Моите коментари
Североизточно държавно предприятие ДП, гр.Шумен, предлага текстовете в чл.8, чл.9 и т.25, от Приложение 1 към предложения проект Наредбата да бъдат изменени по следния начин:
1. В чл.8 (1) след думата „залесителни“ се добави „противопожарни“, а след думата „мероприятия“ се добави „санитарни и принудителни сечи“.
2. В чл.9 (1) в края на изречението се добави „когато има научно обосновано основание“.
3. Текста на т.25, от Приложение 1 да бъде заменен с текста „Извършване на голи сечи, с изключение на санитарна и принудителна.“
4. Да се регламентират в наредбата или като приложение към нея критериите, показателите и лицата, които следва да извършат преценката за налагане на ограниченията и забраните за извършване на съответните дейности в границите на СОЗ.
Мотиви: Значителна част от горските територии попадат в границите на СОЗ, поради което е необходим баланс между защита на водите и устойчивото управление на горите, а не налагане на прекомерни или неясни ограничения.
Относно режимите в I пояс на СОЗ:
Съгласно проекта на наредбата в Чл. 8. (1) са записани дейностите, които са разрешени за изпълнение, което по подразбиране води до забрана за извеждане на санитарни и принудителни сечи, извършване на противопожарни мероприятия и др. горскостопански дейности. Абсолютната забрана за водене на сечи трябва да бъде съобразена с необходимостта от санитарни и принудителни сечи при каламитети, снеголоми, ветровали и нападения от вредители, а всички противопожарни дейности следва да бъдат разрешени без изключение във всички пояси.
По отношение на режимите във II пояс и III пояс на СОЗ:
В текстовете на чл.9, (1) В поясите II и III се предвижда възможност да се забраняват, ограничават или ограничават при доказана необходимост дейностите, посочени в приложения № 1 и 2 и по конкретно т.25 от Приложение №1 „Извършване на сечи, с изключение на санитарна и отгледна сеч“. Така разписан текста изключва всички възобновителни сечи, сечите за индивидуално производство на висококачествена дървесина, техническите и принудителните сечи, което води до ограничаване на лесовъдските дейности върху голяма площ, целящи поддържане на множеството функции на горите, включително и водоохранните.
Липсата на дефинирани критерии и методика, с които по безспорен начина да се установи и докаже необходимостта от ограничаване или забрана за изпълнение на съответните дейности, посочени в приложение №1 и 2, води до риск от субективни тълкования и необосновани забрани, включително върху санитарни сечи, които са критично важни за поддържане и подобряване на здравословното състояние на насажденията и предотвратяване на опасността от каламитети. Дейностите в горски територии се провеждат съгласно утвърдени от ИАГ Горскостопански планове/ГСП/, съгласувани с МОСВ, съобразени със Закона за горите, Наредба №8 за Сечите в горите и се контролират от РДГ, ИАГ и други институции, като забраната/ограничението за водене на санитарни, принудителни, отгледни и възобновителни сечи при липса на научно обоснована необходимост по-скоро би довело до влошаване състоянието на горите и качеството на водите.
Моите коментари
След преглед на представения Проект
на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8 от 2011 г. за сечите в
горите СИДП ДП изразява следното становище, относно предложените промени:
Като се има предвид, че ал. 2 се
отнася за случаите с превантивната цел, предлагаме:
1. В §3.
Член 51в, ал. 2, да се измени така:
1. Лицата по ал. 1, т. 4, за
горските територии, които стопанисват и/или управляват, по предложение на
заинтересованите лица или по собствена инициатива
2. Лицата по ал. 1, т. 2 за всички
останали горски територии, по предложение на заинтересованите лица или по
собствена инициатива
Мотиви:
Дава се възможност на твърде много
лица да вземат решение за отсичане на дървета в горски територии, които не са
тяхна собственост или стопанисват/управляват. Налице е реална възможност за
злоупотреби, като се допуска трето лице да поиска от лицата по ал. 1, т. 1 и т.
3 да се отсекат дървета в горска територия чужда собственост, без изричното
съгласие на собственика или стопанисващия/управляващия съответната ГТ и без
съгласуване със съответната РДГ. Последните са само уведомени за взетите
решения, без да има регламентирана възможност за възражение.
Какви са мотивите да се дават права
на кмета на съответната община да взема решения, в случаите на ал. 2, за горски територии, които не са общинска
собственост?
„Сечта се организира от лицата, на
които е връчен протокола по ал. 4“. Никъде в разпоредбите на предложеното
изменение на чл. 51в не е описан ред за връчване
на протокола по ал. 4. Съгласно текста в ал. 5, копие от протокола по ал.4 се представя на собственикът на горската територия, РДГ и евентуално
кмета на населеното място, в случаите когато собственикът не бъде открит. Та
кое точно от тези лица следва да организира сечта?
Изразяваме
сериозно безпокойство относно текста на ал. 2, т. 3, според която лицата,
стопанисващи инфраструктурни обекти, могат самостоятелно да вземат решения за
отсичане на дървета в „обхвата“ на обекта, както и за „кастрене на външни
граничещи дървета“.
По
този начин представен текста води до нарушаване правото на собственост, тъй
като се позволява на трети лица (инфраструктурни оператори) да се разпореждат в
чужд имот въз основа на субективна преценка за опасност, без съгласуване със
собственика или стопанисващия/управляващия горската територия.
Допуска
се и възможност за злоупотреби, като не е ясно регламентирана границата на „обхвата
на съответния инфраструктурен обект“. Освен това, за разлика от т. 2, където собственикът/стопанисващият
е длъжен да съгласува действията си със съответната РДГ, в т. 3 за
инфраструктурните оператори такъв контролен механизъм липсва. Тоест, ако собственикът
на горска територия поиска да отсече дървета превантивно, то той трябва да
съгласува решението си с директора на съответната Регионална дирекция по горите
или упълномощено от него лице, но ако ЕРП-то иска да сече в чужд имот, то
просто "взема решение", без необходимост от съгласуване с когото и да
било, а отново само се „уведомява собственикът на горската територия и
съответната регионална дирекция по горите“, без възможност за възражения.
2. В §3. Чл. 51в, ал. 3 да се измени така:
(3) В случаите по ал. 2, когато взетото решение
касае премахване на единични или група дървета дървета, създаващи опасност за
функциониране на инфраструктурни обекти, организирането и извършването на сечта
е за сметка на титуляра на учредените или възникнали вещни права или лицето,
управляващо, стопанисващо или контролиращо съответния инфраструктурен обект.
Във всички останали случаи организирането и извършването на сечта е за сметка
на собствениците на горските територии или на лицата, на които същите са
предоставени за управление и/или стопанисване.
3. В §3. Чл. 51в, ал. 4 да се измени
така:
(4) 1.
За отсечените дървета по ал. 1 и за
подлежащите на отсичане ал. 2 се
съставя констативен протокол, в който се описват причините, мястото, датата, отдела и
подотдела, номера на имота съгласно кадастралния регистър или картата на
възстановената собственост, наименованието на инфраструктурния обект; броя на
отсечените или подлежащи на отсичане дърветата по дървесни видове,
приблизителният им обем по категории дървесина и мястото на складиране на отсечените
дървета/дървесината.
2. За
случаите по ал. 1 протоколът по т. 1 се изготвя от лицето, взело решението за
отсичане. В случаите по ал. 2, протоколът се изготвя от лицата, имащи правото
да вземат решенията за отсичане, като в тези случаи решението се взима въз
основа на изготвения констативен протокол и същият е неразделна част от
решението.
Мотиви:
В
случаите по ал. 2 няма как да се знае лицето, което ще извършва сечта при
изготвяне на констативния протокол, който е основанието за възлагане на сечта.
4. В §3. Член 51в, ал.8 да се измени така:
„(8) Лицето, взело решението по ал.
1, осигурява отбелязването на челата на пъновете на отсечените немаркирани
дървета с контролна горска марка с жълт цвят на боята.“
Мотиви:
В случаите на ал.2, когато
отсичането на дървета е с превантивна цел се предполага, че има достатъчно
време и възможност дърветата да бъдат маркирани преди тяхното отсичане, а не
след това.
5.В §3. Член 51в, ал.9 да се измени
така:
(9) 1 В случаите по ал.1, когато за
съответните насаждения няма издадено позволително за сеч, такова се издава на
основание на констативния протокол по ал. 4, след отбелязването по реда на ал.
8, без да се съставят сортиментна ведомост, карнет-опис и технологичен план.
(9) 2. В случаите
на ал.2, позволително за сеч се издава на основание на констативния протокол по
ал. 4, след маркиране на предвидените за отсичане дървета с КГМ, без да се
съставят сортиментна ведомост, карнет-опис и технологичен план.
Мотиви:
В
случаите на ал.2, когато отсичането на дървета е с превантивна цел се
предполага, че има достатъчно време и възможност за издаване на позволително за
сеч и маркиране на подлежащите за сеч дървета преди тяхното отсичане, а не след
това.
В
случай, че горните предложения по отношение на разпоредбата на чл. 51“в“ не
бъдат възприети, считаме за най-правилно въпросната такава да бъде редактирана
изцяло, защото в този си вид няма да доведе до изпълнение на очакваните
резултати, във връзка с изразените мотиви от приложения доклад на инж. Стоян
Тошев. В него се посочва, че инициираното изменение на разпоредбата на чл.
51“в“ ще въдвори ред, респективно ще бъде въведена, някаква последователност от
действия след „нормативната празнина“ оставена след изпълнение на Решението на
ВАС, по отношение на законосъобразността на тази разпоредба, и тогавашната му
отмяна в текстовете на Наредба №8. Процедурата в този си вид, не е подробно разписана
с ясни права и задължения. Така разписани, отговорностите и задълженията на
горските структури са в конфликт с преките им компетенции и законоустановени
права, както и с тези на другите описани лица по смисъла на чл. 51“в“ от
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №8 за сечите в горите, особено с
правомощията, дадени на кметовете на съответните общини. За нас е редно, всяка
една дейност в държавните горски територии да бъде съгласувана с ДП или ТП. По
отношение на другите видове собственост – с РДГ по места. Считаме, че вменените
инициативи и правомощия на заинтересованите страни, по въпросното нормативно
изменение са с прекалено широк обхват, и в случаите по отношение на учредените
сервитутни права, например при електропреносните дружества, където съществува
реална възможност за конфликт по отношение на границите на учредените
сервитути, и контрола при отсичане на „единични дървета“ извън сервитутните
зони, доколкото има определена терминология или възприето понятие за техния
брой в пространството. Чисто хипотетично, като потенциални заинтересовани лица,
биха могли да бъдат възприемани и гражданите – физически лица.
Новата
редакция на тази разпоредба, следва да направи ясно и недвусмислено разграничение
между хипотезите на спешна необходимост от отсичане /неотложност/ и отсичане с
цел - превенция. В настоящото предложение, липсва такова разграничение. И при
двете хипотези, следва да имат разчетени срокове за съставяне на протоколи.
Необходим
е регламент за това, кой взема решението за отсичане при случаите на възникнала
неотложност, както и дали въпросните клаузи по отношение на предложенията за
изменения по чл. 51“в“, ал. 8 са относими и изпълними, по отношение на всяко
едно от лицата-взели решения за отсичане, извън тези от структурите на ДП/ТП/РДГ.
С
оглед постигане на някаква оперативност и превенция по отношение на
възникването на инциденти в ДГТ, въпросните хипотези следва да залегнат в
изключенията на чл. 27 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението
на дейностите в горските територии-държавна и общинска собственост, и за
ползване на дървесина и недървесни горски продукти – да се осигури възможност
за сключване на директни договори, с конкретни срокове за изпълнение, по
подобие на тези от тези по издадените предписания.