Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България

Във връзка с направено предложение за Постановление за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ), приет с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2010 г., с параграф единствен, а именно: „Член 59 се отменя.“ изразяваме отрицателно становище.

Аргументите са свързани с 1) некоректно тълкуване на разпоредбите на Кодекса на труда (КТ), а именно на чл. 86, ал. 1, която не бива да се разглежда изолирано от текстовете на целия Раздел III. Избор (от чл. 83 до чл. 88 на КТ), в който попада, 2) целесъобразност и необходимо време, както за работодателя, така и за бъдещия назначен след избора в подобна процедура и 3) несъгласуваност с други разпоредби за назначаване на академични длъжности от същия ППЗРАСРБ.

Предложеният за отмяна чл. 59. от ППЗРАСРБ, указващ сроковете за сключване на трудовия договор с избрания от научното жури и след това утвърден с избор от факултетния или научен съвет на академичната длъжност „доцент“, в момента гласи: „Трудовото правоотношение между висшето училище, съответно научната организация, и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора от ректора, съответно ръководителя на научната организация. В едномесечен срок от утвърждаването на избора се сключва трудовият договор.“ Преведените от нас три аргумента подкрепят запазването на този едномесечен срок поради:

1. Действително цитирания като основание за промяната в ППЗРАСРБ, чл. 86, ал. 1 от КТ указва, че „Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.“, но още в първите текстове на Раздел III. Избор от КТ, а именно последното изречение на чл. 83, се посочва, че „Срокът, за който се избира лицето, е не по-дълъг от 5 години.“, с което определя, че в този раздел се регулира избора на мандатни длъжности. Академичната длъжност „доцент“ (подобно и на "главен асистент" и на „професор“) обаче е свързана с безсрочно назначаване и за разлика от ръководните длъжности в едно висше училище не е мандатна.
2. Целесъобразността и текстовете на КТ изискват от служителя преди напускане на настоящата си месторабота да направи 30-дневно предизвестие до настоящия си работодател. Тези норми защитават както служителя, така и работодателя, който също се нуждае от време (в случая почти идентичният срок от един месец), преди назначаването на нов служител. Необходимото време често е свързано и с изготвянето на допълнителни документи преди постъпване на работа, като медицинско свидетелство и др., а за работодателя за информиране на компетентните органи, като НАП например.
3. Предложеното за отпадане на текста на чл. 59 води до несъгласуваност с други разпоредби за назначаване на академични длъжности в същия ППЗРАСРБ, а именно изборът на а. длъжност „главен асистент“, за който аналогично на „доцент“ в съществуващата разпоредбата на чл. 52 от ППЗРАСРБ, която указва, че „Избраните кандидати се назначават от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация до един месец от съобщението за избирането им.“. Различното тълкуване на сроковете за различните академични длъжности може да доведе до спорове и противоречиви практики.

С уважение,

Проф. д-р Милен Балтов,

Ректор,

Бургаски свободен университет