Профил на Galya Georgieva

Становището на Сдружение ЕНЕРДЖИ – координатор на Център "КОМПАС"-Варна, част от Българската мрежа за закрила и включване

Изразяваме нашето категорично несъгласие с предложените изменения на Закон за международната закрила (ЗМЗ), както в частта относно лицата с временна закрила, така и поради общата тенденция на проекта за ограничаване на права и въвеждане на непропорционални рестрикции. Изразяваме становище по отношение на:

1. Необосновано ограничаване на достъп до пазара на труда

Предвижда се приравняване на режима на прием на лицата с временна закрила с този на лицата, търсещи международна закрила, включително въвеждане на забрана за работа през първите шест месеца, ограничения в достъпа до социално подпомагане и здравно осигуряване (чл. 217, ал. 1).

Предложените текстове:

• противоречат на целта на временната закрила като механизъм за бърза и ефективна подкрепа при масово разселване;

• създават предпоставки за социална изолация и зависимост от ограничени помощи;

• увеличават риска от неформална заетост и експлоатация;

• не отчитат реалните нужди на пазара на труда и демографската ситуация в страната.

2. Липса на признание на регистрационната карта като документ за самоличност

Съгласно чл. 222, ал. 3 регистрационната карта на лице с временна закрила не се признава за документ за самоличност.

Това създава сериозни практически пречки, включително:

• невъзможност за откриване на банкова сметка;

• затруднен достъп до трудова заетост;

• ограничено участие в икономическия живот.

Считаме, че следва да бъде въведен идентичен режим на лицата с временна закрила като този за лицата, търсещи международна закрила, при който регистрационната карта се признава за официален документ.

3. Липса на изрична възможност за кандидатстване за международна закрила

Законопроектът не предвижда изрична възможност лицата с временна закрила да подадат молба за международна закрила.

Това създава правна несигурност и риск от ограничаване на достъпа до индивидуална закрила, особено в случаите, когато обстоятелствата по произхода на лицето налагат предоставяне на бежански или хуманитарен статут.

4. Липса на механизъм за продължаване на пребиваването

Не се предвижда възможност за продължаване на разрешението за пребиваване след изтичане на временната закрила, освен в рамките на програми за доброволно завръщане.

Този подход:

• игнорира реалността на продължителни конфликти и невъзможност за безопасно завръщане;

• не отчита степента на фактическа интеграция на лицата в страната;

• създава риск от преминаване в недокументиран статус.

Необходимо е въвеждане на законов механизъм за регламентиране на последващ статут при обективна невъзможност за завръщане.

II. Заключение

В частта относно лицата с временна закрила законопроектът демонстрира тенденция към рестриктивен подход, който не съответства на хуманитарния характер на временната закрила, на принципите на правовата държава и на необходимостта от устойчиви интеграционни политики.

Вместо да създава условия за бърза икономическа самостоятелност и социална стабилност, проектът въвежда ограничения, които могат да доведат до маргинализация, зависимост от помощи и административни затруднения.

Поради изложеното считаме, че предложените разпоредби в настоящия им вид не следва да бъдат приети.