Профил на Иван Добринов

Здравейте!

С тревога прочетох публикувания на Вашия сайт Проект на наредба да утвърждаване на Медицински стандарт „Психиатрия“. В него забелязах няколко доста объркващи текста, които бих искал да коментирам.

1. Повечето държавните психиатрични заведения в момента не отговарят нито на изискванията на стария стандарт, нито на новия проект. Кой и как ще осигури за срок от 6 месеца:

- необходимия щат;

- привлекателни заплати;

- необходимия брой качествени специалисти /повечето от които са дефицитни в България/;

- финансиране за изграждане на липсващите звена и структури в обозримо бъдеще?

Не е ясно направени ли са конкретни оценки на нужните ресурси, за да се приведат държавните психиатрични заведения в съответствие с този стандарт. Колко точно ще струва това? Кой и как ще осигури нужните немалко средства?

2. Какво ще се случи със здравните заведения, които след 6 месечния срок не отговарят на стандарта по вина на МЗ заради недофинансиране, недостатъчно щатни бройки, липса са персонал, остаряла неизползваема база? Ако те бъдат закрити, кой и как ще поеме огромния брой тежко боледуващи пациенти с опасно поведение, захвърлени там в момента?

3. Не е ясно как ще се избегне неправомерната селекция на пациенти: разделянето на „желани“ и „несъвместими с режима, нежелани“ пациенти. Какви ще са критериите за прием и съответно отказ от прием на болни в отделенията с различни нива на компетентност?

4. Задължително въведените скали няма как да бъдат попълвани качествено при определени групи пациенти в крайно тежко състояние и това не е отчетено в стандартите: например при кататонен ступор, неграмотни или глухонеми болни, умствена изостаналост, интоксикация с ПАВ, негативизъм и др. В стандарта са заложени изисквания за идеално комуникиращ и съдействащ пациент, достатъчно образован и компетентен, което няма връзка с действителността. Няма описани ясни процедури при обективна невъзможност за изпълнение на част от заложените изисквания /събиране на достоверна информация, възможност за комуникация и др./, това ще доведе до незаслужени санкции на екипите.

5. „4.2.2. Информирано съгласие пациентът може да даде, след като е получил информация от лекаря си за: диагнозата и характера на заболяването…“ Всъщност често се налага пациенти да бъдат хоспитализирани с цел диагностично уточняване. В тези случаи няма как лекарят предварително да знае точната диагноза в приемната на здравното заведение, където се подписва въпросната декларация.

6. Раздел Х. на Проекта – „Зависимости към психоактивни вещества“ е със скандално съдържание: включва единствено и само регламент за субституция при опиатно зависими. Субституцията с опиоидни агонисти или агонист-антагонисти има своето място и би трябвало да бъде регламентирана, но тя няма никаква връзка с лечението на зависими към алкохол, стимуланти, канабиноиди, седативни и сънотворни средства, летливи разтворители, при болни с комбинирана употреба, при огромния брой пациенти с вторични спрямо употребата на ПАВ психиатрични усложнения, както и при неинжекционно употребяващи опиоиди хора. В проекта нищо не е споменато за огромния брой настанени от съда на принудително и задължително лечение в болничните заведения, за непълнолетните с проблемна употреба на ПАВ /които често няма къде да се лекуват/, за специфичните нужди на лишените от свобода зависими по затворите. Напълно са пропуснати нарастващия брой поведенчески /процесни/ зависимости: хазартна, игрова и много други, които се оформят като сериозна заплаха за младото поколение към момента. Правата на последните групи и достъпът им до лечение ще бъдат сериозно засегнати, ако Стандартът бъде приет в този му вид.

7. В държавните политики у нас напълно липсва идеята за изграждане на единна система за обхват на зависими. Тя би трябвало да включва логично свързани етапи: работа на терен с употребяващите, служби за диагностика, оценка и насочване, детоксификация, психосоциална рехабилитация, ресоциализация, работа с близките и превантивни програми.

8. Субституиращото лечение с опиеви агонисти и агонист-антагонисти би следвало да се регламентира подробно в отделна наредба като един отделен сегмент, а не да подменя общите принципи за лечение на всички видове зависимости.

Искрено се надявам преди приемането на Стандарта да бъдат предприети по-широки обсъждания с професионалната общност и текстът да бъде адекватно преработен!

д-р Иван Добринов,

Началник на Шесто мъжко отделение в ДПБ-Раднево