Профил на Наталия Еллис

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикувания проект за Закон за международната закрила изразяваме сериозна загриженост относно предложените разпоредби, касаещи лицата с временна закрила, тъй като част от тях създават противоречие с целите и духа на Директива 2001/55/ЕО относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица.

1. Приравняване на правата за прием с тези на лицата, търсещи международна закрила

Предвиденото ограничаване на достъпа до пазара на труда през първите шест месеца, както и ограничаването на социалните права и здравното осигуряване (чл. 217, ал. 1), не съответстват на принципите на Директива 2001/55/ЕО, която предвижда бърза интеграция и достъп до заетост като основен инструмент за самостоятелност на лицата с временна закрила.

Временната закрила по своята правна същност е различна от процедурата по индивидуално разглеждане на молба за международна закрила. Ограничаването на достъпа до труд противоречи на практиката на ЕС след 2022 г., когато временната закрила се прилага именно с цел незабавна социално-икономическа интеграция.

2. Регистрационната карта не е документ за самоличност (чл. 222, ал. 3)

Предвидената формулировка създава сериозни практически затруднения, включително при откриване на банкови сметки, сключване на трудови договори и достъп до услуги.

Предлагаме въвеждане на идентичен текст с този за лицата, търсещи международна закрила (чл. 69, ал. 4), който изрично да гарантира възможността документът да се използва за административни и финансови цели.

3. Липса на изрична възможност за кандидатстване за международна закрила

В проекта не се предвижда изрична възможност молбата за международна закрила подадена от лица с временна закрила да се разгледа по време на действието на временната закрила. Това противоречи на принципа на свободен достъп до процедура по международна закрила, закрепен както в европейското, така и в международното право, както и практиката на СЕС.

4. Липса на механизъм за продължаване на пребиваването

Проектът не предвижда възможност за продължаване на разрешението за пребиваване след края на временната закрила, освен в случай на участие в програми за доброволно завръщане. Това създава правна несигурност и риск от внезапна загуба на легален статут, което е несъвместимо с принципа на правна сигурност и пропорционалност. Предлагаме въвеждане на механизъм и за лицата, които желаят да останат в България, който може да бъде доуточнен чрез препратка към Закона за чужденците в Република България.

5. Въвеждане на процедура по отказ (чл. 225)

Въвеждането на процедура по отказ от ползване на правата, произтичащи от временна закрила, следва да бъде ясно регламентирано, за да не доведе до непропорционални ограничения или до фактическо лишаване от достъп до права.

Считаме, че предложените изменения в настоящия им вид създават риск от отклонение от стандартите на Европейския съюз и могат да доведат до несъответствие с Директива 2001/55/ЕО.

Молим за преразглеждане на текстовете в посока:

• запазване на незабавния достъп до пазара на труда;
• гарантиране на административната функционалност на регистрационната карта, най-вече по отношение на достъпа до финансови услуги;
• изрично признаване правото на подаване, регистрация и разглеждане на молба за международна закрила по време на срока на действие на временна закрила;
• създаване на правна възможност за преходен механизъм след изтичане на временната закрила.

Оставаме на разположение за участие в експертна дискусия по темата.

С уважение,