Профил на Ivan Ivanov

Уважаеми дами и господа,

В срока на обществената консултация по проект № 12361-K подавам настоящото становище и възражение срещу приемането на проекта в предложения му вид.

Подкрепям целта да се въведе по-надежден ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В този си вид обаче проектът не решава основния правен и доказателствен проблем. Той признава, че резултатът от теста следва да бъде потвърждаван, но не въвежда достатъчни гаранции, че тежки последици за гражданите няма да настъпват преди надеждно доказване.

Основният принцип следва да бъде ясен:

Мярка след доказателство, не преди него.

Скринингът не е доказателство.

Формален „надлежен ред“ не може да замести реален доказателствен стандарт.

I. ОСНОВЕН ДЕФЕКТ НА ПРОЕКТА

Проектът не отговаря на минималния стандарт за правова държава, защото не урежда ясно следните въпроси:

1. Какво точно е „доказателство“ за употреба при водач на МПС;

2. Кой резултат има доказателствена сила — полеви тест, слюнка, кръв, остатъчна орална течност или лабораторна конфирмация;

3. Има ли количествени прагове за активни субстанции;

4. Прави ли се разграничение между активна психоактивна субстанция и остатъчен/неактивен метаболит;

5. Как се доказва „въздействие“, а не само биологична следа;

6. Кога може да се наложи ПАМ — преди или след потвърждаване;

7. Какво се случва при забавено лабораторно изследване;

8. Как се гарантира независима контраекспертиза;

9. Как се защитава гражданинът при фалшиво положителен резултат;

10. Каква публична статистика ще се води за случаите „полеви положителен → лабораторно отрицателен“.

Без отговор на тези въпроси проектът не създава „цялостен надлежен ред“, а само променя техническата процедура, без да поправя доказателствения стандарт.

II. ОСТАТЪЧНАТА ОРАЛНА ТЕЧНОСТ ОТ СЪЩИЯ ТЕСТ НЕ Е НЕЗАВИСИМА КОНТРОЛНА ПРОБА

Особено проблематично е предложението за изследване на остатъчно количество орална течност от същия тест, с който е установен положителният предварителен резултат.

Това не може да бъде приравнено на независима контролна проба.

Причината е очевидна: когато източникът, средата, устройството, комплектът, лотът, операторът и първоначалната процедура са същите, последващото изследване не осигурява достатъчна независимост на защитата. То не компенсира риска от грешка при вземане, съхранение, контаминация, кръстосана реактивност, неправилна употреба, дефектен лот или нарушена проследимост.

Минималният стандарт трябва да бъде:

1. отделна контролна проба;

2. запазване на B-проба;

3. право на независима контраекспертиза;

4. анализ в акредитирана ISO/IEC 17025 лаборатория;

5. пълна chain-of-custody проследимост;

6. достъп на защитата до протоколи, часове, лица, уреди, лотове и лабораторна методика.

Без това проектът оставя гражданина в положение да оспорва държавен резултат, без реален достъп до равностойна проверка.

III. ЛИПСА НА ПРАГОВЕ И ЛИПСА НА ДЕФИНИЦИЯ ЗА „ВЪЗДЕЙСТВИЕ“

Проектът не въвежда количествени прагове за активни аналити и не дефинира „въздействие“.

Това е съществен дефект.

При алкохола законът работи с количествени прагове. При наркотични вещества липсата на прагове води до опасност граждани да бъдат санкционирани за следи, остатъчни метаболити или минала употреба, без доказателство за реално повлияване към момента на управление.

Наредбата не трябва да допуска смесване между:

1. наличие на вещество;

2. наличие на активен аналит;

3. наличие на неактивен метаболит;

4. предходна употреба;

5. актуално въздействие;

6. риск за пътната безопасност;

7. доказано нарушение или престъпление.

Ако държавата иска да санкционира тежко, тя трябва да докаже не само формално наличие, а релевантен, валиден и проверим резултат, събран по ред, който издържа на съдебна проверка.

IV. ПАМ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НОРМАЛИЗИРАНА ПРЕДИ ДОКАЗАТЕЛСТВО

Най-тежкият практически проблем е налагането на принудителни административни мерки преди окончателно лабораторно потвърждение.

Полевият тест е предварителен скрининг. Той може да бъде основание за започване на процедура и за насочване към лабораторно изследване, но не следва сам по себе си да води до тежки последици като отнемане на свидетелство за управление, спиране на МПС, репутационни вреди, загуба на работа, ограничаване на придвижване и последващи наказателни последици.

ПАМ трябва да бъде допустима само при ясно дефинирани, проверими и пропорционални предпоставки, а когато е наложена преди окончателно потвърждение, следва да има:

1. незабавен съдебен контрол в кратък срок;

2. автоматично отпадане при отрицателен лабораторен резултат;

3. автоматично отпадане при просрочие на лабораторното изследване;

4. възстановяване на права без нова молба от гражданина;

5. обезщетителен механизъм при вреди от фалшиво положителен или непотвърден резултат.

V. ПРОЕКТЪТ НЕ СЪДЪРЖА ДОСТАТЪЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

За да бъде проектът законосъобразен и обоснован, мотивите към него следва да съдържат реална оценка на въздействието, включително:

1. колко полеви теста са положителни годишно;

2. колко от тях са потвърдени лабораторно;

3. колко са отрицателни след кръвно/лабораторно изследване;

4. среден и максимален срок за лабораторен резултат;

5. брой наложени ПАМ преди лабораторно потвърждение;

6. брой отменени ПАМ;

7. брой дела и обезщетения;

8. използвани уреди, модели, серийни номера, лотове и срокове на годност;

9. данни за кръстосана реактивност с лекарства;

10. лабораторен капацитет;

11. цена за държавата при фалшиви позитиви;

12. анализ на съответствието с правото на ЕС, включително IVDR;

13. анализ на защитата на личните данни;

14. механизъм за гражданска контраекспертиза.

Без тези данни обществената консултация е формална, защото гражданите и професионалните общности не могат да оценят реалния риск, цена и ефект на новата уредба.

VI. НЕОБХОДИМИ МИНИМАЛНИ ПОПРАВКИ ПРЕДИ ПРИЕМАНЕ

Настоявам проектът да не бъде приеман в този вид и да бъде преработен, като задължително се включат следните минимални гаранции:

1. Ясно правило, че полевият тест е само скрининг и няма самостоятелна доказателствена сила за окончателна санкция.

2. Задължителна лабораторна конфирмация чрез GC-MS, LC-MS или LC-MS/MS в акредитирана лаборатория.

3. Изрично разграничение между активни аналити и неактивни/остатъчни метаболити.

4. Законодателна инициатива за въвеждане на количествени прагове за активни аналити.

5. Дефиниция на „въздействие“ или минимум критерии, които да изключват санкциониране само по биологична следа.

6. Забрана ПАМ да се основава единствено на непотвърден скрининг, освен при кратка временна мярка с незабавен съдебен контрол.

7. Въвеждане на 24-часов съдебен контрол върху ПАМ, когато мярката е наложена преди окончателно лабораторно потвърждение.

8. Задължително запазване на B-проба.

9. Право на независима контраекспертиза в ISO/IEC 17025 лаборатория.

10. Задължителен срок за лабораторен резултат.

11. Автоматично възстановяване на права при отрицателен резултат или просрочие.

12. Публичен регистър на уреди, модели, серийни номера, лотове, сертификати, метрологични проверки и лаборатории.

13. Публична месечна статистика за „полеви положителен → лабораторно отрицателен“.

14. Публичен списък на лекарствата и веществата с възможна кръстосана реактивност.

15. Ясен протокол за chain-of-custody.

16. Задължително вписване в протоколите на: час, място, оператор, уред, сериен номер, лот, срок на годност, температура/условия, проба, откази, възражения на водача и поискана контраекспертиза.

17. Обезщетителен механизъм при фалшиво положителни резултати и неправомерни мерки.

18. Специален режим за защита на личните данни, включително минимизиране, псевдонимизиране, ограничен достъп и забрана за неофициално разпространение.

VII. ИСКАНЕ ЗА КОНКРЕТЕН, А НЕ ФОРМАЛЕН ОТГОВОР

Моля да не ми бъде изпращан общ отговор от типа „въпросът е от компетентността на друг орган“.

Наредба № 1/2017 е съвместен подзаконов нормативен акт. Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието носят съвместна отговорност за нейното съдържание, законосъобразност, доказателствена логика и съответствие с основните права.

При несъгласие с което и да е от горните възражения, моля да посочите конкретно:

1. правната норма, на която се основава несъгласието;

2. научния или методологичен документ, на който се позовавате;

3. статистиката, която доказва, че рискът от фалшиви позитиви е приемливо овладян;

4. данните за лабораторни срокове;

5. данните за отменени ПАМ;

6. причината, поради която не се въвежда B-проба;

7. причината, поради която не се въвеждат прагове за активни аналити;

8. причината, поради която остатъчна орална течност от същия тест се третира като достатъчна гаранция;

9. причината, поради която гражданинът няма изрично право на независима контраекспертиза;

10. причината, поради която липсва публичен регистър и статистика.

VIII. ИСКАНЕ

На основание изложеното настоявам:

1. Проектът да бъде оттеглен в настоящия му вид;

или, при условията на евентуалност,

2. Проектът да не бъде приеман преди цялостна преработка с включване на горните минимални гаранции;

3. Да бъде публикувана пълна оценка на въздействието;

4. Да бъде публикувана статистика за положителни полеви тестове, лабораторно отрицателни резултати, срокове и отменени мерки;

5. Да бъде създадена междуведомствена работна група с участие на независими експерти, адвокатура, съдебни експерти, лабораторни специалисти, граждански организации и Омбудсмана;

6. Да бъде изготвен паралелен пакет за законодателни промени в ЗДвП и НК, доколкото част от проблема не може да бъде решен само с подзаконов нормативен акт;

7. Да бъде въведен равен доказателствен стандарт за всички — граждани, служители на МВР и всички категории водачи.

IX. ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

С оглед естеството на темата и възможността кореспонденцията да съдържа чувствителни данни, моля всички мои лични данни да бъдат обработвани при засилен режим на защита: минимизиране на данните, достъп само при необходимост да се знае, псевдонимизиране при вътрешно разпространение, ограничаване на достъпа до компетентни длъжностни лица, недопускане на изпращане през неофициални канали и писмено потвърждение за предприетите организационни и технически мерки.

X. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Този проект е стъпка само на думи, но не и достатъчна гаранция на практика.

Ако държавата признава, че тестът подлежи на потвърждаване, тя трябва да приеме и правната последица от това признание: преди потвърждението няма окончателно доказателство.

Правовата държава не наказва първо и не доказва после.

П.С. Допълнително обръщам внимание, че проектът изобщо не решава няколко практически проблема с висок риск от неправомерно санкциониране:

Първо, България е част от Европейския съюз и през територията ѝ преминават граждани на държави с по-либерален режим относно определени вещества, включително медицинска или законна употреба в друга юрисдикция. Българската уредба не може механично да приравнява всяка биологична следа към актуално нарушение, без да докаже реално въздействие към момента на управление, активен аналит, количествен праг и риск за пътната безопасност. В противен случай се създава режим на санкциониране не за опасно поведение, а за остатъчен биологичен факт, който може да е настъпил законно извън България.

Второ, остава нерешен въпросът с фалшиво положителните реакции вследствие на лекарства, хранителни продукти, медицински състояния или други интерфериращи вещества. Ако държавата допуска тежки мерки само по скринингов тест, тя е длъжна предварително да публикува официален списък на вещества и медикаменти с възможна кръстосана реактивност, методика за отчитането им, ред за вписване на приемани лекарства в протокола и гаранция, че гражданинът няма да бъде санкциониран преди независима лабораторна проверка.

Трето, обществено известен и системен проблем е забавянето на кръвни проби с месеци, а в отделни случаи и близо година. Това обезсмисля правото на защита. Ако свидетелството за управление е отнето, автомобилът е спрян, лицето е стигматизирано, а лабораторният резултат идва след месеци, тогава мярката вече е изтърпяна преди доказването. Това е несъвместимо с принципите на пропорционалност, добро управление и ефективна съдебна защита. Затова следва да се въведе кратък императивен срок за лабораторен резултат и автоматично отпадане на мерките при просрочие.

Четвърто, проектът не дава ясен отговор за акредитацията на лабораториите. Не е достатъчно една лаборатория общо да бъде акредитирана. Необходимо е публично да се посочи конкретният обхват на акредитацията: за кои вещества, кои аналити, кои матрици — кръв, урина, слюнка/орална течност, какви методи — GC-MS, LC-MS/MS, какви граници на откриване и количествено определяне, каква неопределеност на измерването и какви процедури за контрол на качеството се прилагат.

Пето, следва да бъде публикуван пълен регистър на лабораториите, веществата и методите, за които всяка лаборатория е акредитирана. Без такъв регистър гражданинът не може да провери дали резултатът срещу него е изготвен от компетентна лаборатория в рамките на нейния реален акредитиран обхват. Липсата на такава прозрачност поставя гражданина в неравностойно положение спрямо държавата и прави защитата формална.

Затова настоявам в проекта изрично да се включат: срок за лабораторно изследване, автоматично отпадане на ПАМ при просрочие, право на B-проба, независима контраекспертиза, списък на лекарствата и веществата с възможна кръстосана реактивност, публичен регистър на лабораториите и конкретния им акредитиран обхват по вещества, аналити, матрици и методи.

Без тези гаранции проектът не защитава пътната безопасност по правов начин, а запазва риск невинни граждани да бъдат наказвани преди държавата да е доказала нарушение.

С уважение, 

Гл. ас. д-р Иван Росенов Иванов, дм