Профил на Денислав Стаменов

Съгласно чл. 165, ал. 1 от Закона за движението по пътищата контролните органи имат правомощие да контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, както и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства. Разпоредбата поставя контрола върху движението по пътищата в компетентността на съответните служби на МВР, в това число органите на „Пътна полиция“. 

В този смисъл индивидуалните електрически превозни средства, доколкото се използват по пътища, улици и други места, отворени за обществено ползване, следва да бъдат разглеждани като участници в движението по пътищата. Техните водачи участват в движението и създават права и задължения както спрямо останалите водачи, така и спрямо пешеходците и другите участници в движението.

Поради това контролът върху спазването на правилата при управление на ИЕПС следва да се осъществява от органите на МВР и „Пътна полиция“, а не да бъде изведен извън общия режим на пътния контрол. Обратното би създало неяснота относно компетентния контролен орган и би затруднило ефективното прилагане на правилата за безопасност на движението.

Следователно, доколкото ИЕПС са средство за придвижване в пътната среда и техните водачи са участници в движението, логичното и законосъобразно разрешение е контролът върху тях да бъде възложен и упражняван от същите органи, които по закон осъществяват контрол върху движението по пътищата — МВР и „Пътна полиция“.

Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че „Пътна полиция“ вече разполага с изградена административна и техническа система за регистрация на пътни превозни средства. Регистрацията на ППС се извършва именно в звената на „Пътна полиция“, което показва наличие на установена организация, персонал, процедури и информационна инфраструктура за администриране на такива режими.

Поради това интегрирането на евентуална регистрация на ИЕПС в съществуващата система на „Пътна полиция“ би било значително по-целесъобразно, ефективно и административно оправдано, отколкото създаването на паралелен регистрационен режим към общините. Възлагането на подобна дейност на общините би довело до фрагментация на контрола, различна практика по места и необходимост от изграждане на нови административни механизми, докато МВР и „Пътна полиция“ вече притежават компетентност, опит и инфраструктура в тази област.

Следва да се отчете и че в значителна част от общините липсват технически компетентни лица и специализирана експертиза за извършване на дейности, свързани с регистрацията на ИЕПС. Тази регистрация не представлява единствено формално административно вписване, а е пряко свързана с проверка на техническата автентичност на превозното средство, неговата идентификация, съответствие с приложимите изисквания и техническо състояние. Именно тези обстоятелства предполагат наличие на подготвени служители, техническа инфраструктура и унифицирани процедури, каквито по правило са присъщи на органите, които вече администрират регистрацията и контрола на пътните превозни средства.