Моите коментари
Основният
аргумент против наредбата е фактът, че всички действащи сержанти вече
са преминали формално обучение с продължителност над три месеца и
притежават необходимия професионален опит, трупан с години на съответните
длъжности.
·
Процесът на „валидиране“,
дефиниран в чл. 2, ал. 1, цели установяване на
съответствие с държавните образователни стандарти (ДОС) за знания, придобити
чрез „неформално или информално учене“.
·
Тъй като сержантите
вече заемат длъжности въз основа на придобити квалификации и преминати курсове,
изискването за допълнително валидиране де факто обезценява досегашната им
подготовка и легитимните им сертификати за завършени обучения.
Наредбата предвижда
тежки и тромави процедури, които ще отделят личния състав от непосредствените
им задължения:
·
Задължително присъствие: Въпреки възможността за електронна форма, чл. 5, ал. 3 и чл. 18,
ал. 4 императивно изискват практическите занятия и
изпити да се провеждат присъствено.
·
Мащабност: Ако трябва да се валидират всички сержанти, това ще
доведе до масово отсъствие от работното място, което ще наруши ритъма на
бойната подготовка и изпълнението на ежедневните задачи във военните
формирования.
Процедурата е
изключително сложна и изисква ангажирането на огромен административен и
експертен ресурс:
·
Административна тежест:
Процесът включва рапорти, кадрови справки, становища от командири, комисии по
валидиране, консултанти за всяка професия и мобилни екипи.
·
Времева рамка: Цикълът на планиране започва
от октомври предходната година и продължава през цялата следваща календарна
година. Това превръща професионалните
колежи в административни центрове за проверка на вече доказани знания, вместо в
средища за надграждащо обучение.
·
Финансов аспект: Макар за сержантите
процедурата да е безплатна , тя натоварва бюджета на Министерството на отбраната чрез
разходите за мобилни екипи, командировки, настаняване и материали за изпити.
Изискването сержанти с дългогодишен стаж да доказват знанията си
чрез теоретични и практически модули (чл. 18, ал. 2), както и чрез изготвяне на
портфолио, може да се възприеме като
липса на доверие в професионализма им.
·
Възможността
за оценка „не се признава“ (чл. 15, ал. 1, т. 8) поставя под въпрос кариерното
развитие на кадри, които вече успешно изпълняват задълженията си.
Вместо
въвеждането на тази наредба, усилията следва да се насочат към автоматично признаване на преминатите курсове като
съответстващи на IV степен на професионална квалификация за сержантите с
определен стаж. Проектът в сегашния му вид създава изкуствена бюрократична
бариера, която ще погълне време и средства, без да донесе реална добавена стойност
за бойната готовност на Българската армия.