Профил на Йоана Вълчанова

• портал за обществени консултации.

СТАНОВИЩЕ

Относно Проект на Наредба за здравните изисквания към бръснарските, фризьорските и козметичните салони и ателиетата за татуировки и поставяне на обици и други подобни изделия на различни части на тялото
(Проект за обществено обсъждане – 04.12.2025 – 05.01.2026 г.) 

Казвам се Йоана Вълчанова и съм козметик с 34 години професионален опит, от които над 20 години преподавателска дейност в областта на козметиката и професионалното обучение. Управител съм на център за красота от 1998 г. и директор на Център за професионално обучение от 2007 г. Член съм на Управителния съвет на Асоциацията на козметиците в България и на Секторния съвет за умения „Услуги за личността и дома“ към МОН.

Представям своето становище по Проекта на Наредбата, както и аргументирано становище от името на значителна част от практикуващите специалисти в сектора „Услуги за личността“.

1. Срок за обществено обсъждане и липса на структурирано участие на бранша

Срокът за обществено обсъждане на Проекта е изключително кратък и не осигурява реална възможност за задълбочен експертен диалог. При изготвянето не е осъществено целенасочено и структурирано участие на браншовите организации, представляващи реално работещите специалисти, което е необходимо при разработването на нормативен акт с пряко въздействие върху професионалната дейност в сектора. 

2. Глава шеста, чл. 20 – професионална компетентност

Формулировките в чл. 20 на Проекта създават възможност за неясно и непълно признаване на професионалните компетентности на специалистите, което може да доведе до различни тълкувания при контрол и приложението на Наредбата. Това е особено важно в контекста на актуализираните Държавни образователни стандарти и развитието на професионалното образование и обучение.

Предложените формулировки не отчитат изцяло ясно разписаните знания, умения и компетентности, които специалистите придобиват чрез систематично професионално обучение и сертифициране. Например за професията „Козметик“ съгласно действащата нормативна уредба специалистът е квалифициран да:

• анализира и определя моментното състояние на кожата и избира безопасна процедура;

• разпознава промени и при необходимост насочва клиента към лекар;

• преценява условия, при които не следва да се извършват определени услуги;

• разпознава симптоми на алергични реакции и предприема съответните превантивни мерки.

Тези компетентности доказват способността на обучените специалисти да вземат информирани, отговорни и безопасни решения в интерес както на клиентите, така и на обществения здравен ред. Формулировките в чл. 20 следва да бъдат прецизирани така, че да отразяват адекватно нивото на професионална компетентност на специалистите, регламентирано в Закона за професионалното образование и обучение и съответните държавни образователни стандарти.

3. Необходимост от разграничаване на общи и специфични изисквания

Считам за необходимо Наредбата ясно да разграничва:

• общи хигиенни и здравни изисквания, приложими за всички обекти по чл. 1;

• специфични условия за отделни видове услуги (фризьорство, маникюр-педикюр, козметика, татуировки и др.).

Липсата на подобно разграничение може да доведе до универсални изисквания, които не отчитат специфичните условия и рискове, свързани с отделните дейности. 

4. Чл. 6 – площи и помещения

Предвидените минимални параметри за площи и помещения повторят норматив от 1987 г. (Наредба № 15), който не отразява съвременната организация на работа в салоните за красота, където преобладават микропредприятия с един или няколко специалисти. 

Изискванията за обособяване на стая за отдих на персонала (минимум 5 м²) са непропорционални при обекти с един работещ, а дори при повече специалисти е неясна практическата необходимост при стандартен шестчасов работен ден. 

Би било целесъобразно да бъдат въведени минимални изисквания за площи по конкретни дейности, вместо универсални, които не съответстват на реалните условия на работа. 

5. Глава четвърта, чл. 14 – пране на текстилното бельо

Изискването текстилното бельо да се пере единствено в регистрирани обществени перални не отчита, че услугите се извършват и в малки населени места, където такива перални липсват. Това прави изпълнението на изискването трудно или невъзможно в много случаи. 

6. Глава пета, чл. 16, ал. 3 – дневник за козметични продукти

Въвеждането на задължение за водене на дневник със срокове на годност на козметичните продукти представлява административна тежест без пряка връзка с повишаване на качеството и безопасността на услугите, като подобна информация може да бъде проверена чрез електронни и други съвременни средства. 

7. Чл. 24 – опасни отпадъци

Подкрепям принципът на разписаните изисквания, но липсва анализ на реалната възможност за изпълнение, включително наличието на оператори по Закона за управление на отпадъците, които да обслужват салоните за красота в различни населени места. 

8. Преходен срок

Определеният едногодишен срок за привеждане на дейността в съответствие с новите изисквания за площи, помещения и оборудване не отчита икономическите реалности на малкия бизнес и се оценява от професионалистите в бранша като нереалистичен. 

Заключение

Настоящият Проект, макар и адекватен по стремежа си да модернизира здравните изисквания след повече от 35 години без промяна, не отчита в достатъчна степен реалните условия на работа и професионалните компетентности на специалистите. Заложените формулировки са неясни, в някои случаи неприложими, и без широко съгласуване с браншовите организации създават риск от непоследователно прилагане на нормативния акт.

Считам, че Проектът следва да бъде преработен и допълнен с участието на професионалната общност, така че да гарантира както здравните изисквания, така и устойчивостта и ефективността на услугите в сектора.