Профил на Станимир Панайотов

08.01.2026 22:25

Становище от д-р Станимир Панайотов, специалист, Институт за литература - БАН

Това становище е написано от перспективата на учен, който има опит с първата фаза на Програмата. Критиките и препоръките ми по-надолу са съобразни с личния ми изключително негативен опит с програма „Млади учени и постдокторанти – 1“. Не мога да коментирам фаза 2, тъй като тогава работех в чужбина, а това беше така, защото във фаза 1 се сблъсках с редица поразителни случаи, които описвам по-долу преди да изложа своите препоръки на базата на този практически опит. Моля да се отбележи, че наблюденията и препоръките не се отнасят за цялата система от ДВУ и НО, но все пак произтичат от взаимодействие с такива – три на брой.

През 2020 г. се завърнах в България след придобита докторска степен в Централноевропейски университет, Будапеща и след едногодишен преподавателски опит. Бях ентусиазиран, че ще намеря своето място в българската академична общност чрез програмата в нейната фаза 1. През 2019/20 г. кандидатствах (или се опитах) на три места: ПУ, СУ, ИФС-БАН. 

1) В първия случай (ПУ) комисията ретроактивно промени правилата за подбор така, че да намали точките ми, въпреки че имах най-висок бал. Първоначално според условията на конкурса беше позволено кандидатът сам да точкува своите публикации под печат, които ми осигуриха допълнително точки. Това се промени след въпросното заседание на комисията

2) Във втория случай (СУ) кандидатурата ми не беше одобрена, като комисията не предостави никакво становище и рецензия. Това би могло да е въпрос на автономия, но, нещо повече, СУ опорочи замисъла на програмата така, както е замислена от МО, като преформулира условията й: вместо грантовете да са едногодишни (и да могат да се преподписват договори след отчет всяка година, каквото беше правилото на програмата, което масово не се спазваше - вж. 3 по-долу), СУ раздроби грантовете на 6-месечни, за да може да отчете по-голям брой постдокторанти и публикации - като по този начин натовари с невъзможна задача избраните кандидати да публикуват 2 до 3 статии в Scopus/WoS. 

3) В третия случай (ИФС-БАН) дори не успях да кандидатствам, защото на сайта на ИФС конкурс никога не беше обявен. След запитване от моя страна получих списък от нужни документи. Едно от условията в списъка беше, че всеки кандидат трябва да има предварително одобрен научен ръководител на проекта си от ИФС. Това на практика прави невъзможно кандидатстването: доколкото фокусът на Програмата беше интегриране на български учени, това условие прави невъзможно интеграцията им - завръщащ се учен обикновено няма контакти в ДВУ и НО. При все това се свързах с уважаван от мен кадър от ИФС с проектно предложение. Бях меко казано нахокан, че съм постъпил така, и ми беше заявено, че: а) тези позиции са само за вътрешни кадри (т.е. вече наети) на ИФС; че б) грантовете са разпределени за 3 години напред (което на практика нарушава разписаните от МО правила на програмата). След това инициирах среща със служители от дирекция "Образование и наука" в МО. На срещата ми беше казано, че за съжаление много ДВУ са опорочили програмата, и че МО не може да им повлияе, защото те имат "академична автономия". Подаденият от мен сигнал не доведе до никакви резултати, въпреки че институцията изрично нарушаваше правилата на програмата.

В резултат на този си опит кандидатствах за работа на международния пазар и си намерих работа в чужбина. В момента съм отново в България, и възнамерявам да се опитам отново да се интегрирам в българската академия чрез фаза 3. С изненада виждам, че както в Доклада на Mинистъра на образованието и науката Красимир Вълчев относно Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на национална програма „Млади учени и постдокторанти – 3“, така и в самия Проект има редица проблематични твърдения и намерения, с които на базата на своя опит категорично не мога да се съглася, доколкото тези твърдения и заявени цели не отразяват изрично вече съществуващи дълбоко структурни проблеми на Програмата. 

Проблем 1: Привличане срещу задържане на учени 

Например: „Целта е да се изгради устойчива среда за обмен на идеи, реинтеграция и професионална реализация на млади и талантливи учени, както и за насърчаване на тяхната изследователска дейност в България.“ На базата на фаза 1 и 2, би трябвало да има публично достъпни данни и анализи, които демонстрират постигането на тази и подобни цели от предните периоди. По-точно, няма реални данни/цифри, какво е съотношението между привлечени постдокторанти и тяхното оставане в системата (т.нар. retention rate). Има само общи данни за периода, но не се наблюдава степента на задържане на учени, нито от коя категория са те – нови или вече наети. 

Предложение: Да се наблюдава изрично съотношението „привлечени/задържани“ (на постоянен трудов дооговор) учени. Също така, в края на проектите си учените да имат възможността за постоянен трудов договор на конкурсен принцип. - Коментар: В противен случай целта предотвратяване „изтичане на мозъци“ (т.6 от Проекта) не може да се постигне – а дори и привличането и задържането на учени, връщащи се от чужбина.

Проблем 2: Нарушаване правилата на Програмата от страна на ДВУ и НО

Идеята да се „предотврати възникването на т.нар. „финансова дупка“ между отделните етапи на програмата“, макар и добронамерена и превантивна, на практика означава следното: Тенденцията ДВУ и НО да предлагат тригодишни грантове (2026-29) ще се засили. Това на свой ред ще обезсмисли кандидатстването по програмата, тъй като няма да има поетапна отчетност – такава няма да има, ако институциите могат да нарушават правилата, каквито прецеденти има и съм описал по-горе според личния си опит. В Проекта има предвидена такава отчетност, но мониторинговият механизъм е твърде абстрактен и позволява на ДВУ и НО да вземат решения в противоречие с механизма и замисъла на Програмата. Така например в т.8 от проекта се предлага: „Получените по програмата средства се преразпределят от организациите бенефициенти между структурните им звена по правила и критерии, разработени и приети с решение на ръководните им органи. ... Във всяка организация бенефициент, получила средства по програмата, се сформира комисия, която разпределя получените по програмата средства към структурните си звена и разработва механизъм и правила за прозрачен конкурсен подбор на кандидатите. Комисията може да въвежда изисквания и критерии за подбор на кандидатите спрямо спецификата и приоритети си само в случай че не противоречат на минималните изисквания на Програмата.“ Какъвто и да е минималният срок за проект/грант, така разписаната формулировка позволява нарушаването на рамката на Проекта.

Предложение: В минималните изисквания изрично да се запише, че ДВУ и НО нямат право да се позовават на свои собствени решения и механизми, противоречащи на разписаните нормативни правила според Проекта от МО.

Проблем 3: Мониторинг, отчетност и десегрегация на данни

В Доклада на Министъра се твърди, че: „Предвидено е организациите да изпращат в МОН ежегодни статистически отчети за предходната календарна година, а съществената отчетност се предвижда да бъде в края на изпълнение на програмата“. На базата на моя личен опит дори МО отказва да извършва такъв контрол. 

Въпрос 1: Ако целта е „устойчиво увеличаване на броя на младите хора, занимаващи се с научна дейност, и намаляване на „изтичането на мозъци“ след придобиване на образователната степен „магистър“ и образователната и научна степен „доктор““, както и „прилагането на устойчиви политики за подкрепа на кариерното развитие на изследователите“ (т.1 от Проекта), то как „увеличаването“ ще се превърне в „задържане“? 

Въпрос 2: Цели ли се въобще връзка/корелация между увеличаване и задържане? 

Въпрос 3: Защо няма предвидени мерки за степен/ниво на задържане (retention rate) във фаза 3? Цел 3 на Националната стратегия за развитието на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 (НСРНИ), цитирана в Проекта, припомням, е: „привличане и задържане на талантливи млади хора за научноизследователска работа и въвеждане на подкрепящи мерки, които да направят България активен участник в Европейското научноизследователско пространство (ЕНП).“ 

Въпрос 4: Колизията между привличане и оставане/задържане на учени отчита ли се/ще се отчита ли въобще? Цитирам отново от Проекта: цели се „устойчивото възпроизвеждане на научния капацитет“; „Специфична цел на НП МУПД - 3 е привличане, задържане и развитие на висококвалифицирани МУ и ПД“. 

Предложение: В част „11. Мониторинг“ изрично да се запише, че ДВУ и НО трябва да наблюдават и отчитат в своите доклади съотношението между: а) новоназначени (външни) / наети (вътрешни) учени; б) между задържани/увеличени количествено като обща бройка учени. – Коментар: Ако правилата на ДВУ и НО са „разработени и приети с решение на ръководните им органи“, нищо не пречи на организациите да НЕ наблюдават тези съотношения, в резултат на което те могат да осуетят целта на Програмата. В този смисъл данните трябва да са както изискуеми, така и десегрегирани по категории. 

Проблем 4: Възпрепятстване на конкурсния принцип за сметка на наети/вътрешни кадри

Като показателен факт, демонстриращ колизията между назначени/задържани учени в дизайна и имплементацията на Проекта и Програмата досега, както и опорочаването на Програмата от самите ДВУ и НО, бих искал да посоча като пример Писмо 04-09.117/15.1225 на чл.-кор. Евелина Славчева, Председателка на БАН до г-н Красимир Вьлчев, Министьр на образованието и науката, и г-жа Кристина Николова, дирекция „Наука“, МО. В това писмо БАН протестират относно планираното съотношение новоназначени/външни спрямо назначени/вътрешни учени, предвидено в проекта като 80/20%. Очевидно съотношението демонстрира, че МО е отчело някакъв проблем с наемането на вътрешни кадри за сметка а външни, макар и това да не се споменава изрично в Проекта и Доклада. Писмото на Председателката отразява няколко проблема, като основният е, че очевидно самите учени в БАН и самата институция БАН се притесняват, че заради това съотношение няма да може да се продължи практиката до момента (в разрез с правилата на Програмата) да се разпределят парите по фаза 3 по досегашния начин - а именно, разпределяйки средствата предварително, елиминирайки конкурсния принцип (като например умишлено не се публикуват или популяризират конкурсите) и обезсмисляйки замисъла на програмата (да се спре изтичането на мозъци и т.н., т.6 от Проекта). В Писмото се подчертава интереса на БАН към „привличане и задържане“, като акцентът пада върху „задържане“. Под „задържане“ обаче БАН прикрива друг проблем: че тъй като Институтите нямат достатъчно бюджетиране за щатни бройки, вече назначените по фази 1 и 2 учени, те ще трябва реално да се борят (при правилно разписани и обявени конкурси) с други нови кандидати, които са от категорията „новоназначени/външни“ (80%). В този смисъл би било изключително притеснително, ако подобни писма и инициативи успеят в начинанието си, защото ще подкопаят смисъла и целта на Програмата. 

Предложение: ДВУ и НО да нямат право да променят по никакъв начин чрез вътрешни правила и механизми предложеното според Проекта съотношение 80/20%. Съотношението да бъде предмет на мониторинг и отчетност във всеки 12-месечен цикъл. 

Проблем 5: Невъзможни 6-месечни срокове за ПД проекти

Прав е Председателят на БАН да твърди, че срок от 6 месеца е неподходящ. Поразително е, че в частта ПД МО във фаза 3 на Програмата предлага сроковете да са 6-месечни: това означава или, че МО залага в програмата изключително високи и нереалистични очаквания към учените (публикуването в Scopus/WoS отнема между 12 и 24 месеца, а понякога – и повече време), или че се опитва (макар и по грешен начин) да коригира горепосочения проблем на опороченото конкурсно начало както чрез въвеждане на нова по-кратка срочност, така и чрез процентно съотношение 80/20%. Макар и кратък, със сигурност 12-меечен срок е далеч по-разумен, но ако досега тези срокове не бяха спазвани както в гореописания от мен случай, какво гарантира на МО, че 6-месечните срокове, дори и да останат по план, няма да бъдат осуетени на практика, при положение че няма осъществяван от МО контрол и мониторинг на съотношението привлечени/задържани учени, особено в корелация с конкурсния принцип и неговото спазване? Един възмоожен порочен ефект на тези къси срокове е голямо текучество на новоназначен научен персонал, който лесно ще се демотивира без конкретни мерки за задържане, особено в светлината на късия 6-месечен срок, в който се изискват абсолютно невъзможни постижения (1 до 3 статии в Scopus/WoS). На практика няма национални ПД програми, които да изискват такива научни резултати за 6 месеца. 

Предложение: Минималният срок за П проект да е 12 месеца, а още по-добре – 18.

Надявам се горепосочените от мен проблеми и предложения да бъдат взети предвид при финализирането на Проекта. 

С уважение,

д-р С. Панайотов