Профил на Българска музикална асоциация

Във връзка с публикуван за обществено обсъждане проект на Наредба за общите условия за провеждане на конкурсите за предоставяне на средства от Националния фонд „Култура”, за допустимост на разходите, за оценка на проектите и за тяхното изпълнение Българска музикална асоциация предлага следните изменения:

1. В чл. 9 ал. 6 т.3 да отпадне текста “Собственият принос не може да предствлява финансиране от публичен финансиращ орган или организация”. Това изискване е ограничаващо тъй като в много случаи организирането мащабни културни проекти изисква комбинирано финансиране от няколко източника, някои от които публични и това ще намали възможността за подкрепа на значими културни събития.  Също така повечето неправителствени организации, които работят в областта на културата не извършват стопанска дейност и за да подсигурят дейността си кандидатстват за финансиране от различни публични източници. Това ограничение ще ги възпрепятства да кандидатстват за финансиране от НФК.  
2. В чл. 16, ал.1 т. 4 да се промени срока за представяне на липсващи документи на 10 работни дни.  Срокът от 5 дни за реакция е кратък, ако програмата изисква представяне на документи, до които няма достъп по служебен път или чрез публичен регистър или не могат да бъдат осигурени чрез пряк и безплатен достъп до националните бази данни на държавите-членки на Европейския съюз, кандидатите ще са в невъзможност да ги осигурят, защото повечето от тези документи имат срок от 7 дни за издаването им.
3. В Чл. 24, ал.1 е редно да се уточни срок за извършване на междинно и окончателното плащане, след подаване на отчет, тъй като към момента приемането и обработването на отчетите по програмите на НФК отнемат месеци (а понякога и повече от година). Блокирането на такъв размер ликвидни средства при организации, които не са част от публичната сфера на финансиране може да доведе до невъзможност за тяхното съществуване, тъй като голяма част от тези бенефициенти не осъществяват стопанска дейност. Предлагаме да се допълни възможност малки проекти до 15000 лева да получават 100 % авансово плащане, а за проекти над 15000 лева да се въведе авансово, междинно  и окончателно плащане.
4. В  чл.28 да се допълнят изискуемите документи и да се добави  препоръка за квалификациите на кандидата и документи, доказващи опит като оценител на проекти в областта на културата.

СТАНОВИЩЕ
относно проект на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата

Уважаеми г-н Министър,

Българска музикална асоциация представя настоящото становище във връзка с публикувания проект на Наредба за реда за водене на регистъра по чл. 14, ал. 4а от Закона за закрила и развитие на културата.

Още в началото следва ясно да се подчертае, че проектът на наредба е изготвен върху концептуална рамка, която към момента вече е съществено изменена на ниво законопроект. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на ЗЗРК въвежда нов модел на функциониране на регистъра, който не е адекватно отразен в подзаконовия акт.

С измененията в чл. 15а законодателят допуска вписване чрез код по Националната класификация на професиите и длъжностите или чрез код по Класификацията на икономическите дейности, въвежда параметри като вид заетост, образование и професионална квалификация, както и заменя формалното потвърждаване с реално отчитане на дейността. Тези промени представляват съзнателен опит да се обхване реалната структура на културния сектор, включително и дейности, които не се вписват в традиционния модел на трудово правоотношение.

В този контекст проектът на наредбата не отразява тази еволюция, а възпроизвежда предходна логика. Липсата на изрично включване на КИД, отсъствието на новите параметри и запазването на механизъм за формално потвърждаване създават риск от нормативно и практическо разминаване между закона и подзаконовия акт.

Особено съществено е разминаването по отношение на годишното отчитане. Проектът на наредбата предвижда вписаните лица ежегодно до 31 януари да подават заявление за потвърждаване на вписаните обстоятелства, докато законопроектът въвежда различен подход - ежегодно до 15 май да се подава отчет за дейността през предходната календарна година. Това представлява концептуална промяна - от декларативно потвърждаване към реална отчетност, като неподаването на отчет е обвързано със заличаване от регистъра. В този си вид наредбата е процедурно несъвместима с бъдещия закон и следва да бъде преработена.

От гледна точка на музикалния сектор този проблем има особена тежест. Музикалната индустрия се характеризира с висока степен на самонаети, проектна заетост и смесени форми на професионална реализация. Именно тази реалност налага и включването на КИД като алтернативен механизъм в закона.

Класификацията на икономическите дейности обхваща съществени сегменти от музикалния сектор, включително чрез кодовете 90.11 за дейности по музикално композиране, 90.20 за изпълнителско изкуство, 90.39 за спомагателни дейности и 59.20 за звукозапис и издаване на музика. Същевременно тя е икономическа, а не професионална класификация и не разграничава ясно ключови функции като културен мениджмънт, посредничество, дигитално разпространение, управление на права и специализирани технически дейности.

В тази връзка Българска музикална асоциация счита, че следва да бъде поставен и въпросът за развитието на КИД чрез въвеждане на по-детайлни кодове за дейности по управление в сферата на културата и за специализирани технически дейности, така че да се постигне по-точно отразяване на съвременните културни и творчески индустрии.

Считаме също така за необходимо в рамките на наредбата да бъде въведен функционален подход към описанието на дейностите, който да отчита ролята на лицето в културния процес: създаване, изпълнение, продуциране, управление, разпространение, управление на права и техническа реализация. Без подобна диференциация регистърът рискува да остане прекалено общ и да не изпълни аналитичните си функции.

В допълнение, следва да се отчете и позицията на администрацията на Министерския съвет, според която въвеждането на задължение за пререгистрация и ежегодно подаване на информация представлява съществено ново административно натоварване както за администрацията, така и за вписаните в регистъра физически лица.

В този контекст липсата на синхрон между законопроекта и проекта на наредба не е само нормативен, но и практически проблем. Поддържането на механизъм, който не отчита реалните модели на заетост и не използва пълноценно наличните административни и информационни системи, създава риск регистърът да се превърне в източник на допълнителна административна тежест, без да генерира съответната аналитична и управленска стойност. Ето защо считаме за необходимо при преработката на наредбата да се предвиди максимално използване на данни, събирани по служебен път.

С оглед на изложеното, Българска музикална асоциация предлага следните основни промени: изрично въвеждане на възможност за използване на КИД, добавяне на параметри като вид заетост и квалификация, въвеждане на механизъм за годишен отчет за дейността в съответствие със закона, както и прецизиране на областите на дейност.

Предвид нарастващото значение на културните и творческите индустрии за икономическото развитие на страната и предстоящите политики в областта на културата, дигитализацията и креативната икономика, е от съществено значение регистърът да бъде изграден върху актуална и функционална нормативна основа. Приемането на подзаконов акт, който не е съобразен с направените законодателни изменения и с действителните модели на работа в сектора, би ограничило още в началото неговата приложимост и ефективност.

В заключение, Българска музикална асоциация подкрепя създаването на регистъра като стратегически инструмент за културната политика, но счита, че в настоящия си вид проектът на наредба следва да бъде съществено преработен преди неговото приемане. В противен случай съществува риск да бъде въведен формален механизъм с ограничен обхват, който не може да изпълни целите, за които се създава.

С уважение,
Българска музикална асоциация