Профил на Димитър Димитров

МО в Частичната предварителна оценка твърди, че „ През последните две години над петнадесет длъжности в международни организации или в други международни инициативи извън територията на страната са обявявани минимум по три пъти на конкурс без номиниране на кандидати за тях. Неактуализираните размери на командировъчните средства водят до отлив на кандидати за заемане на международни длъжности и затрудняват поетите от Р България ангажименти за попълване на квотите си от личен състав във военните структури на съюзите в които страната ни е член, НО ДЕКЛАРИРА, че „Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт. Предложените изменения са в резултат на извършени анализи от работна група, назначена със заповед на министъра на отбраната“.

Четейки Проекта на Наредбата разбирам, че не само, че нищо няма да се промени, но и проблемите ще се задълбочат. Проектът е написан от позицията на счетоводител, който търси как да не повиши разходите за командировъчни средства, а не от позицията на стратег, който иска да привлече кадри!!!

Демотивацията на хората за участие в конкурси за заемане/ротиране на длъжности в чужбина започва още с промяната в Наредбата от 2022 година. Там коментиращите проекта й от 19.04.2022 г. са 27 и НИТО едно от смислените им предложения не е прието! Това е видно и от намалелия брой номинирани за международни длъжности от тогава до 2025 г., когато са едва 38,5%.

I. В Проекта се предвижда отпадане на коефициента, отразяващ индекса на цените на дребно /RPI/ на ООН. В доклада на министъра изрично се признава, че финансовите условия не са актуализирани спрямо инфлацията, а същевременно се премахва единственият обективен инструмент за автоматична компенсация на тази инфлация. До момента МО е имало задължението да актуализира командировъчните средства на всеки две години, а дори и това не е изпълнило!               

1/ С премахването на индекса, това задължение на МО отпада и съответно актуализацията на командировъчните ще зависи единствено от волята на чиновниците в София и от това дали „има бюджет“, т.е. ще е „субективна преценка“ на Министерството и означава, че същото бяга от задължението си да актуализира този размер на две години. Нещо повече, повишаването на индекса през изминалите 4 години не е накарало МО да актуализира финансовите условия, макар че това е трябвало да се случи два пъти за периода от 2022 г. до сега, съгласно чл. 3, ал.2 от настоящата наредба.

2/ В частичната предварителна оценка на въздействието е записано, че „две години е твърде кратък срок за извършване  на актуализация на командировчните средства“. С такъв тип мислене и с такава оценка МО всъщност лишава служителя от законова гаранция за адекватно актуализиране на заплащането! /За съпоставка заплатите на военнослужещите в България от 2022 г. до сега са актуализирани ЧЕТИРИ ПЪТИ, финансовите условия по тази нареба не са!!!/   ТОЕСТ ДА СЕ ГОВОРИ, ЧЕ СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ Е ТВЪРДЕ КРАТЪК, Е NONSENSE!

3/ За сравнение - мисиите на ЕС в Косово и Босна също използват индекса на ООН за базисен размер на командировъчните средства и актуализират няколко пъти годишно финансовите условия, по които изпращат свои командировани служители.

4/ Увеличението на командировъчните в зависимост от „наличието на средства“, без ясна методика, по която ще става, по никакъв начин не насърчава увеличаване на броя кандидати за заемане на международни длъжности! 

ПРЕДЛАГАМ: Текстът на чл.3, ал.2 да се запази, а две години да се замени с „ЕЖЕГОДНО“: (2) Размерът на командировъчните средства се актуализира от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната ЕЖЕГОДНО, като се отчита индексът на ООН за цените на дребно (RPI).

II. По чл.10, ал.6 – Разходи в случай на смърт на „придружаващ член на неговото семейство“-  Прекомерната детайлност в уреждането на хипотеза като „смърт на придружаващ член на семейството“ /повторена над 10 пъти в предварителната оценка на въздействието от МО/ говори, че администрацията се фокусира върху крайно редки случаи, защото те са най-лесни за юридическо рамкиране и бюджетно ограничаване /МО посочват само един такъв смъртен случай за последните 15 години/. Но фокусирането върху „посмъртните“ процедури, вместо върху „жизнените“ условия /заплащане, наеми, образование/ издава липса на реална визия за равитието на кадрите. Докато се губи време в детайлно описване на процедури при „смърт“, се пропуска фактът че живите и активни кадри масово отказват конкурси /едва 38,5 % попълнени длъжности за 2025 г./, именно заради тези условия.

III. В ал. 10 числото 100 се заменя с 200. Това отново е фокус върху дребни детайли, както в целия проект, а именно пренос на багаж, килограми, срокове за подаване на декларации. Този фокус служи за отвличане на вниманието, а именно докато се обсъжда дали багажът да е 100, 200 или 300 кг, основният въпрос – защо реалните командировъчни остават на заден план?

IV. Относно увеличението на базисния размер в различните държави – тук има уеднаквяване с НКСЗМ, но веднага след това процентът от базисния размер на дневните командировъчни пари за съответните звания намалява -при генералските звания с до 1-2 %, при полковници с 8,4 до 11,11%, при подполковник намаляването е най-видимо – от 9,59 до -12,67%, при майор с до -11,11%. Единствено повишение ще се усети при войнишките звания и цивилни служители, тъй като процентът се запазва.   

1/ Увеличаването на базовата сума за държавите, но едновременно намаляване на процента за звание е класически административен прийом, при който промяната изглежда като актуализация, но реалният финансов ефект за командированите военнослужещи е минимален!!! Макар базовата ставка да се актуализира, намаляването на коефициента за звание „изяжда“ това увеличение. В крайния резултат нетната сума, която служителят получава, остава почти същата /в най-добрия случай с до 5 евро увеличение при генерали/!!! Стига се до такива куриозни ситуации, като например Италия и Турция, където командировачните средства не само не се увеличават, но напротив – намалят се от 2 до 4 евро на ден за някои звания! 

 2/ Това не само ще продължи да демотивира личния състав и ще увеличи отлива от кандидати, но ще изпрати негативен сигнал към офицерския и сержантския състав!           

3/ Чрез тази промяна МО създава несигурност и коментиращите правилно отбелязват, че очакваното „увеличение“ е по-скоро козметично преразпределение на съществуващи средства.  Ако целта е да се компенсира инфлацията от 2022 г. насам, /която в държави от ЕС е средно 15-20%/, това изисква реален приток на нови пари. Твърдението, че промяната е „в рамките на бюджета“ доказва, че за да се вдигне базата, трябва да се отреже от процента за звание.

4/ В оценката на въздействието липсва количествен анализ и същата би следвало да съдържа сравнителни таблици – колко получава например подполковник в Италия сега и колко ще получава след промяната. Спестяването на крайния нетен резултат /база+коефициент/ е манипулативно!!! То не позволява на обществеността да види, че реалният ръст на нетното възнаграждение е нищожен или дори отрицателен!

5/ През 2022 г. процентите в Приложение № 2, към чл. 5, ал. 1, вече веднъж са намалени, което още тогава в голяма степен е обезсмислило увеличенията в Приложение № 1. Не е тайна, че военнослужещи на други натовски държави от по-ниски категории получават командировъчни в пъти по-големи от българските. Служейки в една и съща организация това води до създаването на твърде неприятни дисбаланси и поставя българските военнослужещи (главно офицерите) в унизително положение, но МО явно и затова си затваря очите!!!

ПРЕДЛАГАМ: ДА СЕ ЗАПАЗИ ПРОЦЕНТЪТ от базисния размер на дневните командировъчни пари на дългосрочно командированите служители, а именно Приложение №2 към чл.5, ал.1 от Наредбата, Приета с ПМС № 308 от 3.10.2022 г., обн., ДВ, бр. 80 от 7.10.2022 г., в сила от 1.10.2022 г. /СЪЩИЯТ ВЕЧЕ ВЕДНЪЖ Е БИЛ НАМАЛЕН ПРЕЗ 2022 година!/

V. „Чл.8 (2) За времето на ползване на отпуск, включително за почивните и празничните дни в рамките на този отпуск, командировъчни пари не се полагат, с изключение на случаите по чл. 9.“

Този непроменен член от наредбата е дискриминационен от самото си създаване. В редакцията си от 2022 година, в него са включени почивните и празничните дни! Той поставя дългосрочно командированите в по-лошо положение спрямо тези на кратки командировки, при които уикендите (дни за почивка) се заплащат изцяло.

1/ Спирането на парите по време на отпуск /от 2/3 до 40 дни/ в годината означава, че служителят губи една пълна месечна сума за това, че ползва законовия си отпуск в чужбина, където разходите му за издръжка продължават.

2/ Според общите принципи на трудовото право, командировъчните пари са предназначени да покриват допълнителните разходи, свързани с изпълнението на служебни задачи извън мястото на местоживеене. Разходите за издръжка са личен ангажимент, както би било, ако беше в отпуск в страната. Държавата признава наличието на фиксирани разходи в чужбина (сметки, наеми), но само при форсмажорни обстоятелства като болест, а не при планиран личен отпуск.

3/ Разлика между почивен ден и отпуск: За нормалната междуседмична почивка (събота и неделя) командировъчни се получават. Ако обаче същите тези дни попаднат в период на платен годишен отпуск, те не се заплащат. Това създава неравенство при третирането на едни и същи календарни дни.

4/ Командированите в международни организации заплащат комунални услуги в чужбина, които не спират по време на отпуска им. Липсата на дневни пари през този период реално намалява нетния им доход спрямо колеги, които не ползват отпуск в същия период!

5/ Спирането на командировъчните по време на отпуск е "насилствено" ограничаване на правото на почивка. Отпускът е субективно право и санкционирането му чрез лишаване от средства за издръжка в чужбина е несправедливо.

6/ Ако служителят остава в чужбина по време на отпуска (поради невъзможност да се върне или високи цени на билетите), неговите разходи за квартира и битови нужди не отпадат. Прекратяването на плащанията за този период на практика означава, че служителят трябва да дофинаснира престоя си със собствени средства /заплата от България/, което прави международната длъжност икономически несигурна! Това е директна дискриминация спрямо служителите в страната, чиито разходи за живот не зависят от чужди стандарти. 

И въпреки, че отговорът на МО през 2022 г. на същото предложение е бил: „Целта на Наредбата е изравняване на финансовите условия при командироване на служители на Министерството на отбраната на международна длъжност в чужбина, с тези командировани в националните представителства на Р България по НКСЗМ. Поради тази причина не се предвижда заплащане на командировъчни средства за почивни и празнични дни по време на ползване на отпуск, с изключение на ползване на отпуск по болест“,

ПРЕДЛАГАМ: Да отпадне Чл.8 (2) от Наредбата или да бъде променен във вида: „За времето на ползване на отпуск, включително за почивните и празничните дни в рамките на този отпуск, командировъчни пари се полагат.“

VI. § По смисъла на Наредбата  "Неработещ съпруг" е съпруг, който не е нает по трудово, служебно или приравнено на тях правоотношение, граждански договор или на друго основание за полагане на трудова дейност срещу получаване на възнаграждение, както и не е самоосигуряващо се лице, освен за случаите, в които той е в неплатен отпуск“.

Преди 2022 г. практиката позволяваше на самоосигуряващи се лица (например на свободна практика) и съпруги в майчинство, които не извършват активна дейност на мястото на командироване, да получават средства като придружаващи. Новата наредба от 2022 г. автоматично изключва тези лица от право на средства, независимо че реално не генерират доход в чужбина. В административната практика на МО след 2022 г., паричните обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на дете, изплащани от НОИ, се разглеждат като заместващ доход /формално жените по майчинство са в трудово правоотношение/. Това е основният юридически аргумент, поради който на съпругите в майчинство се отказва изплащането на командировъчни средства. Това създава дискриминационно разделение между неосигурени съпруги, които получават командировъчни, защото нямат доход и осигурени съпруги в майчинство, които губят правото си на командировъчни, защото получават обезщетение от НОИ.

И макар, че е ясен отговорът на МО: „Статутът на придружаващ член-семейство не е предмет на настоящия проект на Наредба на Министерски съвет“,

ПРЕДЛАГАМ: Промяна в допълнителните разпоредби, а именно:

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. „Неработещ съпруг“ е съпруг, който не е нает по трудово, служебно или приравнено на тях правоотношение, граждански договор или на друго основание за полагане на трудова дейност срещу получаване на възнаграждение, в приемащата държава.

АКО ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ОТ 2022 и тези от 2026 г. НЕ БЪДАТ ПРИЕТИ И КОРЕКЦИИТЕ НЕ БЪДАТ НАПРАВЕНИ:

1/ Ще се постигне изравняване само на базисните размери на командировъчните по НФУК и тези с НКСЗМ, но чрез намаляването на процента за звание, няма да се увеличи броя на желаещите да заемат длъжности зад граница, каквито са очакванията, заявени в Проекта;

2/ Отливът на кадри ще се задълбочи, застрашавайки националните интереси и имиджа на Бъгария в НАТО;

3/ Затрудненото комплектуване и негативните ефекти от невъзможността за попълване на определените за страната ни длъжности в международни организации и инициативи в чужбина, не се дължат на съществените разлики в условията за командироване по НФУК и НКСЗМ, а на липсата на реално увеличение на командировъчните средства;