Министерски съвет Портал за обществени консултации

Профил на Яни Янев

Обществени консултации с участието на Яни Янев

Неактивна

Моите коментари


19.02.2024 14:30 Становище на Сдружението на производителите на масла и маслопродукти в България

Подкрепяме изразените становища на Астра Финанс  да отпадне текстът в чл. 433, ал. 2 – „Вертикалните елементи се изпълняват с огнеустойчивост R60, а хоризонталните елементи - с огнеустойчивост R30.

По отношение на изискванията на чл. 433, ал. 3 нашето предложение е нормирането по табл. 43  да остане само за тръбопроводи за ЛЗТ в пълния й текст, а разстоянията от тръбопроводи за ГТ с пламна температура над 200°С до сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 и обслужващите ги сгради и съоръжения -железопътни линии и автомобилни пътища, да не се нормират.

19.02.2024 14:29 Становище на Сдружението на производителите на масла и маслопродукти в България

Във връзка с така предложената група предлагаме изменения и допълнения и в следните текстове:

Да се създаде нов член 519А

Чл. 519.А Минималните разстояния от надземни резервоари за растителни масла /олио и други/ с пламна температура над 200° С  са, както следва:

1. до помпени станции за ЛЗТ - 8 m;

2. до помпени станции за ГТ - 5 m;

3. до оста на хидрантите на наливно-изливните устройства за ГТ - 5 m;

4. до оста на железопътни линии за редовно движение - 20 m;

5. до оста на вътрешнообектови и маневрени железопътни линии - 10 m;

6. до края на платното на пътища от републиканската пътна мрежа - 20 m;

7. до вътрешнообектови пътища - 8 m;

8. до съседни резервоари за ГТ - 10 m;

9. до съседни сгради разстоянията се определят по таблица 39, като резервоарите, помпените станции и наливнно изливните устройства   за олио се приравняват към производства от категория по пожарна опасност Ф5В.

Към Чл.566 се създава нова алинея 6 със следния  текст. 

Чл. 566. (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянията между наливно-изливните устройства за течности с пламна температура до 28 °С включително и за ГГ, разположени на морски и езерни пристани, са най-малко 200 m, а между устройствата за течности с пламна температура над 28 °С - най-малко 150 m.

(2) За речните пристани разстоянията по ал. 1 са най-малко съответно 300 и 200 m.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянието между дългите страни (бордовете) на съседните танкери за ЛЗТ и ГГ е най-малко 60 m, а между късите им страни (нос, кърма) - най-малко 30 m.

(4) Разстоянията от борда на танкер до носа или кърмата на друг танкер са най-малко 45 m.

(5) При танкери за ГТ разстоянията по ал. 3 и 4 са съответно най-малко 40, 20 и 30 m.

/6/ При танкери за ГТ с пламна температура по-висока от 200°С разстоянията по ал. 3 и 4 са съответно:  до 10% от дължината на по-големия кораб, каквито са разпорежданията на ИА „Морска администрация“  и международните правила за заставане и швартоване на кораби в пристанищата.

Старата ал. 6 да стане ал.7

(6)/7/ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм., бр. 89 от 2014 г.) Минималните разстояния по ал. 3, 4 и 5 се спазват задължително и при разполагането на танкери за ЛЗТ, ГГ и ГТ до кораби на пристани с друго предназначение.

Към Чл.570 се създава нова алинея 2 със следния  текс:. 

Чл. 570. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)/1/ Разстоянието от наливно-изливни пристани за ЛЗТ и ГТ до различни обекти се определя при спазване изискванията на раздели "Складове за ЛЗТ и ГТ от I категория" и "Складове за ЛЗТ и ГТ от II категория". Разстоянията от пристани за ГГ се определят като за течности с пламна температура до 28 °С включително.

Ал./2/нова Разстоянията от наливно изливни пристани за растителни масла с пламна температура по-висока от 200°С до съседни сгради и съоръжения се определят по табл. 39.

§ 245. Създава се чл. 574а: „Чл. 574а. (1) За снабдяване на морски и речни плавателни средства с гориво и смазочни материали (корабно бункероване) на наливно-изливни пристани и пристанища за обществен транспорт се предвиждат автоматизирани наливно-изливни ръкави за предотвратяване изтичането на горивото и смазочните материали при аварийно разкъсване на връзката с кораба. 85

 (2) В случаите по ал. 1, минималните разстояния от местата за престой на автоцистерните с гориво и смазочни материали (когато е предвидено корабното бункероване да се извършва с автоцистерни) до съседните строежи се определят съгласно табл. 66, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 11.“

/3/Допуска се на пристанища за обществен траспорт да се претоварва растително масло за хранителни цели с пламна температура по-висока от  200С в авто и жп цистерни ако претоварването се извършва с автоматизирани наливно-изливни ръкави за предотвратяване изтичането на маслото при аварийно разкъсване на връзката с кораба. Претоварването да е съпроводено от допълнителни мерки за пожарна безопасност,  отразени в технологичните карти по чл.34 от Наредба №9 от 14 октомври 2013г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанища.

19.02.2024 14:26 Становище на Сдружението на производителите на масла и маслопродукти в България

Подкрепяме изразеното становище на Изпълнителният директор на „Пристанище Варна“ ЕАД за изменение на чл. 516 както следва:

Чл. 516. Минималното разстояние между стените на резервоарите от две съседни групи е, както следва:

1. между надземни резервоари - 30 m;

2. между надземни и полуподземни резервоари - 25 m;

3. между надземни и подземни резервоари - 20 m;

4. между полуподземни резервоари - 15 m;

5. между полуподземни и подземни резервоари - 10 m;

6. между подземни резервоари - 10 m.

Предвид горните обяснения предлагаме да се преразгледат минималните разстояния в таблица 46 към чл. 517 (1) като се добави нова група – над 200 °С:

Чл. 517. (1) Минималните разстояния между стените на съседни надземни резервоари в една група се определя в зависимост от диаметъра и конструкцията на резервоарите, както и от вида на съхраняваната в тях течност по табл. 46.

 

Таблица 46

 

№ по ред

Видове резервоари

Пламна температура на съхраняваната течност,°С

Минимално разстояние

1.

С неподвижен покрив или с понтон

до 55

0,75 Д*

от 55 до 120

0,65 Д

От 120 до 200

Над 200

0,5 Д

0,2Д

 

 

 

 

3.

С плаващ покрив

до 55

0,5 Д

от 55 до 120

0,4 Д

От 120 до 200

0,2 Д

 

 

Над 200

0,1 Д

Където Д е диаметъра на резервоара.

19.02.2024 14:22 Становище на Сдружението на производителите на масла и маслопродукти в България

България е голям производител и износител на растителни масла, в това число слънчогледово рафинирано и нерафинирано, рапично олио и соево олио. Товарооборота през българските пристанища в последните години е нараснал близо 20 пъти. Прилагаме статистика за износа и вноса на растителни масла през българските пристанища: 

2018

2019

2020

2021

2022

2023

     210 000 т.

 

    250 000 т.

 

     300 000 т.

 

     350 000 т.

 

        920 000т.

 

    600 000 т.

 

Строежа на нови терминали за наливни товари и складови стопанства за растителни масла е твърде скъпа инвестиция. Спазването на необходимите отстояния на съществуващите пристанища за обществен транспорт по сегашната Наредба № I₃-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар са трудно изпълними и не са съобразени по това време с нуждата за обработка на растителни масла, затова нашето предложение е да се създаде нов температурен клас към горимите течности от 120⁰ до 200⁰. Растителните масла имат пламна температура над 200⁰ и следователно предлагаме да бъдат извадени от класа на ГТ както  и разрешаване за обработката им на пристанища за обществен транспорт при спазване на необходимите противопожарни мерки. Като пример можем да посочим че в Европейската практика, Растителните масла (CAS Number 8001-21-6 / EC / List 232-273-9) не се класифицират, като опасни вещества съгласно Регламент (ЕО) №1272/2008 (CLP) и не подлежат на регистрация съгласно Регламент (ЕО) №1907/2006 (REACH) и за това критериите при товаро-разтоварни операции не трябва да се отнасят към категорията на горивните течности. 

Неактивна

Моите коментари


19.06.2024 11:14 Становище на национално представителните организации в хранително-вкусовата промишленост
Също така, изразяваме мнението, че промените
не отразяват тенденцията през последните години, която показва, че между 10% и 14% от пазара на пестициди в ЕС е засегнат от незаконна търговия с фалшиви пестициди, 
която по данни на Европол се оценява на милиарди евро в световен мащаб
и представлява значителен риск за здравето, околната среда и икономиката.
Според проучване на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO- The economic cost of IPR infringement in the pesticides sector), 
индустрията губи приблизително 1,3 милиарда евро приходи годишно поради наличието на фалшиви пестициди на пазара в ЕС,
което съответства на 13,8 % от продажбите на сектора.

Подчертаваме, че отпадането на самоконтрола в началото на агрохранителната верига, и последващия контрол, ще доведе до неизпълнение от страна на Р България, като държава-членка на ЕС на разпоредбите на Регламент (ЕО) №178/2002[1], Регламент (EС) 2017/625[2], и на приетите въз основа на тях, директно приложими актове на Европейския съюз на национално ниво, според които следва ежегодно да се изготвя и изпълнява единна Национална програма за контрол на остатъци от пестициди в и върху храни от растителен и животински произход и да изпълнява програмата на ЕК, относно координирана многогодишна контролна програма на Общността.

Отпадането на разпоредбата, ще доведе до дисбаланс в целостта на агрохранителната верига и съответно неизпълнение на заложените цели съгласно Закона за управление на агрохранителната верига.

EFSA продължава интензивно да анализира вредното влияние на остатъците от замърсители в храни и фуражи в т. ч. и на остатъчното съдържание на пестициди. В резултат на тези изследвания се установява, че именно тези остатъчни количества пестициди са първоизточник за образуването на вредни за човешкото здраве вещества с доказан канцерогенен ефект в процеса на преработка на някои растителни суровини. Пример за това  са  глицидиловите естери (GE) и 3-МСPD установени в някои храни които са приготвени с растителни масла или в растителни масла. Това наложи въвеждането на Регламент (ЕО) № 1881/2006, последващите го изменения и действащия към момента Регламент (ЕС) 2022/741[3] .

В заключение, нашето предложение е да се включи текст, който да задължава земеделските стопани предлагащи растителна продукция за преработка или директна реализация, след направена оценка на риска и не по-малко един път годишно да изследват произведеното от тях, като пробите се взимат от външни лица и лабораторните изследвания да се извършват в акредитирана лаборатория.

Като настояваме становището ни да бъде взето предвид, оставаме на разположение за по-нататъшно обсъждане.

С уважение,

Асоциация на месопреработвателите в България

Асоциация на млекопреработвателите в България

Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България

Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ

Национална асоциация на млекопреработвателите

Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите

Национална лозаро-винарска камара

Сдружение на производителите на масла и маслопродукти

Сдружение „Храни и напитки България“

Съюз на пивоварите в България

Съюз на българските мелничари

Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци

Съюз на производителите на захар и захарни продукти

Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България

Съюз на птицевъдите в България

Съюз на производителите на комбинирани фуражи

19.06.2024 11:10 Становище на национално представителните организации в хранително-вкусовата промишленост

Във връзка с публикувания на 07.06.2024г. за обществени консултации Проект на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита (ПРЗ), изразяваме следното становище:

            Ние долуподписаните национално представителните организации в хранително-вкусовата промишленост, категорично НЕ ПОДКРЕПЯМЕ отпадането на чл. 11, ал. 8 Наредба № 12 от 2023 г. и отмяната на чл. 17, т. 8 от Наредба № 8 от 2021г. 
Считаме, че пълното отпадане на изискването за самоконтрол на земеделските стопани, ще доведе до:
1.     Възможност на пазара на пресни плодове и зеленчуци да се реализират продукти със завишени остатъчни количества пестициди, ПРЗ, което ще е заплаха за здравето на потребителите и най-вече на децата и подрастващите;
2.     Заплаха за здравето и на животни хранени с фуражи съдържащи компоненти с остатъчни количества пестициди и ПРЗ;
3.     Вторично замърсяване на почвата и водите, което в дългосрочен план застрашава здравето на потребителите;
Съгласно ДОКЛАДА на МЗХ за така предложените промени, посочените ЦЕЛИ – за „…..създаване на конкурента среда за българските земеделски производители и преработватели на храни и фуражи от растителен произход, чрез премахване на ненужна административна и финансова тежест и при спазване на действащото право на Европейския съюз.“  категорично няма да бъдат постигнати, защото финансовата тежест за тези изследвания ще се прехвърли, изцяло върху следващите звена в агрохранителната верига – търговци и преработвателните предприятия, производителите на фуражи, което гарантирано няма да доведе до намаляване на стойността на крайния продукт.

Моля изчакайте