Профил на Александър Миланов

СТАНОВИЩЕ

Проектът на Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции за периода 2026–2030 г. представлява важна стъпка към продължаване на държавната политика в областта на превенцията, диагностиката и грижата за хората, засегнати от ХИВ и СПИ. В този контекст приветстваме възможността за обществено обсъждане и отчитаме редица положителни елементи, които кореспондират с предложенията, направени от организация „Здраве без граници“, представени в работната фаза на изработването на документа.

Програмата ясно признава ключовата роля на неправителствените организации и работата в общността като основен механизъм за достигане до уязвимите групи. Това съответства на дългогодишната практика и експертиза на гражданския сектор и е в унисон с международните препоръки на СЗО и UNAIDS. Положително оценяваме изричният фокус върху ключови популации, включително мъже, които правят секс с мъже, хора, употребяващи наркотици, секс работници и мигранти. В програмата е заложен и мултидисциплинарен подход в грижата за хората, живеещи с ХИВ, включително достъп до психологическа подкрепа, което отговаря на съвременните стандарти за интегрирана, пациент-центрирана грижа. Включването на предекспозиционната профилактика (PrEP) като инструмент за превенция, макар и в ограничен обем, показва признаване на нейната значимост и представлява важна концептуална стъпка напред. Нов момент е създаването на възможност за превенция, изследване и консултиране за СПИ в извънболничната медицинска помощ, а не само в РЗИ и специализирани кабинети. Това отваря вратата към по-ранна диагностика, ако бъде реално приложено. Програмата предвижда доизграждане на информационната система, включително софтуерна свързаност между лечебни заведения и референтни лаборатории, както и онлайн достъп на пациентите с ХИВ до резултатите от изследванията им (включително и чрез НЗИС). Това е качествено нов елемент спрямо предходни програми.

Наред с положителните аспекти, програмата остава предпазлива и недостатъчно ангажирана в някои ключови области. PrEP е предвиден единствено като пилотна дейност. Мерките за намаляване на стигмата и дискриминацията са формулирани общо и декларативно. Участието на гражданското общество и засегнатите общности е заложено основно на ниво изпълнение, но не и като структурно участие в управлението, мониторинга и оценката на програмата.

Програмата създава значителен потенциал за надграждане на партньорството между държавните институции и гражданския сектор и за развитие на community-led подходи в превенцията на ХИВ и СПИ. Съществува реална възможност PrEP да бъде развит от пилотна инициатива в устойчив национален модел в следващия програмен период. Развитието на националната информационна система за СПИ и подобреното използване на данните могат да допринесат за по-добро планиране, мониторинг и прозрачност, както и за по-ефективно достигане до скрити и труднодостъпни групи.

Основното ограничение на програмата е рискът тя да остане силна стратегическа рамка с ограничен практически ефект поради липсата на бюджет, политическата нестабилност и инертност при смяната на правителствата. Ограничените ресурси за иновативни интервенции, включително PrEP, както и продължаващата стигма и дискриминация, представляват сериозни предизвикателства пред постигането на заложените цели. Също така, без ясно разписани механизми за отчетност и реално участие на гражданското общество съществува риск потребностите на най-уязвимите групи да останат частично или формално адресирани.

УС на Сдружение "Здраве без граници"