Профил на Dobromir Dokov

Във връзка с гореизложеното, могат да бъдат направени следните ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

Първо, целесъобразно е разделянето на действащия Закон за движението по пътищата, на два, след прецизиране на заглавията и структурата им.

Първият закон, да бъде основен и да запази наименованието си Закон за движението по пътищата. Редно е да разглежда материята свързана с правилата за движението по пътищата, както и придобиването на правоспособност и издаването на свидетелства за управление на МПС. Спазването на правилата за движение по пътищата, касае участниците в движението (и то най-вече водачите на МПС), тъй като при тяхното неспазване, на участниците се налагат административни наказания или прилагат ПАМ. В случая става въпрос за един и същ обект - водача на МПС, което съвсем обосновано поставя необходимостта с един закон да бъдат регулирани тези обществени отношения.

В тази връзка се предлага в ЗДвП, като Част Трета да бъде добавена „Водачи на моторни превозни средства“, обхващаща изисквания към водачите на МПС, контролни точки за отчет на извършените нарушения, обучение и изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност, изискванията към обучителните центрове, издаване на СУМПС, повишаване квалификацията на водача. Тази част на практика е Част четвърта от проекта на Закона за пътнотранспортната система. 

Вторият закон, се предлага да бъде озаглавен Закон за пътните превозни средства и да урежда обществените отношения свързани с тях, а именно: типовото одобрение, изисквания за регистрация и отчета на ППС, както разбира се и периодични прегледи за техническа изправност на превозните средства, осъществяването на сервизната дейност, изискванията към техническите служби, които извършват или контролират извършването на изпитанията за установяване на съответствие, изискванията към пунктовете за извършване на периодичен преглед. Аргументите за отделянето на тази материя от основния ЗДвП е, че касае регулацията на обществените отношения на друг обект - пътното превозно средство.

В тази връзка се предлага Част Четвърта от проекта да се премести в ЗДвП.

Второ, предлага се в новия ЗДвП да бъде диференцирана административнонаказателната отговорност към водачите на МПС. Редно е това да става в зависимост от тежеста на извършените нарушения на правилата, както и от степента на застрашения обществен интерес. Аналогичен е случая и с принудителните административни мерки, които също следва да бъдат прецизирани. Също така, процедурата по налагане на административните наказания трябва да бъде неизбежна и своевременна, за да има възпиращ ефект, превъзпитавайки нарушителите и предупреждавайки всички останали.

Трето, предлага се в изпитните комисии за придобиване на правоспособност за управление на МПС да бъдат включени и представители от МВР . Това ще повиши обективността и качеството при проверката и оценяване на знанията, уменията и поведението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Особено важно е за практическия изпит, осигуряващ безопасното и самостоятелното управление на водачите на МПС.

Четвърто, предлага се промяна на регламента за провеждането на допълнителното обучение за частично възстановяване на контролни точки. Необходимо е разглежданите теми да са съобразени с притежаваната категория за управление на МПС, като се акцентира, както на най-често допусканите нарушения, така и на тези, водещи до настъпването на ПТП. След лекционния курс е редно да се проверят знанията на обучаемите с дидактически тест, като успешното му решаване да е критерий за завършване на обучението

Пето, тъй като действащият ЗДвП от 1999 г. до сега е променян над 70 пъти, предлага се изготвянето  на разпоредбите на новите законопроекти да стане след по-задълбочен анализ. В тази връзка е целесъобразно привличането на повече експерти, както от практиката, така и от научните среди. Това ще спомогне за създаването на качествена и устойчива правна уредба, чиято цел е да осигури максимална безопасност за участниците в пътното движение, както и по-голяма икономическа и екологична ефективност.

От гореизложеното е видно, че за спазване на правилата за движение по пътищата, фокуса е насочен към контрола на участниците в движението по пътищата, и най-вече към водачите на МПС. По този начин, човешкия фактор, който е част от системата „човек - автомобил - път - среда“ ^[1], се оказва най-важния за безопасността на движението по пътищата. Именно човекът, в качеството си на участник в пътното движение, е в състояние да съобразява своето поведение спрямо променящите се параметри на системата в която протичат процесите, с цел да бъде постигнато максимално високо ниво на безопасност ^[2].

За да бъде възможно спазването на правилата за движение от водачите на МПС, е необходимо нещо много важно, а именно: добра теоретична и практическа подготовка (обучение), както и обективна проверка на знанията и уменията да управляват безопасно и самостоятелно. Както е известно от 1999 г. тази дейност се осъществява и контролира от Министерството на транспорта и съобщенията, и по-конкретно от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Важността на тази основна дейност предопределя осъществяване на строг държавен контрол по отношение на придобиването на правоспособност на водачите на МПС.

В тази връзка е необходимо, правилата за движение по пътищата да бъдат в един нормативен акт, заедно с обекта който е длъжен да ги спазва (водачите на моторни средства, ведно с реда за придобиване на правоспособност и издаване на СУМПС), както и правоприлагащите органи контролиращи спазването им.

СТАНОВИЩЕ

от д-р Добромир Йотов Доков

ОТНОСНО: Обсъждане на консултационни документи по проекти на нов Закон  за движението по пътищата (ЗДвП) и нов Закон за пътнотранспортната система (ЗПС) публикувани на 12.07.2024 г. на страницата на Портала за обществени консултации

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Във връзка с публикуваните консултационни документи за нови закони на страницата Портала за обществени консултации, Закон за движението по пътищата и Закон за пътнотранспортната система, изразявам следното становище:

Подкрепям идеята за разделяне на действащия Закон за движението по пътищата (ЗДвП)^[1] на два отделни закона, тъй като обществените отношения които следва да бъдат регулирани касаят различни обекти. В допълнение ще бъдат направени някои уточнения и предложения. 

Намеренията за разделяне на ЗДвП беше лансирана през 2017 г. Тогава се предвиждаше разделянето на ЗДвП на три самостоятелни закона, Закон за движението по пътищата, Закон за водачите на моторни превозни средства и Закон за пътните превозни средства. В мое становище бе изразена позиция, че целесъобразно би било разделянето на закона само на два^[2].

Спазването на правилата за движение по пътищата е ключов, за осигуряване на оптимална безопасност на пътното движение. Това поставя необходимостта, участниците в пътното движение и най-вече водачите на моторни превозни средства да бъдат максимално запознати  и мотивирани да спазват правилата и изискванията на закона, който ги регламентира.

Органите за контрол обезпечават спазването на правилата за движение от всички участници. С богатия арсенал от административнонаказателни мерки и принудително административни мерки, контролните органи могат ефективно да въздействат върху поведението на участниците в пътното движение. Не трябва да изключваме и превантивните мерки, имащи поощрителен и мотивационен характер по отношение осигуряването на безопасност на движението по пътищата.  

Един от водещите органи за осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България, са специализираните органи на МВР, и по-конкретно органите на Пътна полиция. Те контролират спазването на правилата за движение от всички участници, посещават и разследват пътнотранспортни произшествия (ПТП), издават свидетелства за управление на моторни превозни средства (СУМПС) и водят централен регистър на водачите за техния отчет^[3], както и осъществяват превантивна дейност за намаляване броя на произшествията.

Контролната дейност осъществявана от органите на Пътна полиция е многоаспектна, включвайки последователно няколко основни дейности:

Първо, органите на Пътна полиция издават свидетелства за управление на моторни превозни средства на водачите придобили правоспособност.

Второ, органите на Пътна полиция създават и поддържат актуални регистри на водачите на МПС с информация за тяхната правоспособност, здравен статус, както и с данни за дисциплина им (нарушения, наказания, принудителни административни мерки, отнети контролни точки, оставащи контролни точки, преминало допълнително обучение за частично възстановяване на отнети контролни точки, допуснати ПТП).

Трето, Пътна полиция както и други оправомощени полицейски органи осъществяват пътен контрол на участниците в пътното движение за спазване на правилата.

Четвърто, Пътна полиция както и други оправомощени полицейски налагат административни наказания и прилагат принудителни административни мерки за установените нарушения на правилата за движение по пътищата.

Пето, органите на Пътна полиция осъществяват контрол по провеждането на допълнително обучение за водачи на МПС за частично възстановяване на отнети контролни точки.

Шесто, органите на Пътна полиция осъществяват превантивна дейност с всички участници в пътното движение, съвместно със свои партньори от държавния сектор, органите на местното самоуправление, гражданите и юридическите лица.

Седмо, органите на Пътна полиция посещават и разследват пътнотранспортни произшествия, създават и актуализират регистри за тях, предоставят информация на държавни органи и предлагат мерки за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм.