Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № I-141 от 2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства (обн. ДВ, бр. 94 от 2002 г., изм. и доп. бр. 80 от 2006 г., бр. 30 от 2009 г. и бр. 77 от 2015 г.)

Възражения по чл. 6

Според изложеното в мотивите промяната в чл. 6 се прави с цел яснота на текста. Но това не е съвсем вярно, защото с промяната всъщност се променят съществено изискванията, на които трябва да отговарят водачите, които управляват МПС със специален режим на движение.

Към момента се изисква тези водачи да отговарят на едно основно условие (да не са лишавани от право да управляват МПС за нарушение на ЗДвП през последните три години), както и на някое от следните допълнителни условия:

-       да притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория

или

-       да са правоспособен водач със стаж не по-малко от 2 години, а за МПС категория "А" – не по-малко от 1 година.

А с предлаганата промяна тези водачи вече ще трябва да отговарят едновременно и на трите условия. Тоест не става въпрос за поясняване на смисъла на чл. 6, а за завишаване на изискванията към водачите.

Но в мотивите към предложението не се излагат аргументи в подкрепа на подобна промяна. Тоест предлаганата промяна се явява необоснована, следователно незаконосъобразна, тъй като не са спазени всички принципи, посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА.

Затова предлагам да не се приема нова формулировка на чл. 6.

Освен това си позволявам да предложа чл. 6 изобщо да отпадне от съдържанието на наредбата по изложените по-долу съображения.

Член 6 се намира в Раздел III от наредбата, който носи заглавието „Изисквания към водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение“.

Смятам, че наличието на подобен раздел в наредбата представлява нарушение на чл. 12 от ЗНА, защото той третира въпрос, който е извън предмета на наредбата, като по този начин се надхвърля обема на законовата делегация, въз основа на която се издава наредбата.

Изискванията за правоспособност на водачите на пътни превозни средства са уредени в ЗДвП, по-конкретно в глава четвърта от него, която обхваща разпоредбите от чл. 150 до чл. 164. Докато наредбата се издава на основание чл. 91, ал. 5 от същия закон, като тази разпоредба се намира в глава втора от закона, която урежда правилата за движение по пътищата.

Следователно с наредбата по чл. 91, ал. 5 от ЗДвП може да се уреждат само правилата за използване на специалния режим на движение, но не и да се поставят изисквания към водачите на пътни превозни средства, които използват такъв режим. 

Възражения по отношение на промените в чл. 3

Смятам, че предлаганите промени в чл. 3 са чисто козметични и не засягат основната проблематика.

Позволявам си да предложа в ал. 2 да се добави нова точка, подобна по смисъл на т. 2, с която да се регламентира какъв цвят светлина могат да използват автомобилите на доброволните формирования и къде може да се поставя сигналната лампа върху използваните от тях моторни превозни средства.

Възражения по чл. 2, ал. 2

Възразявам срещу предлаганата нова ал. 2 на чл. 2 от наредбата по следните причини:

1)    Тази алинея възпроизвежда почти дословно написаното в ал. 4б на чл. 91 от ЗДвП.

А според чл. 44, ал. 1, изречение второ от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове подобно нещо (възпроизвеждане на разпоредби на закона) се допуска само по изключение.

Подобно възпроизвеждане е недопустимо и с оглед на мотивите към проекта на наредба, където се твърди следното:

С проекта на Наредба се възприема подход на препращане към разпоредбите от ЗДвП, като се избягва изричното изброяване на министерствата, ведомствата и юридическите лица, които имат право да ползват специален режим на движение и повтаряне на разпоредбата на чл. 91 от закона.

Излиза, че се говори едно, но се върши друго.

2)    Втората причина за моето възражение е, че с предложената ал. 2 на чл. 2 се нарушава чл. 12 от ЗНА, според който актът по прилагане на закон, какъвто се явява една наредба, може да урежда само материята, за която е предвидено този акт да бъде издаден.

А в мотивите към наредбата е посочено следното относно ал. 2 на чл. 2:

В изменения чл. 2 от проекта на Наредба е предвидена ал. 2, която посочва на какви условия следва да отговарят МПС на юридически лица (ЮЛ) – доброволни формирования, които ще ползват специален режим на движение при предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях.

Напомням, че законодателят не е делегирал право на министъра на вътрешните работи да определя с наредба на какви условия трябва да отговарят моторните превозни средства, които използват специален режим на движение. Наредбата, която се изменя, а именно Наредба № I-141 от 2002 г., е издадена, както подсказва и нейното заглавие, за да уреди условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства. Следователно с тази наредба не могат да се въвеждат изисквания към самите моторни превозни средства, които използват специален режим на движение. Противното би означавало, че с наредбата се дописва закона. Което е недопустимо в една правова държава.

Да не говорим и за това, че не е ясно кой и как ще следи за изпълнението на това условие, при положение че Регистърът на доброволните формирования, публикуван на интернет страницата на МВР (https://www.mvr.bg/пожарна-безопасност-и-защита-на-населението/доброволни-формирования):

- съдържа информация към 08.11.2024 г., тоест не е актуализиран повече от година;

- не съдържа информация за наличните към всяко регистрирано доброволно формирование пожарни и/или спасителни, и/или други автомобили, въпреки че това не са лични данни и следва да няма пречки за нейното публикуване.

В мотивите няма нито един пример, който да аргументира едноличното раздаване на права за специален режим на движение от кметовете.
Бедствието в с.Бисер 2012г показа точно обратното - автомобили без сигнализация бяха на място много преди всякаква специализирана техника. За разлика от големите градове, малките населени места нямат проблем с трафика, за да им е необходим специален режим. Но пък всеки селски кмет да може да "раздава" безконтролно разрешение за специален режим е крещяща предпоставка за злоупотреби.  И накрая ще се окаже, че в София се движат 6000 автомобила със специален режим, които никога няма да се използват по време на бедствие.