Профил на Мариана Иванова

 чл. 4, ал. 2 от проекта на наредбата  широко е отворил вратата на правоимащите до непубличната "служебна" част на регистъра, а именно като  заявители  административни органи, организации, предоставящи обществени услуги, лица, осъществяващи публични функции, и органи на съдебната власт на които се предоставя   свободен и безплатен достъп до  регистъра по реда на чл. 43-45.  

Съгласно чл.  8 , ал.2 от  Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистри и електронни административни услуги, всички заявители - административни органи във връзка с осъществяне на правомощията им по закон, а за останалите - в случаите предвиде със закон подават заявления за достъп до базата данни на администратор Считам за незаконосъобразно, освобождаването на органите на съдебната власт да подават заявление за какво конкретно производство и до кой запис от базата данни служебна информация желаят достъп, а останалите пък да подават само заявка - чл. 45 ал.1 от проекта за наредба.

Не е ясно как администраторът ще отказва достъп при изначална липса на заявление, с минимум реквизити по чл. 8 ал.2 от от  Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистри и електронни административни услуги, в която се посочва конкретното производство/преписка на заявителя във връзка с което се иска достъпа до конкретни документи от регистъра по устройство на територията.

Заявяването на достъпа от страна на заявител не може да бъде общо , защото това би довело до неограничен достъп до цялата база данни от непубличната част, съдържаща и лични данни, защитени по закон

   Предлагам да се предвиди подаване на заявление, да се изготвияне на образец и електроненото му подаване, както и електронен отказ за предоставене на достъп до регистъра. 

Да се предвиди администратора да използва автоматизирано ограничаване на количеството заявки за достъп на заявители до регистъра за определен период, когато големия брой заявки би нарушил нормалното му функциониране.

 Съгласно чл. 4 ал.3 от проекта за наредба е предвиден достъп до непубличната част на регистъра на лица, която се отнася до тях, без обаче да е уреден този достъп в глава Пета " Достъп до информацията от Единния публичен регистър по устройство натериторията", дали ще се осъществява с електронен подпис, пик на НАП/НОИ или по друг начин.

Съгласно чл.3 от ЗУТ министъра на регионалното развитие осъществява цялостен контрол върху устройство на територията , в т.ч и върху общинските администрации. Съгласно предоставена ми от МРРБ обществена информация по ЗДОИ, министерството изобщо не е хаберлия за обемите на незаконното строителство за най-масовите строежи - от 4-та, 5-та и 6-та категория, които са в компетентността на кмета да ги премахва , колко са незаконните строежи от тези категории, колко и кои са кметовете които системно съботират държавната политика по недопускане и премахване на незаконното строителство..  От момента в който изпълнението върху тези строежи е преминало от РДНСК  към общините,  нито веднъж не е искана такава информация от страна на  МРРБ, нито пък са възлагани на ДНСК тематични проверки по спазване на законодателството., камо ли пък ДНСК да е упражнявала правомощия по установяване неизпълнение на ЗУТ от страна на кмета или упълномощеното от него лице по премахване на незаконно строителство, еле пък да му е налагана глоба  е някаква ерес. Чудно ли е тогава, че имаме толкова много незаконни строежи. Считам, че именно регистърът по устройство на територията може и трябва  да бъде източник на тази информация на министъра на регионалното развитие, за да може той ефективно да упражнява цялостния контрол върху устройството на територията, в т.ч. върху незаконното строителство, а не само да се възпроизвеждат  мъртвородени норми. . Втази връзка считам, че  регистърът трябва да съдържа достатъчно информация и достатъчно данни относно дейността  по премахване на незаконните строежи  от момента на издаване на заповедта за премахване на незаконно строителство до фактическото им премахване. Така  МРРБ ще разполага с  непрекъсната онлайн 24-часова информация , да упражнява ефективен контрол , да търси административно-наказателна отговорност / в крайна сметка глобите са  собствени приходи на МРРБ/ ,  а също така осветяване дейността на общинските администрации ще има превантивен и дисциплиниращ ефект на същите.

Предлагам също така да се разширят правомощията на Инспектората на МРРБ , а отчета за дейността му да е публичен.

1. Съгласно чл. 5а от ЗУТ компетентността на министъра е до определяне на условията и реда за публикуване на информацията в единния публичен регистър по устройство на територията. Един регистър не може да бъде едновременно публичен и непубличен, доколкото  в чл. 4. 1) е определено че регистъра  съдържа публична и непублична част. , без обаче да се определя съдържанието на понятията публична и непублична част.   Така например в членове от 17 до 32 е определена информацията за публикуване в регистъра, без обаче да е ясно коя от същата попада в публичната част, и коя в непубличната част.  Считам, че текста публична и непублична част на регистъра не е коректен и че цялата подлежаща на публикуване информация в справочната й част следва да са със свободен достъп на физическите и юридическите лица, а достъпът до индивидуалните административни актове без заличени лични данни  да е  достъпен за органите по чл.3,ал.4, чл.5 и заинтерисованите физически и юридически лица., а не както е посочено" Публичната част на регистъра, която обхваща издадени индивидуални административни актове по ЗУТ и чийто достъп е безплатен, ще бъде активна за всички заинтересовани страни. 

Също така в мотивите е записано, че публичната част на регистъра съдържа информация за издадените ИАА по устройство на територията, но не и  информация касаеща  актуално им  състояние  относно влизане в сила, предприети действия и други.

2. Считам че текстът на чл. 32 от Наредбата е абсолютно неясен по отношение на данните , които следва да поддържа единния регистър във връзка с издадените заповеди за премахване на незаконното строителство , като например наименование на строежа, местонахождение, кадастрален номер и др. , каквото изброяване има в други членове на наредбата. Буди недоумение, че дори  е премахната за въвеждане  важна информация поддържана от публичния регистър на ДНСК относно влезли в сила заповеди, свързана с предприетите действия по премахването на незаконния строеж, и дата на фактическото му премахване. Доколкото заповедта за премахване на незаконно строителство следва да е резултатна - фактическо премахване на незаконния строеж, то предлагам в единния публичен регистър да бъде въвеждана актуална информация за влезлите в сила заповеди за премахване, изтичане срока за доброволно премахване, предприети действия по принудително премахване и дата на премахване на незаконния строеж. Публикуването само и единствено на заповед за премахване на незаконен строеж не дава никаква информация дали длъжностните лица изпълняват своите задължения по премахване на незаконни строежи или бездействат., и в крайна сметка съборен ли е незаконния строеж.Тази информация ще позволи и на административно наказаващите органи да осъществяват мониторинг  и ефективен контрол върху дейността на кметовете на общините, които с години бездействат с цел  достигане на погасителната давност за премахване на незаконния строеж, и да налагат имуществени санкции целта на които е предприемане на активни действия по премахване   на незаконно строителство, а не съботиране на държавната политика в интерес на собствениците на незаконни строежи.. За пример ще дам бездействието на  кметът на община Русе по чл. 225а от ЗУТ в резултат на което незаконното строителство се е увеличило близо 3 пъти, и в същото време не е премахнат нито един незаконен строеж, не са предприемани действия по прекъсване на давността и някои от строежите са влезли в погасителна давност. Подобен резултат обогатява собствениците на незаконни строежи с неплатените суми за проекти, разрешения за строежи, строителен надзор, удостоверение за въвеждане в експлоатация и др., а така също ощетяват гражданите, които заплащат такса смет за извозване на отпадъци от незаконни строежи, чиито собственици не са данъчно задължени по ЗМДТ, и разходите по извозване се калкулират в общата сметка и се разпределят между собствениците на законни строежи.