораторно изследване;

4. среден и максимален срок за лабораторен резултат;

5. брой наложени ПАМ преди лабораторно потвърждение;

6. брой отменени ПАМ;

7. брой дела и обезщетения;

8. използвани уреди, модели, серийни номера, лотове и срокове на годност;

9. данни за кръстосана реактивност с лекарства;

10. лабораторен капацитет;

11. цена за държавата при фалшиви позитиви;

12. анализ на съответствието с правото на ЕС, включително IVDR;

13. анализ на защитата на личните данни;

14. механизъм за гражданска контраекспертиза.

Без тези данни обществената консултация е формална, защото гражданите и професионалните общности не могат да оценят реалния риск, цена и ефект на новата уредба.

VI. НЕОБХОДИМИ МИНИМАЛНИ ПОПРАВКИ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕ

Настоявам проектът да не бъде приеман в този вид и да бъде преработен, като задължително се включат следните минимални гаранции:

1. Ясно правило, че полевият тест е само скрининг и няма самостоятелна доказателствена сила за окончателна санкция.

2. Задължителна лабораторна конфирмация чрез GC-MS, LC-MS или LC-MS/MS в акредитирана лаборатория.

3. Изрично разграничение между активни аналити и неактивни/остатъчни метаболити.

4. Законодателна инициатива за въвеждане на количествени прагове за активни аналити.

5. Дефиниция на „въздействие“ или минимум критерии, които да изключват санкциониране само по биологична следа.

6. Забрана ПАМ да се основава единствено на непотвърден скрининг, освен при кратка временна мярка с незабавен съдебен контрол.

7. Въвеждане на 24-часов съдебен контрол върху ПАМ, когато мярката е наложена преди окончателно лабораторно потвърждение.

8. Задължително запазване на B-проба.

9. Право на независима контраекспертиза в ISO/IEC 17025 лаборатория.

10. Задължителен срок за лабораторен резултат.

11. Автоматично възстановяване на права при отрицателен резултат или просрочие.

12. Публичен регистър на уреди, модели, серийни номера, лотове, сертификати, метрологични проверки и лаборатории.

13. Публична месечна статистика за „полеви положителен → лабораторно отрицателен“.

14. Публичен списък на лекарствата и веществата с възможна кръстосана реактивност.

15. Ясен протокол за chain-of-custody.

16. Задължително вписване в протоколите на: час, място, оператор, уред, сериен номер, лот, срок на годност, температура/условия, проба, откази, възражения на водача и поискана контраекспертиза.

17. Обезщетителен механизъм при фалшиво положителни резултати и неправомерни мерки.

18. Специален режим за защита на личните данни, включително минимизиране, псевдонимизиране, ограничен достъп и забрана за неофициално разпространение.

VII. ИСКАНЕ ЗА КОНКРЕТЕН, А НЕ ФОРМАЛЕН ОТГОВОР

Моля да не ми бъде изпращан общ отговор от типа „въпросът е от компетентността на друг орган“.

Наредба № 1/2017 е съвместен подзаконов нормативен акт. Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието носят съвместна отговорност за нейното съдържание, законосъобразност, доказателствена логика и съответствие с основните права.

При несъгласие с което и да е от горните възражения, моля да посочите конкретно:

1. правната норма, на която се основава несъгласието;

2. научния или методологичен документ, на който се позовавате;

3. статистиката, която доказва, че рискът от фалшиви позитиви е приемливо овладян;

4. данните за лабораторни срокове;

5. данните за отменени ПАМ;

6. причината, поради която не се въвежда B-проба;

7. причината, поради която не се въвеждат прагове за активни аналити;

8. причината, поради която остатъчна орална течност от същия тест се третира като достатъчна гаранция;

9. причината, поради която гражданинът няма изрично право на независима контраекспертиза;

10. причината, поради която липсва публичен регистър и статистика.

VIII. ИСКАНЕ

На основание изложеното настоявам:

1. Проектът да бъде оттеглен в настоящия му вид;

или, при условията на евентуалност,

2. Проектът да не бъде приеман преди цялостна преработка с включване на горните минимални гаранции;

3. Да бъде публикувана пълна оценка на въздействието;

4. Да бъде публикувана статистика за положителни полеви тестове, лабораторно отрицателни резултати, срокове и отменени мерки;

5. Да бъде създадена междуведомствена работна група с участие на независими експерти, адвокатура, съдебни експерти, лабораторни специалисти, граждански организации и Омбудсмана;

6. Да бъде изготвен паралелен пакет за законодателни промени в ЗДвП и НК, доколкото част от проблема не може да бъде решен само с подзаконов нормативен акт;

7. Да бъде въведен равен доказателствен стандарт за всички — граждани, служители на МВР и всички категории водачи.

IX. ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

С оглед естеството на темата и възможността кореспонденцията да съдържа чувствителни данни, моля всички мои лични данни да бъдат обработвани при засилен режим на защита: минимизиране на данните, достъп само при необходимост да се знае, псевдонимизиране при вътрешно разпространение, ограничаване на достъпа до компетентни длъжностни лица, недопускане на изпращане през неофициални канали и писмено потвърждение за предприетите организационни и технически мерки.

X. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Този проект е стъпка само на думи, но не и достатъчна гаранция на практика.

Ако държавата признава, че тестът подлежи на потвърждаване, тя трябва да приеме и правната последица от това признание: преди потвърждението няма окончателно доказателство.

Правовата държава не наказва първо и не доказва после.

П.С. Допълнително обръщам внимание, че проектът изобщо не решава няколко практически проблема с висок риск от неправомерно санкциониране:
Първо, България е част от Европейския съюз и през територията ѝ преминават граждани на държави с по-либерален режим относно определени вещества, включително медицинска или законна употреба в друга юрисдикция. Българската уредба не може механично да приравнява всяка биологична следа към актуално нарушение, без да докаже реално въздействие към момента на управление, активен аналит, количествен праг и риск за пътната безопасност. В противен случай се създава режим на санкциониране не за опасно поведение, а за остатъчен биологичен факт, който може да е настъпил законно извън България.
Второ, остава нерешен въпросът с фалшиво положителните реакции вследствие на лекарства, хранителни продукти, медицински състояния или други интерфериращи вещества. Ако държавата допуска тежки мерки само по скринингов тест, тя е длъжна предварително да публикува официален списък на вещества и медикаменти с възможна кръстосана реактивност, методика за отчитането им, ред за вписване на приемани лекарства в протокола и гаранция, че гражданинът няма да бъде санкциониран преди независима лабораторна проверка.
Трето, обществено известен и системен проблем е забавянето на кръвни проби с месеци, а в отделни случаи и близо година. Това обезсмисля правото на защита. Ако свидетелството за управление е отнето, автомобилът е спрян, лицето е стигматизирано, а лабораторният резултат идва след месеци, тогава мярката вече е изтърпяна преди доказването. Това е несъвместимо с принципите на пропорционалност, добро управление и ефективна съдебна защита. Затова следва да се въведе кратък императивен срок за лабораторен резултат и автоматично отпадане на мерките при просрочие.
Четвърто, проектът не дава ясен отговор за акредитацията на лабораториите. Не е достатъчно една лаборатория общо да бъде акредитирана. Необходимо е публично да се посочи конкретният обхват на акредитацията: за кои вещества, кои аналити, кои матрици — кръв, урина, слюнка/орална течност, какви методи — GC-MS, LC-MS/MS, какви граници на откриване и количествено определяне, каква неопределеност на измерването и какви процедури за контрол на качеството се прилагат.
Пето, следва да бъде публикуван пълен регистър на лабораториите, веществата и методите, за които всяка лаборатория е акредитирана. Без такъв регистър гражданинът не може да провери дали резултатът срещу него е изготвен от компетентна лаборатория в рамките на нейния реален акредитиран обхват. Липсата на такава прозрачност поставя гражданина в неравностойно положение спрямо държавата и прави защитата формална.
Затова настоявам в проекта изрично да се включат: срок за лабораторно изследване, автоматично отпадане на ПАМ при просрочие, право на B-проба, независима контраекспертиза, списък на лекарствата и веществата с възможна кръстосана реактивност, публичен регистър на лабораториите и конкретния им акредитиран обхват по вещества, аналити, матрици и методи.
Без тези гаранции проектът не защитава пътната безопасност по правов начин, а запазва риск невинни граждани да бъдат наказвани преди държавата да е доказала нарушение.

С уважение, 
Гл. ас. д-р Иван Росенов Иванов, дм
Уважаеми дами и господа,

Пиша от позицията на гражданин, лекар и дългогодишен шофьор - неупотребяващ нито алкохол, нито каквито и да били психотропни медикаменти, но за сметка на това - приемащ лекарства по повод различни здравословни проблеми... Лекарства, които биха могли да дадат фалшиво положителен резултат при скринингово тестване на орална течност в полеви условия. Обезпокоен съм от незачитането на човешките права от органите на МВР и от непрекъснатия тормоз над гражданите поради една зле работеща система, която създава повече репресии, отколкото да осъществява качествен контрол и превенция на пътя... И смятам, че правилната редакция на наредбата би могла да има изключително позитивен ефект и би получила подкрепа от мнозинство граждани - с ясни и конкретни формулировки, с правилни алгоритми на действие и поведение и т.н. - неща, които са посочени по-долу:
PS: По никакъв начин не подкрепям употребата на наркотични вещества и също така съм твърдо против шофиране след каквато и да било употреба на алкохол. 

В срока на обществената консултация по проект № 12361-K подавам настоящото становище и възражение срещу приемането на проекта в предложения му вид.

Подкрепям целта да се въведе по-надежден ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В този си вид обаче проектът не решава основния правен и доказателствен проблем. Той признава, че резултатът от теста следва да бъде потвърждаван, но не въвежда достатъчни гаранции, че тежки последици за гражданите няма да настъпват преди надеждно доказване.

Основният принцип следва да бъде ясен:

Мярка след доказателство, не преди него.
Скринингът не е доказателство.
Формален „надлежен ред“ не може да замести реален доказателствен стандарт.

I. ОСНОВЕН ДЕФЕКТ НА ПРОЕКТА

Проектът не отговаря на минималния стандарт за правова държава, защото не урежда ясно следните въпроси:

1. Какво точно е „доказателство“ за употреба при водач на МПС;

2. Кой резултат има доказателствена сила — полеви тест, слюнка, кръв, остатъчна орална течност или лабораторна конфирмация;

3. Има ли количествени прагове за активни субстанции;

4. Прави ли се разграничение между активна психоактивна субстанция и остатъчен/неактивен метаболит;

5. Как се доказва „въздействие“, а не само биологична следа;

6. Кога може да се наложи ПАМ — преди или след потвърждаване;

7. Какво се случва при забавено лабораторно изследване;

8. Как се гарантира независима контраекспертиза;

9. Как се защитава гражданинът при фалшиво положителен резултат;

10. Каква публична статистика ще се води за случаите „полеви положителен → лабораторно отрицателен“.

Без отговор на тези въпроси проектът не създава „цялостен надлежен ред“, а само променя техническата процедура, без да поправя доказателствения стандарт.

II. ОСТАТЪЧНАТА ОРАЛНА ТЕЧНОСТ ОТ СЪЩИЯ ТЕСТ НЕ Е НЕЗАВИСИМА КОНТРОЛНА ПРОБА

Особено проблематично е предложението за изследване на остатъчно количество орална течност от същия тест, с който е установен положителният предварителен резултат.

Това не може да бъде приравнено на независима контролна проба.

Причината е очевидна: когато източникът, средата, устройството, комплектът, лотът, операторът и първоначалната процедура са същите, последващото изследване не осигурява достатъчна независимост на защитата. То не компенсира риска от грешка при вземане, съхранение, контаминация, кръстосана реактивност, неправилна употреба, дефектен лот или нарушена проследимост.

Минималният стандарт трябва да бъде:

1. отделна контролна проба;

2. запазване на B-проба;

3. право на независима контраекспертиза;

4. анализ в акредитирана ISO/IEC 17025 лаборатория;

5. пълна chain-of-custody проследимост;

6. достъп на защитата до протоколи, часове, лица, уреди, лотове и лабораторна методика.

Без това проектът оставя гражданина в положение да оспорва държавен резултат, без реален достъп до равностойна проверка.

III. ЛИПСА НА ПРАГОВЕ И ЛИПСА НА ДЕФИНИЦИЯ ЗА „ВЪЗДЕЙСТВИЕ“

Проектът не въвежда количествени прагове за активни аналити и не дефинира „въздействие“.

Това е съществен дефект.

При алкохола законът работи с количествени прагове. При наркотични вещества липсата на прагове води до опасност граждани да бъдат санкционирани за следи, остатъчни метаболити или минала употреба, без доказателство за реално повлияване към момента на управление.

Наредбата не трябва да допуска смесване между:

1. наличие на вещество;

2. наличие на активен аналит;

3. наличие на неактивен метаболит;

4. предходна употреба;

5. актуално въздействие;

6. риск за пътната безопасност;

7. доказано нарушение или престъпление.

Ако държавата иска да санкционира тежко, тя трябва да докаже не само формално наличие, а релевантен, валиден и проверим резултат, събран по ред, който издържа на съдебна проверка.

IV. ПАМ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НОРМАЛИЗИРАНА ПРЕДИ ДОКАЗАТЕЛСТВО

Най-тежкият практически проблем е налагането на принудителни административни мерки преди окончателно лабораторно потвърждение.

Полевият тест е предварителен скрининг. Той може да бъде основание за започване на процедура и за насочване към лабораторно изследване, но не следва сам по себе си да води до тежки последици като отнемане на свидетелство за управление, спиране на МПС, репутационни вреди, загуба на работа, ограничаване на придвижване и последващи наказателни последици.

ПАМ трябва да бъде допустима само при ясно дефинирани, проверими и пропорционални предпоставки, а когато е наложена преди окончателно потвърждение, следва да има:

1. незабавен съдебен контрол в кратък срок;

2. автоматично отпадане при отрицателен лабораторен резултат;

3. автоматично отпадане при просрочие на лабораторното изследване;

4. възстановяване на права без нова молба от гражданина;

5. обезщетителен механизъм при вреди от фалшиво положителен или непотвърден резултат.

V. ПРОЕКТЪТ НЕ СЪДЪРЖА ДОСТАТЪЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

За да бъде проектът законосъобразен и обоснован, мотивите към него следва да съдържат реална оценка на въздействието, включително:

1. колко полеви теста са положителни годишно;

2. колко от тях са потвърдени лабораторно;

3. колко са отрицателни след кръвно/лабораторно изследване;

4. среден и максимален срок за лабораторен резултат;

5. брой наложени ПАМ преди лабораторно потвърждение;

6. брой отменени ПАМ;

7. брой дела и обезщетения;

8. използвани уреди, модели, серийни номера, лотове и срокове на годност;

9. данни за кръстосана реактивност с лекарства;

10. лабораторен капацитет;

11. цена за държавата при фалшиви позитиви;

12. анализ на съответствието с правото на ЕС, включително IVDR;

13. анализ на защитата на личните данни;

14. механизъм за гражданска контраекспертиза.

Без тези данни обществената консултация е формална, защото гражданите и професионалните общности не могат да оценят реалния риск, цена и ефект на новата уредба.

VI. НЕОБХОДИМИ МИНИМАЛНИ ПОПРАВКИ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕ

Настоявам проектът да не бъде приеман в този вид и да бъде преработен, като задължително се включат следните минимални гаранции:

1. Ясно правило, че полевият тест е само скрининг и няма самостоятелна доказателствена сила за окончателна санкция.

2. Задължителна лабораторна конфирмация чрез GC-MS, LC-MS или LC-MS/MS в акредитирана лаборатория.

3. Изрично разграничение между активни аналити и неактивни/остатъчни метаболити.

4. Законодателна инициатива за въвеждане на количествени прагове за активни аналити.

5. Дефиниция на „въздействие“ или минимум критерии, които да изключват санкциониране само по биологична следа.

6. Забрана ПАМ да се основава единствено на непотвърден скрининг, освен при кратка временна мярка с незабавен съдебен контрол.

7. Въвеждане на 24-часов съдебен контрол върху ПАМ, когато мярката е наложена преди окончателно лабораторно потвърждение.

8. Задължително запазване на B-проба.

9. Право на независима контраекспертиза в ISO/IEC 17025 лаборатория.

10. Задължителен срок за лабораторен резултат.

11. Автоматично възстановяване на права при отрицателен резултат или просрочие.

12. Публичен регистър на уреди, модели, серийни номера, лотове, сертификати, метрологични проверки и лаборатории.

13. Публична месечна статистика за „полеви положителен → лабораторно отрицателен“.

14. Публичен списък на лекарствата и веществата с възможна кръстосана реактивност.

15. Ясен протокол за chain-of-custody.

16. Задължително вписване в протоколите на: час, място, оператор, уред, сериен номер, лот, срок на годност, температура/условия, проба, откази, възражения на водача и поискана контраекспертиза.

17. Обезщетителен механизъм при фалшиво положителни резултати и неправомерни мерки.

18. Специален режим за защита на личните данни, включително минимизиране, псевдонимизиране, ограничен достъп и забрана за неофициално разпространение.

VII. ИСКАНЕ ЗА КОНКРЕТЕН, А НЕ ФОРМАЛЕН ОТГОВОР

Моля да не ми бъде изпращан общ отговор от типа „въпросът е от компетентността на друг орган“.

Наредба № 1/2017 е съвместен подзаконов нормативен акт. Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието носят съвместна отговорност за нейното съдържание, законосъобразност, доказателствена логика и съответствие с основните права.

При несъгласие с което и да е от горните възражения, моля да посочите конкретно:

1. правната норма, на която се основава несъгласието;

2. научния или методологичен документ, на който се позовавате;

3. статистиката, която доказва, че рискът от фалшиви позитиви е приемливо овладян;

4. данните за лабораторни срокове;

5. данните за отменени ПАМ;

6. причината, поради която не се въвежда B-проба;

7. причината, поради която не се въвеждат прагове за активни аналити;

8. причината, поради която остатъчна орална течност от същия тест се третира като достатъчна гаранция;

9. причината, поради която гражданинът няма изрично право на независима контраекспертиза;

10. причината, поради която липсва публичен регистър и статистика.

VIII. ИСКАНЕ

На основание изложеното настоявам:

1. Проектът да бъде оттеглен в настоящия му вид;

или, при условията на евентуалност,

2. Проектът да не бъде приеман преди цялостна преработка с включване на горните минимални гаранции;

3. Да бъде публикувана пълна оценка на въздействието;

4. Да бъде публикувана статистика за положителни полеви тестове, лабораторно отрицателни резултати, срокове и отменени мерки;

5. Да бъде създадена междуведомствена работна група с участие на независими експерти, адвокатура, съдебни експерти, лабораторни специалисти, граждански организации и Омбудсмана;

6. Да бъде изготвен паралелен пакет за законодателни промени в ЗДвП и НК, доколкото част от проблема не може да бъде решен само с подзаконов нормативен акт;

7. Да бъде въведен равен доказателствен стандарт за всички — граждани, служители на МВР и всички категории водачи.

IX. ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

С оглед естеството на темата и възможността кореспонденцията да съдържа чувствителни данни, моля всички мои лични данни да бъдат обработвани при засилен режим на защита: минимизиране на данните, достъп само при необходимост да се знае, псевдонимизиране при вътрешно разпространение, ограничаване на достъпа до компетентни длъжностни лица, недопускане на изпращане през неофициални канали и писмено потвърждение за предприетите организационни и технически мерки.

X. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Този проект е стъпка само на думи, но не и достатъчна гаранция на практика.

Ако държавата признава, че тестът подлежи на потвърждаване, тя трябва да приеме и правната последица от това признание: преди потвърждението няма окончателно доказателство.

Правовата държава не наказва първо и не доказва после.

П.С. Допълнително обръщам внимание, че проектът изобщо не решава няколко практически проблема с висок риск от неправомерно санкциониране:
Първо, България е част от Европейския съюз и през територията ѝ преминават граждани на държави с по-либерален режим относно определени вещества, включително медицинска или законна употреба в друга юрисдикция. Българската уредба не може механично да приравнява всяка биологична следа към актуално нарушение, без да докаже реално въздействие към момента на управление, активен аналит, количествен праг и риск за пътната безопасност. В противен случай се създава режим на санкциониране не за опасно поведение, а за остатъчен биологичен факт, който може да е настъпил законно извън България.
Второ, остава нерешен въпросът с фалшиво положителните реакции вследствие на лекарства, хранителни продукти, медицински състояния или други интерфериращи вещества. Ако държавата допуска тежки мерки само по скринингов тест, тя е длъжна предварително да публикува официален списък на вещества и медикаменти с възможна кръстосана реактивност, методика за отчитането им, ред за вписване на приемани лекарства в протокола и гаранция, че гражданинът няма да бъде санкциониран преди независима лабораторна проверка.
Трето, обществено известен и системен проблем е забавянето на кръвни проби с месеци, а в отделни случаи и близо година. Това обезсмисля правото на защита. Ако свидетелството за управление е отнето, автомобилът е спрян, лицето е стигматизирано, а лабораторният резултат идва след месеци, тогава мярката вече е изтърпяна преди доказването. Това е несъвместимо с принципите на пропорционалност, добро управление и ефективна съдебна защита. Затова следва да се въведе кратък императивен срок за лабораторен резултат и автоматично отпадане на мерките при просрочие.
Четвърто, проектът не дава ясен отговор за акредитацията на лабораториите. Не е достатъчно една лаборатория общо да бъде акредитирана. Необходимо е публично да се посочи конкретният обхват на акредитацията: за кои вещества, кои аналити, кои матрици — кръв, урина, слюнка/орална течност, какви методи — GC-MS, LC-MS/MS, какви граници на откриване и количествено определяне, каква неопределеност на измерването и какви процедури за контрол на качеството се прилагат.
Пето, следва да бъде публикуван пълен регистър на лабораториите, веществата и методите, за които всяка лаборатория е акредитирана. Без такъв регистър гражданинът не може да провери дали резултатът срещу него е изготвен от компетентна лаборатория в рамките на нейния реален акредитиран обхват. Липсата на такава прозрачност поставя гражданина в неравностойно положение спрямо държавата и прави защитата формална.
Затова настоявам в проекта изрично да се включат: срок за лабораторно изследване, автоматично отпадане на ПАМ при просрочие, право на B-проба, независима контраекспертиза, списък на лекарствата и веществата с възможна кръстосана реактивност, публичен регистър на лабораториите и конкретния им акредитиран обхват по вещества, аналити, матрици и методи.
Без тези гаранции проектът не защитава пътната безопасност по правов начин, а запазва риск невинни граждани да бъдат наказвани преди държавата да е доказала нарушение.

С уважение, 
Гл. ас. д-р Иван Росенов Иванов, дм

История

  • Включване на проекта

    ---

    Tова събитие описва запис на акт в ЗП или ОП.
  • Начало на обществената консултация

    07.05.2026

  • Приключване на консултацията

    08.06.2026

  • Справка за получените предложения

    ---

    Справка или съобщение.

Моля изчакайте