Моите коментари
Подкрепяме изразените становища на Астра Финанс да отпадне текстът в чл. 433, ал. 2 – „Вертикалните елементи се изпълняват с огнеустойчивост R60, а хоризонталните елементи - с огнеустойчивост R30.
По отношение на изискванията на чл. 433, ал. 3 нашето предложение е нормирането по табл. 43 да остане само за тръбопроводи за ЛЗТ в пълния й текст, а разстоянията от тръбопроводи за ГТ с пламна температура над 200°С до сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 и обслужващите ги сгради и съоръжения -железопътни линии и автомобилни пътища, да не се нормират.
Във връзка с така предложената група предлагаме изменения и допълнения и в следните текстове:
Да се създаде нов член 519А
Чл. 519.А Минималните разстояния от надземни резервоари за растителни масла /олио и други/ с пламна температура над 200° С са, както следва:
1. до помпени станции за ЛЗТ - 8 m;
2. до помпени станции за ГТ - 5 m;
3. до оста на хидрантите на наливно-изливните устройства за ГТ - 5 m;
4. до оста на железопътни линии за редовно движение - 20 m;
5. до оста на вътрешнообектови и маневрени железопътни линии - 10 m;
6. до края на платното на пътища от републиканската пътна мрежа - 20 m;
7. до вътрешнообектови пътища - 8 m;
8. до съседни резервоари за ГТ - 10 m;
9. до съседни сгради разстоянията се определят по таблица 39, като резервоарите, помпените станции и наливнно изливните устройства за олио се приравняват към производства от категория по пожарна опасност Ф5В.
Към Чл.566 се създава нова алинея 6 със следния текст.
Чл. 566. (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянията между наливно-изливните устройства за течности с пламна температура до 28 °С включително и за ГГ, разположени на морски и езерни пристани, са най-малко 200 m, а между устройствата за течности с пламна температура над 28 °С - най-малко 150 m.
(2) За речните пристани разстоянията по ал. 1 са най-малко съответно 300 и 200 m.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Разстоянието между дългите страни (бордовете) на съседните танкери за ЛЗТ и ГГ е най-малко 60 m, а между късите им страни (нос, кърма) - най-малко 30 m.
(4) Разстоянията от борда на танкер до носа или кърмата на друг танкер са най-малко 45 m.
(5) При танкери за ГТ разстоянията по ал. 3 и 4 са съответно най-малко 40, 20 и 30 m.
/6/ При танкери за ГТ с пламна температура по-висока от 200°С разстоянията по ал. 3 и 4 са съответно: до 10% от дължината на по-големия кораб, каквито са разпорежданията на ИА „Морска администрация“ и международните правила за заставане и швартоване на кораби в пристанищата.
Старата ал. 6 да стане ал.7
(6)/7/ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., изм., бр. 89 от 2014 г.) Минималните разстояния по ал. 3, 4 и 5 се спазват задължително и при разполагането на танкери за ЛЗТ, ГГ и ГТ до кораби на пристани с друго предназначение.
Към Чл.570 се създава нова алинея 2 със следния текс:.
Чл. 570. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.)/1/ Разстоянието от наливно-изливни пристани за ЛЗТ и ГТ до различни обекти се определя при спазване изискванията на раздели "Складове за ЛЗТ и ГТ от I категория" и "Складове за ЛЗТ и ГТ от II категория". Разстоянията от пристани за ГГ се определят като за течности с пламна температура до 28 °С включително.
Ал./2/нова Разстоянията от наливно изливни пристани за растителни масла с пламна температура по-висока от 200°С до съседни сгради и съоръжения се определят по табл. 39.
§ 245. Създава се чл. 574а: „Чл. 574а. (1) За снабдяване на морски и речни плавателни средства с гориво и смазочни материали (корабно бункероване) на наливно-изливни пристани и пристанища за обществен транспорт се предвиждат автоматизирани наливно-изливни ръкави за предотвратяване изтичането на горивото и смазочните материали при аварийно разкъсване на връзката с кораба. 85
(2) В случаите по ал. 1, минималните разстояния от местата за престой на автоцистерните с гориво и смазочни материали (когато е предвидено корабното бункероване да се извършва с автоцистерни) до съседните строежи се определят съгласно табл. 66, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 11.“
/3/Допуска се на пристанища за обществен траспорт да се претоварва растително масло за хранителни цели с пламна температура по-висока от 2000 С в авто и жп цистерни ако претоварването се извършва с автоматизирани наливно-изливни ръкави за предотвратяване изтичането на маслото при аварийно разкъсване на връзката с кораба. Претоварването да е съпроводено от допълнителни мерки за пожарна безопасност, отразени в технологичните карти по чл.34 от Наредба №9 от 14 октомври 2013г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанища.
Подкрепяме изразеното становище на Изпълнителният директор на „Пристанище Варна“ ЕАД за изменение на чл. 516 както следва:
Чл. 516. Минималното разстояние между стените на резервоарите от две съседни групи е, както следва:
1. между надземни резервоари - 30 m;
2. между надземни и полуподземни резервоари - 25 m;
3. между надземни и подземни резервоари - 20 m;
4. между полуподземни резервоари - 15 m;
5. между полуподземни и подземни резервоари - 10 m;
6. между подземни резервоари - 10 m.
Предвид горните обяснения предлагаме да се преразгледат минималните разстояния в таблица 46 към чл. 517 (1) като се добави нова група – над 200 °С:
Чл. 517. (1) Минималните разстояния между стените на съседни надземни резервоари в една група се определя в зависимост от диаметъра и конструкцията на резервоарите, както и от вида на съхраняваната в тях течност по табл. 46.
Таблица 46
№ по ред | Видове резервоари | Пламна температура на съхраняваната течност,°С | Минимално разстояние |
1. | С неподвижен покрив или с понтон | до 55 | 0,75 Д* |
от 55 до 120 | 0,65 Д | ||
От 120 до 200 Над 200 | 0,5 Д 0,2Д | ||
|
|
|
|
3. | С плаващ покрив | до 55 | 0,5 Д |
от 55 до 120 | 0,4 Д | ||
От 120 до 200 | 0,2 Д | ||
|
| Над 200 | 0,1 Д |
Където Д е диаметъра на резервоара.
България е голям производител и износител на растителни масла, в това число слънчогледово рафинирано и нерафинирано, рапично олио и соево олио. Товарооборота през българските пристанища в последните години е нараснал близо 20 пъти. Прилагаме статистика за износа и вноса на растителни масла през българските пристанища:
2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 |
210 000 т.
| 250 000 т.
| 300 000 т.
| 350 000 т.
| 920 000т.
| 600 000 т.
|
Строежа на нови терминали за наливни товари и складови стопанства за растителни масла е твърде скъпа инвестиция. Спазването на необходимите отстояния на съществуващите пристанища за обществен транспорт по сегашната Наредба № I₃-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар са трудно изпълними и не са съобразени по това време с нуждата за обработка на растителни масла, затова нашето предложение е да се създаде нов температурен клас към горимите течности от 120⁰ до 200⁰. Растителните масла имат пламна температура над 200⁰ и следователно предлагаме да бъдат извадени от класа на ГТ както и разрешаване за обработката им на пристанища за обществен транспорт при спазване на необходимите противопожарни мерки. Като пример можем да посочим че в Европейската практика, Растителните масла (CAS Number 8001-21-6 / EC / List 232-273-9) не се класифицират, като опасни вещества съгласно Регламент (ЕО) №1272/2008 (CLP) и не подлежат на регистрация съгласно Регламент (ЕО) №1907/2006 (REACH) и за това критериите при товаро-разтоварни операции не трябва да се отнасят към категорията на горивните течности.
Моите коментари
Също така, изразяваме мнението, че промените
не отразяват тенденцията през последните години, която показва, че между 10% и 14% от пазара на пестициди в ЕС е засегнат от незаконна търговия с фалшиви пестициди,
която по данни на Европол се оценява на милиарди евро в световен мащаб
и представлява значителен риск за здравето, околната среда и икономиката.
Според проучване на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO- The economic cost of IPR infringement in the pesticides sector),
индустрията губи приблизително 1,3 милиарда евро приходи годишно поради наличието на фалшиви пестициди на пазара в ЕС,
което съответства на 13,8 % от продажбите на сектора.
Подчертаваме, че отпадането на самоконтрола в началото на агрохранителната верига, и последващия контрол, ще доведе до неизпълнение от страна на Р България, като държава-членка на ЕС на разпоредбите на Регламент (ЕО) №178/2002[1], Регламент (EС) 2017/625[2], и на приетите въз основа на тях, директно приложими актове на Европейския съюз на национално ниво, според които следва ежегодно да се изготвя и изпълнява единна Национална програма за контрол на остатъци от пестициди в и върху храни от растителен и животински произход и да изпълнява програмата на ЕК, относно координирана многогодишна контролна програма на Общността.
Отпадането на разпоредбата, ще доведе до дисбаланс в целостта на агрохранителната верига и съответно неизпълнение на заложените цели съгласно Закона за управление на агрохранителната верига.
EFSA продължава интензивно да анализира вредното влияние на остатъците от замърсители в храни и фуражи в т. ч. и на остатъчното съдържание на пестициди. В резултат на тези изследвания се установява, че именно тези остатъчни количества пестициди са първоизточник за образуването на вредни за човешкото здраве вещества с доказан канцерогенен ефект в процеса на преработка на някои растителни суровини. Пример за това са глицидиловите естери (GE) и 3-МСPD установени в някои храни които са приготвени с растителни масла или в растителни масла. Това наложи въвеждането на Регламент (ЕО) № 1881/2006, последващите го изменения и действащия към момента Регламент (ЕС) 2022/741[3] .
В заключение, нашето предложение е да се включи текст, който да задължава земеделските стопани предлагащи растителна продукция за преработка или директна реализация, след направена оценка на риска и не по-малко един път годишно да изследват произведеното от тях, като пробите се взимат от външни лица и лабораторните изследвания да се извършват в акредитирана лаборатория.
Като настояваме становището ни да бъде взето предвид, оставаме на разположение за по-нататъшно обсъждане.
С уважение,
Асоциация на месопреработвателите в България
Асоциация на млекопреработвателите в България
Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България
Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ
Национална асоциация на млекопреработвателите
Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите
Национална лозаро-винарска камара
Сдружение на производителите на масла и маслопродукти
Сдружение „Храни и напитки България“
Съюз на пивоварите в България
Съюз на българските мелничари
Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци
Съюз на производителите на захар и захарни продукти
Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България
Съюз на птицевъдите в България
Съюз на производителите на комбинирани фуражи
Във връзка с публикувания на 07.06.2024г. за обществени консултации Проект на Наредба за изменение на Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита (ПРЗ), изразяваме следното становище:
Ние долуподписаните национално представителните организации в хранително-вкусовата промишленост, категорично НЕ ПОДКРЕПЯМЕ отпадането на чл. 11, ал. 8 Наредба № 12 от 2023 г. и отмяната на чл. 17, т. 8 от Наредба № 8 от 2021г.
Считаме, че пълното отпадане на изискването за самоконтрол на земеделските стопани, ще доведе до:
1. Възможност на пазара на пресни плодове и зеленчуци да се реализират продукти със завишени остатъчни количества пестициди, ПРЗ, което ще е заплаха за здравето на потребителите и най-вече на децата и подрастващите;
2. Заплаха за здравето и на животни хранени с фуражи съдържащи компоненти с остатъчни количества пестициди и ПРЗ;
3. Вторично замърсяване на почвата и водите, което в дългосрочен план застрашава здравето на потребителите;
Съгласно ДОКЛАДА на МЗХ за така предложените промени, посочените ЦЕЛИ – за „…..създаване на конкурента среда за българските земеделски производители и преработватели на храни и фуражи от растителен произход, чрез премахване на ненужна административна и финансова тежест и при спазване на действащото право на Европейския съюз.“ категорично няма да бъдат постигнати, защото финансовата тежест за тези изследвания ще се прехвърли, изцяло върху следващите звена в агрохранителната верига – търговци и преработвателните предприятия, производителите на фуражи, което гарантирано няма да доведе до намаляване на стойността на крайния продукт.