Профил на Юлия Попова

Към придружаващите документи за включване в списък с оценители има документ, удостоверяващ "владеене на компютърни умения". Това може да е останало от текстове от средата на 90те години на 20в, но в 2024 е толкова абсурдно, колкото да се иска доказателство, че кандидатът може да чете.  

"Размерьт на окончателното плащане не може да бъде по-малък от 20% от одобрения размер на подпомагането от фонда."

Вероятно не може да е по-голям? Но това също зависи от плащанията до момента, ако плащанията са били в размер по-малък от 80% от финансираната сума, а фондът одобри окончателния отчет, то в такъв случай балансът ще е толкова, колкото процентът да стане 100%, тоест фондът да изплати цялата договорена сума.

Идеята да има балансово плащане след края на проекта е донорът да се предпази в случай, че не одобри част от разходите, вместо да си търси пари от бенефициента, просто да намали размера на балансовото плащане. В общия случай, 20% за такава застраховка е предостатъчно и широкоразпространена практика. Но ако така или иначе, балансовото плащане е винаги 20% (при 80% аванс) (дори се оставя възможност за повече?), тогава мярката е безсмислена.  

Чл 9 (6) т 2: При положение, че има задължение за съфинансиране, декларирането, че дейностите не са подкрепени (...) на друго основание или от друг финансов орган или организация де факто изключва всички нестопански организации, тъй като те по дефиниция ще трябва да до-финансират тези дейности от "дръг финансов орган или организация". 

Също и в т. 3: Тук има същото условие, този път леко конкретизирано -- "собственият принос не може да представлява финансиране от публичен финансиращ орган или организация". Друг публичен финансиращ орган, освен български общински структури (които защо да са изключени?) са например всички програми на Европейския съюз. Защо една организация да не може да финансира проекта си от НФК и от -- да речем -- програма Творческа Европа или Еразъм, да речем? Да не говорим, че в обсега на публичен финансиращ орган влизат и други национални не-български организации, както и финансиращи организации извън Европа. Нестопанските организации по условие, но и стопанските културни организации практически нямат механизъм за финансиране на тези проекти, освен от други донори. 

Друго съображение: навсякъде се говори за собствен ФИНАНСОВ принос, но трябва (особено в закон/наредба!!) да се предвиди възможност за нефинансор принос.

---

И една генерална бележка: непонятно е за мен защо е нужно в законодателството да има толкова много конкретни условия. Например, всичко горе спокойно може да бъде обявявано на ниво конкурс. Фиксират се конкретни положения в законодателството, които утре, ако трябва да се обяви конкурс, в който нещо да е малко по-различно, да не може, защото е кодифицирано. Едновременно с това, за мен поне, липсва разумно обяснение защо е нужно да се очертават тези неща в такива тесни подробности. Работата на наредбата е да очертае рамка. Фондът на свой ред може да задава конкретни параментри за отделните конкурси и това е логично, освен, че е добра практика. Друго притеснително нещо, пак в тази връзка, е държавната помощ. По принцип, по ред причини, програмите на НФК трябва да бъдат изкарани от механизма de minimis. Не по силата на реформа, да се заобикаля механизмът или да се прави нещо революционно, напротив. Просто защото тези проекти, които са в сферата на културата, никога не е трябвало да бъдат в този механизъм поначало. Отделен е въпросът кога това ще се случи, но в тази наредба става дума за de minimis, като отново, нищо не налага той да бъде в наредбата, независимо дали de minimis ще се изисква в следащите 1, 10 или 100 години по тези програми. Не е *необходимо* да го има в наредбата, за да се прилага във всеки конкурс. Всяка излишна подробност е нищо повече от възможност за бъдещо противоречие или нонсенс, това се вижда всекидневно в работата на НФК.