Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
1. Установихме че мерните единици за налягане в „Наредбата” са различни. В по-голямата час налягането е дадено в „Ра, KPa, MPa”, а в Приложение 1 са в „bar”. В ЕN налягането е дадено в „Ра, KPa, MPa”. По наше виждане в една наредба мерните единици за дадена величина трябва
да са в едно измерване то да е „Ра, KPa, MPa”.
2. В Приложение 11, табл.1 за тръби РЕ е дадено, че е позволено засипване в зоната около тръбите да е от натрошен материал с едрина на частицата до 11мм. По наше виждане за тръби РЕ не трябва да се допуска засипване в зоната около тръбите да е от натрошен материал, или ако се допусне то едрината да е 0-4мм, което се води каменно брашно.
3. В Чл.281 (1) е записано „Нов водопровод, както и водопровод след основен ремонт, преустройство или реконструкция се промива и / или дезинфекцира преди въвеждането в експлоатация”. По наше виждане задължително при нови водопроводи, както и при водопроводи след основен ремонт, преустройство или реконструкция трябва да се прави дезинфекция. От опит сме установили, че при вземане на проби при не дезинфекцирани водопроводи, микробиологичния анализ не излиза. Т.е. предлагаме да се премахне думата "или".
4. В чл.285 (2) е написано „След дезинфекция и промиване водопроводът се напълва с питейна вода, като се вземат проби за микробиологичен и химичен анализ”. За да е точно и да няма двусмислие, нашето предложение е чл.285 (2) да се промени както следва:
Чл.285 (2) „След дезинфекция и промиване водопроводът се напълва с питейна вода, като се вземат проби по показателите от група А съгласно Чл.7 ал.1 от „Наредба № 9 от 16 март 2001г. за качествата на водата, предназначена за питейно-битови цели”
5. чл.17 (5) Коефициентът на денонощна неравномерност се определя след извършване на проучванията по ал. 1. Когато няма актуални данни и/или не са извършени подробни измервания, той е в границите от 1,5 за урбанизирани територии с повече от 10 000 жители до над 2 за урбанизирани територии с по-малко от 2000 жители. Ако е до 2 е ясно за 10 000 жители (от 1,5 до 2). Ако остане и „над 2“, въпросът е колко „над“ - 3, 5, 10….???? за 2 000 ж.
Моите коментари
1. Чл.15а (1) коментарът ни е, че при изработване на проектната документация, „годината на въвеждане в експлоатация” е относително понятие и би довело до множество конфликти между проверяващите органи и проектантите.
(2) е записано „По-голямата сума от трите водни количества за случаите по ал.1 определя оразмерителната година”. В ал.1 са посочени само 2 случая.
2. Предлагаме в чл. 32 да се запази старият текст „максимално средногодишно водно количество с обезпеченост 1 %“
Моите коментари
Становището на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) по проекта на Наредба за здравните изисквания към урбанизираните територии е публикувано на сайта на ЦУ на КИИП: https://kiip.bg/korespondencia/stanovishte_kiip_proekt_nareda_zdriziskvania-3210
Моите коментари
След преглед на проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията и дискусии с колеги проектанти, в Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) се обединихме около мнението, че документът не е доработен, че са налични редица конфликтни точки и съдържа съществени недостатъци.
КИИП настоява предложеният за обществено обсъждане проект на Закон за водоснабдяването и канализацията да бъде изтеглен.
КИИП, като организация на инженери-проектанти с правоспособност да изработват устройствени планове, счита, че се налага широко обсъждане с браншовите организации в областта на устройственото планиране, с обществеността и всички заинтересовани институции и изразява готовност да включи свои представители в междуведомствена работна група под ръководството на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, която да преработи предложения проект на Закон. Считаме, че в работната група трябва да се включат представители на КИИП, КАБ, КСБ и БААИК.
Работна група на КИИП и КАБ подготви предложения и коментари в табличен вид, които са публикувани на сайта на ЦУ на КИИП -
https://kiip.bg/korespondencia/stanovishte_kiip_proekt_zvk-3219
Моите коментари
СТАНОВИЩЕ на НПС ВС на КИИП -
Предложение за изменение на Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване:
§ 1. В чл.6, ал.1, т.1 се
изменя така: „1. отпадъчни води в зони за защита на водите по чл. 119а, ал.1,
т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за водите, освен в случаите, в които пречистените
отпадъчни води от обекта при заустването им, няма да влошат качеството на
водата във водоприемника“.
Критичен анализ на предложението:
1.Неопределеност на сегашната формулировка: Формулировката „няма да влошат качеството на водата“ е неясна без конкретни
параметри, които да се използват за оценка на качеството на отпадъчните води в
контекста на прилаганите норми. Трябва да се зададат ясни и измерими критерии,
за да се избегне правна неяснота.
2.Контекст
на разпоредбите: Целите, които се
поставят, описват необходимостта от „еднозначност в подхода“, но не отразяват
конкретни рискове или текущото състояние на водоемите. Трябва да се извърши
подробно преценяване на потенциалните отрицателни ефекти от заустването на
отпадъчни води.
3.Липса
на оценка на риска: Мотивите не предвиждат
задоволителна оценка на риска. Важно е да се анализират потенциалните последици
от заустването в контекста на защитените зони, посочени в Закона за водите.
Трябва ясно да се определят типа отпадъчни води, предназначението на приемника
и как качеството на заустваните води ще се сравнява с качеството на водите в
приемника.
4.Липса
на подробности по прилагането на предложението: Необходими са конкретни детайли за административните задължения и
процедури, свързани с мониторинга на качеството на заустваните води,
включително как ще се оценява качеството, по какви показатели и за какъв
период.
Препоръки за конкретизиране на предложението :
1.Спецификация на параметри: Вместо общо твърдение, е необходимо да се дефинират конкретни параметри на
качество на водата (например допустими стойности на амоняк, нитрати, колиформи
и др.) и методите за измерване на тези параметри в зависимост от целите на
защитените зони.
2.Интегрирана
оценка на риска: Препоръчително е да се
включи оценка на рисковете, свързани с заустването на отпадъчни води в
защитените зони. Тази оценка следва да разглежда влиянието на заустванията
върху биологичното разнообразие, екосистемите и общественото здраве.
3.Процедура
за разрешаване: Необходимо е да се
предостави ясна препратка към процедурата за получаване на разрешение за
заустване, включваща изисквания за мониторинг, отчетност и периодичност на
измерванията.
4.Провеждане
на консултации: По-широки консултации с
експерти в области като екология, право на околната среда и обществено здраве
са важни за идентифициране и адресиране на всички потенциални опасности и
притеснения.
Заключение:
Предложението за
изменение да не се приема в предложения вид, предложеното изменение на Наредбата
трябва да бъде внимателно разгледано и конкретизирано с критерии и параметри,
за да се гарантира, че заустването на отпадъчни води в защитените зони е
безопасно и отговаря на най-високите екологични стандарти. Включването на
уточнени критерии за качество, цялостна оценка на риска и ясни административни
процедури ще помогне за предотвратяване на правни спорове и ще осигури защита
за водните ресурси и общественото здраве.
Освен това,
взаимодействието с различни заинтересовани страни и провеждането на консултации
с експерти ще допринесат за развиването на устойчив подход, който е в
съответствие с принципите на Европейския съюз и добрите практики в управлението
на водните ресурси. Налага се необходимостта от внедряване на проактивни мерки
и мониторингови системи, които да гарантират спазването на мерките за защита на
водите.
Тази интеграция на наука,
правна уредба и активно управление е необходима стъпка за постигане на целите
за опазване на водните ресурси и устойчиво развитие.
Изискванията към водите са описани в чл. 119а от Закона за водите.