Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
Здравейте,
1. Моля, Министерски съвет първо да актуализира Правилника за прилагане на ЗЗДН, защото не са отразени цели пет мащабни изменения в ЗЗДН. Едва след актуализацията на ПП на ЗЗДН, тогава да се пристъпи към този правилник.
Моля, спрете настоящата процедура и карайте подред йерархията на нормативните актове, защото стават не грешки, а направо "мармалад" в правото.
2. Във връзка със създаването на национална информационна система по Глава 1 "В" от ЗЗДН и чл.5, т.6 от проекта за правилник, предлагам, тази национална информационна система изрично да бъде създадена като "регистър" по смисъла на чл.4а от Закона за електронното управление.
Ако не е регистър, тогава това ще е просто поредната база данни без никакви удостоверителни функции, и съдът няма да е длъжен да се съобразява с вписаните данни, а е изрично предвидено в системата да се вписват случаи на регистрирано! домашно насилие и списък с юридическите лица предоставящи услуги по ЗЗДН.
Дали следва да се направи скоростно ЗИД на ЗЗДН, за да е изрично вписана думата "регистър", вместо национална информационна система ... мисля, че е редно.
Това ще спести и много пари, защото с последните изменения на ЗЕУ се създава унифициран софтуер за държавни/общински регистри, а и в бъдеще ще се спестят много проблеми по доказване в съда.
Разликата между регистър и информационна система е огромно, и моля да го отчетете.
3. В момента няма административнонаказателна разпоредба в ЗЗДН, която да посочва санкция за извършване на дейност по ЗЗДН без юр. лице да е вписано в регистъра.
Може да се получи и ситуация на отписване на юр. лице, което обаче е получило финансиране. Доколкото разбирам финансирането е годишно, а ако юр. лице бъде отписано преди да е изтекла годината, как държавата ще си вземете обратно дадените публични средства ?
Поздрави
Калин Гавраков - юрист
Моите коментари
До 2020 г. имам информация, че частните пенсионоосигурителни дружества заплащат такса в размер на 0,5% от стройността на администрираните (постъпващи) вноски по ДЗПО.
Предполагам и сега е така, макар да е старателно прикрито, защото ДЗПО е обявено за публично вземане/задължение по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, а според Решение №9/06.07.2027 по к.д.№9/2016, Конституционният съд изрично прогласи, че отношенията по ДЗПО са частни.
Така че НАП спокойно може да обяви тарифа от 0,5 % за събиране на частни вземания принадлежащи и на други частни субекти в България.
Относно възнаграждението от 10 % върху установената, НО изрично събрана сума по банкова сметка на НАП. Както се казва, вкарвате подалите сигнали буквално в израза „Я камилата, я камиларя.“
Това е несериозно по следните причини:
А, най-накрая идва ред за образуване на изпълнително дело и пристъпване към събиране, ако има „нещо“ за осребряване, при наложени обезпечителни мерки.
Т.е. в идеалния случай, лицето подало сигнал ще бъде възмездено в срок между 8 месеца и 2 години. А, ако длъжникът е способен, може и никога.
Предложение 5: Предлагам след влизане в сила на РА, лицето подало сигнал да получи 10 % от сумата, която да е НЕОБЛАГАЕМ ДОХОД.
Простете, но според данъчното ни право, възнаграждението е приход/доход от нетрудова дейност и се дължи данък от 10% по ЗДДФЛ. Дали е дължим/платим от лицето-получател или от платеца/източника – НАП, не ми се проверява.
Възнаграждението на подалият сигнал ако зависи от способностите на: публичния изпълнител да събере дълга или на длъжника да избегне плащането, практически ще въведете неработещ институт.
Заключение:
Посочената мярка ще е добра, само ако е в синхрон с друга предвидена мярка, за отстъпване на част от данъка при представяне на събрани касови бележки през отчетната година.
Двете мерки ще имат синергия и ще бъдат мощен стимулатор за изсветляване на бизнеса.
Другият начин да повишите събираемостта е, като направите така, че хората да виждат смисъл в плащането на осигурителни задължени и данъци.
Разходните структури: ведомства, министерства, агенции, комисии и всякакви администрации второстепенни разпоредители с бюджетни средства се нуждаят от решителна и тотална административна реформа, числен и качествен състав, защото пак ще пречат/спъват работещите в частната икономика да правят пари.
Не може здравна вноска да се събира като публично задължение, а през бюджета на НЗОК да се разходва на пазарен принцип. Така в НЗОК и 100 млрд. лева да постъпят, пак няма да стигнат, а според някои съсловия и ще бъдат крайно недостатъчни средства.
Основен принцип при бюджетирането е: по какъвто принцип се събират парите, по такъв и да се разходват, иначе … иначе се възпроизвеждат структури трошачи на пари. НЗОК е такава структура, както и частните пенсионни фондове до частта - получатели на вноската по ДЗПО.
Мисля никой бизнесмен в България, особено в задаващата се дългова криза (вътрешнофирмената задлъжнялост е ужасяваща) не би отказал услугите на НАП, като събирач на дългове, срещу възнаграждение от 0,5% от приходите си, но ефективно събраните!
Поздрави
Калин Гавраков - юрист
Здравейте,
относно определения размер на числото 3000.00 лева за минимален праг за подаване на сигнал, не ми се струва издържано по слените причини:
- чл. 286 от НК предвижда наказание за набедяване от лице, което изрично знае и в пълно съзнание подава сигнал срещу лице, което е невинно, с цел да му навреди.
- в крайна сметка подаването на сигнал за укрити публични задължения до органите по приходите на НАП (по смисъла на чл.7 от ЗНАП), които имат правата да установяват публични задължения по реда на ДОПК, се явяват и орган на властта по смисъла на чл.93, т.2 от НК, т.е. не е само прокуратурата, органите на МВР или съда, са органи на властта.
Ако се влага идеята – да се подава сигнал за сумата точно от 3000.00 лева със знанието, че укритото е за повече, а органите по приходите на НАП съответно да установяват задължения в по-големи размери, като така да се заобиколи дефиницията по чл.93, т.14 от НК за големи размери, то тогава въобще премахнете числото 3000.
За по-малко от 2999.99 лева не се прави проверка, а за 3000.01 лева едва ли не ще трябва НАП да сезира прокуратурата.
Всичко това се преодолява много лесно, като подаващият сигнал дефинира, че има съмнения за укриване на публични задължения и толкова, без указване на конкретно число, защото при всички положения то няма да е вярно. А, ако е вярно … случаят е малко по-друг.
Предложение 1: Моля да отпадне числото 3000.00 и да се въведе подаване на сигнал без указване на сума, а НАП да си преценя да образува ли производство по проверка, или директно по ревизия, като това да си остане оперативна самостоятелност.
Предложение 2: С приемане на предложение 1 ще отпадне необходимостта от еквилибристики с текстове в закона, чиято цел е пряко или косвено да се защитят лицата, подаващи сигнали за укрити публични задължения към НАП, от наказателно преследване за набедяване.
Предложение 3: Не е редно да се дава възможност за подаване на повече от един сигнал срещу едно и също лице. Категорично трябва да отпадне тази възможност, като така ще отпадне и предвидената административнонаказателна отговорност. Така ще се спестят ресурси на НАП и няма да се натоварва излишно и съдебната система.
Предложение 4: Да се въведе регистър на подадените сигнали. Така ще може в рамките на година да се установи от ЦУ на НАП, ако срещу едно лице са подавани многократно сигнали, а не е откривано производство по проверка или ревизия, че има вероятен „чадър“ в органите по приходите или очевидно лицето е жертва на злонамереност.
Каквото и да е, ще може да се установи много бързо по реда на ЗНАП и ДОПК, като се възложи производството на друг орган по приходите, стига да се спази териториалната компетентност.
Моите коментари
Здравейте, разбирам, че трябва да се вмъкант в ЗКПО огромен брой нови текстове във връзка с изпълнение на ангажименти за транспониране на вътрешно право на ЕС, но избраният начин за номерация на членове е абсурден.
Все съм виждал членове с добавени букви от азбуката за пример: Чл.261а, но такова чудо като Чл.265я25 - степен, няма как да го изобразя тук, не съм и сънувал.
Такова оначение на членове никога не съм виждал и дано си остане само проект.
Предлагам: всички членове от Част 5а, да започват с номерация 261 и по ред на номерата, а в Част 6, всички членове да бъдат преномеровани, като се добави една стотица, т.е. чл.261 да стане 361 и така по ред на номерата.
Като гледам обема от тест на Част 5а, все ще ги докарате от Чл.261 до Чл.360, за да се запази последователността и Част шеста да започне с Чл.361.
Ако приемете предложението, ще има резерв за последващи допълнения (а такива ще има!), защото не ми се мисли, как се добавя нов член между Чл.265я25 и Чл.265я26.
Вината не е на МФ, защото Закона за нормативните актове е от 1973 г., а Указа към него от 1974 г., са отговорност на Народното събрание, което нехае за прегледността на нормативните актове.
Моите коментари
Категорично против §11.
Не може, който има контролни функции по събиране, да има и функции по определяне на вида на фактическото правно положение.
С други думи … това предложение в комбинация с предложението за даване на бонус при докладване за укрити доходи ((а не на публични задължения!, защото задължения могат да се укрият само ако е укрит (не е деклариран) доход, върху който вече да се начисляват и публични задължения)), дава абсолютна и безконтролна власт на органите по приходите да тормозят всяко едно дружество - работодател, докато го доведат до несъстоятелност.
Като се има предвид, че няма никаква лична отговорност за служителите с властнически функции, когато са издали незаконосъобразни актове и/или извършили незаконосъобразни действия/бездействия, НАП ще се превърне в най-корумпираната система в България за много кратко време.
НАПОМНЯМ – по реда на чл.121 от ДОПК органите по приходите имат право да налагат обезпечителни мерки, а дори при обжалването на ревизионен акт по реда на чл.153 – административен ред или по чл.157 – по съдебен ред по ДОПК, не се спира действието му, т.е. обезпечителните мерки остават в сила.
Правото да се определя дали е прикрит трудов договор с друг има САМО Главна инспекция по труда /ГИТ/ по реда на чл.405а от КТ.
Ако се приеме предложеното то ще навреди най-вече на трудещите се защото:
валиден граждански, с който се прикрива трудов;
като трудов!;
Ще може да ги освободи когато си поиска без и един лев обезщетения!
Отделно това отваря не врата, а портал за източване на фондовете на НОИ, защото лицата по граждански договор ще имат право на болничен отпуск и право на получаване на помощи при безработица!
Практически, ако се приеме предложението по §11, България ще наруши и един куп международни актове подписани под егидата на МОТ за защита правата на трудещите се.
Предложението е безумно и навежда на мисли, че приходната администрация (НАП) и МФ мислят само да „тупат“ чувала до скъсване, но не и да подобрят и/или създадат благоприятни условия за създаване на повече блага, за да има и повече приходи във фиска.
Единственото хубаво нещо е, че поне в МФ имат смелостта и доблестта да се обявят предложенията за обществено обсъждане, а не да ги вкарат в НС през някой депутат с преходни и заключителни разпоредби към изменение на закон.
Служители от МФ, хората от частния бизнес не са крадци и/или престъпници, а създаващи национален доход, от който и вие си взимате заплатите.
Поздрави
Калин Гавраков - юрист
Моите коментари
Прегледах мотивите към проекта за наредба. Не съм съгласен с две констатации:
- не се очаква предложеният проект на акт да доведе до допълнителни финансови разходи за физическите и юридическите лица, които предвиждат да реализират инвестиционни предложения, за които е необходимо с ПУП да бъде определена и хигиенно-защитна зона;
- прилагането на нормативния акт не изисква и допълнителни финансови и/или други средства, които да бъдат направени от компетентните контролни органи в рамките на изпълнение на функционалните им задължения и отговорности.
Набирането на екип за изчисление на санитарно-защитната зона няма как да е безплатно за възложителя. В зависимост от това колко ще усложните изчислението на размерът ѝ и колко лица ще следва да положат подпис, ще определи и цената.
Не ми се струва логично, някой да поема отговорност безплатно (чл.19, ал.3). Така изложеното твърдение в първо тире от мотивите, е категорично невярно!
Само изменението на данните в кадастъра, които се нанасят, т.е. добавянето на границите на санитарно-защитната зона ще струва доработка на електронния регистър на КАИС и то в милиони. Не казвам, че не трябва да не се нанасят тези граници, но казвам че ще струва милиони. А, те не са предвидени в бюджета на Агенция по вписванията, а и министърът на регионалното развитие и благоустройство е в пълно неведение.
Така изложеното твърдение във второ тире от мотивите, е категорично невярно!
Относно компетентните лица в чл.18, ал.2 се изброяват краен брой такива с висше образование в определени точно изписани с наименование специалности, които са компетентни да участват в изготвянето на хигиенно-защитната зона, а именно:
- експерти със специалностите, свързани със санитарно-хигиенните изисквания към строежите (лекари с придобита специалност в системата на здравеопазването по "Комунална хигиена", "Трудова медицина", "Обща хигиена", "Хранене и диететика", "Хигиена на детско-юношеската възраст", Токсикология, "Радиационна хигиена" и Радиобиология;
- инженери и архитекти с придобита специалност в системата на здравеопазването по „Санитарно инженерство“;
- инженери, физици и химици с придобита специалност в системата на здравеопазването по „Медицинска санитарна химия“, „Медицинска санитарна физика“, „Радиационна хигиена“, „Радиобиология“ и „Токсикология“);
и
- експерти със специалност в областта на екологията.
Мисля си, че тук се прокрадва откровен лобизъм, защото:
1. Не мога да си обясня, каква компетентност в строежите и извършване на дейности с вероятност за влияние върху човешкото здраве имат лекарите с придобита медицинска специалност „Хранене и диетика“ или „Хранене и диетика в детско-юношеска възраст“?
2. Практически ще натоварите до краен предел и малкото обучени физици, определящи радиационните дози за облъчване в рентгеновите лаборатории и лъчетерапии, макар според мен да са твърде малко инвестиционните предложения ползващи оборудване с радиолъчения.
3. Общо взето, освен няколкото тесни специалисти, които и без това са „кът“ в България, създавате работа за лица завършили екзотични специалности, и приходи за екзотични университети, за да бълват още повече лица завършили изброените екзотични специалности.
Моето предложение е кръга от лицата, компетентни да изготвят оценката да са задължително с придобито висше образование със степен „магистър“ в следните направления: медицина (най-вече общопрактикуващи медици, но и не само), химия, физика, биология, архитектура, строителство, геодезия, ландшафт, инженерни науки и екология.
Не е редно да изброявате точно наименование на специалности, защото това е неприкрит опит за налагане на лобистки интереси на университети.
Ще ви дам пример: чл.83, ал.2 и ал4 от Закона за опазване на околната среда във връзка с чл.16 от Наредбата за ЕО или чл.11, ал.4 от Наредбата за ОВОС.
Освен това, следва да се даде обхват (по компоненти и фактори на околната среда) на оценката за изчисление на размера на хигиенно-защитната зона. Според мен задължително трябва да има съобразно указания на РЗИ едно лице, което може да е медик, физик или химик, и още едно лице попадащо в посочения по-горе кръг от лица, т.е. да са две лица, защото ако за един ПУП се прави колектив от 10 човека, това ще стане изключително скъпо за възложителя.
За пример: В екологичните процедури, когато следва да се доказва разпространение на звукови вълни в околната среда не се ангажират акустични инженери или тон-режисьори, а лице с достатъчни познания по математика и физика, за да изчисли по емпирични формули с предварително определени коефициенти от множество изпитвания публикувани в научни списания или сборници, относно разпространението на звука.
Съответно при извършване на реални проверки за излъчване на шум в околната среда се ангажират специалисти от регионални лаборатории обучени да работят с шумомер, или подобни от частни акредитирани лаборатории.
Ето защо в наредбата трябва да се въведе текст със следното съдържание:
„За да се изчисли размера на хигиенно-защитната зона, чрез доказване на разпространението и разсейването на определените в обхвата за изчисление замърсявания в околната среда, може да се ползват официално заверени декларации от производители на съоръжение (инсталация или апаратура), математически модели или чрез изрично признати/утвърдени методи/методологии или софтуер от държавен орган на Р. България.“
Съгласно чл.13 няма посочени никакви насоки, нито обективни методологии за изчисляване на размера на хигиенно-защитните зони.
Това само ще доведе до драстични разлики в размерите на защитните зони и субективизъм, за идентични ПУП, мащаб/капацитет/интензитет на извършвана дейност.
В отменената Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (отм., бр. 38 от 17.05.2011 г., в сила от 17.05.2011 г.) имаше точно определени отстояния за защита.
Предложението ми е следното - в наредбата да се въведат минимални отстояния за защита и на база на тях да се доказва необходимост (защото и възложителят има интерес от по-голяма хигиенно-защитна зона) или изискване от РЗИ за по-голям размер от минимално заложеният в наредбата на основание фактори като мощност, капацитет, интензитет, климат, ландшафт, тип на строителство (ниско/високо), фоново замърсяване и прочие.
Да има възможност за доказване и на по-малка по размер хигиенно-защитна зона, предвид техническия напредък, но с условието да бъдат извършени замервания на реализираното инв. предложение от акредитирана лаборатория. Ако резултатите са в нормата, продължава да работи, но ако не са, моментално се издава заповед за спиране на дейността и се запечатва обекта, до изнасяне на оборудването, което емитира замърсявания в повече от декларираното за намаляване на защитната зона.
В чл.14, ал.6 във връзка с ал.4 е предвидено изискване за наличие на становище от директор на РИОСВ относно оценка на риска за околната среда.
По същество това може да стане само чрез стартиране на процедура по уведомяване от Възложителя на основание чл.8 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми /Наредба ЕО/ или в определени конкретни (частни) случаи чрез процедура по уведомяване по чл.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредба ОВОС/, когато ЕО се съвместява с ОВОС.
Описаното в чл.14, ал.4 от проекта за наредба изисква даване на предварително становище от директор на РИОСВ по евентуално незапочната/незавършена процедура по ЕО, в частност ОВОС. Т.е. за да се подаде заявление за изменение на ПУП на имот, трябва предварително да се получат две съгласия (абсолютни положителни предпоставки):
- от директор на РИОСВ в процедура по ЕО или ОВОС (частен случай);
- от директор на РЗИ в процедура по определяне на хигиенно-защитната зона.
Трябва да се има предвид, че:
- в процедурите по ЕО и ОВОС (специално в: преценяване необходимостта от ЕО или ОВОС; ЕО или ОВОС завършващи с доклад) са сериозно застъпени темите за здравословен риск на населението и отстояния от защитени обекти, с близък, но не еднакъв обхват и дефиниции;
- в процедурата по определяне на хигиенно-защитната зона се изисква информация, която задължително се подава в посочените по-горе по ЕО и ОВОС;
като налагащият се извод е, че е целесъобразно двете процедури да бъдат обединени в една обща, при изрично желание на възложителя.
По същество изискването в чл.18, ал.3, относно конфликт на интереси, не забранява колектива изготвящ документите в екологичните процедури да определи и размера на хигиенно-защитната зона според вредните влияния. Даже точно този колектив, може да направи това най-добре.
Възможно е първо да се извърши екологичната процедура, и след това да се пристъпи към процедурата за определяне на хигиенно-защитна зона, само ако екологичната процедура завърши със становище на Директора на РИОСВ във връзка с процедурите по уведомяване за ЕО по чл.8 от Наредбата за ЕО и чл.4 от Наредбата по ОВОС.
Във всички останали случаи (завършили с Решение да не се извършва ЕО/ОВОС или завършили с доклад по ЕО/ОВОС) е подходящо процедурите да бъдат обединени в една обща.
В крайна сметка директорът на РИОСВ и специализирана администрация в РИОСВ следят/контролират за защита на околната среда, а директорът на РЗИ и специализирана администрация в РЗИ следят/контролират за здравословния риск и безопасност при хората.
И в сега провежданите екологични процедури директорът на РИОСВ е длъжен да уведомява директора на РЗИ за становище, когато има в обхвата по съответното приложение за преценяване необходимостта или задание на ЕО/ОВОС, изискване за доказване на безопасност за човешкото здраве и защита на здравни обекти.
Според мен е редно точно в обединена процедура, когато и двете институции (РИОСВ и РЗИ), получават в еднакъв обем и качество документи, данни и факти от възложителя, всеки да си вземе по компетентност своето решение.
Още повече, че директорите на РЗИ и сега издават здравно заключение по чл.18, ал.2 от Наредба 36 от 2009 г. със същото значение, т.е. съгласуване на ПУП в екологична процедура.
Ето защо предлагам тази наредба да се съгласува задължително (а защо не и издадена съвместно) с Министъра на околната среда и водите, и с Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за да се избегнат излишни административни пречки и удължаване на срокове, за реализация на инвестиционни предложения, защото съгласно Приложение 6 към чл.16, ал.4 се дават изрични указания за необходими документи за одобряване на ПУП за обекти по чл. 11, ал. 1 и ал. 4.
Съвсем отделна причина е изискването в кадастъра да се нанасят хигиенно-защитната зона, което е изцяло в компетенциите на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тук се изисква промяна в още подзаконови нормативни актове и това изисква задължително съгласуване.
С две ръце съм за такава наредба.
Отмяната на Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (отм., бр. 38 от 17.05.2011 г., в сила от 17.05.2011 г.) се случи, не че е с отпаднала необходимост, защото тя третираше опазването на човешкото здраве, а не екологичното състояние на околната среда, а защото пречеше да се презастроят градовете.
Е, презастроихме ги, сега ще решаваме абсолютно нарочно и преднамерено създаден проблем.
В проекта за наредба не давате решение какво се прави със заварените случаи и това не е необяснимо. Кашата е отчайващо голяма, а и е обясним страха на държавата от дела за обезщетения.
Давам следното елементарно, но с мощно въздействие предложение, което няма да доведе до никакъв риск за държавата, а хората ще могат да сложат „в ред“ някои съседи.
И сега в чл.178, ал.4 от ЗУТ съществува забрана да се ползват строежи или части от тях не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.
Само че органите по ал.5 и ал.6 от същия член не си мърдат пръста да издадат заповедите, въпреки, че са сигнализирани от граждани, особено ако се отнася жалбата до ползването на самия имот за дейности в нарушение на ПУП-а.
Смея да твърдя, че огромен брой дейности се извършват в пълно нарушение на отредения ПУП на имотите.
Ето защо предлагам да се допълни чл.178, ал.4 и да придобие следния вид:
„(4) Забранено е ползването на поземлените имоти за дейности в нарушение на одобрен и влязъл в сила ПУП, както и на строежите или части от тях да се ползват не по предназначението им в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.“
Съответно ал.5 и ал.6 да се допълнят, както ал.4 с поземления имот.
Така ще се пресече из основи практиката да се изважда ПУП за едно, а да се извършва съвсем друга дейност.
Моите коментари
Здравейте,
не ми е ясно как ще спазите изискванията на:
1. Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)
2. Закона за защита на личните данни
Съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, екологията не е въздигната област от такъв обществен интерес, която изисква събиране на лични данни, каквито са три имена и ЕГН, както за пример са данъчни цели, наказателно преследване, обществена сигурност и т.н.
В чл.6 от регламента се дефинират случите, в които може да се изискват и обработват лични данни. По така предложеното изменение, не мога да категоризирам интереса на МОСВ/ИАОС в нито една хипотеза дори в чл.6, пар.1, буква "в", защото в Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ не е въведено подобно задължение към ИАОС - да събира лични данни на физически лица предали отпадък, които да бъдат въвеждани в НИСО.
Забранено (с условия) е да се обработват лични дани на лица под 16 г., а за лица под 14 г. пък забраната е абсолютна. Няма забрана в ЗУО лица под 16 или 14 год. възраст да предават отпадъци.
НИСО е онлайн система, а не регистър! МОСВ/ИАОС чрез изискваните за подаване в НИСО лични данни, практически ще стане администратор на лични данни по смисъла на регламента, а операторите - обработващ лични данни от името на администратора.
Къде и на какъв носител ще съхраняват операторите трите имена и ЕГН, докато ги въведат в НИСО? Това е отговорност на администратора!!!
Кой ще ограничи достъпа до събраните лични данни и ги защити, като всеки редови инспектор от РИОСВ и неуточнен брой служители в ИАОС ще могат да извършват справка и да извлекат личните данни, без да има законен интерес? (чл.63 и следващите от ЗЗЛД).
НИСО следва да бъде сертифицирана система за обрабортка на лични данни и да се спазят всички изисквания, включително и за изтриване на лични данни по заявено искане на субекта (конкретно физическо лице).
МОСВ и ИАОС сте поели по напълно погрешен път в реализирането и развитието на НИСО (трябваше да е само регистър, а не онлайн система) и ако досега някак си е избегнат скандал (за драстични нарушения на редица регланменти/директиви и закони), то за личните данни ще бъдете разсипани от сигнали до КЗЛД и дела в съда.
На НАП им се размина да платят санкцията от 5 милиона лева, защото те собствено трябваше да я съберат от себе си и падна по давност (пълен смях!), но МОСВ/ИАОС няма да могат да разчитат на подобен "късмет".
Призовавам изготвилите проекта да го съгласуват поне с КЗЛД, за да се убедят колко е абсурден.
Моите коментари
Предлагам към § 1 от Преходните и заключителни разпоредби да се добави текст, който уточнява, че § 3 влиза в сила от 01.01.2025 г.
Основание: Данъците и таксите трябва да бъдат планирани предварително, а тяхното действие не може да бъде придадено със задна дата (обратна сила!). Ако настоящият текст остане непроменен, съществува вероятност той да влезе в сила преди 01.01.2025 г., което ще доведе до изискване от страна на МОСВ за плащане на такса за продукти, пуснати на пазара през 2024 г., с краен срок за плащане до 31.03.2025 г. по сметка на държавата (ПУДООС).
Проблеми с колективните организации: В момента, нито една организация по оползотворяване вероятно няма добавен в лиценза си конкретния отпадък по Приложение № 1 от Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, който да покрива предложеното изменение, нито има съгласувана тарифа за таксуване на дружества, които искат да заплатят таксата чрез колективна организация. Това създава правна несигурност и липса на предвидимост за задължените лица.
Подозрение за бързо запълване на бюджета: Текстът изглежда като опит за спешно попълване на държавния бюджет, тъй като ПУДООС, което е част от МОСВ, разходва публични средства. Това създава впечатление за опит да се увеличат постъпленията чрез такси, които могат да бъдат обект на правни спорове.
Риск от съдебни дела: Ако МОСВ опита да изиска плащане на таксата за период преди официалното ѝ влизане в сила, има сериозен риск да загуби до едно всички заведени съдебни дела от лица, подлежащи на облагане. Тези лица могат да си позволят да оспорят пред съда задължението за плащане (въпреки предварително дадената на държавата сила, защото вземането е прогласено за публично), особено при явно нарушение на българското и европейското законодателство. Това са корпорации, които могат да си позволят воденето на международни арбитражни дела, а там присъдените обезщетения (и за имоджови вреди) са огромни.
Би било добре МОСВ изоснови да си промени подхода при изготвянето на проекти за нормативни актове, като предварително въвлече в работни групи засеганите страни (и през браншовите организации). От нормативни актове приемани в спешен порядък, позитивното право на Р. България стана не хаос (защото и в него има някакъв ред - пример Вселената), а истински Ад по Данте, но с безброй кръгове.
Относно предложеното създаване на нова буква „г“: „г) моторно превозно средство с липсващи и/или увредени основни компоненти, чиято липса и/или повреда възпрепятства употребата му по първоначално предназначение.“
В заключение: Всеки, който реши да оспори пред съда издадено задължително предписание в констативен протокол (КП) за предаване на МПС за скрап като "излязло от употреба моторно превозно средство" (ИУМПС) (по същество КП се явява инд. адм. акт), или наложена глоба/санкция с наказателно постановление, със 100% сигурност ще спечели делото.
Относно предложените изменения в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби: „б) В буква „б“ думите „на което не е заверен знакът за“ се заменят с „което не е преминало“ и се заличават думите „в случай, че то се намира върху държавна или общинска собственост“.
Пример: Наредба № I-45/2000 е издадена за изпълнение на чл. 140, ал. 2 и чл. 140 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) относно първоначална регистрация, прекратяване на регистрация и последваща регистрация, а Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. се отнася до провеждането на периодичните технически прегледи, която се базира на чл. 147 и чл. 148 от същия закон.
Относно предложените текстове в § 2, бих искал да илюстрирам конкретни проблеми, които могат да възникнат.
В предложената редакция на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби: „а) моторно превозно средство с прекратена регистрация за повече от два месеца от датата на прекратяване на регистрацията“;
Примерен сценарий: Представете си как инспектори от РИОСВ проверяват музейна колекция от ретроавтомобили или корпоративен офис и съставят протокол за предаване на МПС-та на стойност милиони евро за скрап. Тази ситуация би породила юридически конфликти, които ще се отразят с плащания в милиони за обезщетения, които МОСВ и сега няма като парични средства!
Определението дали един предмет (вещ) е отпадък или не, може да бъде взето еднолично от собственикът му, а от администрацията само в строго определени случаи описани в нормативен акт със силата на закон.
Към днешна дата няма законов текст определящ кога едно МПС става отпадък (ИУМПС), още по-малко пък да въвежда задължение за собственик на МПС да го бракува, т.е. декларира като отпадък и предаде за скрап.
В подкрепа на това са следните изводи:
- Съгласно чл. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), във връзка с чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), права и задължения за гражданите и организациите могат да се създават единствено със закон.
- Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на разпоредби на акт от по-висок ранг, както е указано в чл. 7, ал. 2 от ЗНА.
В нито една от съществуващите редакции на НИУМПС, както и в предложените изменения, не е обосновано задължението на гражданите или организациите да бракуват своите моторни превозни средства, което да води до квалифицирането им като "отпадък" по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Това задължение трябва да бъде ясно и конкретно установено със закон, а не чрез наредба, която не може да създава нови права или задължения.
Предложение: Да отпадне предложената редакция. То и сега съществуващата е незаконосъобразна!
Уважаеми дами и господа,
Предложения:
1. Настоящият проект на ПМС да бъде оттеглен на основание изложените съображения.
2. МОСВ да въведе практика, според която всички предложения за изменения на подзаконови актове или закони задължително да се съгласуват с Дирекция „Правна“, за да се осигури съответствие с правната рамка и да се подобри качеството на процеса по изготвяните проекти на нормативни актове.