Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Каритас България
Уважаеми дами и господа,
„Каритас България“ разгледа и се запозна с така предложения проект на „Закон за миграцията“.
Във връзка с това и в качеството ни на организация с дългогодишен опит в оказването на подкрепа за първоначална адаптация и интеграция на бежанците в нашата страна „Каритас България“ не подкрепя публикуваното проектопредложение за нов закон.
Считаме, че проектопредложението се нуждае от преглед и преценка на съответствието на предвидените в него разпоредби с международните и европейски стандарти; изясняване на предполагащи субективно тълкуване и прилагане термини и постановки; преразглеждане на текстове, които водят до ограничаване на определени права; предвиждането на ясни механизми за гарантиране на някои от предвидените постановки, както и гарантиране, че този закон ще разпише (и гарантира), включително и възможностите за успешна интеграция на бежанците в нашата страна.
Без претенцията да сме изчерпателни, бихме искали да обърнем внимание на някои моменти в проектозакона, които за Каритас са изключително притеснителни и които считаме, че не могат да останат в настоящия си вид.
Смятаме, че нелогично и неналожително в настоящия законопроект се предвиждат мерки, които освен, че затрудняват и ограничават правото на заетост на търсещите закрила и хората с временна закрила, не отговарят и на актуалните нужди от работна ръка на българския пазар на труда.
Чрез разпоредбите в чл.68, ал.1 и ал.8 се предвиждат рестриктивни (вместо стимулиращи икономическата активност) мерки като увеличаването на срока за придобиване на правото за достъп до пазара на труда(от 3 на 6 месеца) и въвеждането на задължителна регистрация в Бюрата по труда и пазарен тест за търсещите закрила.
Аналогична е и ситуацията с неоснователното ограничаване на правото на достъп до заетост и на хората с временна закрила, като се предвижда забрана за работа през първите 6 месеца от получаването на закрилата(чл.217, ал. 1)
Чл. 77, ал. 2 въвежда неясни критерии за извършване на оценка на това дали търсещите закрила разполагат с достатъчно средства, което създава предпоставки за абсолютно субективно тълкуване и извършване на оценка, както и не гарантира обективно и справедливо отношение.
Притеснителна и неразбираема като мярка е предвидената възможност за задължаване на търсещите закрила за възстановяване на средства за настаняване в приемателните центрове, медицински грижи, курсове и др.(чл.67,ал.6 и чл. 71, ал.8)
Предвиденото в чл.40 и чл. 42 ограничаване на свободата на движение само в рамките на определено място (където даден кандидат е настанен) крие рискове от произтичането на реално (де факто) задържане в центъра на Държавната агенция за бежанците)
В текста, касаещ видовете уязвими групи бежанци в чл. 83, ал.2, не е предвидена гаранция затова, че за бежанци, които са идентифицирани като уязвими, няма да се приложими ускорени/гранични процедури. Не е регламентиран и ясен механизъм по който хората ще бъдат идентифицирани като принадлежащи към определена уязвима група.
Неоснователно се приравняват правата на бежанците с временна закрила с тези на търсещите международна закрила - забраната за работа през първите 6 месеца, достъпа само до определен кръг помощи, предвиденото по отношение на здравното осигуряване (чл.217, ал.1).
Изключена е възможността регистрационната карта за временна закрила да бъде документ за самоличност(чл.222, ал.3) по отношение на достъпа до банкови сметки, така както е предвидено това за хората търсещи международна закрила(чл.69, ал.4)
Не е предвидена възможност хората с временна закрила да имат опцията да кандидатстват за международна закрила, както и за продължаване на разрешението им за пребиваване (след края на временната закрила)
Липсва яснота и изрично посочване на правата, от които се ползват хората с международна закрила. Пренебрегнат е съществуващия в сегашния ЗУБ чл.32, който ясно дефинира приравняването на правата им с тези на българските граждани.
Не е предвиден и посочен отговорен за и координиращ процеса по интеграцията държаване орган. Необходимо е такъв да бъде предвиден в Закона, както и да бъдат дефинирани задълженията му, включително и по отношение на финансовото гарантиране на прилагането на мерките за интеграция.
Няма разписан механизъм за интеграция, което не гарантира осигуряването на необходимата подкрепа за това и не улеснява случването на интеграционния процес.
Надяваме се, че ще бъдат предприети стъпки за ревизиране, допълнения и промени и предлагаме да бъдат предприети стъпки за изготвянето на ново проектопредложение на Закон за миграция, както и това да бъде направено в процес на открит диалог и съгласуване със всички заинтересовани страни, включително и неправителствените организации, които ежедневно работим на терен и оказваме необходимата подкрепа на бежанците в нашата страна.
Оставаме на разположения за дискусия по темата.