Подкрепям напълно проекта за новата наредба за фризьори и бръснари. Повишаването на хигиенните стандарти, ясните изисквания за чистота и по-строгият контрол върху защитата на клиентите са не просто необходими – те са крайно закъснели. Нашата професия е пряко свързана със здравето на хората, а всяко подценяване на хигиената е риск, който не трябва да допускаме.

Изискването за диплома по професията също е ключова стъпка напред. То ще постави ясна граница между квалифицираните специалисти и хората, които работят без нужните знания и умения. Такива „самоуки“ изпълнители не само застрашават здравето на клиентите, но и оронват престижа, за който истинските професионалисти се борят ежедневно.

Време е професията да бъде защитена, стандартизирана и уважавана. А това се постига чрез ясни правила, контрол и реални критерии за компетентност. Новата наредба е стъпка в правилната посока.

Има ли възможност за обектите по чл.1 да се допълни глава пета чл. 16 (3) с - водене на електронен дневник с дати за проследяване трайността на козметичните продукти маркирани само със символ от Приложение VII, т. 2 на Регламент (ЕО) № 1223/2009?

Как проектът на наредбата дефинира понятието "мезотерапия" и предвижда ли се ясно разграничение между медицинска и козметична мезотерапия, особено по отношение на епидермалната дълбочина до  която работят козметиците?“

Здравейте!

Бих желал да обърна внимание на :

Глава трета:

,,Изисквания за професионалната квалификация на лицата, предоставящи услуги в

обектите по чл. 1”:

(3) Татуировки се поставят от лица, преминали съответната форма на обучение.

Колкото и разумно да изглежда подобно изискване ,то може да бъде трудно приложимо и дори подвеждащо!

В следващите редове ще аргументирам това свое твърдение.

Казвам се Андон Скевов и татуирам от тридесет години ,като последните двадесет професионално.

 Въпросната трудова квалификация  доотваря вече отворена врата за злоупотреба.

Предлагат се курсове за татуиране, които подвеждат желаещите да се научат, и издадените документи подвеждат бъдещите клиенти и държавната администрация.

 Татуирането е комбинация от изкуство и определен набор от инструменти, които ,използвани неправилно ,биха могли да навредят.

Също така татуирането е сложен процес, който се усъвършенства с течение на времето.

Всеки ,който желае, може да посещава семинари или да получи насоки от татуисти с повече опит,било то технически или творчески.

Не е приемливо подобен сертификат или квалификация да определят  творческите умения на човека ,който предлага услугата ,и също така е силно неуместно същият сертификат да удостоява когото и да е било с такива умения.

Много по-важен въпрос е: кой ще има право да предлага удостоверение за подобна квалификация и на базата на какъв опит и умения?

Изхождайки от това ,че става въпрос за здравето и на предлагащия услугата, и на клиента:

Квалификация за боравене с остри предмети,опасни отпадъци, оказване на първа  долекарска помощ,дезинфекция и стерилизация биха били значително по-градивни.

Тук държавата разполага с квалифициран ресурс ,който може да бъде използван.

Унифицирана бланка с рисковете от всяка манипулация  би допринесла.

Също така е редно да се отчете и да се вземе под внимание еволюцията на предлаганата услуга.

Годините, когато в студиата имаше огромен инструментариум за многократна употреба , са в миналото.

Образно казано,татуирането се е превърнало в една технически еднократна  манипулация.

Която,да носи рискове!

Редно е новата наредба да отчете този напредък и да е адекватна за времето ,в което се приема ,както и да е далновидна за бъдещето.

Смятам ,че контролиращите органи могат да определят опасните практики и да прилагат заложените в закона мерки.

В заключение:

Личното ми мнение на база годините опит,работа в колектив с голям брой професионалисти,в различни държави и студия е:

Татуирането  е процес,който с правилните насоки ,може да бъде ускорен,но не е процес ,който може да бъде усвоен в рамките на ден ,два или месец.

И би било удачно,решения ,свързани с дадена професия ,да са поне съгласувани с хората ,които я практикуват.

С уважение,

Андон Скевов

Предложения за допълнение на Наредбата

1. Публичен регистър на обектите (нов член след чл. 4)

Чл. 4а. (1) Регионалните здравни инспекции поддържат публичен регистър на обектите по чл. 1 на своята територия.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа следната информация:

1. наименование на обекта и седалище на управление;
2. адрес на обекта;
3. булстат на търговеца;
4. видове предоставяни услуги по чл. 2;
5. брой работни места;
6. дата на подаване на уведомлението по чл. 4, ал. 2;
7. дата и резултат от последната извършена проверка;
8. наложени административни мерки и санкции, ако има такива.

(3) Регистърът по ал. 1 се публикува на интернет страницата на съответната регионална здравна инспекция и се актуализира в 7-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата по ал. 2.

(4) Националният център по обществено здраве и анализи поддържа обобщен национален регистър на базата на информацията от регионалните здравни инспекции, който се публикува на интернет страницата на центъра.

(5) При прекратяване на дейността собственикът на обекта уведомява писмено съответната регионална здравна инспекция в 7-дневен срок, като обектът се отписва от регистъра.

2. Здравни изисквания към персонала (нова глава след Глава трета)

Глава трета "а"
Здравни изисквания към лицата, предоставящи услуги в обектите по чл. 1

Чл. 13а. (1) Лицата, извършващи процедури по чл. 2, т. 13 и 14, преди започване на работа представят на работодателя здравен сертификат, издаден от личния лекар или лекар по трудова медицина, удостоверяващ, че:

1. са имунизирани срещу хепатит В с пълна ваксинална схема (три дози);
2. са проведени лабораторни изследвания за:
   • HBsAg (повърхностен антиген на хепатит В) – отрицателен резултат;
   • anti-HCV (антитела срещу хепатит С) – отрицателен резултат;
   • HIV – отрицателен резултат;
3. не са носители на Staphylococcus aureus в носоглътката (назофарингеален секрет).

(2) Здравният сертификат по ал. 1 се издава за срок до една година и се подновява ежегодно.

(3) Имунизацията срещу хепатит В се удостоверява с:

1. здравна книжка, извечения от НЗИС или друг документ, удостоверяващ проведена имунизация; или
2. количествено определяне на anti-HBs (антитела срещу повърхностния антиген на хепатит В) с титър ≥ 10 mIU/ml.

(4) При титър на anti-HBs под 10 mIU/ml се прилага бустерна доза от ваксината срещу хепатит В, като след 4 седмици се извършва повторно измерване на титъра.

Чл. 13б. (1) Лабораторните изследвания по чл. 13а, ал. 1, т. 2 и 3 се провеждат:

1. преди започване на работа;
2. ежегодно – за HBsAg, anti-HCV и HIV;
3. ежегодно – за Staphylococcus aureus при лица, извършващи процедури по чл. 2, т. 13 (поставяне на обици).

(2) При положителен резултат от изследване за Staphylococcus aureus лицето не се допуска до извършване на процедури по чл. 2, т. 13, докато не представи две последователни изследвания през 30 дни с отрицателен контролен резултат.

(3) При положителен резултат от изследванията по чл. 13а, ал. 1, т. 2, т. 1 и 2 (HBsAg, anti-HCV, HIV) лицето не се допуска до извършване на процедури по чл. 2, т. 13 и 14.

Чл. 13в. (1) Здравните сертификати и документите за имунизация по чл. 13а се съхраняват в обекта и се представят при проверка от органите на държавния здравен контрол.

(2) Работодателят води регистър на здравните сертификати на персонала, съдържащ:

1. име на лицето;
2. длъжност/вид извършвани процедури;
3. дата на издаване на здравния сертификат;
4. дата на валидност на здравния сертификат;
5. дати на проведени лабораторни изследвания и резултати;
6. ваксинален статус за хепатит В.

Чл. 13г. Разходите за изследванията и имунизацията по чл. 13а и 13б са за сметка на работодателя.

3. Допълнение към Преходни и заключителни разпоредби

§ 3а. Лицата, които към датата на влизане в сила на наредбата извършват процедури по чл. 2, т. 13 и 14, се привеждат в съответствие с изискванията на глава трета "а" в срок до 6 месеца от влизането й в сила.

д-р Костадинов, д. м.