Профил на Anton Budnik

СТАНОВИЩЕ от Антон Будник

Уважаеми дами и господа,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на нов Закон за международната закрила, изразявам(е) сериозна загриженост относно предложените разпоредби, касаещи лицата, ползващи се от временна закрила. Считам(е), че част от тези норми противоречат на целите и духа на Директива 2001/55/ЕО относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица.

Моля да обърнете внимание на следните критични пропуски и несъответствия в проекта:

1. Необосновано ограничаване на правото на труд и приравняване с търсещите закрила Предвиденото в чл. 217, ал. 1 от проекта ограничение на достъпа до пазара на труда през първите 6 месеца, както и рестрикциите по отношение на социалните права и здравното осигуряване, не са в съответствие с принципите на Директива 2001/55/ЕО. Директивата предвижда бърза интеграция и достъп до заетост като основно средство за независимост. По своята правна същност временната закрила се различава от процедурата за индивидуално разглеждане на молба. Ограничаването на правото на труд противоречи на практиката в ЕС след 2022 г., чиято цел е незабавната социално-икономическа интеграция на разселените лица.

2. Регистрационната карта не е документ за самоличност (чл. 222, ал. 3) Предложената формулировка, че регистрационната карта не удостоверява самоличност, създава сериозни практически и непреодолими пречки. Това де факто лишава лицата с временна закрила от възможността да откриват банкови сметки, да сключват трудови договори и да имат достъп до ключови услуги.

Предложение: Да се въведе текст, идентичен с този за лицата, търсещи международна закрила (чл. 69, ал. 4 от проекта), който изрично да гарантира възможността документът да бъде използван за административни и финансови цели пред българските институции и частноправни субекти.

3. Липса на ясна възможност за кандидатстване за международна закрила Проектът не предвижда изрична възможност за разглеждане на молба за международна закрила на лица с временна закрила в периода на нейното действие. Това нарушава принципа за свободен достъп до процедурата за убежище, заложен в европейското и международното право, както и в практиката на Съда на ЕС.

4. Липса на преходен механизъм за продължаване на престоя Проектът не урежда възможността за продължаване на правото на пребиваване след изтичане на срока на временната закрила, освен чрез участие в програми за доброволно връщане. Това поражда тежка правна несигурност и опасност от внезапна загуба на правен статут за десетки хиляди хора, което е несъвместимо с принципа на правната сигурност. Предложение: Да се въведе изричен преходен механизъм за лицата, които желаят да останат в България, чрез препратка към процедурите по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

5. Процедура по отказ от права (чл. 225) Въвеждането на процедура по отказ от ползване на правата, произтичащи от временната закрила, следва да бъде много по-детайлно и ясно регламентирано, за да не се допускат непропорционални ограничения или фактическо лишаване от права поради административни пречки.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ИСКАНЕ: Считам, че предложените текстове създават реален риск от нарушаване на европейското законодателство. Настоявам за преразглеждане на проекта в следните направления:

• Запазване на незабавния достъп до пазара на труда без 6-месечен период на изчакване;

• Осигуряване на административна функционалност на регистрационната карта за целите на финансовите и административните услуги;

• Ясно законово признаване на правото да се подава и разглежда молба за международна закрила по време на действието на временната;

• Създаване на сигурен правен механизъм за уреждане на престоя след изтичането на временната закрила.

С уважение,

Антон Будник