Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Моите коментари
Моите коментари
Обърнете внимание как процентите са спрямо някаква цена/себестойност, която се изчислява по много сложен начин. Това допълнително увеличава правната несигурност и води до високи разходи за спазване на закона (compliance costs).
Цените на стоките типично се слагат веднага, тоест много преди счетоводителят да е готов с осчетоводяване на каквото осчетоводява. Този закон би изискал хипер-ускорено счетоводно изчисление, което е непрактично и скъпо.
В условия на пазарна икономика е недопустимо държавата да определя цени или надценки.
Благодарение на добре развития пазар на храни в България цените на храните са относително ниски спрямо средното за ЕС (с някои изключения като яйца и млечни продукти).
Натоварването на фирмите в сектора на храните с допълнителни разходи за правни консултации, четене и чудене дали спазват закона е необосновано.
Проектът за закон, ако бъде приет, ще повиши разходите на търговците и производителите за спазване на законодателството, които може да бъдат прехвърлени на потребителите (или да направи българските производители по-малко конкурентни спрямо чуждите).
Законът е особено вреден за малките производители, защото за тях разходите за правни консултации и четене/осмисляне на закона са най-големи като процент от продажбите или печалбата.
Да присъства думата справедливост в закона е особено вредно, защото така се създава голяма правна несигурност (поради невъзможността обективно да се тълкува какво е справедливо и какво не е).
"Забранява се всяко действие или бездействие на купувач в отношенията с доставчик във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на доставчика."
Фразите "може да увреди интересите на доставчика" и "добросъвестната търговска практика" може да се тълкуват прекалено широко, създава правна несигурност.
Изискването за определен процент "български храни" е вредно, защото е антипазарно. То е против интересите на потребителите, които имат изгода да им се предлагат качествени и евтини стоки.
Пазарът трябва да решава дали да се предлагат български храни, не законодателят.
Ограничението за разходите за реклама е антипазарно, следователно вредно. Пазарът трябва да решава колко разходи за реклама да се правят, не законодателят.
Колко да са големи остъпките при промоции трябва да ги определя пазара. Не е в интерес на потребителите законодателят да ограничава отстъпките и промоциите.
Твърдо съм против да се дават привилегии на пороизводителите за сметка на всички останали.
"за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева."
Не е уточнен оборота за какъв период е.
Обичайна практика е търговците да слагат по-голяма надценка на някои стоки за да могат с печалбата да компенсират по-ниската надценка за други стоки. Това е изгодно за по-бедните потребители, които купуват по-евтините продукти с по-ниска надценка. Ограничаването на надценките (на стоките с висока надценка) и промоциите би повишило цените на евтините стоки на промоция, които по-бедните потребители купуват.
Създаването на регистри и задължението за вписване в тях създава прекомерни разходи за държавния орган (поддържащ регистъра) и за лицата, които се вписват в тях.
Поради гореизложеното предлагам изцяло отпдане на този проектозакон.
Моите коментари
(Следващият текст е генериран от Gemini, копирам само най-релевантното. Това показва, че авторите на законопроекта не са си направили труда да попитат генеративен изкуствен интелект до какви нежелани последици може да доведат промените в закона. Друг път правете такива елементарни проверки преди да пуснете проектозакон за обществено обсъждане.)
Идеята институциите и съдилищата да си изтеглят служебно удостоверенията за наследници звучи страхотно на хартия. Но ЕСГРАОН е пълен със стари грешки – липсващи деца от първи брак, сгрешени имена или неправилно отразени бракове преди 1990 г.
Досега: Когато отидеш да си извадиш хартиеното удостоверение, ти можеш да го прочетеш, да видиш грешката и да поискаш от общината да я поправи, преди да занесеш документа при нотариус.
След промените: Данните ще текат директно от общината към нотариуса или съда "на сляпо". Гражданинът няма контрол върху това какво получава институцията, което може да доведе до порочни съдебни решения, блокирани сделки с имоти или източване на банкови сметки от "липсващи" наследници.
Проектът задължава болниците да изпращат съобщенията за смърт изцяло електронно чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС). Използването на хартиен носител е позволено само ако смъртта е настъпила извън лечебно заведение и няма техническа възможност за електронен документ.
Българските електронни системи (вкл. НЗИС) често страдат от сривове или профилактики. Ако системата блокира в петък следобед, общината няма да получи електронното съобщение за смърт. Това означава, че актът за смърт няма да бъде издаден, което директно блокира правото на близките да организират погребение през уикенда, тъй като траурните агенции и гробищните паркове изискват този документ.
Законът предвижда революционна стъпка – административните органи, нотариусите и съдебните изпълнители нямат право да изискват от гражданите да доказват данни от гражданската регистрация, а трябва да ги проверяват служебно чрез автоматизиран достъп.
Проблемът: Какво става, ако данните ги няма в електронния масив на ЕСГРАОН (което е масово явление за актове, съставени преди 2000 г., или при сгрешени дигитализации)? Проектът казва, че в такъв случай институцията трябва служебно да изиска издаването на удостоверителен документ от съответната община.
Резултатът: Дори да държиш в ръцете си напълно валидно хартиено удостоверение за раждане или брак, нотариусът няма да може да го приеме. Сделката ти (например продажба на имот) ще бъде блокирана, докато нотариусът изпрати официално запитване до общината, а общинският служител слезе в хартиения архив, намери тефтерите, сканира акта и го върне по служебен път. Удобството се превръща в седмици чакане.
Проектът предвижда улеснение – българите зад граница ще могат да заявяват смяна на настоящ адрес чрез консулските и дипломатическите ни представителства, като заявлението се препраща към общината в България по техния постоянен адрес.
Проблемът: Процесът разчита, че общината в България ще обработи документа. Ако обаче общинският служител открие нередовност, несъответствие или има нужда от допълнителна информация, той няма директен и бърз канал за комуникация с гражданина, който физически се намира в Торонто или Лондон.
Резултатът: Заявлението просто ще „увисне“ със статус необработено в България, а гражданинът ще разбере, че адресът му не е сменен, чак месеци по-късно, когато се опита да използва административна услуга.
Стар текст:
(4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Не се допуска регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон. Ограничението по изречение първо се прилага и когато се извършва пререгистрация в същото или в друго място за подслон на територията на същата община.
Предложение за промяна:
(4) Не се допуска регистриране на настоящ и/или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел или друго място за настаняване в същото или в друго населено място на територията на общината.
Изразявам несъгласие както с настоящия текст на ал. 4, така и с предложения.
Проблемът накратко:
Лицето живее в хотел. Адресната му регистрация по постоянен и настоящ адрес ще е в хотела за период от 4 месеца. След 4 месеца тя се заличава. Служебно му се дава служебен адрес. Кореспонденцията му с институции потъва в черна дупка - служебния адрес. Лицето не може да я получава ефективно.
Кому е нужно това? Защо лицата, живеещи в хотели, се дискриминират по такъв абсурден начин?
Тъй като лицето физически не е в общината, за да се подпише, институциите (съд, данъчни, съдебни изпълнители) задействат процедурата по т.нар. фиктивно връчване:
Реалната опасност: Човекът може да бъде осъден за задочно за парично задължение, банковите му сметки могат да бъдат блокирани от съдебен изпълнител или да изпусне срока за обжалване на солена глоба от КАТ, без изобщо да разбере, докато си живее спокойно в хотела.
По-подробно обяснено:
Проблемът с действащата и с предложената редакция е, че те поставят лицата, които реално живеят в хотели или други места за настаняване, в положение на фактическа невъзможност да получават официалната си кореспонденция от държавните органи.
Когато едно лице живее трайно в хотел, неговият настоящ и/или постоянен адрес може да бъде регистриран там само за срок до 4 месеца. След изтичането на този срок регистрацията се заличава и лицето остава със служебен адрес по община.
Това води до сериозни практически и правни последици.
Кореспонденцията от съдилища, НАП, МВР, съдебни изпълнители и други институции се изпраща на служебния адрес, а не на мястото, където лицето реално пребивава. Тъй като лицето фактически не живее на служебния адрес, се стига до прилагане на процедурите за т.нар. „фиктивно връчване“:
Така човек може:
Не е ясно каква легитимна обществена цел оправдава подобно ограничение спрямо лица, които действително пребивават в хотели или други места за настаняване. На практика нормата създава различен и по-неблагоприятен режим за тези лица спрямо всички останали граждани, въпреки че пребиваването им е реално и проверимо.
Адресната регистрация следва да отразява фактическото местопребиваване на лицето, а не да го лишава от възможност за ефективна комуникация с държавните органи и за упражняване на правото му на защита.
Не може да се приеме, че проблемът е решен чрез възможността лицето да посочи „адрес за кореспонденция“ пред отделни институции.
На практика това изисква лицето предварително да предвиди кои държавни органи, съдилища, съдебни изпълнители или административни органи биха могли в бъдеще да му изпратят съобщение на служебния адрес.
Това е фактически невъзможно.
Лицето няма как:
Освен това много производства започват без предварително знание на лицето — например:
Именно в тези случаи рискът от „фиктивно връчване“ е най-голям, защото лицето дори не подозира, че съществува производство, по което трябва да заяви отделен адрес за кореспонденция.
Следователно служебният адрес не е реален механизъм за комуникация с гражданина, когато държавата знае, че лицето фактически пребивава на друг конкретен и проверим адрес.