Профил на Татяна Викторова

    Като козметик с 27-годишен професионален стаж си позволявам да изразя своето мнение, което държа да отбележа, че се споделя от  от голяма част от колегите ми в бранша.

    Години наред очаквахме преработването и осъвременяването на този изключително важен за нашата дейност нормативен документ. Затова приѐхме с надежда информацията, че се подготвя проект за нова Наредба за здравните и хигиенните изисквания към салоните за красота. Разчитахме, че в нея ще бъдат отчетени както съвременните тенденции в развитието на услугите за красота, така и реалните нужди на професионалистите от ясни, добре обосновани и прецизно формулирани текстове – такива, които от една страна да осигуряват необходимия контрол, а от друга да не налагат необосновано рестриктивни изисквания и излишни финансови и административни тежести върху малкия бизнес.

    Още при първия прочит на Проекта разочарованието ми беше факт, а надеждата, че най-накрая някой е положил усилия да внесе реален ред и яснота в организацията и изпълнението на услугите в салоните за красота, угасна.

   По-долу излагам аргументите си по същество:

1. Липса на диалог с бранша.
   Не е потърсено мнението на реално работещите специалисти чрез браншовите организации, които представляват професионалистите в сектора. Не става въпрос за индивидуални мнения, а за структурирано експертно участие при изработването на нормативен акт с толкова сериозно отражение върху целия бранш.
2. Чл. 6 – площи и помещения.
   Посочените квадратури напълно повтарят параметрите от Наредба №15 от 1987 г. Днес обаче организацията на работа в салоните за красота е коренно различна. Масова практика са микропредприятията, в които работят малък брой специалисти, а често и едно лице. За разлика от 1987 г., когато услугите са се извършвали в големи битови комбинати с възможност за обособяване на множество помещения, днес подобни изисквания биха създали сериозни затруднения за малкия бизнес, а за някои – дори биха означавали фалит и прекратяване на дейността.
   Смятам, че е далеч по-адекватно да бъдат разписани конкретни критерии и минимални изисквания за площи по отделни дейности, а не общо за всички.
3. Глава трета – професионална квалификация.
   Начинът, по който са изписани професиите съгласно новоприетите Държавни образователни стандарти (ДОС) от 12.2025 г., поражда сериозно объркване относно статута на специалистите, завършили преди 01.01.2026 г. В сектора работят лица с майсторски свидетелства (фризьорството все още е по Закона за занаятите), с удостоверения по част от професията, както и с дипломи за „Медицинска козметика“. Така формулираният текст създава реална предпоставка за различни и субективни тълкувания от страна на проверяващите органи.
4. Глава четвърта, чл. 14 – пране на текстилното бельо.
   Изискването текстилното бельо задължително да се пере само в регистрирани обществени перални не отчита факта, че услугите от направление „Услуги за личността“ се извършват и в малки населени места, включително села, където такива перални на практика липсват. Това прави изпълнението на изискването изключително затруднено или дори невъзможно за част от колегите.
5. Глава пета, чл. 16, ал. 3 – водене на дневник за козметични продукти.
   Изискването за водене на дневник с информация за срока, до който козметичният продукт запазва първоначалните си функции, представлява поредна административна тежест, която не води до повишаване качеството на услугите или безопасността на клиентите. В 21 век подобна информация може да бъде проверена бързо и надеждно по множество съвременни начини, без да се въвежда допълнителна и напълно излишна бумащина.
6. Чл. 18 – изисквания към апаратите.
   Не е ясно какви точно документи се изискват и кой следва да извършва техническата поддръжка на апаратите, което отново отваря поле за различни тълкувания и несигурност за работещите в сектора.
7. Глава шеста, чл. 20 – подценяване на професионалната компетентност.
   За мен този текст е обиден спрямо компетентността на обучените и сертифицирани специалисти съгласно Закона за професионалното образование и обучение. Във всеки ДОС ясно са разписани знанията, уменията и компетентностите на завършилите.
   Примерно, съгласно Наредба №9 от 27.08.2018 г. за професията „Козметик“, специалистът:

• определя моментното състояние на кожата и избира безопасна процедура;
• разпознава промени и при необходимост насочва към лекар;
• преценява състояния, при които не трябва да се работи;
• разпознава симптоми на алергични реакции.

   Всичко това ясно показва, че специалистите по козметика, маникюр-педикюр и фризьорство имат компетентността да анализират, преценяват, избират подходящи продукти и процедури или да откажат услуга и да насочат клиента към лекар-специалист.

8. Чл. 24 – опасни отпадъци.
   Съгласна съм с принципа на разписания текст, но е редно да се зададе въпросът: колко са лицата с разрешение по Закона за управление на отпадъците, които реално обслужват салоните за красота в България? Колко от тях изобщо са склонни да работят с този сектор и при какви условия? Ако целта на Наредбата е да създаде работещи правила, а не неизпълними изисквания, тези въпроси не могат да бъдат пренебрегнати.
9. Преходен срок.
   Срокът от една година за промени в площи, помещения и оборудване е напълно нереалистичен.

  В заключение считам, че настоящият Проект не отговаря на съвременните тенденции в развитието на бюти услугите в България. Той не е съобразен нито с реалните нужди на потребителите, нито с практическите условия, в които работят специалистите. Вместо това се въвеждат множество неясни, неточни и трудно приложими изисквания, без дори да е допусната възможността този нормативен акт да бъде предварително обсъден и съгласуван с бранша.

Надявам се, че не ни възприемате като безотговорни и некомпетентни хора, които не разбират как трябва да бъде организирана и изпълнявана една разкрасителна процедура при спазване на здравните изисквания.

Вярвам, че ще се вслушате в коментарите на професионалистите и ще вземете решение за преработване на настоящия Проект.

С уважение,
Татяна Викторова
Козметик IV СПК, 27 години професионален стаж
Член на УС на Асоциацията на козметиците в България
Член на ССУ „Услуги за личността и дома“ към МОН
Член на Експертната комисия „Услуги за личността“ към НАПОО
Управител и собственик на студио за красота от 2006г