Профил на Надя Алексиева

Казвам се Надежда Алексиева – Панчева и съм дългогодишен козметик, собственик на козметичен кабинет и собственк на център за професионално обучение.

Ще изложа мотивите си като човек и като професионалист, без да използвам юридическа терминология и вярвам, че мнението ми, както и на всички останали колеги, ще бъде взето предвид.

Чл. 5. (3) В козметичните салони се обособява помещение за козметични материали (лаборатория) с площ 3 м2.

Тук съществува напълно реален риск да бъде ограничено правото на свободното упражняване на професията на много от колегите, които и в момента работят по правилата и в съответствие с изискванията. Важи в пълна сила за всички, особено по малките населени места.  Това би ни натоварило ненужно финансово, тъй като наемите и така са високи. Не всеки кабинет може да  търпи корекция, както и не всеки наемодател би бил съгласен. Козметичните материали и в момента се съхраняват по надлежния ред и считам това изискване за негодно и недобре обмислено. Редно е обектите регистрирани по предходната наредба  в часта -площи и помещения да бъдат оставени като заварено положение. Част от помещенията са закупени или има сключени договори за дългосрочен наем и привеждането в съответствие с разпоредбите ще доведе до невъзможност за използване на помещенията.

Чл. 6. (1) 2. стая за отдих на персонала с минимална площ от 5 м2, когато са обособени от 3 до 10 работни места и по 0,75 м2 за всяко следващо работно място

Тук мотивите ми са същите като гореописаните – напълно и ненужно изискване, което има риск да доведе до затваряне на много от сега работещите обекти, още повече, когато се работи на 4 и 6-часов работен ден. Не става ясно и дали се касае за едновременно присъствие, постоянно работещ персонал или капацитет на помещението. Това създава реален риск от различно тълкуване и прилагане от контролните органи.    Подкрепям и становището на колега, посочено по-напред – “Предвидените минимални параметри за площи и помещения повторят норматив от 1987 г. (Наредба № 15), който не отразява съвременната организация на работа в салоните за красота, където преобладават микропредприятия с един или няколко специалисти. 

Изискванията за обособяване на стая за отдих на персонала (минимум 5 м²) са непропорционални при обекти с един работещ, а дори при повече специалисти е неясна практическата необходимост при стандартен шестчасов работен ден. 

Би било целесъобразно да бъдат въведени минимални изисквания за площи по конкретни дейности, вместо универсални, които не съответстват на реалните условия на работа.”

Чл. 6. (2) В помещенията по ал. 1 не се допуска съхранението на предмети, изделия и материали, неотговарящи на дейността на обекта.

В алинеята се използват терминът “Предмети”, без дефиниция и без препратка към точно определен стандарт, списък или предложение.Не е ясно дали под “Предмети” се разбират инструменти, апарати, консумативи и обзавеждане.

Чл. 14. (2) Изпирането на текстилното бельо се извършва в обществени перални, отговарящи на изискванията на Наредба № 12 от 2018 г. за здравните изисквания към обществените перални (обн., ДВ, бр. 98 от 2018 г.) и вписани в публичния регистър на обектите с обществено предназначение към регионалната здравна инспекция по местонахождението им.

Разпоредбата въвежда задължение, което не отчита реалните условия в различните населени места и типовете обекти.  Не е направена оценка дали целта – хигиена и безопасност  може да бъде постината с по-леки средства, напривер вътрешни процедури, температурни режими, дезинфекция. Задължението създава икономическа бариера, особено за малките обекти, за обектите от малките населени места  и самостоятелните практики.

Чл. 16. (3) В обектите по чл. 1 за всеки употребяван козметичен продукт, върху чиято опаковка фигурира само символ от Приложение VII, т. 2 на Регламент (ЕО) № 1223/2009, последван от периода (в месеци и/или години), се води дневник с информация за датата, до която козметичният продукт, съхраняван при подходящи условия, ще продължи да изпълнява първоначално предвидените си функции.

Алинеята въвежда изискване, което не съдържа обективни критерии за изпълнение и контрол. Липсва яснота и кой носи отговорност как се удостоверява изпълнението. Работим с клиенти, следим за спазване на всички нормативни изисквания, водим графици, водим счетоводство и тн и намирам за напълно излишна тази допълнителна бумащина.

Чл. 18. В обектите по чл. 1 се разрешава употребата на уреди и апарати, които са придружени с документи, удостоверяващи техническите им характеристики, инструкции за експлоатация и безопасна работа и договор за техническо обслужване и поддръжка.

Всички апарати, закупени на територията на България, от вносител или производител, вървят със съответния пакет документи и отговарят на всички европейски и национални изисквания. Също така, се включва гаранционен срок и следгаранционно обслужване. Няма никаква необходимост от допълнително утежняване на работния процес, както и връзка с нормите за хигиена и безопасност.

В заключение ще цитирам отново мотиви на колега, посочени по-горе:

Използването на неясни термини като „рехабилитиране“, „подобряване“ и „отговаря на условията“ създава възможност за различни тълкувания от страна на контролните органи. Субективността при преценката увеличава риска от административен натиск и неправомерни искания. При отсъствие на ясно дефинирани минимални изисквания за площ, оборудване, функционални зони и начин на измерване, се създават предпоставки за неравнопоставено третиране на сходни обекти. Прекомерни или финансово обременяващи изисквания без достатъчна обосновка поставят стопанските субекти в уязвима позиция и увеличават риска от нерегламентирани практики. Въвеждането на допълнителни регистрации, дневници и документи без ясно разписан ред за водене, съхранение и контрол увеличава зависимостта от административна преценка.

Намирам голяма част от предложените мерки за рестриктивни, ненужни и нямащи връзка с реалната цел, а именно спазването на високи и професионални мерки и стандарти за безопасност и хигиена. И не на последно място – проектът е изготвен, без диалог с реално практикуващи колеги или браншови организации. Това няма как да даде представа за истинските проблеми в бранша.