Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
СТАНОВИЩЕ
на група частни висши училища
относно: Проект на „Методика за изчисляване на оценка на професионално направление/специалност от регулираните професии във висши училища, оценявани по график“
Ръководствата на изброените по-долу висши училища приветстваме решението на Акредитационния съвет на НАОА да подложи Проекта на „Методика за изчисляване на оценка“ на широко обществено обсъждане чрез Портала за обществени консултации. Считаме този акт за правилна и своевременна стъпка към преодоляване на констатираните от Върховния административен съд (Решение по адм. дело № 12439/2025 г.) нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на предходните варианти на методиката. Провеждането на прозрачна процедура и спазването на изискванията на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) са ключови за легитимността на акредитационния процес и доверието на академичната общност в него.
Констатираме с одобрение, че в основната си част проектът възпроизвежда действащия модел на оценяване. Този подход е правилен, тъй като осигурява необходимата приемственост, стабилност и равнопоставеност на висшите училища до края на настоящия акредитационен цикъл. Доколкото решението на ВАС по адм. д. № 12439/2025 г. не визира принципни недостатъци в съдържанието на досегашната методика, а само незаконосъобразния ред за нейното приемане, считаме за целесъобразно усилията на НАОА да се насочат към саниране на процедурата, без да се внася съществена промяна в методиката, включително нови тегла и коефициенти.
Единствената съществена промяна в Проекта представлява въвеждането на компонента K(ВУ) при формирането на крайната оценка за професионални направления и специалности от регулираните професии.
Като представители на академичната общност считаме посочения компонент за методически и правно необоснован и предлагаме той да отпадне поради следните съображения:
Съгласно чл. 78 от Закона за висшето образование (ЗВО) програмната акредитация се основава на оценяване качеството на предлаганото обучение и научната дейност в конкретно професионално направление или специалност от регулирана професия. Изчерпателно са посочени критериите за оценяване (ал. 3), между които не съществува обективен показател, свързан с брой студенти или институционален мащаб.
Чл. 12 от ЗНА забранява подзаконовият акт по прилагане на закона да урежда материята извън изрично делегираната от закона. Въвеждането на компонента K(ВУ) чрез подзаконов акт (методика) представлява излизане извън рамките на законовата делегация по чл. 78, ал. 3 от ЗВО. Методиката, в качеството си на акт по прилагане на закона, не може да установява нови, нефигуриращи в закона критерии или да придава тежест на показатели, които не са пряко свързани с качеството на обучението и научната дейност.
Обвързването на крайната оценка с абсолютния брой студенти и институционалния мащаб е опит за превръщане на входен количествен показател в качествен атестат, което е методически недопустима подмяна.
Предложеният подход в Проекта е в диаметрално противоречие с утвърдените международни методологии (THE, QS), където ниското съотношение студенти/преподавател е индикатор за по-висока персонализация и качество на образователния процес. Въвеждането на K(ВУ) де факто санкционира висшите училища с по-благоприятна учебна среда (по-малки групи), превръщайки „мащаба“ в самоцел.
С включването на K(ВУ) в оценката се въвежда и погрешен управленски стимул. Институциите се насърчават да търсят екстензивен растеж на приема, за да подобрят акредитационния си бал, вместо да инвестират в научна продукция, модернизация на учебната среда и индивидуална подкрепа за обучаемите. Така количеството се стимулира за сметка на качеството.
Накрая, ако НАОА цели да отчита „принос“, то методологията следва да оперира с резултативни показатели за добавена стойност, а не с количествени входни параметри като физически брой студенти.
Броят на студентите и приема по направления са зависими от административни механизми (държавна поръчка, квоти), регламентирани от държавата – чл. 9, ал. 3, т. 6 ЗВО. Отчитането на този обективен фактор като позитивен коректив в акредитационната формула системно облагодетелства държавните висши училища и поставя частните в неравнопоставено положение в разрез с принципите на административната процедура и с равнопоставеността по чл. 19 от ЗВО.
Проектът, включително приложените към него мотиви, не съдържа конкретни причини и цели за въвеждането на новия модел, както и задължителната оценка на въздействието за въвеждането на компонента K(ВУ). Без анализ как този коефициент ще се отрази върху конкурентоспособността и многообразието на висшето образование, НАОА отново допуска същите процедурни пропуски, които доведоха до отмяната на предходната методика.
Считаме за задължително, от гледна точка на правната сигурност и предвидимостта на административната дейност, утвърдените промени в действащата досега методика да се прилагат само за акредитационни процедури, чиито отчетни периоди започват след влизането им в сила. Въвеждането на нови оценъчни правила за вече започнал отчетен период нарушава принципа на оправданите правни очаквания и забраната за ретроактивност на норми, с което лишава висшите училища от възможността да планират и приведат дейността си в съответствие с изискванията и влошават правното им положение. Това противоречи на принципа на правната сигурност като елемент на правовата държава.
6. Математическа несъобразност и вътрешно противоречие на формулата
В Проекта е заложено, че финалната оценка е „число до 10“, получено като сума от претеглените оценки по критерии, към която се добавя компонентът K(ВУ).
Математически парадокс: При сума от коефициентите k_{i.j.}, равна на 1.0 (стандарт за изчисляване на среднопретеглена стойност), всяко висше училище с високи оценки по критериалната система би получило краен резултат над 10.00 поради добавянето на положителната стойност на K(ВУ). Това прави формулата математически невярна спрямо собственото ѝ ограничение за максимална оценка.
Произволност на коефициентите: Използването на деление на числото „25“ при изчисляването на K(ВУ) не е придружено от никаква методическа или статистическа обосновка. В административното право липсата на мотиви за конкретни цифрови константи в подзаконов акт се счита за порок, водещ до незаконосъобразност.
Неяснота на мерните единици: K_{пр}(ВУ) е дефиниран като процент. Математически, това би трябвало да се интерпретира като стойност до 1.0 (например 0.20 за 20 на сто, т.е. за 20%). Не са изключени обаче, и вече се появяват, интерпретации в изчислението да се използва числовата стойност (напр. 20 за 20%). Това води до огромни разлики в крайния резултат.
7. Методически парадокс при изчисляването на „конкурентност“ (K_{конк})
Дефиницията на компонента за конкурентност (K_{конк}) като отношение между броя училища в дадено направление и общия брой ВУ в страната създава опасен прецедент:
Наказване на уникалността: Висши училища, които развиват редки, стратегически важни или уникални за страната професионални направления (където конкуренцията е малка или нулева), ще получат най-нисък коефициент K_{конк}. Това изкуствено занижава оценката на центрове за образователно съвършенство, само защото те не оперират в масови направления.
Липса на обективност: Този множител е константа за всички ВУ в дадено направление. Той не отразява конкурентоспособността на конкретната институция, а просто „популярността“ на самото направление, което е ирелевантно към качеството на обучението.
Въз основа на изложеното считаме, че включването на компонента K(ВУ) в методиката:
няма нормативно основание в ЗВО и оценка на въздействието;
подменя обекта на програмната акредитация;
съдържа методическа и концептуална необоснованост;
създава риск от стимулиране на екстензивен растеж за сметка на качествени инвестиции;
създава риск от системна неравнопоставеност;
нарушава принципите на правна сигурност и предвидимост.
Приемането на методиката е полезно и наложително, но прибавянето към оценката на компонента K(ВУ) би създало предпоставки за институционална нестабилност и би наложило съдебно оспорване на всеки индивидуален акредитационен акт, основан на нея.
Предлагаме проектът за методика да се приеме, като компонентът K(ВУ) отпадне от формулата за крайна оценка и, при необходимост, да се използва само като описателен контекстен индикатор без оценъчно тегло. Акредитационната оценка следва да бъде единствено измерител на качеството на академичния и научния процес и да не зависи от количествени параметри, които не са емпирично доказани и нормативно признати за фактори на качество.
Декларираме готовност за професионален диалог и участие в експертни обсъждания при следващи действия по реформата на системата за акредитация.
Американски Университет в България
(проф. д-р Джей Даниел Минингер, ректор)
Бургаски свободен университет
(проф. д-р Милен Балтов, ректор)
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
(проф. д-р Петър Христов, ректор)
Международно висше бизнес училище – Ботевград
(проф. д-р Георги Апостолов, ректор)
Университетът по застраховане и финанси
(проф. д.ю.н. Борис Велчев, ректор)
Изх. № 222/17.04.2026 г.