Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на национална програма „Млади учени и постдокторанти – 3“

Изх. № 677/12.12.2025 г.

 До
Министерство на образованието и науката
Дирекция „Наука“

СТАНОВИЩЕ

 ОТ: Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
ОТНОСНО: Проект на Национална програма „Млади учени и постдокторанти - 3“

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Варненският свободен университет „Черноризец Храбър" изразява пълна подкрепа за продължаването на Националната програма „Млади учени и постдокторанти" (НП МУПД-3). Считаме програмата за ключов инструмент за развитие на човешкия капитал в българската наука и оценяваме усилията на Министерството за надграждане на резултатите от предходните етапи.

След детайлен анализ на проектодокумента, съобразен с действащото законодателство, националните стратегически документи и стандартите на Европейското изследователско пространство (ERA), представяме следните предложения за подобряване на законосъобразността, ефективността и синхронизацията с европейските практики.

I. РАЗШИРЯВАНЕ НА ОБХВАТА И ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ

Проектният документ ограничава допустимите бенефициенти единствено до държавни висши училища и публични научни организации. Това ограничение:

• нарушава конституционните принципи за равнопоставеност и държавна подкрепа на науката и образованието;

• противоречи на Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 (НСРНИ);

• ограничава ефективността на използване на националния научен потенциал;

• възпрепятства интеграцията с европейските практики.

Аргументация:

1. Нарушаване на конституционния принцип за равнопоставеност и задължението за държавна подкрепа 

Член 54, ал. 2 от Конституцията на Република България:

„Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.“

Ограничаването на държавната подкрепа само до учени в държавни структури поставя икономическа бариера пред свободата на научното творчество на изследователите в частния сектор.

Член 6, ал. 2 от Конституцията на Република България:

„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на … лично и обществено положение или имуществено състояние.“

Недопустимо е млади учени и постдокторанти да бъдат лишавани от достъп до национален ресурс единствено поради формата на собственост на тяхната институция, при положение че тя отговаря на същите държавни стандарти за качество.

Член 23 от Конституцията на Република България:

„Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага.“

Държавата има задължение да подпомага науката като система, а не селективно според административния статут на организациите. Конституцията не прави разграничение между „държавна“ и „частна“ наука.

2. Нарушен принцип на „програмно-състезателно финансиране“ (НСРНИ) 

Националната стратегия (стр. 22), приета от Народното събрание, изрично постановява преход към модел на финансиране, основан на качеството на научния продукт, а не на институционалния статут. Ограничаването на достъпа до програмата „по право“ (само за държавни структури), а не „по резултати“, връща системата към по-стари модели на финансиране, които НСРНИ цели да надмогне, и демотивира конкуренцията.

3. Противоречие с Оперативна цел 1 на НСРНИ

Цел 1 е дефинирана в НСРНИ като: „Създаване на устойчива и атрактивна среда за кариерно развитие на учените“. Изключването на акредитирани институции ограничава възможностите за реализация на младите учени в България само до държавния сектор. Това на практика насърчава „изтичането на мозъци“, тъй като ако млад учен намери реализация в частна научна организация, държавата го лишава от подкрепа.

4. Несъответствие с целта за интеграция с бизнеса 

Стратегията извежда като критична слабост „слабата връзка наука-бизнес“. Частните висши училища и научни организации често са естествен мост между академията и икономиката, включително чрез партньорства с предприятия, иновационни центрове и стартиращи компании. Изключването им от НП МУПД-3 капсулира науката в бюджетната сфера и възпрепятства трансфера на знания и технологии към реалната икономика.

5. Разминаване с европейските принципи („Хоризонт Европа“) 

В рамките на Европейското изследователско пространство финансирането се основава на научно качество, капацитет и въздействие, без да се прави разграничение между публични и частни организации. Поддържането на противоположен подход в национална програма затруднява интеграцията на българската научна система в европейските практики и намалява стимулите за изграждане на конкурентоспособни изследователски структури във всички институционални форми.

6. Неефективно използване на националния научен потенциал и инфраструктура 

Частните висши училища и научни организации развиват нишови направления и поддържат модерна изследователска инфраструктура със собствени средства. Изключването им от обхвата на програмата води до непълно използване на наличния национален научен потенциал и ограничава въздействието на публичния ресурс върху екосистемата. В обществен интерес е тази инфраструктура да бъде включена в националния научен обмен, а не да бъде изолирана.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 1: Да се разшири кръгът на бенефициентите на програмата, като в т. 7:

• терминът „държавни висши училища“ се замени с родовия термин „висши училища“;

• терминът „публични научни организации“ се замени с „научни организации по смисъла на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите“.

Предложение за редакция на т. 7: 

„Бенефициенти по програмата могат да бъдат всички висши училища и научни организации по смисъла на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите, независимо от формата на собственост, които:
а) притежават институционална акредитация и програмна акредитация за образователна и научна степен „доктор“ от НАОА;
б) са вписани в Регистъра на научната дейност към НАЦИД;
в) отговарят на минималния праг за интензивност на научна продукция (брой публикации на учен общо за последните три завършени календарни години, за които е налична пълна информация преди годината на стартиране на програмата) над единица съгласно информация, получена от базите данни Web of Science и Scopus).“

Този текст гарантира достъп до финансиране единствено за организации, които реално развиват високо качествена наука (доказано чрез акредитация и публикации), без дискриминация по форма на собственост и с пълноценно използване на националния научен капацитет.

II. БАЛАНС МЕЖДУ НАУЧНИТЕ ОБЛАСТИ

Основен критерий за допустимост и разпределение на средствата е интензивността на публикации в Web of Science и Scopus. Фокусът върху тези метрики е важен за STEM направленията, но поставя в неизгодно положение социалните, хуманитарните и правните науки, където спецификата на публикационната активност е различна.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 2: Въвеждане на корекционни коефициенти за научна продукция

При изчисляване на интензивността на научната продукция и при класирането на кандидатите да се въведе корекционен коефициент по научни области, за да се отчетат структурните различия между природните и обществените науки - например коефициенти от порядъка на:

• природни и технически науки: 1,0

• медицина и биология: 1,1

• социални и икономически науки: 1,3

• хуманитарни и правни науки: 1,5

Това гарантира по-справедливо представяне на областите с по-ниска публикационна активност в Web of Science и Scopus, но с висок обществен принос.

III. ФИНАНСОВА УСТОЙЧИВОСТ И НЕПРЕКИ РАЗХОДИ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 3: Механизъм за индексация спрямо МРЗ

Бюджетът на програмата е фиксиран на 8 млн. евро. Възнагражденията обаче са плаващи - обвързани са с МРЗ (150% за млади учени, 250-300% за постдокторанти).

Тъй като се очаква МРЗ да расте през периода 2026-2029 г., разходите за един учен ще се увеличават и възниква реален риск от дефицит. При фиксиран общ бюджет в края на периода ще могат да бъдат назначени по-малко хора, което застрашава индикаторите за изпълнение (цел: 1800 учени общо).

Предлагаме да се включи клауза за индексация на общия бюджет или механизъм за редукция на индикаторите при драстично повишаване на МРЗ, за да не се окажат бенефициентите в невъзможност да изплащат възнаграждения в края на програмата.

Предложение за допълнение в т. 9:

„При изменение на МРЗ с повече от 15% в рамките на период от 12 последователни месеца, бенефициентите получават право да подадат искане за актуализация на броя на подпомаганите лица или за допълнително финансиране от централния бюджет, но не повече от 10% от първоначалния размер на гранта.“

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 4: Увеличаване на непреките разходи

Администрирането на очаквания брой хора, отчети и конкурси изисква сериозен административен капацитет, който в момента е недофинансиран в българските висши училища и научни организации. Предложеният праг до 5% за непреки разходи е крайно недостатъчен за покриване на административната тежест (конкурси, отчетност, правно обслужване, вътрешен контрол и одит и др.).

Предлагаме този процент да бъде увеличен на 8%, което ще позволи по-професионален мениджмънт на програмата, без съществено да се намалява ресурсът за пряка подкрепа на младите учени и постдокторантите.

IV. РЕГИОНАЛЕН БАЛАНС И ВРЪЗКА С ИКОНОМИКАТА

Настоящият модел на финансиране рискува да задълбочи дисбаланса център-периферия, което противоречи на целите за полицентрично развитие, заложени в НСРНИ (стр. 27), Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 г. и Националната карта на висшето образование.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 5: Да се предвидят допълнителни стимули за проектни предложения и екипи, които:

• се реализират в научни центрове и висши училища, разположени в райони с по-ниски равнища на заетост и/или по-висока безработица от средните за страната, съгласно официалните данни на НСИ; и

• тематично съответстват на приоритетните области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) за съответния район на планиране.

Конкретните стимули могат да бъдат под формата на:

• допълнителни точки в оценяването на проектите;

• приоритетно финансиране при равен брой точки;

• или отделна целева квота от ресурса на програмата за такива предложения.

Подобен подход ще:

• ограничи риска от прекомерна концентрация на подкрепата в икономически по-развитите райони;

• подпомогне развитието на научния и иновационния потенциал в цялата страна, със специален фокус върху райони с по-ниска заетост и по-слабо развит научно-иновационен капацитет;

• осигури по-добро съгласуване между националната научна политика, целите на ИСИС и политиката на сближаване на ЕС, чрез насочване на подкрепата към области със заявен потенциал за интелигентна специализация, но по-ограничени икономически възможности.

По този начин програмата ще допринесе не само за кадровото обновяване на академичната общност, но и за намаляване на регионалните различия в заетостта и за формиране на устойчиви научно-иновационни екосистеми в райони с по-ниско ниво на икономическо развитие. Така НП МУПД-3 ще подпомогне и изпълнението на целите за регионално сближаване и полицентрично развитие, заложени в националните стратегически документи.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 6: Въвеждане на компонент „Индустриална постдокторантура“

С оглед прякото изпълнение на заявената в програмата цел за „подобряване на връзката наука-бизнес“, предлагаме в Модул „Постдокторанти“ да се създаде подмодул „Индустриална постдокторантура“ със следните параметри:

• Постдокторантът изпълнява индивидуалния си изследователски план в споделена среда между акредитирано висше училище/научна организация и иновативно предприятие.

• Минимално 30% и максимално 70% от работното време се изпълнява в предприятието (по договаряне).

• Предприятието участва с минимум 25% съфинансиране на възнаграждението (може да бъде в натура - оборудване, материали, софтуер).

• Правата върху интелектуалната собственост се уреждат с тристранно споразумение (МОН-ВУ/НО-предприятие) по модела на Marie Skłodowska-Curie Industrial Doctorates.

• Предвиден бюджет на подмодула - до 20 % от общия бюджет на модула „Постдокторанти“.

Този подход е напълно съвместим с действията „Мария Склодовска-Кюри“ и с успешните национални схеми в Дания, Норвегия и Швеция и ще превърне НП МУПД-3 в реално работещ инструмент за трансфер на технологии към индустрията.

V. ГЪВКАВОСТ ПРИ ПОДБОРА И МОБИЛНОСТТА

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 7: „Външни“ постдокторанти

Изискването за висок процент - минимум 80% - „външни“ постдокторанти е принципно правилно, но в някои специфични научни направления в България има само 1-2 акредитирани звена. Намирането на 80% външни постдокторанти с подходяща експертиза може да се окаже невъзможно.

Предлагаме текстът на т. 9.2 да се допълни, както следва:

„При липса на достатъчен брой подходящи външни кандидати след проведена открита процедура, бенефициентът може да насочи свободния ресурс към вътрешни кандидати, отговарящи на условията.“

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 8: Мобилност за млади учени

За постдокторантите има отделен бюджет за мобилност (до 15%). За младите учени разходите за командировки са включени в общите 20% за научни задачи, от които трябва да се финансират и материали/оборудване. Това ограничава ранната международна интеграция, която е критична за кариерното развитие на младите учени.

Препоръка: Обособяване на 5% за мобилност на млади учени с покриване до 100% за конференции, осигуряване на минимум две международни пътувания за 9-месечен период и финансиране на краткосрочни визити (1-3 месеца) в чуждестранни научни институции.

VI. ПРИВЛИЧАНЕ НА ТАЛАНТИ

Стратегията залага като основен приоритет обръщане на „изтичането на мозъци“, но в програмата липсват конкретни инструменти за това.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 9: Пакет за завръщащи се млади учени и постдокторанти

Да се обособи специален стимул за млади учени и постдокторанти, които:

• са придобили научната си степен в чужбина; или

• са работили през последните 2 години извън България.

Възможен примерен пакет:

• еднократна помощ за релокация: 3 000 евро за София и 2 500 евро за други градове;

• месечна квартирна надбавка: 800 евро за София, 600 евро за други градове (вместо 500 евро).

България се конкурира за научни таланти с държави като Румъния, Полша и страните от Прибалтика, където вече се прилагат целенасочени мерки за привличане и задържане на млади учени. Подобни инструменти са минимален необходим стандарт, за да останем конкурентоспособни в тази среда.

VII. СЪОТВЕТСТВИЕ С ЕВРОПЕЙСКИТЕ ХОРИЗОНТАЛНИ ПРИНЦИПИ И ОТВОРЕНА НАУКА

С цел пълна съвместимост на НП МУПД-3 с рамковата програма „Хоризонт Европа“ и националните стратегически документи, предлагаме въвеждането на конкретни измерими индикатори за равнопоставеност и отворена наука.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 10: Гарантиране на равнопоставеност на половете 

В съответствие с изискванията на Европейската комисия за наличие на Планове за равнопоставеност на половете (Gender Equality Plans) и Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030, предлагаме да се въведе целеви индикатор за равнопоставеност на половете на национално ниво:

„Бенефициентите се задължават да осигурят минимум 40% от подпомогнатите млади учени и постдокторанти да бъдат от по-слабо представения пол в съответното професионално направление (изчислявано към общия брой договори за всеки модул). При неизпълнение на този праг с повече от 10 процентни пункта без обосновано основание, бенефициентът губи правото на разходване на до 5 % от оставащия грант за съответния модул, които се преразпределят към други бенефициенти с по-висок дял на представителство.“

Алтернативно - по-мек вариант (препоръчителен вместо санкционен):

„При равен брой точки в класирането на кандидатите предимство получават предложения, в които делът на по-слабо представения пол в съответното професионално направление сред подкрепените лица е над 40 %. Допълнително 5 % от общия бюджет на програмата може да се резервира за кандидати, постигащи над 50 % по-слабо представения пол в съответното професионално направление.“

Това ще гарантира балансирано развитие на човешкия потенциал и ще предотврати полова сегрегация в науката, като същевременно ще синхронизира националната програма с критериите за допустимост по „Хоризонт Европа“.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ 11: Задължителен „Отворен достъп“ (Open Access) 

В проекта на програмата липсва задължение за отворен достъп до публикациите и данните, генерирани с публични средства. Това ограничава общественото въздействие на програмата и я отдалечава от утвърдените европейски стандарти.

Република България е страна-членка на Европейското изследователско пространство и участник в „Хоризонт Европа“, където отвореният достъп е задължителен за всички публикации и силно препоръчителен за данните (FAIR принципа). Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 (стр. 29) изрично поставя като цел „повишаване на видимостта и достъпността на българската наука“.

С цел повишаване на видимостта и цитируемостта на българската наука, предлагаме обвързване на финансирането с принципите на Отворената наука, като в раздел 8 или в нов раздел „Задължения на бенефициентите“ се добави текст:

„Минимум 80 % от рецензираните научни публикации, възникнали в резултат на подкрепа по настоящата програма, следва да бъдат публикувани в отворен достъп (Open Access) - чрез златен път (списания с отворен достъп) или зелен път (депозиране в Българския портал за отворена наука BPOS, или институционално хранилище за научна информация в срок до 6 месеца след публикуване). Разходите за публикуване в списания с отворен достъп и Q-ранг са допустим разход до 2 500 евро на публикация и се покриват от бюджета на бенефициента по програмата.“

Допълнително (по-силен вариант):

„Бенефициентите представят ежегодно справка за спазване на изискването за отворен достъп. При неизпълнение на прага от 80 % без уважителни причини, МОН си запазва правото да намали с до 3 % оставащия грант за съответния бенефициент.“

Това изискване ще повиши значително международната видимост на българската наука, ще улесни достъпа на бизнеса и гражданите до резултатите и ще доближи програмата до най-добрите европейски практики без допълнително финансово натоварване върху държавния бюджет.

VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Интегрирането на предложените мерки ще трансформира НП МУПД-3 в модерен европейски инструмент, гарантиращ качество, законност и висока добавена стойност.

Основни ползи:

1. Конституционална законосъобразност чрез осигуряване на равнопоставеност и държавна подкрепа на науката и образованието.

2. Повишена ефективност чрез максимално използване на националния научен потенциал.

3. Регионално участие и стимулиране на полицентричното развитие.

4. Икономическа интеграция чрез индустриалните постдокторантури.

5. Международна конкурентоспособност чрез привличане на таланти и отворен достъп.

6. Европейска синхронизация с принципите на „Хоризонт Европа"

Разширяването на обхвата към всички акредитирани висши училища и научни организации ще изпрати силен сигнал, че държавата подкрепя качествената наука, независимо от институционалната форма. Това не е въпрос на институционален интерес, а национална отговорност. Българската наука трябва да се обединява около качеството и резултатите, а не да се разделя по административни признаци. В случай че Министерството прецени, че запазването на сегашния ограничен обхват е по-целесъобразно, въпреки императивните норми на Конституцията, бихме били благодарни да ни бъдат предоставени мотивите за това решение. 

Оставаме на разположение за допълнителни консултации и експертна подкрепа при финализиране на програмата.

С уважение,

проф. д.ик.н. Димитър Канев
Заместник-ректор по академичните дейности
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“