Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
1. В Административния регистър ДАМТН е вписала общо 15 административни услуги, от които 8 режима и 7 услуги. Считано след 2015 г. ДАМТН е вписала през 2017 г. една услуга и един режим и през 2019 г. един режим. Т.е. не са настъпили някакви непредвидени значителни инцидентни и промени за много дълъг период от време, налагащи нови режими, значителни промени в режимите и т.н. Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им за режимите е в сила от 01.01.2013 г. и до този момент не е претърпяла нито една промяна.
В Проектобюджета на МИИ за 2024 г. в програмен формат на страница 12 са посочени приходи от държавни такси за ДАМТН 5 896 000 лв. Сравнени с посочените приходи от държавни такси за 2023 г. от 2 500 000 лв. също на стр. 12 в бюджета на МИИ в програмен формат имаме общо увеличение драстично на таксите с повече от 2 пъти.
Съществува много голяма по обем детайлизирана информация в Частичната предварителна оценка на въздействието и проекта на Доклад, съответно 19 стр. и 11 стр., но обобщено за мен възниква въпрос, на който не намерих отговор: Защо подзаконовата нормативна уредба, касаеща заплащането на дължимите държавни такси за режимите не е приведена досега в съответствие с чл. 7а от ЗОАРАКСД и защо постепенно през годините не са се извършвали необходимите промени за плавно увеличение на таксите.
2. Към проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на Тарифа за
таксите, които се събират в системата на ДАМТН е изготвена частична предварителна
оценка на въздействието съгласно чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския
съвет и на неговата администрация, която е съгласувана без препоръки от Министерския съвет.
Не мога да не обърна внимание на написаното в частичната предварителна оценка на въздействието, че „Административната тежест не се променя“, както и за Въздействието върху малките и средни предприятия, за което е написано: „Така частните субекти, задължени по законите, които ДАМТН прилага, няма да получават услуга, частично покривана за сметка на бюджета, а ще заплащат действителния размер на таксите.“ , „ще започнат да заплащат предвидените в закона държавни такси, които ще съответстват напълно на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а ЗОАРАКСД.“, „Поради това, че таксата по чл. 89а, ал. 5 ще е дължима само в случаи, когато има промяна на обстоятелствата по чл. 89а, ал. 2 на Закона за автомобилните превози, каквито обстоятелства може и да не настъпят за регистрираните лица в рамките на тригодишния период на действие на регистрацията им, степента на въздействие върху тези лица не е значителна.“ , „Не е налице необходимост от извършване на оценка и измерване на действителното въздействие на акта, поради това, че МСП не са засегнати в значителна степен, защото не се променя съществуващият режим на регулация спрямо тях, не се въвежда нова разрешителна процедура и не се ограничава търговската и стопанска дейност на тези предприятия.“
Бих искала да се изяснят мотивите за направените изводи във връзка с Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с Решение № 728 на Министерския съвет от 05 декември 2019 г. В таблицата на стр. 48 от Ръководството за Видове разходи според типа на въздействие върху МСП са посочени Административни тежести, като Административни разходи, които се пораждат от задължението за предоставяне на информация относно дейностите и продуктите на МСП и като част от тези разходи са и Финансови административни разходи, свързани с заплащане на такси, включително държавни и общински. Допълнително ,на стр. 43 от Ръководството е посочено: При извършване на оценка на въздействието на малките и средни предприятия при всеки един от вариантите трябва да се отговори на следните въпроси и резултатите да се интегрират в анализа: Вариантът ще доведе ли до нови разходи по изпълняване на нормативни изисквания?
Също така в Ръководството се предвижда и Оценка на алтернативни варианти и мерки за намаляване на въздействието върху МСП, като например Намаляване на такси , когато тези такси са особено високи и/или представляват фиксирани разходи, които ще бъдат непропорционалноvпонесени от МСП
Моите коментари
6. Приложение № 1 към чл. 38, ал. 3 1. от проекта на ПМС (Техническа спецификация)
6.1. В РЕЧНИК НА ТЕРМИНИ, ДЕФИНИЦИИ И СЪКРАЩЕНИЯ
- В използвани акроними е посочен ЗЕДЕП (Закон за електронния документ и електронния подпис). Това означава ли, че Техническата спецификация към момента използва нормативни разпоредби от закон, чието наименование е променено от 2017г. , предвид и използването му на други места в текста.
- В Дефиниции за нива на електронизация на услугите, които предполагам, че са нивата за предоставяне на услуги съгласно определението в Наредбата за Административния регистър, за нива 3 и 4 това са нивата преди нормативните изменения от 2019 г.
- Предвид използването като акроним на ЦАИС (Централизирана автоматизирана информационна система) и липсата на такова определение в нормативната уредба на ЗЕУ, считам за редно такова определение да бъде въведено в Технологичните дефиниции на Техническата спецификация.
6.2. Доколко структурата на възложителя, представена във Фигура 1 предвид изискването да не се изтрива съдържание с наличието на главен секретар, финансов контрольор напълно съответства на структурите на всички възложители.
6.3. По т. 6.1.2 моля да се направят допълнителни проверки доколко към момента цитирания „Модула „Самооценка на административното обслужване“ в Интегрираната информационна система на държавната администрация (ИИСДА)“ все още съществува в Годишния отчет в ИИСДА, аз считам, че от няколко години е премахнат.
6.4. По т. 6.7.1 Съкращението „ИР“ как е образувано.
6.5. По т. 6.7.4 Съкращението „АО“ как е образувано при „потребителите на АО (SLApm)“
6.6. По т. 6.7.5 критичното влияние върху работните процеси, при Приоритет 1 Критичен, само пълното прекъсване на една или повече ЕАУ и недостъпността на ЕАУ ли са критични приоритети. Към някои от останалите информационни системи и софтуерните компоненти в администрацията прекъсването няма ли да е критично, като регистри, интернет страници, вътрешни информационни системи, потребителски интерфейси към съществуващи системи, системи за електронен документооборот.
6.6. По т. 6.7.6 къде и с каква цел се въвежда Съвета за оперативно управление - кои го съставят и какви са му функциите.
6.7. Може би в т. 7.1.1 за яснота би трябвало да се поясни каква по същество е разликата между „предоставят електронни административни слуги“ и „предоставят електронно административни услуги“ след като чрез или се въвеждат и двете.
6.8 Портала за електронно управление в т. 6.1.4 и в 7.1.2 Портала на електронното управление по ЗЕУ ли е?
6.9 Какво означава съкращението ДДУ в израза „унифицираните профили на електронните подписи, издавани от ДДУ в ЕС „ в т. 7.2.6.5.
6.10 Каква е причината в т. 7.2.8 в NF69 Спецификацията да отговаря на изискванията за достъпността на Интернет страници и мобилни приложения, съгласно хармонизирания стандарт EN 301 549 V2.1.2 (2018-08), а не на EN 301 549 v3.2.1 (2021-03) или предвид промените да се използва общия израз „последната обнародвана версия“ както в предишни абзац.
1. Съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗЕУ, Централен администратор на данни е лице или организация по чл. 1, ал. 1 или 2, което по силата на закон централизирано съхранява данни, предоставяни от първични администратори на данни. Централният администратор на данни предоставя достъп на гражданите и организациите до цялата информация, събрана за тях. Централен администратор на данни се смята за първичен администратор на данни по отношение на задълженията по чл. 3 за предоставяне и изпращане на данни. А доколкото в чл. 3, ал. 3 от ЗЕУ е посочено, че изискванията за идентификация на длъжностни лица и информационни системи за нуждите на предоставяне и изпращане на данните по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4, не е ли редно в проекта на ПМС да се конкретизира прилагането и на разпоредбите (в изпълнение на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове) за централния администратор на данни, каквито липсват.
Считам, че би било редно да се има публичност дали данните се предоставят от първичен или централен администратор. Централните администратори ще се вписват ли по някакъв начин регистъра на регистрите по чл. 2 от Наредбата или в някакъв друг регистър за идентифицирането им, защото този регистър не е част от разпоредбите на различни закони, с които се определят администратори централизирано съхраняващи данни на първичен администратор. Чл. 8, чл. 9, ал. 3, чл. 11, ал. 4 и чл. 63, ал. 4 от Наредбата изцяло ли се прилагат и от централния администратор.
2. В Чл. 15б. е посочено . (1) След изграждане на регистъра по чл. 15а на заявителя или на оправомощени от него лица, се предоставят необходимите права за достъп до Информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри, позволяващи вписване, заличаване и промяна на данни в регистър, както и всички други операции, предвидени в нормативен акт. (2) Миграцията на данните към изградения регистър се извършва от заявителя. Чл. 15б. ал. 2 от проекта на ПМС е посочено, че миграцията на данните към изградения регистър се извършва от заявителя, без да фигурират разпоредби задължаващи.
Не съществуват задължения за МЕУ за мерки за обучение и/или издаване на указания/ръководства и за консултации за запознаване на заявителя със задълженията му за работа със информационната система.
3. В чл. 62а, ал. 2 на проекта на ПМС е посочено, заявлението за използване на споделените ресурси на електронното управление се подава по реда на чл. 32 от Наредбата, но в този член не съществуват реално пълностни съответстващи разпоредби.
4. В чл. 62б, т. 5 считам, че наличието или не второ изречение би трябвало технически да се обработи.
5. Не съществува яснота изготвянето на справките за себестойността на услугите по чл. 62в от проекта на ПМС за какви цели ще се извършват, публични ли ще са, на заявителите ли ще се предоставят, защото ако е за вътрешно ползване от МЕУ наличието на нормативни разпоредби не е необходимо.
Допълнително, предвид разпоредбите на чл. 10а от Закона за електронното управление и това, че таксите за електронните административни услуги не са стимулиращи, а се изчисляват по методиката по чл. 7а на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, това предполага задължително включването на тази себестойност и в размера на разходите за административните услуги, в т.ч. основно за ЕАУ. Предвид това, че по методиката в цената на административните услуги трябва да се включат и разходите за закупуване на специфичен софтуер, база данни, техника, и др., присъщи за услугата, то намаляване на цените за ЕАУ могат да се извършат само по субективен начин, което се подразбира ако се извършат реални изчисления.