Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност

Предложения за подобрения и критични бележки

1. Редакционни и технически грешки (Спешно за коригиране)

В текста има няколко „бъга“, които трябва да бъдат отстранени преди внасяне:

• Двойно номериране: На страница 12 има два текста, номерирани като Чл. 21. Вторият (за неверни данни) вероятно трябва да е Чл. 23, което би променило цялата следваща номерация.

• Грешна препратка: В Чл. 26 се споменава наказание за неизпълнение на мярка по „чл. 43“. Такъв член в проекта не съществува (законът свършва до чл. 28). Вероятно се има предвид чл. 21 (принудителните м

• Повтарящи се точки: В Чл. 1 точки 6 и 7 са номерирани два пъти като „6“.

2. Дефиниция на „Непрофесионална цел“

В Допълнителните разпоредби (§ 1, т. 2) дефиницията е добра, но на практика границата е тънка.

• Риск: Ако един свободен професионалист (фрилансър) подпише договор за наем на жилище, това „професионална“ цел ли е или „лична“?

• Предложение: Трябва да се уточни, че доставчиците на КЕП не могат да изискват доказване на целта при всяко подписване, за да не се възпрепятства потребителското преживяване.

3. Финансовата компенсация към доставчиците (Чл. 4)

Държавата ще плаща фиксирана сума за всяко издадено удостоверение за 1 година.

• Проблем: Липсва механизъм за „преносимост“. Ако потребител смени своя портфейл или доставчик в рамките на годината, държавата два пъти ли ще плаща?

• Предложение: В методиката на МС трябва да се заложи модел, който да стимулира конкуренцията между доставчиците, а не просто „усвояване“ на компенсации за издадени, но неизползвани подписи.

4. Срокове за интеграция (§ 5, § 6, § 7)

Законът предвижда 3-месечен срок за въвеждане в експлоатация и интеграция.

• Реалистичност: Предвид сложността на държавните системи, 3 месеца е изключително кратък срок за пълна функционалност на Портала за електронно управление и Единния портал за електронно правосъдие.

• Предложение: Постепенно внедряване (пилотен период), за да се избегнат сривове при „голямото включване“.

5. Поверителност и „Zero Knowledge Proof“ (ZKP)

Една от големите идеи на европейския портфейл е да споделяме само доказателство за атрибут (например: „имам над 18 години“), без да разкриваме самата рождена дата.

• Бележка: В закона това е загатнато чрез препратки към Регламента, но би било добре в Чл. 2 или Чл. 6 изрично да се впише принципът за минимизиране на данните и избирателно разкриване, за да се гарантира, че българският портфейл ще е на най-високо технологично ниво по отношение на личните данни.

От предоставената информация не става ясно какво се случва със издадения електронен подпис на физическо лице, след изтичането на едната година валидност. Как ще стане подновяването на този електронен подпис, това ще бъде ли безплатно или физическото лице ще трябва да плаща за КЕП за следващите години. 

При положение, че физическия документ за самоличност се издава от държавата (след като се плати такса) и валидността на документа е 5 или 10 години и не се заплаща абонамент за валидност, според мен е редно държавата да издава и КЕП към този потфейл докато електронния портфейл се използва и е активен при положение, че крайната цел е електронния портфейл да изпълнява функция на идентификационен документ. 

Потенциалните ползи от използването на електронна идентификация от гражданите бих били в пъти по-големи от разходите по издаване на КЕП за физическите лица.