Проект на Наредба за общите условия за провеждане на конкурсите за предоставяне на средства от Националния фонд „Култура”, за допустимост на разходите, за оценка на проектите и за тяхното изпълнение

Във връзка с публикуван за обществено обсъждане проект на Наредба за общите условия за провеждане на конкурсите за предоставяне на средства от Националния фонд „Култура”, за допустимост на разходите, за оценка на проектите и за тяхното изпълнение Българска музикална асоциация предлага следните изменения:

1. В чл. 9 ал. 6 т.3 да отпадне текста “Собственият принос не може да предствлява финансиране от публичен финансиращ орган или организация”. Това изискване е ограничаващо тъй като в много случаи организирането мащабни културни проекти изисква комбинирано финансиране от няколко източника, някои от които публични и това ще намали възможността за подкрепа на значими културни събития.  Също така повечето неправителствени организации, които работят в областта на културата не извършват стопанска дейност и за да подсигурят дейността си кандидатстват за финансиране от различни публични източници. Това ограничение ще ги възпрепятства да кандидатстват за финансиране от НФК.  
2. В чл. 16, ал.1 т. 4 да се промени срока за представяне на липсващи документи на 10 работни дни.  Срокът от 5 дни за реакция е кратък, ако програмата изисква представяне на документи, до които няма достъп по служебен път или чрез публичен регистър или не могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите-членки на Европейския съюз, кандидатите ще са в невъзможност да ги осигурят, защото повечето от тези документи имат срок от 7 дни за издаването им.
3. В Чл. 24, ал.1 е редно да се уточни срок за извършване на междинно и окончателното плащане, след подаване на отчет, тъй като към момента приемането и обработването на отчетите по програмите на НФК отнемат месеци (а понякога и повече от година). Блокирането на такъв размер ликвидни средства при организации, които не са част от публичната сфера на финансиране може да доведе до невъзможност за тяхното съществуване, тъй като голяма част от тези бенефициенти не осъществяват стопанска дейност. Предлагаме да се допълни възможност малки проекти до 15000 лева да получават 100 % авансово плащане, а за проекти над 15000 лева да се въведе авансово, междинно  и окончателно плащане.
4. В  чл.28 да се допълнят изискуемите документи и да се добави  препоръка за квалификациите на кандидата и документи, доказващи опит като оценител на проекти в областта на културата.

ОБЩА БЕЛЕЖКА: С цел оптимизиране на дейността на Фонда и на дейността на администрацията на Министерството на културата, да се направи предварителен анализ на дублиращи се дейности 

Чл. 3. С цел постигане на устойчивост и съобразно средносрочната бюджетна прогноза да се предвиди Тригодишен план за програми на Фонда. По този начин ще се гарантира устойчивост и предвидимост на неговата дейност.

Да се преди като приложение Класификатор на дейностите, като се използват Националните статистически стандарти.

Да се направи по-изчистена класификация на видовете проекти, както следва:

1. едногодишните еднократни проекти са система от дейности, чиято реализация приключва в рамките на една календарна година.

2. многогодишните еднократни проекти са с по-продължителен период на реализация от една календарна година, но с осигурено съфинансиране по програма „Календар на културните събития“ до три години.

3. многогодишни многократни проекти са с различна периодичност и със срок на финансиране до три години, като фестивали, празници, програми, пленери, резидентски програми и др.

Чл. 24. Окончателното плащане на проекта да се обвърже със срок не по-дълъг от две седмици след представяне на финансовия и съдържателен отчет. 

Да се създаде нов член, свързан с мониторинга и оценвката на културните, социални и икономически резултати от реализацията на проектите:

- Брой лица, участващи в проекта - местни, от страната, от чужбина;

- Форма на достъп до публичните дейности - платен, безплатен, съотношение по сбития, ако е смесен;

- Брой посетители и начин на удостоверяване (билети, покани, чекиране на входа, преброяване, измервания);

- Локации - селища, зали, открити пространства, обекти на културно наследство;

- Публичност - дигитална публичност, брой и тираж издадени плакати, брошури, книги, брой и видове собствени публикации, брой и видове коментарни и аналитични публикации;

- Културен и художествен ефект - брой и видове финансирани нови произведения, брой създадени нови постановки на произведения в сферата на сценичните изкуства, брой представени вече създадени произведения в сценичните изкуства, аудиовизията, визуалните изкуства, културното наследство и мултидисциплинарни събития 

- Социален  ефект - общ брой заети лица на пълно, частично работно време и на граждански договори, от тях с постоянен адрес в местата за реализация на проекта; брой привлечени доброволци от местни жители, от страната, от чужбина, начин на удостоверяване

- Туризъм - общ брой реализирани нощувки и от тях на чуждестранни участници в места за настаняване в селищата, където се е реализирал проекта.

Събраната информация да се публикува в годишен доклад.

Към придружаващите документи за включване в списък с оценители има документ, удостоверяващ "владеене на компютърни умения". Това може да е останало от текстове от средата на 90те години на 20в, но в 2024 е толкова абсурдно, колкото да се иска доказателство, че кандидатът може да чете.  

"Размерьт на окончателното плащане не може да бъде по-малък от 20% от одобрения размер на подпомагането от фонда."

Вероятно не може да е по-голям? Но това също зависи от плащанията до момента, ако плащанията са били в размер по-малък от 80% от финансираната сума, а фондът одобри окончателния отчет, то в такъв случай балансът ще е толкова, колкото процентът да стане 100%, тоест фондът да изплати цялата договорена сума.

Идеята да има балансово плащане след края на проекта е донорът да се предпази в случай, че не одобри част от разходите, вместо да си търси пари от бенефициента, просто да намали размера на балансовото плащане. В общия случай, 20% за такава застраховка е предостатъчно и широкоразпространена практика. Но ако така или иначе, балансовото плащане е винаги 20% (при 80% аванс) (дори се оставя възможност за повече?), тогава мярката е безсмислена.  

Чл 9 (6) т 2: При положение, че има задължение за съфинансиране, декларирането, че дейностите не са подкрепени (...) на друго основание или от друг финансов орган или организация де факто изключва всички нестопански организации, тъй като те по дефиниция ще трябва да до-финансират тези дейности от "дръг финансов орган или организация". 

Също и в т. 3: Тук има същото условие, този път леко конкретизирано -- "собственият принос не може да представлява финансиране от публичен финансиращ орган или организация". Друг публичен финансиращ орган, освен български общински структури (които защо да са изключени?) са например всички програми на Европейския съюз. Защо една организация да не може да финансира проекта си от НФК и от -- да речем -- програма Творческа Европа или Еразъм, да речем? Да не говорим, че в обсега на публичен финансиращ орган влизат и други национални не-български организации, както и финансиращи организации извън Европа. Нестопанските организации по условие, но и стопанските културни организации практически нямат механизъм за финансиране на тези проекти, освен от други донори. 

Друго съображение: навсякъде се говори за собствен ФИНАНСОВ принос, но трябва (особено в закон/наредба!!) да се предвиди възможност за нефинансор принос.

---

И една генерална бележка: непонятно е за мен защо е нужно в законодателството да има толкова много конкретни условия. Например, всичко горе спокойно може да бъде обявявано на ниво конкурс. Фиксират се конкретни положения в законодателството, които утре, ако трябва да се обяви конкурс, в който нещо да е малко по-различно, да не може, защото е кодифицирано. Едновременно с това, за мен поне, липсва разумно обяснение защо е нужно да се очертават тези неща в такива тесни подробности. Работата на наредбата е да очертае рамка. Фондът на свой ред може да задава конкретни параментри за отделните конкурси и това е логично, освен, че е добра практика. Друго притеснително нещо, пак в тази връзка, е държавната помощ. По принцип, по ред причини, програмите на НФК трябва да бъдат изкарани от механизма de minimis. Не по силата на реформа, да се заобикаля механизмът или да се прави нещо революционно, напротив. Просто защото тези проекти, които са в сферата на културата, никога не е трябвало да бъдат в този механизъм поначало. Отделен е въпросът кога това ще се случи, но в тази наредба става дума за de minimis, като отново, нищо не налага той да бъде в наредбата, независимо дали de minimis ще се изисква в следащите 1, 10 или 100 години по тези програми. Не е *необходимо* да го има в наредбата, за да се прилага във всеки конкурс. Всяка излишна подробност е нищо повече от възможност за бъдещо противоречие или нонсенс, това се вижда всекидневно в работата на НФК.   

Моля да обърнете специално внимание на устойчивостта и въздействието на проектите. От наредбата не става ясно, че устойчивостта и национално въздействието е приоритет на държавата. Моля да добавите конкретни мерки и да гарантирате устойчивост и национално въздействие.

Наблюдава се национална подкрепа на перфектно написани и разписани проекти за локални пърформанси без никакво национално значение и без национална отчетност на резултатите. Много от проектите остават без държавно финансиране, защото проектите са разписани не достатъчно перфектно, за да получат максимален брой точки. Каква подкрепа ще предоставите на кандидатите да успеят да разпишат проектите си така, че да имат шанс да получат финансиране, а да не отпадат заради формалности и липси на запетаи и пояснения според очакванията на финансиращия огран.

 

"тематична област на културата" - как се дефинират и категоризират областите?!

"конкурс" - как се дефинира термина?! В сферата на културата тази дума е компрометирана и може би трябва да поберете друга.

Чл. 3.

(4) Индикативната годишна програма за конкурсите на фонда включва информация за всеки конкурс:

Moля да добавите

5) целева група ( моля да разграничите между организатор, участници, публика, взъимодействие с други сектори като например туризъм - "културните продукти" са се превърнали в инструмент на туристическия бранш, итн)