С настоящата наредба се уреждат условията и редът за провеждане на процедури по валидиране на професионални знания, умения и компетентности в професионалните сержантски (старшински) колежи.
Проектът на наредба е изготвен на основание чл. 31, ал. 1 и чл. 95, ал. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като същите предоставят делегация на министъра на отбраната да определя условията и реда за провеждане на процедурите по валидиране.
Приемането на наредбата се налага поради необходимостта от създаване на ясна и унифицирана нормативна рамка за признаване на професионални знания, умения и компетентности, придобити както в български, така и в чуждестранни военнообразователни институции и/или учебни центрове за подготовка, и за осигуряване на прозрачност и обективност при оценяването на военнослужещите.
Министерство на отбраната
Адрес: София, София 1000, ул.Дякон Игнатий 3
Електронна поща: cao@mod.bg
Полк. Теодора Чалъкова-държавен експерт в отдел "Образование и квалификация",ДУЧРО
Електронна поща: t.chalakova@mod.bg
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка
---
Общо 1 коментар
---
Tова събитие описва запис на акт в ЗП или ОП.08.05.2026
08.05.2026
07.06.2026
---
Справка или съобщение.
СТАНОВИЩЕ ОТ ЗАХАРИЙ ТОДОРОВ ДИМИТРОВ ОТНОСНО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ВАЛИДИРАНЕ В СЕРЖАНТСКИТЕ КОЛЕЖИ
1. Липса на практическа необходимост и дублиране на процедури
Основният аргумент против наредбата е фактът, че всички действащи сержанти вече са преминали формално обучение с продължителност над три месеца и притежават необходимия професионален опит, трупан с години на съответните длъжности.
· Процесът на „валидиране“, дефиниран в чл. 2, ал. 1, цели установяване на съответствие с държавните образователни стандарти (ДОС) за знания, придобити чрез „неформално или информално учене“.
· Тъй като сержантите вече заемат длъжности въз основа на придобити квалификации и преминати курсове, изискването за допълнително валидиране де факто обезценява досегашната им подготовка и легитимните им сертификати за завършени обучения.
2. Оперативен риск и отсъствие от бойна подготовка
Наредбата предвижда тежки и тромави процедури, които ще отделят личния състав от непосредствените им задължения:
· Задължително присъствие: Въпреки възможността за електронна форма, чл. 5, ал. 3 и чл. 18, ал. 4 императивно изискват практическите занятия и изпити да се провеждат присъствено.
· Мащабност: Ако трябва да се валидират всички сержанти, това ще доведе до масово отсъствие от работното място, което ще наруши ритъма на бойната подготовка и изпълнението на ежедневните задачи във военните формирования.
3. Нецелесъобразен разход на ресурси и време
Процедурата е изключително сложна и изисква ангажирането на огромен административен и експертен ресурс:
· Административна тежест: Процесът включва рапорти, кадрови справки, становища от командири, комисии по валидиране, консултанти за всяка професия и мобилни екипи.
· Времева рамка: Цикълът на планиране започва от октомври предходната година и продължава през цялата следваща календарна година. Това превръща професионалните колежи в административни центрове за проверка на вече доказани знания, вместо в средища за надграждащо обучение.
· Финансов аспект: Макар за сержантите процедурата да е безплатна , тя натоварва бюджета на Министерството на отбраната чрез разходите за мобилни екипи, командировки, настаняване и материали за изпити.
4. Риск от демотивация на личния състав
Изискването сержанти с дългогодишен стаж да доказват знанията си чрез теоретични и практически модули (чл. 18, ал. 2), както и чрез изготвяне на портфолио, може да се възприеме като липса на доверие в професионализма им.
· Възможността за оценка „не се признава“ (чл. 15, ал. 1, т. 8) поставя под въпрос кариерното развитие на кадри, които вече успешно изпълняват задълженията си.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вместо въвеждането на тази наредба, усилията следва да се насочат към автоматично признаване на преминатите курсове като съответстващи на IV степен на професионална квалификация за сержантите с определен стаж. Проектът в сегашния му вид създава изкуствена бюрократична бариера, която ще погълне време и средства, без да донесе реална добавена стойност за бойната готовност на Българската армия.
СТАНОВИЩЕ ОТ ЗАХАРИЙ ТОДОРОВ ДИМИТРОВ ОТНОСНО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ВАЛИДИРАНЕ В СЕРЖАНТСКИТЕ КОЛЕЖИ
1. Липса на практическа необходимост и дублиране на процедури
Основният аргумент против наредбата е фактът, че всички действащи сержанти вече са преминали формално обучение с продължителност над три месеца и притежават необходимия професионален опит, трупан с години на съответните длъжности.
· Процесът на „валидиране“, дефиниран в чл. 2, ал. 1, цели установяване на съответствие с държавните образователни стандарти (ДОС) за знания, придобити чрез „неформално или информално учене“.
· Тъй като сержантите вече заемат длъжности въз основа на придобити квалификации и преминати курсове, изискването за допълнително валидиране де факто обезценява досегашната им подготовка и легитимните им сертификати за завършени обучения.
2. Оперативен риск и отсъствие от бойна подготовка
Наредбата предвижда тежки и тромави процедури, които ще отделят личния състав от непосредствените им задължения:
· Задължително присъствие: Въпреки възможността за електронна форма, чл. 5, ал. 3 и чл. 18, ал. 4 императивно изискват практическите занятия и изпити да се провеждат присъствено.
· Мащабност: Ако трябва да се валидират всички сержанти, това ще доведе до масово отсъствие от работното място, което ще наруши ритъма на бойната подготовка и изпълнението на ежедневните задачи във военните формирования.
3. Нецелесъобразен разход на ресурси и време
Процедурата е изключително сложна и изисква ангажирането на огромен административен и експертен ресурс:
· Административна тежест: Процесът включва рапорти, кадрови справки, становища от командири, комисии по валидиране, консултанти за всяка професия и мобилни екипи.
· Времева рамка: Цикълът на планиране започва от октомври предходната година и продължава през цялата следваща календарна година. Това превръща професионалните колежи в административни центрове за проверка на вече доказани знания, вместо в средища за надграждащо обучение.
· Финансов аспект: Макар за сержантите процедурата да е безплатна , тя натоварва бюджета на Министерството на отбраната чрез разходите за мобилни екипи, командировки, настаняване и материали за изпити.
4. Риск от демотивация на личния състав
Изискването сержанти с дългогодишен стаж да доказват знанията си чрез теоретични и практически модули (чл. 18, ал. 2), както и чрез изготвяне на портфолио, може да се възприеме като липса на доверие в професионализма им.
· Възможността за оценка „не се признава“ (чл. 15, ал. 1, т. 8) поставя под въпрос кариерното развитие на кадри, които вече успешно изпълняват задълженията си.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вместо въвеждането на тази наредба, усилията следва да се насочат към автоматично признаване на преминатите курсове като съответстващи на IV степен на професионална квалификация за сержантите с определен стаж. Проектът в сегашния му вид създава изкуствена бюрократична бариера, която ще погълне време и средства, без да донесе реална добавена стойност за бойната готовност на Българската армия.