Моите коментари
Положително е, че се прави опит за по-често актуализиране на базите за изчисление на командировъчните средства – на 5 години вместо предходния значително по-дълъг период. В същото време обаче предложените промени в Приложение № 2 на практика обезсмислят тази стъпка, тъй като не водят до реално компенсиране на инфлацията от последните години и не съхраняват достигнатото ниво на финансова обезпеченост на служителите, командировани в чужбина.
От публикуваните предложения се вижда, че в много случаи увеличението на командировъчните средства е минимално, а за някои държави дори се предвижда намаление. Това създава впечатление за разминаване между заявените цели за компенсирне на натрупаната инфлация и подобряване на условията за командироване, и реално предложените текстове. Особено показателен е примерът с длъжностите в Турция, за които дълго време трудно се намират кандидати, а вместо стимулиране се предлага намаляване на средствата.
Предложената диференциация на заплащането според нивото на структурата, в която е командирован военнослужещият, също поражда въпроси. Посоченото в мотивите „дипломатическо ниво“ е термин, характерен за системата на външното министерство ( специализирана аадминистрация на МВнР), и прякото му пренасяне към структурите на отбраната не изглежда достатъчно аргументирано, с оглед на класификатора на длъжностите, който не дели военнослужещите от специализираната администрация с тези от Щаба на отбраната - щаб на стратегическо ниво. Така се създават предпоставки за неравнопоставеност между различни категории военнослужещи.
Допълнително впечатление прави, че намаляването на процентите не е направено по единен принцип за всички категории личен състав. Най-сериозно засегнати се оказват военнослужещите със звания полковник/капитан I ранг и подполковник/капитан II ранг, докато за други категории не се предвиждат аналогични промени. Това поставя въпроса дали е направен достатъчно задълбочен анализ на последиците от предложенията и дали е спазен принципът за равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
На този фон остава съмнението дали с подобни промени действително ще бъде преодоляна тенденцията за намаляващ интерес към международните длъжности.
Поради тези причини предлагам Приложение № 2 да не бъде променяно. Като алтернативен подход, ако все пак се държи на диференциране според нивата на командване и управление, предлагам размерите за длъжностите на стратегическо ниво да се запазят(както е по националния класификатор за длъжности в специализираната администрация и за Щаба на отбраната), а за останалите нива евентуалните корекции да се извършат с предложената в проекта стъпка от един процент, за всички категории личен състав.