Профил на Радостина Петкова

Мотиви:

Към настоящия момент задължителният характер на придобиването на ПКС като един от критериите за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (в чл. 73, (3) и 74, (2) на Наредба 15) е в разрез с чл. 224 на ЗПУО. 

ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (ЗПУО):

Във връзка с ранното детско развитие е изключително важно в яслите също да има назначени психолози, които да работят с всички деца и родители, тъй като към настоящия момент изискването за всяко семейство да се създаде план за адаптация е невъзможно. Ситуацията показва, че на места за 30 деца следва да се грижат 1 медицинска сестра и 1 помощник възпитател. Те нямат капацитета да подготвят родители и деца за този преход към новата среда и съответно още на този ранен етап потребностите на децата биват пренебрегвани. Дори е налице практиката в редица яслени групи децата да не се извеждат навън по време на престоя си в яслата, поради невъзможност на тези двама души да бъдат адекватни за всяко едно дете. Адаптацията е важен фактор в ранното детско развитие и неглижирането му към момента е меко казано ощетяващо за всички деца. Психологът е този, който може да подпомогне най-добре семейства, деца и специалисти, когато е назначен към конкретна ясла. Днес се случва един психолог (понякога и на половин щат) да е отговорен за адаптацията и благосъстоянието на децата и от яслени, и от градински групи – това е физически и емоционално невъзможно и следва да се преустанови като порочна практика у нас

Също така на МОН миналата 2024 година бяха предоставени над 20 казуса, засягащи проблеми на психолози в цялата страна, компилирани като общи, поради тяхната повторяемост в различни институции. Реакция също все още няма, а раздорите не свършват и дискриминацията на тези специалисти е от огромно значение за качеството на техния труд. Те са подложени на неимоверен натиск от родители и институции да помагат на всички деца и на тяхното обкръжение, като всеизвестно е, че това е почти невъзможно физически и психически от един човек, когато в дадена институция има над 200 деца. Често специалисти се назначават на половин щат, а се очаква те да извършват дейности като за цял. Съвместно с това се изисква план за работа под формата на график – невъзможно за тази длъжност и естеството на работа; доклади, които нямат нормативна логика, и още редица отговорности, които водят не само до прегряване, но и на много места до отказ от професията или налагане на постоянен страх от невъзможността за запазване на позицията, ако не се изпълняват заповеди на ръководството (най-често вербални и без аргументи).

Крайно време е да се намали нормата за психолозите от 30 поне на 25 часа седмично, щом заплащането е еднакво с другите педагогически специалисти, също така да се премахне психо-социалната рехабилитация като задължение на психолозите в образованието, тъй като това е т. нар. психиатрична рехабилитация и се извършва от друг вид експерти.

За да се избегне спекулата, то е  наложащо в ЗПУО ясно да се регламентират отговорностите на психолозите в образованието или да се създаде под законов нормативен акт, подобен на този за клиничните психолози, издадена от Министъра на здравеопазването (НАРЕДБА № 29 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2006Г. ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЛИЦАТА, ЗАВЪРШИЛИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ПСИХОЛОГИЯ").

Задължително е „Насоките за дейностите на психолозите и на педагогическите съветници за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците“ да станат част от настоящия закон или от Наредба за приобщаващо образование, като с текстовете им следва да се запознаят всички директори на образователни институции в страната.

Психолозите следва да бъдат назначени към всички градини и училища, а при необходимост да се назначава и педагогически съветник. Психологът следва да е тази брънка в образованието, която към момента липсва на много места и това именно е причината децата и учениците да не усещат подкрепа и разбиране на своята индивидуалност. Тъй като психологът следва да поддържа добрият психологически климат в институцията, то в този смисъл един психолог трябва да работи с всички деца, с техните родители/ настойници, с учители, с  медицински специалисти, с непедагогически персонал, с ръководство, с обкръжение на децата (близки, приятели, роднини), с външни институции и др. Това сякаш днес не бива възприемано и оценявано адекватно и към тези специалисти се отнасят с пренебрежение и неуважение, като в самите институции, така и в цялото общество. Наравно с това един психолог работи повече часове от останалите педагогически специалисти (психолог – 30 часа на седмица, ресурсен учител – 25 часа на седмица, логопед – 21 часа на седмица), а заплащането е еднакво за всички, въпреки натовареността. Логопедите работят само с деца, предоставяйки им обща и допълнителна подкрепа, като е възможно те да се групират според вида нарушение, а ресурсните учители работят само и единствено с деца на допълнителна подкрепа за личностно развитие. Това поставя психолозите в дискриминираща позиция. Това беше надлежно изложено и в коментар на публичното обсъждане скоро на Наредба 4 от редица психолози, които понасят все още ежедневно унижение, тъй като трудът на всички педагогически специалисти няма как да бъде унифициран по този безобразен начин. Прави впечатление и новият анекс към КТД от 31.03.2025г., който отново дискриминира труда на педагогическите специалисти с квалификации понякога по-високи от тези на учителите. Никой не омаловажава труда на педагозите, но е явна нередност за старши и главен учител заплащането да бъде по-високо (2198 и 2283лв., отколкото на специалист (психолог, логопед) първа или втора степен на кариерно развитие (2165 и 2200лв.). Логиката липсва, както и аргументите за тази несериозна грешка, която синдикати и управленци явно допускат вече няколко пъти (съзнателно), въпреки обсъждания и писмено запознаване с проблемите на гилдията на психолозите, още от 2016г. и в частност и миналата 2024г. по време на Министър Цоков, когато бяха провеждани срещи с него, а по-късно и с негов съветник във връзка с множеството възникнали казуси в различни образователни институции в страната. На проблемите на специалистите не беше отговорено и все още е така вече почти 10 години. Предстои настоящият министър да се запознае по-обстойно с необходимостта от промени, за да се случат те навреме. Остават нерешени въпроси като тези - защо педагози, психолози и логопеди трябва да предоставят на деца и обща, и допълнителна подкрепа, но само учителите получават възнаграждение за работа с деца със СОП; защо координатор на екип за дете със СОП не получава възнаграждение във връзка с повишената натовареност, а това е мярка единствено при работа по проекти (напр. в програма „Без агресия за сигурна образователна среда“); защо за провеждане на оценка на потребностите екипът на съответното дете не получава възнаграждение, а екипите на РЦПППО, които одобряват направените вече оценки получават не малка сума; защо, след като е незаконосъобразно психолози и логопеди да заместват отсъстващ учител, тази практика продължава и то на места без заповед за заместване и без допълнително възнаграждение, когато отработените часове са повече.

Във връзка с обсъждането на предметът „Добродетели и религия“, то е недопустимо в светско образование, каквото е нашето по смисъла на чл.11 от ЗПУО. Абсолютно е нелогично по време, когато в училищата следва да се работи над STEM и AI дейности, да се налага подобен предмет като задължителен. Децата се запознават със съществуването на различните религии периодично в часовете, посочени в чл. 76. („(4) В процеса на училищното образование религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети“).

Дори и в настоящия закон думата „религия“ и „религиозен“ са упоменати 20 пъти, а „дух“ и „духовен“ – 38, което означава, че религията и духовното не са пренебрегнати, но няма реална нужда от повишаване на влиянието й сред децата на 21в. Дори и сега предметът е избираем и напълно възможно при желание да бъде изучаван навсякъде. Ако има образователни институции, в които не е възможен подобен избор, то следва евентуално да се помисли в тази посока. Аргументите, че „ще се работи и за придобиване на различни групи компетентности – комуникативни, личностни, социални и граждански, умения за учене“ са неадекватни. Според специалисти и родители е добре да се учат добродетели и етика, но не и религия. Етиката следва да бъде приоритетно изучавана, за да се развият именно посочените компетентности, а добродетелите се усвояват най-вече у дома, а училището следва да е допълващо и дооформящо за личността. Следователно при промяна в цялостното преподаване и оформянето му като интеракцията между деца и учители, то компетентностите, за които се говори по-горе, биха били съвсем естествено усвоени от всички ученици. Етиката и логиката са част от аксиологията (теорията на ценностите), затова е важно да се изучават именно тези предмети, наравно с философия и психология, което е било практика и преди години у нас. Чрез тях се повишава когнитивно развитие, стимулира се способността на децата да мислят, да решават въображаеми и реални проблеми, да участват във вземането на решения съвместно с групата или индивидуално и др.

По отношение на санкциите за деца, то следва да се преосмисли цялостната концепция на българското училище. Днес децата пренебрежително казват „даскало“, не желаят да го посещават, не им е интересно и изключването им от час не се явява санкция или наказание, а - награда, тъй като те и без това са там с нежелание. Днес по-скоро следва да се обмисли как училището да стане желано място за децата – място, което се посещава с ясното желание, че е гордост да си именно в това училище; че ще бъде чут и твоят глас; ще бъде взето решение и с твое участие и разбира се – ще се научат много нови и интересни неща за света с включени ежедневни поощряващи събития.

Ако все пак се налага да се разговаря с дадено дете във връзка с неприемливо поведение или по друг непредвиден повод, свързан с неговото развитие, то присъствието на психолог е задължително. Той е специалистът, с чиито препоръки всички в обкръжението на детето трябва да се съобразяват. Той е специално обучен да води консултации и да вземе решение с кого и по какъв начин следва да се разговаря и как да се реагира във връзка с конкретната ситуация.

Относно атестирането в образованието, то следва да се отмени задължителното ПКС при педагогическите специалисти като критерии за повишаване на степените 1-ва и 2-ра, тъй като психолози и логопеди имат специфични направления на развитие и надграждане в своята практика, които не са обвързани с университетски програми и следва да не бъдат ограничавани и дискриминирани по този начин от закона. По-скоро ПКС следва да е опционално и всеки специалист да реши, дали има подходящи специализации и теми, които го вълнуват във връзка с децата, с които работи, и на които иска да помогне с надграждане на знания и умения. Към настоящия момент има много психолози, които са и психотерапевти, преминали през години допълнителни обучения и за тях ПКС е абсолютно ненужно и неадекватно. Техните знания са специфични, надграждани с години и насоката им на работа следва да се уважи наравно или дори по-високо от придобиването на ПКС.

Не е нормално да се оставя на усмотрението на работодателя да преценя, дали да признае на педагогическия специалист степента на кариерно развитие, както е упоменато към момента в чл. 227 на ЗПУО („Присъждането им се извършва от работодателя. Степените не се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение.“). Специалистът има определен стаж, който е проверим наравно с придобитите квалификации и не е редно при всеки работодател той да се поставя в позиция – не да заслужи по-високо възнаграждение, а да моли за такова чрез писмено заявление. При педагозите подобна практика не съществува и е обидно дискриминиране от подобен вид.

Относно познавателните книжки и учебниците е възможно да се помисли за вариант за връщането им на институцията след приключване на учебната година и замяна с нови единствено след тяхното амортизиране. Реално е възможно по този начин да се спестят средства от бюджета, а и децата системно да се учат на отговорност, тъй като следва да пазят тези помагала и учебници и за следващите ученици. Подобни практики е имало преди години и може да се вземе предвид.

Относно едносменният режим е добре да се помисли за ежедневни следобедни групови двигателни дейности и спорт във всички училища. Днес децата страдат най-вече от липсата на отговорности и от недостатъчно двигателна активност, което виждаме като явно проявление в днешните „локали“.

Добре е да се помисли за явната вече необходимост всички училища да станат иновативни, т.е. да се осъвременят, тъй като начинът на преподаване днес и разпределението на ролите в класната стая не са се променили у нас от 100 години насам. Днешните деца следва да са въвлечени в материала, да правят съвместни проекти, да представят своите идеи и да учат с настървление, а не да се чувстват като потребители, от които се изисква само и единствено присъствие в час. Поради остарелите привички в образованието днес децата не носят униформите и символите на училищата си с гордост, а пренебрежително подхождат дори към името на институцията и често дори не знаят какво то символизира. Рядко се интересуват от съдържанието на даден урок, тъй като осъзнават, че то няма да им е нужно, след като напуснат пределите на класната стая. А дори и да им потрябва, информацията е в ръката им – в устройствата, с които вече всеки разполага.

Кариерното развитие следва да се прилага следвайки силните и слаби страни на всяко дете още от начален етап на образованието, като се дава информираност относно това коя професия в какво точно се изразява и какво да очаква едно дете, насочвайки се към нея. Вече са все по-непривлекателни професии като шлосер, багерист и т.н. Децата не се интересуват от това, че майстор зидар в строителството взема по-високо възнаграждение от учителите. За тях е важен престижът на заеманата длъжност и най-вече - външният вид – плачевно.

Относно децата, които не владеят български език, към настоящия момент има множество не само завършили първи клас такива деца, но и завършили начален етап на образованието си (т.е. 4-ти клас). Това е така, тъй като децата нямат право да повтарят клас и оценките са качествени и съответно - неефективни. Това води до липса на мотивация за учене. На много места в страната децата съществуват в списъците на училищата и детските градини само фиктивно, за да се осъществява финансиране за образователната институция. Това е всеизвестен факт, на който явно не се обсъжда дори и към настоящия момент. Тъй като децата не могат да повтарят класове в начален етап, редица от тях решават да не посещават изобщо училище, тъй като и без друго получават виртуални оценки. От това следва липсата на елементарно ниво на разбиране на български език, а камо ли осмисляне на нужната от четене, писане, смятане.

Поради това изказвам несъгласие с мотивите за повтаряне само за една година на тези деца, които не са усвоили езика на необходимото ниво. Повторението следва да се налага до усвояване на книжовния български език в рамките на образователните ни стандарти, без значение колко ресурси и години ще отнемат. В противен случай се връщаме в изходна позиция и отново на прага на втори клас, а дори и на пети клас (както е в момента) може да имаме множество неграмотни деца с липса на мотивация.

Така нареченият Механизъм по обхват в настоящия си вариант е неработещ. Учители са принуждавани да обикалят с личните си автомобили гетата, населявани от роми, за да молят родителите децата им да посещават училище или детска градина, за да могат съответните педагози да имат изобщо работа, тъй като в много райони на страната децата вече са само или преобладаващо от ромски произход. Буквално учителите извозват тези деца, които са видели на улицата или родителите позволят за съответния ден (не за редовно посещение) да заминат с тях в образователната институция.

От това следва, че все още липсва каквато и да било мотивация на родителите от малцинствени общности децата им да бъдат ограмотени, социализирани, цялостно образовани и включени в работния ресурс на страната.

Важно е да се отбележи, че мотивация за възрастните да започнат да посещават вечерни училища или да изпращат регулярно децата си на училище следва да се осъзнае като потребност. Елементарна мотивация за тях би била да се научат да пишат, ако в нито една институция администрацията няма право да попълва документи на хора, които са видимо неграмотни. По този начин много от ромите няма да могат да получават необходимите им лични документи, или документи за управление на МПС, социални помощи и др.