Профил на Adriana Petrova

Становище

Относно Проекта  на наредба да утвърждаване на Медицински стандарт „Психиатрия“.

от лекарите от Държавна Психиатрична Болница с. Церова кория и

Д-р Даниела Иванакова- Директор.

     Напълно подкрепяме казаното от колегите за Проекта  на наредба да утвърждаване на Медицински стандарт „Психиатрия“.

    Нашите коментари са следните:

  1.  При така предложеният проект за стандарт се очертава закриване на около 1200 стационарни легла и то предимно в ДПБ- тата. Това ще рухне цялата система. Всеизвестен е факта, че пациенти на задължително и принудително лечение се настаняват близо 100% в ДПБ- тата. За да не се случи това кой и кога ще осигури нужните ресурси - щатовее, заплати, ОБУЧЕНИЕ на санитари, за да бъдат изпълнени изискванията.

   2. Не е ясно как ще се избегне неправомерната селекция на пациенти: разделянето на „желани“ и „несъвместими с режима, нежелани“ пациенти. Какви ще са критериите за прием и съответно отказ от прием на болни в отделенията с различни нива на компетентност?

    3. Т. нар. "Тапицирана стая" !!! Няма регламент как да бъде изградена, какви материали се ползват, размери, разположение и фиксиране на мебелите, вентилация, наблюдение и осигуреност с персонал. Кой ще финансира това скъпо  съоръжение? Кой ще осигури персонал?

    4. Кислородни инсталации!!! Психиатричните болници не са реанимации!! Самата инсталация е безбожно скъпа, и пак питам: Кой ще осигури финансирането???

    5.  Защо само на трето ниво на компетентност се предвижда охрана. И пак се стига до пари и ресурс- кой ще осигури тези средства или ще се каже ДПБ- тата сами да се оправят от техният бюджет и щат!!!

      6. Информирано съгласие пациентът може да даде, след като е получил информация от лекаря си за: диагнозата и характера на заболяването…“ Всъщност често се налага пациенти да бъдат хоспитализирани с цел диагностично уточняване. В тези случаи няма как лекарят предварително да знае точната диагноза в приемната на здравното заведение, където се подписва въпросната декларация.

       7. Екипът на ЦСМП носи отговорност за прилаганите медицински и други въздействия спрямо пациента само до настаняването му в психиатричния стационар;

5.7.2. след настаняване в психиатричен стационар отговорността за ограничаването на правата и свободите на пациента и за прилаганите мерки/ въздействияноси ръководителят на болницата/отделението, където е настанен пациентът. НЯМАМ КОМЕНТАР, МЪЛЧА!!! Давам само пример, ако пациентът е наранен по някакъв начин и така се настанява в ДПБ, то ДПБ ли е виновно за нараняванията на пациента????

     8. Екипът на ЦСМП уведомява съда/прокуратурата за насочването на пациента към психиатричен стационар.  ЗАЩО??? Това не е съгласувано със Съд, Прокуратура. МВР!!!

    9. Не се коментира изграждането на единна система на обхват на психично болните пациенти и достъп на нея на  различните психиатрични служби, за да се проследява адекватно т.нар. път на пациента- чрез адекватно информационно осигуряване и приемственост на грижите и водене на случай/ базисни принципи в Националната стратегия за психичното здраве на гражданите на РБ 2021-2030г./

    10.  Една от видовете рехабилитация е трудовата/4.3.1./. В ДПБ от повече от 20г. няма нормативен акт, по който тя да се осъществява. Как ще се случва?

СТАНОВИЩЕ НА „ СДРУЖЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В ДЪРЖАВНИТЕ ПСИХИАТРИЧНИ БОЛНИЦИ“

• Държавните психиатрични болници осъществяват дейността си в условията на щатен дефицит, изпитват остра нужда от персонал и оборудване и краткият  срок за изпълнение на новите изисквания отразени в проекта за Стандарт, а именно 6 месеца е нереалистичен. При така заложените изисквания има опасност структури за оказване здравно психиатрична помощ да бъдат закрити след този период!
• В Държавните психиатрични болници материално-техническата база е стара и амортизирана, и поради тези причини ДПБ са поставени в неравностойно положение с други психиатрични лечебни заведения. Значи ли това, че  в проектът за Стандарт предварително съдържа риск от дискриминация или неравно третиране на отделните психиатрични структури?
• В Държавните психиатрични болници дефинираните  „нива на компетентност“ са неизпълними при настоящата обезпеченост с кадри и финансиране (основно сестри и санитари , а за някои болници- и лекари).
• Извършилите тежки престъпления пациенти (с психози) се настаняват по чл. 89 от Наказателния кодекс, единствено и само в Държавните психиатрични болници, факт който означава, че ако изпаднат в невъзможност да покрият изискванията  за трето ниво  на компетентност автоматично се лишават от възможността да имат охрана?
• Информираме ви, че в Държавните психиатрични болници няма отделение с 10 легла. Буди недоумение факта, че в проекта е фиксиран броя сестри и санитари в отделение, но техният брой не е съобразен с броя на настанените за лечение пациенти. При така разписаните правила уточненията за степента на зависимост от грижи са напълно неприложими.
•  В Държавните психиатрични болници само и единствено се приемат социално „неприемливите“ пациенти. Не е ясно как ще се избегне неправомерната селекция на пациенти: разделянето на „желани“ и „несъвместими с режима, нежелани“ пациенти? Какви ще са критериите за прием и съответно отказ от прием на болни в отделенията с различни нива на компетентност?
• В Държавните психиатрични болници няма стаи с тапицерия срещу нараняване, инсталации за подаване на кислород. С какви средства ще бъдат изградени, кои ще бъдат приложимите стандарти за тях и колко са безопасни за пациентите ни?
• Специалистите, работещи в Държавните психиатрични болници смятат, че Раздел Х. на Проекта – „Зависимости към психоактивни вещества“ би следвало да бъде изведен в друг стандарт и не може да включва единствено и само регламент за субституция при опиатно зависими, като пропуска зависимостта от алкохол, от други ПАВ, комбинирана зависимост и поведенчески зависимости.
•  Работещите в Държавните психиатрични болници смятаме, че Стандартът, в рамките на който ще се осъществява здравно-психиатричната помощ в България би следвало да доведе до същинска промяна и ново качество на осъществяваните дейности, а не до формално  изпълнение на изискванията и последващо закриване на лечебни заведения за психиатрична помощ.

   Определено смятаме, че е необходимо да се проведат още по- задълбочени и реалистични обсъждания от професионалистите в общността, преди да се приемането такъв основополагащ документ.

   Управителен съвет на „Сдружението на служителите в Държавните психиатрични болници“

Здравейте!

След като се запознах с публикувания на Вашия сайт Проект на наредба да утвърждаване на Медицински стандарт „Психиатрия“ съм доста объркана и притеснена за бъдещето на Държавните психиатрични болници.

• В повечето ДПБ-та няма необходимия щат за осъществяване на този стандарт. Кой и как ще осигури нужните немалко средства за да се приведат държавните психиатрични заведения в съответствие с този стандарт? Мислено ли е по този въпрос?
• Така дефинираните „нива на компетентност“ са неизпълними при настоящата обезпеченост с персонал и финансиране (основно сестрински и санитари и за определени области и лекари).
• Отново е фиксиран броя сестри и санитари в отделението, а не на брой пациенти. При така разписаните правила уточненията за степента на зависимост от грижи са напълно неприложими.
• Относно определения шестмесечен срок, който е заложен за изпълнението на изискванията. Известно, ДПБ-тата няма да го изпълнят. Това означава ли, че се действа в тази насока тенденциозно спрямо ДПБ-тата?
• По чл. 89 от Наказателния кодекс, т.е. извършилите тежки престъпления, болни с психози, са настанени само и единствено в държавните психиатрични болници. Прави впечатление, че се предвиждат сериозни осигурителни мерки за защита на болните и персонала, вкл. охрана, единствено и само за клиниките от трето ниво на компетентност. Повечето ДПБ не е възможно да покрият изискванията за трето ниво на компетентност и автоматично се лишават от възможността да имат охрана. Считам, че това е крайно дискриминативно отношение спрямо пациентите и работещите в Държавните психиатрични болници.
• Относно раздел „Зависимост към психоактивни вещества", фигурира единствено и само субституция към опиати. Огромен като обем, но в сегашния си вид е крайно непълен. Пропуснати са други психоактивни вещества, които отдавна изместиха опиатите. Има алкохола зависимост, зависимост към психостумиланти, има хазартна и екранна зависимост. Необходимо е зависимостите да са обект на отделен стандарт.

Забележките са много и считам категорично, че е необходимо преди приемането на Стандарта да бъдат предприети още по - задълбочени и реалистични обсъждания с професионалната общност и да бъде адекватно преработен!

Д-р Тихомира Стелиянова - психиатър, директор на ДПБ Карвуна

   Здравейте!

   Напълно подкрепям казаното от д-р Добринов и д-р Гълъбова  за Проекта  на наредба да утвърждаване на Медицински стандарт „Психиатрия“, бих добавила още няколко щрихи в очертаващия се дебат.

• В повечето ДПБ-та няма необходимия щат за осъществяване на този стандарт, а в някой-  наличието на щат изобщо не е пропорционално на желанието за работа в тях на лекари- психиатри , мед. сестри и друг обучен персонал/  налагана стигма на специалността, ниско заплащане, лоша материално- техническа база, липса на възможност за специализация и  кариерно израстване и др /. Да си припомним ,че само две от ДПБ-тата са акредитирани  за бази за специализация и това се случи в последните 3 години. Очевидна е тенденцията в последните 20г.-   целенасочено „обезкървяване“ на Държавните психиатрични болници от медицински персонал
• За всички нива на компетентност в клиниката/отделението по психиатрия се изисква инсталация за подаване на кислород? С какви средства ще бъдат изградени и колко безопасно е това за пациентите?
• Коя е службата, която ще осъществява програмите, поддържащи трайна връзка с пациента?/2.3./. Как така  пациентът е хем е извън период на активно болнично или извънболнично  лечение, хем се правят програми? От кого?
• Отново не е помислено за изграждането на единна система на обхват на психично болните пациенти/ не диспансеризация/ и достъп на нея на  различните психиатрични служби, за да се проследява адекватно т.нар. път на пациента- чрез адекватно информационно осигуряване и приемственост на грижите и водене на случай/ базисни принципи в Националната стратегия за психичното здраве на гражданите на РБ 2021-2030г./
• Съгласувано ли е с ЦСМП/ разписан ли е нормативен акт, чрез който екипът на ЦСМП уведомява съда/ прокуратурата за насочването на пациента към психиатричен стационар/ 5.4./
• Съгласувано ли е с ЦСМП/ разписан ли е нормативен акт, че в ЦСМП  трябва да има специалист- психиатър, който насочва психиатричния пациент за спешна хоспитализация при установяване висока степен на риск?/5.2./ Много често в болниците попадат клошари и маргинализирани типове, които“ викали и буйствали“ според екипите на ЦСМП?! А „спешните“ хоспитализации по социални индикации, индицирани от социалните служби?
• Една от видовете рехабилитация е трудовата/4.3.1./. В ДПБ от повече от 20г. няма нормативен акт, по който тя да се осъществява. Как ще се случва?

 И накрая- приемането на стандарт по психиатрия ще определя психиатричната помощ/във всичките й компоненти/ в следващите 15-20години.Определено смятам, че е необходимо да се проведат още по- задълбочени и реалистични обсъждания от професионалистите в общността, преди да се приеме такъв документ.

   Д- р Донка Господинова, психиатър, директор на ДПБ- Севлиево