Профил на office@missionwings.bg

ПРОФЕСИОНАЛНО СТАНОВИЩЕ

по проекта на Закон за международната закрила,

с фокус върху уязвимите групи и защитата на техните права,

в светлината на стандартите на ЕС, включително Директива (ЕС) 2024/1346, Регламент (ЕС) 2024/1348, Регламент (ЕС) 2024/1347

и Хартата на основните права на ЕС

I.    Общи бележки.

Предложеният законопроект демонстрира висока степен на формално съответствие с Европейския Пакт за миграция и убежище. Наблюдава се целенасочен подход към институционалната рамка и електронните системи в предложените процедури. Въпреки това, от гледна точка на правата на уязвимите групи, законопроектът съдържа редица концептуални и практически слабости, които могат да доведат до ограничен ефективен достъп до закрила; непропорционални ограничения на права; риск от формално, но не и реално съобразяване със специалните потребности на уязвимите групи.

Комбинацията от ограничено движение; редуцирани материални условия; несигурност относно процедурата биха довели до вторична виктимизация спрямо жертвите на изтезание; лицата с ПТСР; самотните родители, особено жените с малки деца.

Въпреки че закона признава „възможен кумулативен ефект“, той не въвежда реален механизъм за превенция. За уязвимите лица това би означавало допълнителна фактическа маргинализация, както и влошаване на психичното състояние.

II.     Уязвими групи – ключови рискове.

Уязвими лица по смисъла на правото на ЕС включват няколко категории групи лица спрямо които следва да се предприемат специални мерки, а именно:

·      деца и непридружени ненавършили пълнолетие;

·      лица с увреждания;

·      възрастни лица;

·      бременни жени;

·      самотни родители с деца;

·      жертви на изтезание, изнасилване или тежки форми на насилие;

·      лица с психични разстройства;

·      ЛГБТИ лица в риск от преследване.

1.   Липса на достатъчно ясна процедура за ранна идентификация на уязвимост.

Законопроектът предвижда обучения и механизми, но не регламентира ясно задължителен, стандартизиран скрининг за уязвимост на лицата. Не е определен срок за извършване на оценката, както и не се гарантира участието на независими медицински и психологически експерти.

При тези обстоятелства съществува риск уязвимостта на лицето да бъде установена твърде късно или да не бъде установена, което противоречи на изискването за ранна идентификация по чл. 25 от Директива (ЕС) 2024/1346. Особено това е валидно за жертвите на сексуално насилие; ЛГБТИ лицата от репресивни държави; лицата с „невидими“ психични травми.

2. Ограничаване на свободното движение и материалните условия (чл. 28–30).

Проектът допуска ограничаване на свободното движение; ограничаване на условията до „основни жизнени потребности“ и изключване на възможността за обжалване на оценките (чл. 30). Но проблемът, който възниква от това е липса на индивидуална защита на уязвимото лице.

Оценките не представляват индивидуален административен акт и не подлежат на обжалване. Това създава сериозен риск от нарушаване на правото на ефективна защита по чл. 47 от Хартата и непропорционално въздействие върху лица с психични проблеми или жертви на травма.

3. Непридружени деца, ненавършили пълнолетие.

Въпреки че се предвижда присъствие на социален работник и представител, липсва яснота относно срока за назначаване на постоянния представител; квалификационните изисквания към него и механизъм за контрол върху дейността му.

Няма изрична забрана за прилагане на ограничителни мерки спрямо непридружените деца, освен при изключителни случаи. Това създава риск от несъответствие с принципа за най-добрия интерес на детето и международните стандарти за работа с тази уязвима група.

4. Задържане и помещения от затворен тип.

Проектът допуска обособяване на помещения от затворен тип. Но липсва изрична забрана за задържане на жертви на изтезание. Не е регламентиран специален режим за лица с психични разстройства, нито е предвидена задължителна медицинска оценка преди задържане.

Това създава риск от нарушения на чл. 3 ЕКПЧ (забрана на нечовешко и унизително отношение); чл. 4 от Хартата и представлява сериозен нормативен дефицит в законопроекта.

5. Липса на гарантиран достъп до специализирана медицинска и психологическа помощ.

Законопроектът не предвижда изрично психосоциална подкрепа за жертви на насилие и не урежда механизъм за независима експертиза. Липсват и гаранции за непрекъснатост на лечението на уязвимото лице при прехвърляне на друго място. Това е проблематично за жертвите на трафик; лицата, преживели изтезания; ЛГБТИ кандидати с висок риск от психична травма.

Критичен пропуск е липсата на предвидена психосоциална подкрепа за уязвимите лица.

Законопроектът не гарантира достъп до травма-информирана терапия; специализирана подкрепа за жертви на изнасилване; културно чувствителна помощ.

Без тези гаранции съществува риск процедурата да доведе до ретравматизация и молбата за закрила да бъде отхвърлена, поради непоследователност, произтичаща от травма.

6. Интеграционни мерки.

Интеграцията е оставена на подзаконови актове и на доброволното участие на Общините. Рискове от този подход са засилване на териториалното неравенство; липса на реална достъпност до образование и труд на уязвимите лица и риск от социална изолация.

7. Липса на достатъчна независимост на контролните механизми.

Контролът е концентриран в рамките на Агенцията. Липсва независим мониторингов орган със самостоятелни правомощия, както и задължителен външен надзор върху условията на задържане.

Това предполага риск от злоупотреби и безнаказаност, тъй като се създават условия за  конфликт на интереси. По този начин се увеличава вероятността нарушенията да не бъдат установявани, а сигналите да се неглижират. Възможно е това да доведе до формалност или символичност на дисциплинарните мерки.

III. Препоръки.

1.       Необходимо е въвеждане на задължителна, стандартизирана процедура за ранна оценка на уязвимост.

2.       Следва да има обжалваемост на решенията, ограничаващи материалните условия.

3.       Следва да е налице изрична забрана за задържане на непридружени деца, ненавършили пълнолетие.

4.       Следва да има предвидена задължителна медицинска оценка преди задържане.

5.       Ясно регламентирана система за психосоциална подкрепа.

6.       Независим мониторингов механизъм извън структурата на Агенцията.

7.       Гарантиране на минимални интеграционни стандарти на национално, регионално и местно ниво.

Заключение

От гледна точка на правата на уязвимите групи законопроектът поставя прекомерен акцент върху управлението и контрола, за сметка на индивидуалните гаранции и права на уязвимите лица.

При липса на допълнителни защитни механизми съществува реален риск от формално съответствие с правото на ЕС, но фактическо отслабване на защитата на най-уязвимите лица сред търсещите международна закрила.

Налице са сериозни нормативни дефицити в проектозакона, които могат да доведат до системни нарушения на чл. 3 и чл. 5 ЕКПЧ; несъответствие с чл. 47 от Хартата; бъдещи осъдителни решения срещу държавата.

Експертен екип от социални работници и психолози на Фондация „Мисия Криле“