Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
От изложеното става ясно, че:
За да се преодолеят посочените слабости и като се има предвид установената необходимост от известна гъвкавост, е наложително нормата на чл.17 да бъде редактирана и съществено развита, така че:
1. да се премахне необоснованото разделяне между командированите лица от предприятията и ведомствата;
2. да се уеднаквят правомощията на ръководителите на предприятията и ведомствата в контекста на командироване на служители, след като е решено, че режимът ще е универсален и управляван от нормите на един акт;
3. да се обвърже възможността за определяне на средства в увеличени размери със задължението това да става в рамките на утвърдените бюджетни лимити за командировки;
4. да се определят възможно най-точно случаите, при които се полагат такива средства;
5.да се осигури проследимост /одитна пътека/, обоснованост и отчетност за определяните и изплащани в увеличени размери средства;
6. да се ограничи възможността за злоупотреба с право при използване на възможността за определяне на средства в увеличени размери;
7. да се предвиди възможност за командироващия да не изплати средства в увеличени размери, когато те са изразходвани без да е налице изрична необходимост.
Решението предполага включването норми, които:
Считаме, че предложената по-горе редакция отговаря в много по-висока степен на изискванията за правна норма, установяваща правилен баланс между права и задължения, отговаряща на обективните условия и даваща възможност за реализиране на по-ефективно управление от сега съществуващата, поради което предлагаме да залегне в проекта на акт, който ще бъде предложен за приемане на МС.
Мотиви:
Съдържанието на акта, в случая Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в частта й дневни пари, показва, че такива се полагат на командированите лица, за да посрещат нужди в чужда държава, респективно да преодолеят неудобствата на чуждото място, така че да могат да изпълнят поставените задачи. В този смисъл това не са средства, с които заплатата на командированото лице се увеличава, а компенсация за разходи, които обичайно, извън хипотезата на командировка, лицата извършват за сметка на личните си доходи. Така например, в общия случай, некомандировано лице ще плати за вътрешноградски транспорт до работното си място и обратно с лични средства. Когато обаче се намира в чужда държава със задача, поставена от работодателя, то последният се задължава да покрие подобни разходи до определен размер.
Анализът на нормите показва, че основното предназначение на дневните пари е покритие на разходите за храна и вътрешноградски транспорт. Практически всички останали хипотези, свързани с транспорт извън града на командироване, вкл. трансфери от и до летища, такси за участия, форуми и др. подобни, са разгледани отделно. Ето защо е важно да се отговори на въпроса, покриват ли във всички случаи дневните пари разходите, които нормотворецът е приел за обективно да бъдат поети за сметка на командироващия?
Решението е видимо посредством съдържанието на приложение № 2 към наредбата, където е възприет подход за определяне на дневните пари по държави, с отчитане на средна стойност. В този смисъл логиката постулира, че при промяна на общия икономически фон, на промяна подлежи и оповестената стойност за съответната държава. Заедно с горното, за всички е ясно, че в рамките на отделни държави е напълно възможно да съществуват сериозни разлики в размера на дневната издръжка, в зависимост от конкретното място, например град, събитие или дори контекст, като се има предвид каква е задачата на командированото лице и в контакти с какви други лица ще го срещне тя. Тези особености следва да се имат предвид и да се вземат под внимание, ако се цели ефективно изпълнение на поставените задачи. Че самият нормотворец е допуснал такава възможност е видно от разпоредбата на чл.17, където е посочено, че ръководителите на предприятия са оправомощени да увеличават размера на дневните пари до два пъти. Заедно с това практически липсва регламент и условия за това. Признанието, че командированите лица могат да се нуждаят от средства, надвишаващи посочените в приложение № 2, обосновава горното съждение, че коментираното приложение не отговаря изцяло и във всички случаи на нуждите, поради което е наложително да се предвиди възможност за дефиниране на различни от посочените там размери. Заедно с това като основна слабост на разглежданото нормативно решение следва да се приеме фактът, че свежда въпросната възможност единствено и напълно необосновано до определен кръг от лица, а именно работници и служители в предприятията, респективно изключва напълно служителите от ведомствата. Това е очевидна несправедливост, доколкото разглежданите средства за дневни пари имат за цел да компенсират разходи за храна и вътрешноградски транспорт, а е невъзможно да се обоснове теза, че потребностите на работниците и служителите от предприятията за подобни потребности са различни от тези на служителите във ведомствата. Т.е. налице е напълно необосновано разделяне по признак предприятие и ведомство, което няма как да се защити с логически довод. Казано иначе, от каквото се нуждае командирован работник или служител от предприятие, от същото има нужда и служителят във ведомството. Както е отбелязано по-горе, въпросната възможност за увеличаване на дължимото към работниците и служителите в предприятията не е обвързана с никакви условия. Това дава възможност на определен кръг от лица да се ползват необосновано от права, отказани на останалите, което пък е правно недопустимо.
Предлагаме следната редакция на чл.17, НСКСЧ
Чл. 17. (1) Ръководителите на ведомства и предприятия могат да определят размери на дневните пари, различни от определените в приложение № 2, които не могат да превишават двойния им размер, в случаите и при условията, определени с тази наредба.
/2/ Изплащането на дневни пари в размери, различни от определените в приложение № 2 не може да води до надвишаване на средствата, определени за командировки и специализации в чужбина по реда на чл.3.
/3/ ръководителите на ведомства и предприятия могат да определят размери на дневни пари, различни от определените в приложение № 2, когато е налице някое от посочените условия, както следва:
/4/ Средства в увеличени размери за дневни пари могат да се определят само когато общата продължителност на командировката е повече от един ден, но не повече от 7 дни.
/5/ Средства в увеличени размери за дневни пари по ал.3, т.4 могат да се изплащат за точно определен ден или дни от командировката, проява или събитие, посочени в заповедта за командировка, при спазване на изискванията по ал.1.
/6/ Във всички случаи, когато са определени средства за дневни пари в увеличени размери, командированите лица предоставят разходооправдателни документи за целия размер на дневните пари. В тези случаи средства за дневни пари се изплащат до размера на фактически извършените разходи, но не повече от посочения размер по ал.1.
/7/ Определянето на средства за дневни пари в увеличени размери се мотивира с доклад до ръководителите на ведомства и предприятия, в който се излага съответната необходимост и конкретният размер на увеличението.
/8/ Средства за дневни пари в увеличени размери не могат да се определят и изплащат за покриване на разходи извън изрично обоснованите, за водене на луксозен начин на живот и субективни нужди на командированото лице. В случай, че се установи немотивирано разходване на средства в размери, надвишаващи определените в приложение № 2, независимо, че в заповедта за командировка такива са определени, същите се удържат или не се възстановяват на командированото лице.
Моите коментари
Във фиг. 32а и 32б към чл. 456 следва да се предвиди друго обозначение на дължината на незащитен път за евакуация.
Мотив: Уравненията L1=L1+L2≤Lдоп; L2=L2+L3≤Lдоп; L3=L3+L4≤Lдоп не са издържани от гледна точка на математиката, освен ако втората дължина не е равна на 0.
Да се уточни категоризацията, съгласно която тунелите се включват в категориите, посочени в членове 471 и 472.
Мотив: Да се избегне недоразумение с класовете, определени в чл. 15.
Да се редактира първото изречение на чл. 558.
Мотив: Съвършено неясна разпоредба.
В чл. 567 думите „В зависимост от отговорността на пътния тунел“, съответно в чл. 569думите „При отговорни тунели“ в да се преосмислят и заменят с ясен критерий.
Мотив: Изискванията на нормативния акт следва да са ясни, обективно изпълними и проследими при упражняване на контрол.
В чл. 595, ал. 1 думите „транспортно оранжево“ да се заменят с прецизиран цвят, както и да се замени визуализацията на пътен знак Е4, с тази от Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Мотиви: Прецизиране на изискванията и избягване противоречие с други нормативни актове.
В чл. 596, ал. 2 да отпаднат думите в скоби „за км тръба“.
Мотив: Броят ППС за км тръба е показател за плътност на трафика, не за интензивността му.
В Приложение № 19 описанието на пътен светофар с две секции и допълнителна секция за указване посока на престрояване е в противоречие с разпоредбите на Наредбата за сигнализация на пътищата с пътни светофари по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП. Не са актуализирани понятията „управляеми пътни знаци“ и „електронни информационни табели“.
Мотиви: дадени по-горе
В т. 3 на §102 от Допълнителните разпоредби след думите „управляеми пътни знаци“ да се добавят думите „и електронни информационни табели“
Мотиви: дадени по-горе
С § 104 от Преходните и заключителните разпоредби да се определи срок за влизане в сила на частичното изменение, който да е съобразен с влизането в сила и на последващото изменение на наредбата.
Мотив: Да се осигури плавен преход при прилагането на нормативния акт.
Да се предвидят разпоредби и за започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж.
Мотив: Да се избегне блокирането на инвестиционния процес по проектиране и строителство.
Надявам се да вземете предвид нашите предложения и аргументи и да пристъпите към обнародване на проекта на НИД на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. след като окончателно приключи работата на МРГ, сформирана със заповед № РД-02-14-1364/ 08.08.2024 г. и изменена със Заповед № РД-02-14-2007 от 25.10.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с оглед постигането на устойчив нормативен акт, гарантиращ безопасността на тунелните съоръжения и осигуряване на плавен преход на нормативната уредба.
В чл. 427 правим следните предложения:
- в ал. 1 да отпадне текстът в скобите;
- в ал. 2 да се преосмисли разстоянието от „20 m отстрани“ за поставяне на светофар непосредствено преди бариерите.
Мотиви: Алинея 1 на чл. 426 изисква императивно поставянето на бариери с видеонаблюдение и текстът в скобите (при наличието на такова) създава противоречие в изискванията на нормативния акт. Изискването за поставяне на светофар на разстоянието до „20 m отстрани“ на бариерата изглежда твърде голямо и неефективно.
В чл. 428 правим следните предложения:
Мотиви: дадени по-горе
Във фиг. 29а да се предвидят двусекционни светофари и в лентата за принудително спиране; наклонените стрелки да се обозначат върху ПЗПС; да се изтрие съдържанието на ПЗПС преди тунела в режим „нормална експлоатация“; да се предвидят и други възможни знаци за изобразяване чрез ПЗПС преди тунела, като А41, А42, А43 и др.
Мотиви: Лентата за принудително спиране може да се използва за заобикаляне на възникнало препятствие. Двусекционният светофар, поставен върху нея следва да свети в червено при нормална експлоатация на тунела и с зелена стрелка, когато се налага заобикаляне на препятствие. Наредба № РД-02-21-2 от 2024 г. за организиране движението по пътищата с пътни светофарри не предвижда допълнителна секция с наклонена стрелка към двусекционните светофари. Наклонената стрелка се изобразява върху ПЗПС, съгласно Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Предвижда се ПЗПС да подават информация в „авариен режим“, затова и на всички схеми в режим „нормална експлоатация“ върху тях не е изобразено съдържание.
Във фиг. 29б и 29в наклонените стрелки да се изобразяват чрез ПЗПС; да се изтрие съдържанието на ПЗПС преди тунела в режим „нормална експлоатация“; да се предвидят и други възможни знаци за изобразяване чрез ПЗПС преди тунела, като А41, А42, А43 и др.
Мотиви: съгласно предишната точка
В чл. 428 предлагаме:
Мотиви: да се избегнат излишни повторения и да се актуализират изискванията.
В чл. 429, ал.3 и чл.430, ал.2 думите електронни табели“ и „управляеми пътни знаци“ да се заменят с ПЗПС.
Мотиви: дадени по-горе
В чл. 430, ал. 3 да придобие следната редакция:
„ (3) В пътния тунел сигналите на двусекционните светофари над пътни ленти и стрелките, изобразени на ПЗПС, насочени надолу, наляво или надясно под наклон от 45о, работят синхронизирано със сигнализацията преди тунела.”
Мотиви: Изискванията двусекционните светофари да са с немигащи светлини и в съответствие с наредбата за сигнализация на пътищата с пътни светофари по чл. 14, ал. 1 от ЗДвП са определени в чл. 428. Повтарянето им в чл. 430 утежнява излишно текста и го прави неразбираем.
Да се преосмисли изискването на чл. 442 за приравняване на мерките за пожарна безопасност с тези, приложими към „помещения със същото предназначение в сгради“.
Мотив: Помещенията в сгради не могат да имат аналогично на тунелите предназначение.
Да се възприеме едно от понятията „свързващи галерии“/“напречни връзки“ и да се даде дефиниция в Допълнителните разпоредби. Да се дефинира и разграничи от тях понятието „аварийна галерия“.
Мотив: Използването на различни недефинирани понятия води до проблеми с прилагане на нормативния акт. Двете понятия са използвани в чл. 443, т.2, чл. 446, чл. 451, чл. 456, чл. 465, чл. 526 и чл. 527, а „аварийна галерия“ в чл. 443, т.12, 446, 450 на изготвената НИД на наредбата.
Във фигурите 27а, 28а и 29в да се направят следните корекции:
- забележката под 5 звезди да стане „в населени места поставянето на пътен знак А38 не е задължително“
- в заглавието на фигурите думите „системата на светофарната уредба“ да се заменят с „транспортно-техническо оборудване на тунел“.
Мотиви: Забележката под 5 звезди е в противоречие с Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, а предложеното заглавие на фигурите не отразява съдържанието им.
От фигури 27в, 28в и 29в да отпаднат пътните знаци А 38, поставени на отстояние 1000 и 500 m преди тунела.
Мотиви: Съгласно Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, ПЗ А38 се поставя на разстояние 1000 m преди тунела и се повтаря на разстояние и 500 m по автомагистрала, скоростен път или скоростна градска магистрала. Изобразеният на фиг. 27в, 28в и 29в двупосочен път очевидно не попада в тази хипотеза.
От всички точки на ал. 4, чл. 423 да отпадне думата „само“, както и указаните в скоби km/h.
Мотиви: Изискването е достатъчно ясно и без четирикратното повторение на „само“. Указаното в скобите ограничение на скоростта не може да бъде императивното изискване за всички тунели. (виж мотивите по т. 8)
Второто изречение на ал. 6, чл. 423 да стане „Разстоянието от знака до светофара е 100 m при скорост на движение не по-голяма от 50 km/h, извън границите на населените места и 150 m при скорост на движение по-голяма от 50 km/h.“
Мотив: Настоящото изискване е в противоречие с чл. 39, ал. 2, т.3 на Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
От текста на чл. 423, ал. 6, т.1 да отпадне думата „еднопосочно“.
Мотив: пътни знаци В25 и В26 се поставят на разстояние 200 m преди тунела и при двупосочно движение.
В т. 2 на чл. 423, ал. 6 думите „управляем пътен знак“ да се заменят с „ПЗПС“.
Мотив: Актуализация на нормативните изисквания и синхронизацията им с тези на Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
В чл. 425 правим следните предложения:
- в ал. 1, т. 3 думите „електронни информационни табели“ да се заменят с „ПЗПС“;
- алинея 3 да стане:
„(3) При пътни тунели с дължина до 300 m, както и в тунели, в които има видимост по цялата им дължина, не се поставят светофарно управление, пътен знак А24 и ПЗПС“.
Мотив: В настоящата редакция на изискването не става ясно дали при пътни тунели с дължина до 300 м, както и в тунели, в които има видимост по цялата им дължина се поставя светофар или не.
В чл. 426, ал.1, т. 2 думите „управляеми пътни знаци и електронни информационни табели“ да се заменят с „ПЗПС“ и да се премахват скобите в края на текста.
Мотиви: дадени по-горе
В чл. 426, ал. 2 да отпадне текстът в скобите. Второто изречение да придобие следната редакция „При задръстване в тунела събирането на данни се извършва чрез допълнителна измерителна станция след края на тунела.“
Мотиви: Алинея 1 изисква императивно апаратура за събиране на данни и текстът в скобите (при наличието на такова) създава противоречие в изискванията на нормативния акт. Редакцията се предлага с оглед изясняване на изискването.
В чл. 426, ал. 3 думата „спешни“ да се замени с „извънредни“. Във второто изречение след думите „забрани за движение“ да се добавят думите „в извънредна ситуация“
Мотиви: Прецизиране на изискванията.
Б. Конкретни бележки и предложения:
Член 16, ал. 1 да се редактира по следния начин:
„(1) При тунели с дължина над 500 m се извършва анализ и количествена оценка на тунелния риск от фатални злополуки, причинени от механично събитие, пожар и опасни товари.“
Мотив: Правилна граматическа структура на изречение в българския език.
Към таблица 2 по чл. 23, ал.3 да се включи забележка, която да пояснява, че размерите на хоризонтални елементи на габарита от Г 35.50 до Г 20 включително са само за едната посока на движение.
Мотив: Създаване на ясна разпоредба.
Изменението по чл. 29, ал. 5 да се съобрази терминологично с понятията, въведени с чл. 46, ал. 2 на Наредба № РД-02-20-2 от 2018 г. за проектиране на пътища или да се реферира директно към този член.
Мотив: Въвеждането на противоречиви по съдържание характеристики и параметри води до проблеми при прилагането на нормативните актове
В забележката към таблица 13 да отпадне глаголът „е“.
Мотив: Глаголът е излишен.
В чл. 416 думата „Оборудването“ да се замени с „Транспортно-техническото оборудване“.
Мотив: Терминът се въвежда с фиг. 26 и следва да се употребява идентично.
Върху схемата на фиг. 26 да се поставят хипотезите „да“ и „не“, както и да се коригира посоката на движение на „счупената“ стрелка от втори ред.
Мотив: Изясняване начина на използване на схемата.
В чл. 421, т. 3 думите „управляеми пътни знаци, електронни табла“ да се заменят с „ПЗПС“.
Мотив: Актуализация на нормативните изисквания и синхронизацията им с тези на Наредба № РД-02-21-1 от 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
В края на текста на ал. 1 чл. 423 да се включи следното изречение:
„Върху пътен знак Б26 се изобразява ограничението на скоростта в зависимост от конкретната пътна обстановка и определената допустима скорост на движение в тунела.“
Мотив: Вписването на конкретни ограничения на скоростта в схемите на нормативен акт означава императивното им изискване. С изменението на наредбата допустимата скорост на движение се определя за всеки тунел, което прави невъзможно императивното изискване за едно и също ограничение на скоростта за всички тунели.
Становище ДАБДП 1
А. Общи бележки:
Поддържаме изразеното от ДАБДП с писмо, изх. № 01-560-3 от 13.11.2024 г., несъгласие за обнародването на частично изменение на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. и продължаване работата по цялостно изменение и допълнение на наредбата.
Междуведомствената работна група (МРГ), сформирана със Заповед № РД-02-14-1364/ 08.08.2024 г. на министъра на РРБ, за разработване на предложения за изменение и допълнение на наредбата възприе подход за частично изменение на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г., обект на настоящата обществена консултация, и едновременно с това продължаване на работата си по останалите глави и приложения.
Държавната агенция не подкрепя възприетия подход, тъй като обнародването на изготвения проект на НИД на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. и продължаването на работата на МРГ за разработване на предложения за изменение и допълнение на главите и приложенията на наредбата, които все още не са обсъждани, ще доведе до две изменения на един и същи нормативен акт в кратък период от време, което го прави неустойчив и труден за прилагане, като се има предвид, че инвестиционният процес на проектиране и строителство е дългосрочен и честите промени в нормативната уредба водят до преработване на проектите, удължаване на периодите за тяхното одобряване и допълнително финансиране.
В допълнение разработеният проект на НИД на Наредба № РД-02-20-2 от 2015 г. не би могъл да се приложи ефективно, тъй като предвидените изменения в глави първа, втора, трета и четвърта не са отразени в свързаните с тях приложения № 1, 2, 3 и 4, които все още не са обсъждани от МРГ.
Приложения № 1 и 2 не са приведени в съответствие с направените в Глава трета изменения. Концепцията за безопасност не е съобразена с определянето на допустимата скорост на движение в тунела, нито със създадената възможност за прилагане на автоматична стационарна пожарогасителна инсталация (АСПГИ), които представляват основни предпоставки за гарантиране безопасността в тунела.
Приложение № 3, което определя минималния обхват на оценката на риска не предвижда вземане на решение по отношение допустимата скорост на движение в тунела, техническите характеристики на тунела: широчина на пътя, вид на настилката, габарит, портали, особени изисквания, и прилагането на АСПГИ.
Въпреки по-горе посочените сериозни недостатъци на публикуваното за обществени консултации частично изменение на наредбата, с § 104 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта на НИД се определя незабавното ѝ влизане в сила след обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Липсват разпоредби и относно продължаването и приключването на вече започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, което е още една предпоставка за сериозно затрудняване на инвестиционния процес на проектиране и строителство.