Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите

Съгласно чл. 1 от Закона за защита на потребителите, този закон урежда, вкл. и защитата на потребителите и основните им права. Определението за „Потребител“, дадено в ЗЗП, канкретизира потребителя като физическо лице. 

Независимо от насочеността на ЗЗП към физическите лица в проверените от мен публикувани проекти на промени в ЗЗП на Портала за обществени консултация за последните три години, вкл. настоящия, открих само три предложения, направени от две физически лица. Съществуват изключително голям брой предложения/становища на Портала за обществени консултации и в Народното събрание от асоциации, фондации, сдружения  и т.н. в по-голямата си част, защитаващи правата на бизнеса и в малка част сдружения на потребителите. Считам, че липсата на предложения/становища от физически лица-потребители, говори за нарушен баланс за защита на интереси мужду бизнес и потребители.

На мнение съм, че една от причините за това е липсата на обстоен и улеснен начин за запознаване на потребителите с предложените нормативни промени, отчитайки липсата при тях на необходимия в тази област изграден дългогодишен професионален капацитет.

Във връзка с всичко посочено по-горе и предвид това, че в проекта на нормативен акт се транспонират Директиви, бих искала да получа отговор за причините, поради които на Портала за обществени консултации не е качен Анализа за съответствие с правото на Европейския съюз, за наличието на който е посочено в т. V на Мотивите към проекта на ЗИД на ЗЗП. Съгласно чл.  26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, на Портала за обществени консултации се публикуват проекта на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада и предварителната оценка на въздействието. В чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове е посочено какво е необходимо да съдържат мотивите, съответно доклада, като в т. 5 на ал. 2 е посочено: „5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз“, разбира се когато това е приложимо, както в настоящия проект на нормативен акт.

Считам, че публикуването на пълния комплект от документи ще спомогне за по-голяма активност от страна на потребителите – физически лица, във връзка и с прилагането на принципите при изработването на проект на нормативен акт, посочени в чл. 26 от ЗНА.

Възразявам срещу предложеното определение за „консуматив“ по следните причини:

1. В чл. 68ж, т. 38-39 думата „консуматив“ се използва в множествено число, поради което е логично и определението в §13, т. 63 от ДР да бъде за „консумативи“.
2. Според предложеното определение, за „консуматив“ се смята всеки елемент от дадена стока, който трябва да бъде заменен или възстановен, за да може стоката да функционира по предназначение. Което по същество приравнява всеки повреден елемент от стоката, който също трябва да бъде заменен или възстановен (ремонтиран), на консуматив.

А в действителност за консумативи (на английски език -  consumable items) се смятат материали или продукти, предназначени за краткотрайна употреба (имат по-малък експлоатационен срок, отколкото стоките/предметите, в които те се използват), тъй като при използването им се износват/изразходват, поради което подлежат на периодична подмяна.

Ето защо предлагам в закона да се въведе следното определение за „консумативи“:

„Консумативи“ са материали или компоненти, използвани в дадена стока, които при използването на стоката се изразходват или износват, което налага те да бъдат подменяни периодично с нови, за да може стоката да функционира по предназначение.

Предлагам в законопроекта да се направят следните промени от граматическо естество:

В чл. 59в, ал. 1, т. 7, 11, ал. 4, т. 3 и 4 думата "комисионни" да бъде изписана с едно н (комисиони), тъй като се използва като съществително име, а не като прилагателно.

В чл. 59в, ал. 1, т. 21 думите „на които“ да се заменят с „които“.

В чл. 59г, ал. 1 да се добави тирето в думата „14-дневен“.

В чл. 59е, ал. 5 в края на текста, в израза „този другия нормативен акт“ думата "другия" ми се струва, че трябва да е членувана - другият.